РЕШЕНИЕ
№ 2018
гр. Варна, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110116627 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производсвтото е образувано по предявени от В. Д. АТ., действаща чрез адв. А.Г.,
срещу „Е. Б. Е.“ ЕАД, действащ чрез юрк. К. Н. първоначално обективно кумулативно
съединени искове, а именно:
1./ отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 от ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че
ищцата не дължи на ответното дружество сумата в размер от 581.78 лева, представляваща
паричната стойност на ел. енергия, начислена за периода от 05.09.2021 г. до 04.10.2021 г.,
материализирана във фактура № ********** от 11.11.2021 г. за кл. № *, ИТН * за обект на
потребление, собственост на ищцата, находящ се в *;
2./ осъдителен иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата в размер от 188.86 лева,
представляваща платена без основание сума по фактура № ********** от 12.10.2021 г. за
потребена ел. енергия за периода от 01.09.2021 г. до 04.09.2021 г. за кл. № *, ИТН * за обект
на потребление, собственост на ищцата, находящ се в *.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е потребител на ел. енергия, закупувана от
ответното дружество с кл. № *, ИТН * за обект в *, на който е собственик. Сочи се, че до
23.08.2021 г. обектът бил отдаден под наем и се ползвал за търговски цели от друго лице –
титуляр на партидата, а именно „Т.“ ЕООД. На 23.08.2021 г. партидата била променена на
името на ищцата с оглед прекратения договор за наем между ищцата и предходния
потребител на ел. енергия с анекс от 01.08.2021 г. Излага се, че на ищцата бил предоставен
индивидуален договор към Общи условия на Е. Е. за продажба на ел. енергия при условията
на доставка от последна инстанция, който е подписан между страните на 23.08.2021 г.
Поддържа се, че след 23.08.2021 г. ищцата не е осъществявала търговска дейност в обекта и
не е пребивавала редовно в с. Ж.. Твърди се, че на ищцата не било разяснено какво означава
1
„доставка от последна инстанция“. Последната считала, че сключва индивидуален договор
като потребител при цени за битови потребители и като битов потребител. Твърди се, че от
съдържанието на договора не ставало ясно по никакъв начин и на какви цени ще се
осъществява доставката на ел. енергия. Договорът не бил индивидуално изготвен и разяснен
на потребителя. Подписан бил по образец, с който потребителят не е бил запознат
предварително. Твърди се, че през цялото време ищцата си мислила, че договаря като битов
потребител и става въпрос за цените за битово потребление.
Излага се, че на 16.10.2021 г. е заплатила в полза на ответното дружество сумата в
размер от 188.86 лева по фактура № ********** от 12.10.2021 г., представляваща цената на
ел. енергия, потребена за периода от 01.09.2021 г. до 04.09.2021 г., т.е. за 4 дни, като
впоследствие се оказало, че цената на ел. енергията не е по цени за битови потребители.
Твърди се, че ищцата не е ползвала обекта през този период, тъй като живее в гр. Варна и
инцидентно пребивава в с. Ж., с оглед на което оспорва реалността на потреблението.
Твърди се, че ответното дружество е начислило сумата в размер от 581.78 лева за
период на потребление от 05.09.2021 г. до 04.10.2021 г., за която е издадена фактура №
********** от 11.11.2021 г., като цената на ел. енергията отново не е по цени за битови
потребители. Ищцата излага, че през този период също не е ползвала обекта, поради което
се оспорва реалността на доставеното количество ел. енергия.
Навеждат се доводи, за това че договорът от 23.08.2021 г. е нищожен поради
противоречието му със закона, тъй като е сключен в нарушение на императивните
материално правни норми, обективрани в разпоредбите на чл. 95а от ЗЕ и чл. 94а от ЗЕ, тъй
като договор „при условия на доставка от последна инстанция“ може да се сключи само със
стопански субекти, а не с битови потребители, какъвто е ищеца, поради което договорът от
23.08.2021 г. не следва да се прилага в отношенията между страните.
