Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София,
17.04.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми
февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Васил Александров
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 6055 по описа за 2017
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С Решение
от 7.10.2016 г., постановено по гр.д.№ 25148/ 2015 г. на Софийски районен съд, ІІІ
ГО, 82 състав, С.О./СО/ е осъдена да заплати на А.С.Д. /ЕГН **********/ на
основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД сумата 2 500 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат на ухапване от безстопанствено куче на 1.04.2014 г. в гр. София,
изразяващи се в силни болки и страдания по време на инцидента и лечението,
изживения ужас, тревожност и непрекъснат страх, че ще бъде нападнат отново,
неудобства в битовото обслужване и козметичен дефект на десния крак, и сумата 124 лева- обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат на ухапване от безстопанствено куче на
1.04.2014 г. в гр. София, представляващи извършени разходи за транспорт и
лечение, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба- 12.05.2015 г., до окончателното им изплащане, като исковете са
отхвърлени за разликата над уважените суми до пълните претендирани размери,
като неоснователни и недоказани. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът СО е
осъден да заплати на ищеца А.Д. сумата 929.60 лева- разноски по делото,
съразмерно на уважената част от исковете.
С Решение от
30.01.2017 г. по реда на чл.250 ГПК е допълнено постановеното на 7.10.2016 г.
първоинстанционно решение, като С.О.е осъдена да заплати на А.С.Д. /ЕГН **********/
и законната лихва за
забава при плащане на горепосочените обезщетения, считано от датата на
увреждането- 1.04.2014 г., до окончателното им изплащане.
Постъпили са въззивни жалби от С.О./ответник по
делото/, в които са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС на 7.10.2016 г. решение- в осъдителната му част, и на
постановеното на 30.01.2017 г. допълнително решение, с искане да бъде
постановена отмяната им и да бъде постановено решение за отхвърляне на
предявените от А.Д. искове, с присъждане на разноски за въззивното
производство.
Въззиваемата
страна А.С.Д. /ищец по делото/ оспорва жалбите и моли да бъде постановено
решение за отхвърлянето им като неоснователни, като претендира разноски за
въззивното производство.
Предявени са искове с правно основание
чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски
градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбите, с които е сезиран настоящият съд, са
подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими, а разгледани
по същество са неоснователни.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваните
първоинстанционни решения са валидни и допустими, решението от 7.10.2016 г.- в
обжалваната част.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС на 7.10.2016 г. решение- в
обжалваната част, и постановеното на 30.01.2017 г. допълнително решение за
правилни, като споделя изложените в мотивите им съображения, обосноваващи
окончателен извод за уважаване на предявените от А.Д. иск по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД- до посочените по- горе размери на обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди, и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, като основателни и доказани- чл.272 ГПК.
Отговорността
по чл.49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди
противоправни и виновни действия, която има гаранционно- обезпечителен
характер. За да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД, следва
да бъдат установени общите предпоставки, при които за определено лице би
възникнала деликтна отговорност, както и допълнителният факт на възлагане на
работа от ответника на делинквента и причиняване на вредите при или по повод
тази работа.
Непозволеното
увреждане- чл.45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма, изискваща
от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост
на другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен
юридически факт, елементи на който са: 1/ деяние /действие или бездействие/, 2/
вреда, 3/ противоправност на деянието, 4/ вина, и 5/ причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се
предполага до доказване на противното- чл.45, ал.2 ЗЗД.
В случая от събраните по делото доказателства
се установява, че ищецът А.Д. действително е претърпял имуществени вреди-
разходи във връзка с проведени медицински прегледи и лечение, и неимуществени
вреди- болки и страдания от физическо и психическо естество, причинени от
получени при нападение и ухапване от бездомно куче разкъсно- контузни и охлузни
рани в областта на дясната подбедрица и психически стрес.
