№ 136
гр. Дупница, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Миглена С. Кавалова Шекирова
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Миглена С. Кавалова Шекирова Гражданско
дело № 20221510100193 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано след изпращане по подсъдност от Софийския
районен съд.
Производството е образувано по искова молба, предявена от „Толлофикация-София”
АД, ЕИК *********, адрес на управление: гр. София, 2303, ул. „Ястребец” 23 Б,
представлявано от *** *** - изпълнителен директор чрез юрисконсулт Н. К. срещу СТ. Й.
К., ЕГН **********, с адрес: с. ***, общ. ***
Ищецът сочи, че М. П. Ш. и *** Ш.а, в качеството им на собственици на
топлоснабден недвижим имот, са били клиенти на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди
по смисъла на чл. 153, ал. 1 на Закона за енергетиката, съгласно който всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и
по силата на нормативните актове, първоначалните ответниците са били клиенти на ТЕ и за
тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката, като съсобственик на процесния имот и са били клиенти на топлинна енергия
(ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на Закона за енергетиката, съгласно § 1 т.
2 а (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /Обн. ДВ. изм. ДВ. бр. 35 от 3 Май
2011 г., изм. ДВ. бр. 47 от 21 Юни 2011 г., изм. ДВ. бр. 38 от 18 Май 2012 г., изм. и доп. ДВ.
бр. 54 от 17 Юли 2012 г., изм. ДВ. бр. 82 от 26 Октомври 2012 г., бр. 15 от 15.02.2013 г., в
сила от 01.01.2014 г., доп., бр. 20 от 28.02.2013 г., в сила от 28.02.2013 г., бр. 23 от 8.03.2013
г., в сила от 8.03.2013 г., изм. и доп., бр. 59 от 5.07.2013 г., в сила от 05.07.2013 г., изм., бр.
66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г.). Съгласно чл. 63, ал. 1 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, „При смърт на клиент- физическо лице,
наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка
или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл. 12, т. 12 / 30-
1
дневен срок/, чрез подаване на заявление за промяна на партидата. Излага съображения за
претенциите си, като твърди, че първоначалните ответници са използвали доставяната от
дружеството топлинна енергия за абонатен № 070111 по време на процесния период от м.
05.2016 г. – м. 11.2017 г., както и услугата дялово разпределение за периода м. 7.2017г. - м.
11.2017г., като същите не са погасили задължението си. В изпълнение на нормативната
уредба сградата - етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма
„Техем сървисис” ЕООД.
С определение, постановено по първоначално образуваното дело по правния спор –
гр. дело № 57927/2020г. по описа на Софийски районен съд от 23.01/2021г. СТ. Й. К., ЕГН
********** е конституиран като ответник в процеса на основание чл. 227 ГПК в качеството
му правоприемник на починалата *** Ш.а – посочена като първоначален ответник по
делото, както и конституирал на основание чл. 219 ГПК като трето лице – помагач „Техем
сървисис” ЕООД.
С молба от 01.02.2021г., постъпила по първоначално образуваното дело по правния
спор – гр. дело № 57927/2020г. по описа на Софийски районен съд ищецът е посочил, че
претендира от СТ. Й. К., ЕГН ********** половината от първоначално претендирана сума
или както следва: сумата от 449, 27 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2016 г. - м. 11.2017 г., отразена в Общи
фактури и изравнителни сметки, приложени но делото, както и 99, 86 лв. - законова лихва за
забава от 30.08.2017г. до 31.08.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
настоящата искова молба до датата на изплащане на вземането, както и сума за дялово
разпределение за периода м. 7.2017г. - м. 11.2018г. в размер на 3, 45 лв., 1, 00 лв. -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 30.08.2017г. -
31.08.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите, поради което моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да му заплати претендираните суми.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, ответникът в
настоящото производство не е депозирал такъв.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, ведно със събраните
доказателства по делото, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства -
извлечение от сметки по месеци за процесния период за абонатен № 070111, молба -
декларация за откриване на партида; договор между СЕС и ФДР за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия; протокол от Общо събрание на собствениците
на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение, както и приложен към
него списък на етажната собственост; договор между „Топлофикация София” ЕАД и „Техем
сървисис” ЕООД; съобщения към фактури с номера, посочени в текста; удостоверение за
наследници на Пламен Ш.; постановление за налагане на възбрана на недвижим имот от
18.09.2017г.; протокол за предаване на недвижим имот във връзка с публична продан от
25.11.2017г.; дялово разпределение за период 01.05.2016г. – 30.04.2017г. се установява, че
ищецът и праводателят на ответника са се намирали в облигационни правоотношения по
доставка на топлинна енергия с ответника и че ищецът е доставил топлинна енергия на
ответника за исковия период.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД.