Инвокират се възражения за нищожност на договора и поради наличие на
неравноправни клаузи в него с оглед потребителското качество на ищцата. В частност се
излага, че договорът е в противоречие с разпоредбите на чл. 143, ал. 2, т. 10 и т. 13 от ЗЗП.
Твърди се, че договорът е изготвен предварително и потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието му. Клаузите на договора не били съставени по ясен и
недвусмислен начин и не били индивидуално договорени с ищцата. На последната не били
връчени ОУ и тя не се е съгласявала с тях. Сочи се, че волята на ищцата е била да сключи
сделката като битов потребител, а не като стопански.
По същество се моли за уважаване на предявените искове.
Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не оспорва, че с ищцата са страни по договор
за покупко-продажба на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в с. Ж., но оспорва
предявените искове както по основание, така и по размер. Твърди се, че към датата на
влизане в сила на измененията и допълненията в ЗЕ /26.06.2020 г./ за процесния
електроснабден обект, представляващ къща за гости с прилежащо бистро с ИТН *, клиент се
е водил дружеството „Т.“ ЕООД, чийто управител е ищцата. Оспорва се твърдението на
ищцата в исковата молба, че не е знаела, че процесният обект е регистриран като небитов,
доколкото доставената ел. енергия се е ползвала за небитови нужди от търговеца „Т.“ ЕООД
с оглед предназначението на самия обект – къща за гости с прилежащо бистро.
Сочи се, че сделки с регулирани цени се осъществяват единствено между крайните
снабдители и битовите клиенти, като небитовите клиенти вече са били изключени от
регулярния пазар на ел. енергия. Излага се, че на небитовите клиенти им е даден гратисен
период от 01.10.2020 г. до 30.06.2021 г. да изберат доставчик на ел. енергия на свободен
пазар, като от 01.07.2021 г. небитовите клиенти, които не са избрали доставчик, се снабдяват
с ел. енергия от доставчик от последна инстанция. Твърди се, че ответното дружество
2
притежава лицензия за „доставчик от последна инстанция“, която се добавя към вече
притежаваната от ответника лицензия за „краен снабдител“.
Поддържа се, че до 30.06.2021 г. клиентът „Т.“ ЕООД не е избрал търговец на ел.
енергия на свободния пазар, поради което считано от 01.07.2021 г. доставката на ел. енергия
за процесния обект е започнала да се осъществява от Е. Е. в качеството му на „доставчик от
последна инстанция“.
Излага се, че на 23.08.2021 г. ищцата е подала до Е. Е. заявление за смяна на клиент
за обект на свободен пазар, към което е приложила и необходимите документи за това –
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № * г. и анекс, с който е
удостоверила, че наемното правоотношение с предходния клиент е прекратено. Тъй като при
подаване на заявлението за смяна на клиент ищцата не е представила договор за продажба
на ел. енергия за обект на свободен пазар, партидата на процесния обект е прехвърлена на
ищцата, а доставката на ел. енергия е продължила да се осъществява от Е. Е. в качеството му
на доставчик от последна инстанция, като доставчик на предишния ползвател – „Т.“ ЕООД.
Твърди се, че индивидуалният договор от 23.08.2021 г. не противоречи на закона,
доколкото ищцата не е избрала търговец на електрическа енергия на свободния пазар и до
избирането на такъв единствената възможност за снабдяване с ел. енергия за процесния
обект е от доставчика от последна инстанция.
Оспорва се твърдението на ищцата, че същата е битов клиент с оглед начина на
ползване на доставената ел. енергия, а именно за небитови нужди, имайки предвид, че
обектът на потребление е къща за гости с прилежащо бистро, като с оглед легалната
дефиниция в закона е без значение, че е подписала индивидуалния договор в лично
качество. Досежно цената на доставената и потребена ел. енергия се сочи, че е невъзможно
същата да бъде договорена индивидуално в договора от 23.08.2021 г., доколкото КЕВР
приема и контролира прилагането на методика за определяне на цените на ел. енергията на
доставчика от последна инстанция, като цената се определя ежемесечно в края на отчетния
период и е различна всеки един месец.