Съвкупният
анализ на приложимите нормативни разпоредби и на събрания по делото
доказателствен материал обосновава извод за наличие и на твърдяното виновно
противоправно бездействие на служител/служители на ответната община. За да е
налице такова, е необходимо да съществува правна норма, която да задължава
последната да извършва съответно действие. В разглеждания случай към датата на
инцидента- 1.04.2014 г., са били в сила разпоредби, възлагащи в тежест на С.О.извършването
на определени дейности във връзка с безстопанствените кучета- организирането и
изолирането на скитащи кучета и
осигуряването на финансови средства за провеждане на задължителните
ветеринарно- медицински мероприятия.
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 6055/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
В приложимите
към датата на инцидента норми на Закона за защита на животните /ЗЗЖ/, регламентиращи
дейностите на С.О.във връзка с овладяване
популацията на безстопанствените кучета и
предотвратяване агресивното поведение на кучета към хора или животни-
чл.40, ал.1 и ал.2 /в приложимата към 1.04.2014 г. редакция/, чл.41, ал.1- 3,
чл.47, ал.1 и ал.3, чл.48, чл.49 и чл.50, т.2, са предвидени задължения на
длъжностни лица на ответника за извършването на необходими действия за
настаняване на безстопанствените животни в приюти и осъществяване на надзор и
грижи за върнатите по места след маркиране животни, както и за предотвратяване
агресивно поведение на кучетата към хора или животни. Наред с това и нормата на
§ 5 от ПЗР на ЗЗЖ вменява задължение на Кметовете на общините да осигурят
настаняването на безстопанствените животни в приюти.
Безспорно
целта на ЗЗЖ е безстопанствените кучета да не се намират в свободно състояние в
населените места, тъй като са заплаха за живота и здравето на хората. Поради
това законът предвижда, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор
всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането,
обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и
стопанисвани от тях приюти. Основната мярка за надзор е именно настаняването на
кучетата в приюти /чл.41, ал.1 ЗЗЖ/, като само по изключение се допуска
кучетата да бъдат връщани на местата, от които са взети /чл.47, ал.3 ЗЗЖ/.
Същевременно в разпоредбата на чл.47, ал.3, изр.2 ЗЗЖ изрично е предвидено, че
кучетата са под надзора и грижите на общините, което означава, че чрез взетите
от тях мерки същите следва да гарантират безопасното им поведение спрямо
хората, независимо от вида на тези мерки /дали чрез настаняване в изолатор или
чрез връщане по места/.
С оглед
цитираните нормативни разпоредби по преценка на настоящия въззивен състав
бездействието на длъжностните лица от ответната община по изпълнение на
възложените им със закон задължения се явява противоправно. Общините са длъжни
да изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на закона- добро
управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме
предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа,
и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. В този смисъл неоснователно се
явява възражението на жалбоподателя- ответник, че е взел достатъчно мерки за
предотвратяване агресивното поведение на безстопанствените кучета, предполагащи
постоянен контрол върху тях в жилищните квартали.
В настоящия
случай от кореспондиращите си показания на разпитаните по делото свидетели Н. М.
/близък приятел на ищеца/ и М. Ч. /брат на ищеца/, присъствали на инцидента
/очевидци/, се установява, че на 1.04.2014 г. в Студентски град в гр. София, в района
на Зимния дворец ищецът Д. бил нападнат и ухапан от безстопанствено куче.
Обстоятелството, че безстопанствено куче е проявило непредизвикана агресия и е
наранило човек, само по себе си означава, че общината чрез своите органи не е
изпълнила надлежно законовите си задължения за надзор по ЗЗЖ. Рискът от
връщането на безстопанствените кучета на местата, от които са взети
/прилагането на мярката по чл.47, ал.3 ЗЗЖ/ е изцяло в тежест на общината-
същата може да го използва, но е длъжна да гарантира, че поведението на
кучетата няма да е опасно за здравето и живота на хората, тъй като те са под
нейните надзор и грижи съгласно чл.47, ал.3, изр.2 ЗЗЖ.
Доказано е по
делото, че кучето, нападнало ищеца, е било безстопанствено /св. показания на Н.