Съгласно нормата на чл. 154 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения.
2
Ищецът следва да докаже наличието на валидно правоотношение между страните и
изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни (че през исковия период се е
намирал в облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия с ответника и че
е доставил топлинна енергия), както и размера на претенциите си (главница и лихви).
Ответникът следва да докаже направените в отговора на исковата молба възражения –
правоунищожаващи, правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи и
правопогасяващи.
Ответникът не оспорва основанието и размера на предявената срещу него претенция,
като в проведеното по делото открито съдебно заседание на 01.03.2022г. ответникът се явява
лично и моли съда да отхвърли претенцията срещу него, тъй като видно от разписка,
приложена към молба на ответника от 25.02.2022г., по сметка на ищеца в настоящото
производство, е превел сумата от 560, 00 лева с основание за получаване паричната
претенцията по настоящото дело.
Предвид внасянето на сума по съдебни вземания –предмет на настоящото
производството на 25.02.2022г. от ответника по сметка на ищеца, която сума покрива
претендирана от ищеца главница и лихви в рамките на настоящото производство, исковете –
предмет на настоящото производство следва да се отхвърлят – с оглед направеното плащане
от страна на длъжника към кредитора – ищец в производството, което следва да се вземе
предвид от съда на основанияечл. 235, ал. 3 ГПК.
Предвид факта, че ответникът макар да е платил дълга си към ищеца след депозиране
на настоящата исковата молба, е дал повод за образуване на настоящото исково
производство, на основание чл. 78, ал. 2 на ищеца следва да се присъдят направените в
настоящото исково производство разноски - за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100, 00 лева и 200, 00 лева държавна такса, доколкото ответникът е дал повод за завеждане
на исковете, макар платил вземането, което ищецът е имал към него.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация-София” АД, ЕИК *********, адрес на
управление: гр. София, 2303, ул. „Ястребец” 23 Б, представлявано от *** *** - изпълнителен
директор чрез юрисконсулт Н. К. срещу СТ. Й. К., ЕГН **********, с адрес: с. ***, общ.
***искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумите,
както следва: 449, 27 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2016 г. - м. 11.2017 г., отразена в Общи фактури и
изравнителни сметки, приложени но делото, както и 99, 86 лв. - законова лихва за забава от
30.08.2017г. до 31.08.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на настоящата
искова молба до датата на изплащане на вземането, както и сума за дялово разпределение за
периода м. 7.2017г. - м. 11.2018г. в размер на 3, 45 лв., 1, 00 лв. - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 30.08.2017г. - 31.08.2020г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите, като неоснователни.
ОСЪЖДА СТ. Й. К., ЕГН **********, с адрес: с. ***, общ. ***на основание чл. 78,
ал. 2 ГПК да заплати на „Топлофикация-София” АД, ЕИК *********, адрес на управление:
гр. София, 2303, ул. „Ястребец” 23 Б, представлявано от *** *** - изпълнителен директор
сторените по делото разноски в общ размер на 300, 00 лева.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач - „Техем сървисис”
ЕООД.
3
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил, в
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4