Сочи се, че по отношение на процесния електроснабден имот се заплаща и цена за
достъп до елекетроразпределителната мрежа, която се определя върху предоставената
мощност. Цената за достъп до разпределителната мрежа се изчислявала за всеки ден в
рамките на отчетния период и се определя също по решение на КЕВР, което изключва
свободата на договаряне между страните по индивидуалния договор и относно цената на
тази услуга.
В заключение се твърди, че ответното дружество е изправна страна по продажбеното
правоотношение с ищцата, доколкото е доставило до обекта на последната в с. Ж. ел.
енергия във фактурираните количества и периоди, а „Е. Ю.“ ЕАД – мрежови услуги, което
обуславя неоснователността на предявените искове.
Претендират се сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В проведеното открито съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява
лично. Представлява се от адв. А.Г., чрез която на етап изясняване на делото от фактическа
страна по реда на чл. 143, ал. 2 от ГПК поддържа исковете и не прави допълнения и
уточнения към исковата си молба, като няма възражения и по доклада на съда по чл. 146, ал.
1 от ГПК. На етап съдебно дирене инвокира нови твърдения, а именно – поддържа, че
електромерът, обслужващ имота в с. Ж., бил монтиран през 2016 г., а през м. юни 2020 г.
бил демонтиран, поради което на етап устни състезания пледира, за това че няма как
електромер, който не се намира в електроснабдения имот да отчита процесната ел. енергия,
което обуславя основателността на предявените искове.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява. С
молба от 18.05.2022 г. поддържа отговора на исковата молба и моли исковете да бъдат
3
отхвърлени. Оспорва новорелевираното твърдение на ищцата, че процесният електромер е
демонтиран, като твърди, че през м.06.2020 г. същият е демонтиран във връзка с
последващата му метрологична проверка, след която е монтиран отново на 15.07.2020 г. и
към настоящия момент този електромер все още е поставен на обекта на ищеца.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани в исковата молба и отговора, като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
От ангажирания нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № * г. е
видно, че ищцата В.А. е придобила правото на собственост върху ПИ с идентификатор * с
площ от 470 кв. м., находящ се в с. Ж., Община К., обл. С., ведно с построените върху
поземления имот жилищна сграда с идентификатор * със застроена площ от 148 кв. м. и
сграда за обитаване /Бистро/ с идентификатор *.
От представения договор за наем на недвижим имот от 01.01.2011 г. се констатира, че
ищцата е предоставила гореописаните недвижими имоти за временно и възмездно ползуване
на търговеца „Т.“ ЕООД. В договора за наем е уговорено, че недвижимите имоти ще се
ползват за предоставяне под наем като къща за гости.
Видно е от вписванията по партидата на „Т.“ ЕООД в публичния Търговски
регистър, че едноличен собственик на капитала и законен представител на търговеца-
наемател е ищцата.
От приобщения по делото анекс № 23 от 01.08.2021 г. към договора за наем от
01.01.2011 г. е видно, че наемното правоотношение между ищцата и „Т.“ ЕООД е
преустановено.
Видно е от ангажираното заявление за смяна на клиент за обект/и на свободен пазар
/л. 36/, че ищцата на 23.08.2021 г. е заявила смяна на име за електроснабдения имот в с. Ж. с
измервателна точка номер *. На същата дата /23.08.2021 г./ между ищцата и ответника е
сключен индивидуален договор за продажба на ел. енергия при условия на доставка от
последна инстанция за кл. № *. По делото са ангажирани и ОУ към договора /л. 45 и след./,
които са в писмена форма и са подписани от двете страни. От ОУ се установява и
съдържанието на понятието „доставка от последна инстанция“, а именно – услуга от
обществен интерес, предоставяна от доставчик от последна инстанция, който осигурява
снабдяването с ел. енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния
снабдител по смисъла на чл. 94а, ал. 1 от ЗЕ до избора на друг доставчик или избраният
доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент причини. В общите
условия към договора е разяснено и понятието „доставчик от последна инстанция“, а именно
– енергийно предприятие, получило лицензия за извършване на дейност, свързана със
снабдяване с ел. енергия при условията на доставка от последна инстанция, което осигурява
снабдяването с ел. енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния
снабдител по смисъла на чл. 94а, ал. 1 от ЗЕ до избора на друг доставчик или избраният
доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент причини.