М. и М. Ч.- очевидци/. Обстоятелството, че кучето е било безстопанствено не
подлежи на доказване от ищеца, а тежестта за доказване на обратното пада върху
ответника. Това е така, тъй като липсата на стопанин е за отрицателен факт и не
подлежи на доказване от този, който го твърди. Страната, която се позовава на
обратния положителен факт, а именно, че кучето е имало стопанин, следва да го
установи. За това обаче ответникът не е ангажирал каквито и да било
доказателства.
Въз основа на
съвкупна преценка на доказателствата съдът приема, че описаното по- горе
бездействие на длъжностни лица при ответника се явява непосредствена причина за
претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Вследствие нападението
и ухапването от безстопанствено куче Д. е претърпял болки и страдания от
физическо и психическо естество. Поради неопроверганата презумпция по чл.45,
ал.2 ЗЗД бездействието на служители на ответника се явява и виновно.
Понесените от
ищеца имуществени и неимуществени вреди са също доказани по делото- въз основа
на събраните писмени доказателства /амбулаторни листа, фактури и платежни
документи за извършени плащания на разходи във връзка с извършена в МБАЛСМ
„Н.И.Пирогов” медицинска манипулация и допълнителни прегледи/, гласни
доказателства /св. показания на св. Н. М., М. Ч.- преки очевидци на инцидента,
и св. показания на св. Ю. Д.- майка на ищеца/ и заключения на вещи лица по
изслушаните съдебно- медицинска и съдебно- психологична експертизи /основани на
приложената по делото медицинска документация, съставена непосредствено след
инцидента, и лични прегледи на ищеца/, поради което ответникът следва да понесе
отговорността за обезвредата им.
Доколкото
общината като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия,
чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените от тези лица вреди
при или по повод изпълнението на възложената им работа. Без правно значение в
случая е коя хипотеза на възлагане на работа е била налице в отношенията между
СО и бездействалите лица- дали се касае за пряк изпълнител, на когото е
възложено задължение за улавянето и изолирането на скитащи безстопанствени
кучета и евтаназирането им или се касае за предоставена компетентност на
съответно длъжностно лице- като договорен или законов представител на
юридическото лице Столична община, да сключва договор за извършването на
дейности по регулиране популацията на безстопанствените кучета /в този смисъл:
Решение № 383 от 27.07.2010 г. по гр. дело № 424/ 2009 г. на ВКС, ІV ГО, и
Решение № 279 от 28.09.2011 г. по гр. дело № 1533/ 2010 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК/.
При тези съображения съдът намира, че
материално- правните предпоставки за ангажиране отговорността на С.О.по чл.49 ЗЗД в случая са налице и предявеният от А.Д. иск за присъждането на обезщетения
за претърпени имуществени и неимуществени вреди е основателен.
Размерът на понесените от ищеца имуществени вреди /предмет на
въззивната жалба/ безспорно се установява от приложените писмени доказателства
/амбулаторни листа, фактури и платежни документи за плащане на суми във връзка
с извършена на 1.04.2014 г. по спешност в МБАЛСМ „Н.И.Пирогов” манипулация и
последващи прегледи/ и възлиза на 124
лв. общо
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 6055/
2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
/35
лв.- за преглед/консултация в „Пирогов“ на 1.04.2014 г.; 30 лв.- за преглед в
МБАЛ- Смолян; 59 лв. /24 лв. + 35 лв./- за последващи прегледи на 10.04.2014 г.
и 12.08.2014 г./, която сума правилно му е присъдена с обжалваното първо-инстанционно решение.
При определяне размера на дължимото на ищеца Д.
обезщетение за неимуществени вреди
настоящият съдебен състав взема предвид от една страна- физическите болки и
страдания, претърпени от него във
връзка с нанесените му телесни травми /разкъсно- контузни и охлузни рани, оток и
кръвонасядане на дясна подбедрица и стъпало/; претърпяната след инцидента по
спешност медицинска интервенция /зашиване на рана с хирургични конци с дължина
8.5 см, подлежащи на притягане/; интензитетът на болките и страданията /интензивни
през първите 15 дни след инцидента/ и затрудненията, до които са довели,
нарушавайки нормалния му начин на живот; продължилият около 35 дни период на заздравяване
на хирургично обработената рана /съпроводена от непрекъсната гнойна секреция/;
настъпилите трайни последици за здравето му /невъзможност да използва
пълноценно десния си крак, довела в последствие до болки в дясната половина на
кръста/; наличието на козметичен дефект /зараснал белег с дължина 5 на 1 см и
още три по- малки белега в областта на дясната подбедрица/; а също и възрастта
на пострадалия- на 27 години при настъпване на инцидента, и от друга страна-
получените болки и страдания от психическо естество във връзка с преживения при
нападението стрес, получените посттравматичен стрес и специфична /изолирана/
фобия- кинофобия, актуална и към датата на извършване на съдебно-
психологичната експертиза /над 2 години след инцидента/, както и настъпилата в
последствие социална изолираност. С оглед на това съгласно чл.52 ЗЗД настоящият
въззивен състав намира, че за обезщетяване на така претърпените неимуществени
вреди на А.Д. се дължи обезщетение в размер на 2 500 лв., за която сума искът му се явява основателен и правилно е
уважен. Посочената сума следва да му бъде присъдена, ведно със законната лихва
от датата на увреждането /чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД/ до окончателното й
изплащане, което обосновава извод за правилност и на обжалваното от ответната
община допълнително решение от 30.01.2017 г.
При тези
съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции относно дължимостта и размера на
дължимото от СО обезщетение за обезвреда /за имуществени и неимуществени
вреди/, обжалваното решение от 7.10.2016 г. като правилно в осъдителната му
част следва да бъде потвърдено. По изложените по- горе съображения и предвид
обвързаността му с осъдителното решение от 7.10.2016 г., като правилно следва
да бъде потвърдено и допълнителното решение от 30.01.2017 г.
При този
изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА
въззивникът СО дължи да заплати на адв. Н.Х.- Й., предоставила безплатна правна
помощ на въззиваемия А.Д. /съобразно посоченото в небланков договор за правна
защита и съдействие- л.50 от делото на СГС/, сумата 414 лв.- адвокатско
възнаграждение, съответно на посочения в Наредба № 1/ 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимален размер на адвокатското възнаграждение.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 7.10.2016 г., постановено
по гр.д.№ 25148/ 2015 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 82 състав, в обжалваната част, в която С.О./СО/ е
осъдена да заплати на А.С.Д. /ЕГН **********/ на основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД сумата 2 500 лева-
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на ухапване от
безстопанствено куче на 1.04.2014 г. в гр. София, изразяващи се в претърпени болки
и страдания от физическо и психическо естество, и сумата 124 лева- обезщетение
за причинени имуществени вреди в резултат на ухапване от безстопанствено куче
на 1.04.2014 г. в гр. София, представляващи разходи за лечение, ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба-
12.05.2015 г., до окончателното им изплащане, а също и в частта относно присъдените на А.Д., съразмерно на уважената част
от иска, разноски в размер на 929.60 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 30.01.2017 г., постановено
по гр.д.№ 25148/ 2015 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 82 състав /по чл.250 ГПК/.
ОСЪЖДА С.О.да заплати на адв. Н.Х.- Й. ***, предоставила безплатна правна
помощ на въззиваемия А.С.Д. /ЕГН **********/, сумата 414 лева /четиристотин и четиринадесет лева/-
адвокатско възнаграждение за въззивното производство, на основание чл.273 вр.
чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА.
Решението
от 7.10.2016 г. по гр.д.№ 25148/ 2015 г. на СРС, 82 състав, е влязло в сила като необжалвано в
останалата част, в която искът на А.С.Д. по чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД е отхвърлен за разликата над присъдените суми до пълните предявени размери
на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.