По делото са ангажирани и фактурите, установяващи размера на процесните суми, а
именно фактура № ********* от 12.10.2021 г. за сумата от 188.86 лева за консумирана ел.
енергия и мрежови услуги, издадена за кл. № * и за отчетен период от 01.09.2021 г. до
04.09.2021 г. и фактура № ********** от 11.11.2021 г. за сумата от 581.78 лева за
консумирана ел. енергия и мрежови услуги, издадена за кл. № * и за отчетен период от
05.09.2021 г. до 30.09.2021 г.
Видно е от представената разписка от 16.10.2021 г. /л. 15/, че сумата по първата
фактура /188.86 лева/ е платена от ищцата в брой на каса чрез „И.“ АД.
По делото е ангажирано и експертно заключение по назначената СТЕ, от което се
4
установява, че процесният обект на потребление в с. Ж. е снабдяван с ел. енергия.
Доставеното количество за периода от 01.09.2021 г. до 04.09.2021 г. е в размер на 463 квтч
общо по двете тарифни скали, а от 05.09.2021 г. до 04.10.2021 г. ел. енергията е общо 1 342
квтч. Общо за периода от 01.09.2021 г. до 04.10.2021 г. са доставени 1 805 квтч. За
процесния обект с ИТН * през периода от 01.09.2021 г. до 04.10.2021 г. са предоставени и
мрежови услуги, а именно пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение и достъп до разпределителната мрежа. Процесният електромер е с фабричен №
* и е трифазен, статичен – тип И. *, 3, 10/60 А. Електромерът е монтиран на клиент с № * и
ИТН * на 06.07.2018 г. Същият е демонтиран на 01.06.2020 г. за следваща метрологична
проверка. Преминал успешно такава през м.06.2020 г., с което срокът на проверката е
удължен до м.06.2024 г. Същият към процесния период е бил годно техническо средство за
измерване на ел. енергията.
В о.с.з. вещото лице поддържа заключението си.
От експертното заключение по назначената ССчЕ се установява, че отчетените
количества ел. енергия за месеците септември и октомври 2021 г. са фактурирани от
ответника по цени, които са определени правилно по формулата, утвърдена от КЕВР и
действаща от 01.08.2021 г. Методика за определяне на цените на електроенергията, която
ответникът доставя в качеството му на Доставчик от последна инстанция. Констатира се
още, че предоставените от ответника мрежови услуги са фактурирани правилно и съобразно
действащите цени, определени от КЕВР с решение от 01.07.2021 г.
В о.с.з. вещото лице поддържа заключението си.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
За да бъдат уважени предявените искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК и по чл. 55, ал. 1,
предл. 1-во от ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже по несъмнен начин нищожността на
индивидуалния договор от 23.08.2021 г. и че е престирала процесната сума в полза на
ответника по силата на нищожния договор в претендирания размер. В тежест на ответника е
да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже, че е получил търсената
сума на валидно и годно правно основание, а при установяване на горното от ищцата – да
докаже, че е върнал претендираната сума.
На първо място следва да се посочи, че предметът на делото се определя от
твърденията на ищцата за реализиралите се в обективната действителност юридически
факти – тези, от които произтичат претендираните от последната права, както и от
възраженията на ответника, инвокирани в отговора на исковата молба. С депозиране на
исковата молба и отговора в срока по чл. 131 от ГПК се преклудира възможността на
страните да наведат твърдения за нови факти и обстоятелства. Това е и първата от петте
преклузии в гражданския процес. Видно е от сезиралата съда искова молба, че ищцата
основава своите права на твърдението за нищожност на договора от 23.08.2021 г. поради
противоречието му със Закона за енергетиката, от една страна, и от друга страна поради
наличието на неравноправни клаузи в същия по смисъла на ЗЗП. Другото твърдение на
ищцата е, че пребивава инцидентно в електроснабдения имот в с. Ж. и няма как да
консумира остойностеното количесто ел. енергия през отчетния период от 01.09.2021 г. до
04.10.2021 г.
Ищцата има призната и гарантирана от закона възможност по реда на чл. 143, ал. 2 от
ГПК да поясни и допълни единствено тези юридически факти, за които има твърдения в
сезиралата съда искова молба. Видно е от протокола от първото по делото о.с.з., че ищцата
поддържа исковата си молба така, както е депозирана и не прави допълнения и уточнения по
отношение на наведените твърдения за фактите и обстоятелствата, касаещи нищожността на
договора, наличието на неравноправни клаузи в същия и реалността на доставеното
5
количество ел. енергия, с оглед инцидентното пребиваване в имота в с. Ж..
В хода на съдебното дирене обаче се релевира твърдение за нов факт, който е извън
предмета на делото, а именно поддържа се, че електромерът, отчитащ консумираната в
имота ел. енергия, е демонтиран през м.06.2020 г. и след това не е монтиран обратно, поради
което няма как да се претендира от ответното дружество паричната стойност на
фактурираната електроенергия. Настоящият съдебен състав счита, че не следва да обсъжда
по същество твърдението за този факт, доколкото то е въведено в предмета на спора едва в
хода на съдебното дирене, т.е. след преклузивния срок за фактите, поради което и не следва
да обсъжда ангажираните във връзка с това твърдение писмени доказателства.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че, плащайки сумата от 188.86
лева, представляваща паричната стойност на ел. енергията за периода от 01.09.2021 г. до
04.09.2021 г., ищцата с конклудентни действия признава и наличието на монтиран
електромер в имота, още повече че индивидуалният договор от 23.08.2021 г. е сключен в
резултат на заявление, подадено лично от нея. В тази насока е и заключението по СТЕ, в
което вещото лице сочи, че средството за търговско измерване през м. юни 2021 г. е
демонтирано за последваща метрологична проверка, а не въобще. А и самата искова молба
започва с твърдение, че до 23.08.2021 г. имотът се ползвал от „Т.“ ЕООД, на когото
ответното дружество е продавало електроенергия, т.е. доставяло, което обаче се отказало да
осъществява търговска дейност в наетия от него имот, тъй като е било притиснато от
високите цени на тока, а не защото липсва електромер в имота след демонтажа през
м.06.2020 г. във връзка с проверката в БИМ.
Не се спори по делото, че страните са страни и по правоотношение по пренос и
продажба на ел. енергия и мрежови услуги до исковия електроснабден обект, уредено с ОУ,
ЗЕ и подзаконови актове. Този правнорелевантен факт се установява по несъмнен начин и
от ангажирания индивудален договор към ОУ на Е. Е. за продажба на електрическа енергия
при условия на доставка от последна инстанция от 23.08.2021 г.
По възражението за нищожност на договора поради противоречието му с чл. 95а
вр. чл. 94а от ЗЕ:
Съгласно чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, считано то 01.10.2020 г. сделики с регулирани цени
се осъществяват единствено между крайните снабдители и битовите клиенти - за обекти,
присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези
клиенти не са избрали друг доставчик, т.е. небитовите клиенти са изключени от
регулирания пазар на електроенергия. Понятията „небитов клиент“ и „битов клиент“ са
легални - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за небитови нужди е небитов клиент - арг. от т. 33а от § 1 към ДР на ЗЕ, а
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди е „битов клиент“ – арг. от т. 2а от цитирания законов текст. В конркетния
случай по делото се констатира по несъмнен начин, че имотът в с. Ж. се ползва за
предоставяне под наем като къща за гости, което обуславя крайния извод на съда, че ищцата
е „небитов клиент“ по смисъла на закона, тъй като електроенергията се консумира за
търговски цели.
Съгласно § 15 от Преходните и Заключителните разпоредби към Закона за изменение
и допълнение на Закона за енергетиката /ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г./, в 30-
дневен срок от влизането в сила на закона крайните снабдители следва да изпратят
уведомление до всеки небитов краен клиент за прекратяване снабдяването с електрическа
енергия от 1 октомври 2020 г. на обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа
на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия. В случай че до 30
септември 2020 г. включително небитов краен клиент, присъединен към
6
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение – както е в конкретния случай, не
е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени,
доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния му доставчик в качеството
му на титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗЕ. Доставчикът сключва типов договор с
клиентите, които до 30 септември 2020 г. включително не са сключили договор с търговец
на електрическа енергия. Типовият договор е със срок от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021
г. До сключването на типовия договор доставчикът осигурява доставката на електрическа
енергия, при условие че клиентът своевременно заплаща всички дължими суми във връзка с
доставката. Смяната на доставчика се извършва при условията на чл. 95 от ЗЕ, като
клиентът не дължи неустойка и смяната не е съпроводена с допълнителни задължения за
него. От 1 юли 2021 г. клиентите, които не са избрали доставчик, се снабдяват с
електрическа енергия при условията на чл. 95а от ЗЕ, т. е. от доставчик от последна
инстанция.
Страните не спорят и е известно, че ответното дружество "Е. Б. Е." ЕАД притежава
лицензия по чл. 39 от ЗЕ да е краен снабдител с електрическа енергия на територията на
Югоизточна България, където са разположени и обектите на ищцата. Като такъв, същият е и
Доставчик от последна инстанция за посочената територия. Съгласно чл. 39, ал. 6 от ЗЕ,
лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция за
клиенти, които не са избрали друг доставчик, или избраният доставчик не извършва
доставка по независещи от клиента причини, се издават лицензианти за дейността
снабдяване с ел. енергия от краен снабдител - за клиентите, присъединени към съответната
разпределителна мрежа, за територията на действащите лицензии за обществена доставка и
снабдяване от краен снабдител.
Съгласно чл. 102а от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/, при
подаване на документи за смяна на собственик или ползвател на обект на клиент на пазара
по свободно договорени цени новият собственик или ползвател следва да представи договор
за продажба на ел. енергия с търговец на свободния пазар. При неизпълнение на това
условие операторът на електроразпределителната мрежа регистрира смяната на собственика
или ползвателя от 1-во число на следващия месец, като обектът остава на пазара по
свободно договорени цени при доставчика на предишния ползвател/собственик. В
конкретния случай видно от заявлението на л. 36, към същото ищцата не е приложила
договор, сключен с новия доставчик на свободния пазар, поради което доставката на ел.
енергия продължава да се осъществява от ответника в качеството му на доставчик от
последна инстанция, като доставчик на предишния ползвател – „Т.“ ЕООД по арг. от § 15 от
Преходните и Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона
за енергетиката.
Крайният извод на съда е, че договорът е валиден, поради което и неоснователно се
явява възражението за нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД вр. чл. 95а от ЗЕ.
По възражението за нищожност на договора от 23.08.2021 г. на основание чл. 146
от ЗЗП поради наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 10 и т.
13 от ЗЗП:
Съгласно т. 1 от § 13 от ДР към ЗЗП, "потребител" е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този
закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В конкретния
случай, доколкото ищцата потребява електроенергията за търговски цели, то правните
норми, ситуирани в цитирания нормативен акт са неприложими по отношение на договора
от 23.08.2021 г. За пълнота на изложението следва да се посочи, че клаузите на договора не
са нищожни, доколкото са индивидуално договорени с ищцата. Последната е получила и
Общите условия към договора. Отделно, една част от съдържанието на правата и
7
задълженията, които възникват за страните по договора за продажба на електрическа
енергия в хипотезата, когато той е сключен между доставчикът от последна инстанция и
крайният клиент, се определят не по тяхната свободна воля, а принудително по
административен ред от органа, изпълняващ правомощията на държавен енергиен
регулатор. Размерът на цената, като елемент от съдържанието на възмездната сделка за
продажба на електрическа енергия, сключен между доставчика от последна инстанция и
крайния клиент не подлежи на договаряне по волята на страните по този договор, а се
определя по административен ред. Това следва от разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от ПТЕЕ, в
която е предвидено, че договорите между доставчиците от последна инстанция и крайни
клиенти, които не са избрали друг доставчик на електрическа енергия или са останали без
доставчик, се сключват по цени, определени по одобрена от КЕВР методика. КЕВР е
органът, който е единствено компетентен да определи размера на покупната цена за
доставената електрическа енергия, като установената по административен ред цена става
част от съдържанието на сключения между страните договор за продажба на електрическа
енергия. Съгласно заключението по ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно
изготвено и неоспорено от страните, изразходваното количество ел. енергия по процесните
фактури е остойностено по цени за доставчик от последна инстанция.
Ето защо, съдът приема възражението за нищожност поради наличието на
неравноправни клаузи в договора за несъстоятелно.
По оспорване реалността на доставеното количество ел. енергия, с оглед
инцидентното пребиваване на ищцата в имота в с. Ж.:
От експертното заключение по СТЕ, което съдът кредитира като компетентно
изготвено и неоспорено от страните се констатира по несъмнен начин, че към процесния
период електромерът в имота е бил годно техническо средство за измерване на ел.
енергията. Общо за периода от 01.09.2021 г. до 04.10.2021 г. са доставени 1 805 квтч
електроенергия, като за имота са доставени и мрежови услуги – пренос по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение и достъп до разпределителната
мрежа, чиято парична стойност съгласно експертното заключение по ССчЕ също е
съобразена с действащите цени, определени от КЕВР.
Крайното становище на съда е за неоснователност на предявените искове, доколкото
фактурираните суми произтичат от валидно облигационно правоотношение, по което
ответното дружество е изправна страна, което обуславя дължимостта на процесните
вземания и отхвърлянето на предявените искове.
По съдебно-деловодните разноски:
При този изход от спора в полза на ищеца не следва да се присъждат сторените във
връзка с неоснователно заведеното производство съдебно-деловодни разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
сторените по делото съдебно-деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска,
чийто общ размер възлиза на 700.00 лева, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК,
формирана както следва – 100.00 лева за юрисконсулстко възнаграждение, определено от
съда в минимален размер с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото,
на основание чл. 78, ла. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗЗП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ и 600.00 лева депозит за вещи лица по СТЕ и ССчЕ.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от В. Д. АТ., ЕГН **********, с адрес: *, срещу „Е. Б. Е.“
8
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, първоначално обективно кумулативно
съединени искове, а именно: 1./ отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните със сила на
пресъдено нещо, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата в размер от 581.78
лева, представляваща паричната стойност на ел. енергия, начислена за периода от
05.09.2021 г. до 04.10.2021 г., материализирана във фактура № ********** от 11.11.2021 г.
за кл. № *, ИТН * за обект на потребление, собственост на ищцата, находящ се в * и 2./
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищцата сумата в размер от 188.86 лева, представляваща
платена без основание сума по фактура № ********** от 12.10.2021 г. за потребена ел.
енергия за периода от 01.09.2021 г. до 04.09.2021 г. за кл. № *, ИТН * за обект на
потребление, собственост на ищцата, находящ се в *.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, В. Д. АТ., ЕГН **********, с
адрес: * да заплати на „Е. Б. Е.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * сумата
в размер на 700.00 лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, от
която 100.00 лева – юрисконсултско възнагражение и 600.00 лева – депозит за вещи лица по
назначените СТЕ и ССчЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9