Р Е Ш Е Н И Е
№261005 01.12.2021г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр. състав
На
шестнадесети ноември две
хиляди двадесет и първа година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Мария Пеева
като
разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
гражданско
дело № 2468 по описа за две хиляди и
петнадесета година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове по
чл.240,ал.1, чл.240,ал.2 и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Държавен фонд
„Земеделие”- гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ № 136, моли съда да осъди ответниците Д.К.Ц., ЕГН **********, В.Т.Ц., ЕГН **********
и Т.Т.Ц., ЕГН **********, всички със съдебен адрес:***,
адв.П.К., в качеството им на наследници на починалия
на *****г. Т. Т. Ц., ЕГН **********, да му заплатят според наследствения им дял
от 2/3 за ответницата Д.Ц. и по 1/6 за ответниците В.Ц.
и Т.Ц., сумите, както следва:
Д.Ц.: 41 666,67лв., съставляващи невърната главница по договор за
кредитиране ******сключен между ДФ „Земеделие“ и Т. Ц.; 2513,90лв.,
съставляващи договорна лихва от 6% по договор за кредитиране ******сключен
между ДФ „Земеделие“ и Т. Ц., за периода 27.11.2012г. – 29.11.2013г.; 7538,22лв., съставляващи лихва за забава
върху невърнатата главница за периода от 30.11.2013г. – 10.09.2015г. ;
В.Ц. и Т.Ц.: по 8331,33лв. всеки, съставляващи
невърната главница по договор за кредитиране ******сключен между ДФ „Земеделие“
и Т. Ц.; по 502,78лв. всеки, съставляващи договорна лихва от 6% по договор за
кредитиране ******сключен между ДФ „Земеделие“ и Т. Ц., за периода 27.11.2012г.
– 29.11.2013г.; по 1507,65лв. всеки, съставляващи лихва за забава върху
невърнатата главница за периода от 30.11.2013г. – 10.09.2015г.
/съгласно изменение на исковете, допуснато в с.з. от 21.02.2017г.
/л.134-л.138/,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 11.09.15г. и
разноските в производството, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Предявените искове са основани от ищеца на обстоятелствата, че:
Тримата ответници са законни наследници /съпруга,
дъщеря и син/ на Т. Т. Ц., починал на *****на когото,
преживе, по силата на договор №*****за кредит за
закупуване на фураж и/или фуражни компоненти, сключен на ****г., Фондът
отпуснал кредит в размер на 50000лв. В изпълнение на сключения договор Фондът
превел на кредитополучателя на 04.11.10г. сумата от 50000лв. Получената сума
кредитополучателят се задължил да върне до 04.11.11г., а впоследствие, по
силата на анекси от 15.11.11г. и от 21.02.13г., този срок бил удължен съответно
до 26.11.12г. и до 29.11.13г. И при двете разсрочвания, съгласно описаните
анекси, страните уговорили лихва по кредита в размер на 6%. От страна на
кредитополучателя били получени три плащания: на 01.11.11г.-1500лв., на
14.11.11г.-1075лв. и 02.01.13г.-3175лв.- всички съставляващи погашения на
дължими лихви по договора. След тази дата плащания не били получавани, а
изпратената от ищеца до кредитополучателя на 24.01.15г. покана за доброволно
изпълнение на задълженията му по договора била върната като неполучена, поради
смъртта на получателя. Опитите на ищеца да получи изпълнение на тези задължения
от наследниците на починалия също не дали резултат, макар те да били приели
наследството на Т. Ц. с конклудентни действия- били
останали да живеят в наследственото жилище. Затова, и като счита, че те
отговарят към него съразмерно на наследствените си дялове, тъй, както ги е
посочил при искането си за допускане на изменение на исковете в с.з. от
21.02.17г., моли ответниците да бъдат осъдени да му
заплатят исковите суми
/виж още: исковата молба на л.2-5 и исковата молба, приложена към молба
вх.№29595/16.10.15г. на л.37-40/.
Пледира по същество за уважаване на исковете и за присъждане на разноските
в производството, съгласно списъка, представен в с.з. от 16.11.21г. /виж на
л.359/. В дадения от съда 1-седмичен срок от датата на последното с.з. и до
датата на постановяване на това решение не представя писмена защита.
И тримата ответници са подали в срока по
чл.131,ал.1 от ГПК отговори на исковата молба, съответно : Д.Ц. с
вх.№34203/30.11.15г. /виж на л.51/, В.Ц. с вх.№390/07.01.16г. /виж на л.75/ и Т.Ц.
с вх.№3837/05.02.16г. /виж на л.82-л.84/, като последният отговор, макар и да е
подаден от името и на тримата ответници, е извън
срока по чл.131,ал.1 от ГПК по отношение на Д.Ц. и В.Ц., подали и самостоятелни
отговори, и именно самостоятелните им отговори са онези, които съдът зачита в
това производство.
И тримата ответници са оспорили основателността
на предявените срещу тях искове, като оспорват в с.з. от 21.02.17г. дяловете им
в наследството да са тези, които ищецът сочи като основание за осъждането им в
размерите, съгласно допуснатото в същото с.з. изменение на исковете му.
Отв.Д.Ц. и отв. В.Ц. са признали обстоятелствата, че са наследници на
починалия общ техен наследодател Т. Ц., както и че задълженията му по
облигационни отношения съставляват пасив на наследството, но са отрекли
отговорността си, доколкото са направили изричен отказ от наследството на Т. Ц.,
а нормата на чл.60,ал.1 от ЗН гласи, че само наследниците, които са приели
наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно
дяловете си. Оспорват като голословни твърденията на ищеца за приемане на
наследството с конклудентни действия, изразили се в
това, че продължили да живеят след смъртта на наследодателя в наследственото
жилище Отв.Д.Ц. твърди в тази връзка, че още преди
смъртта на съпруга си се пренесла да живее в жилището на възрастния си баща на
адрес: гр.*****, ул.”*****”№**, където живее и досега, тъй като баща и се
нуждае от непрекъснати грижи, а отв.В.Ц. твърди, че
повече от 10 години живее в чужбина и при завръщане в страната пребивава в дома
на мъжа, с който живее на съпружески начала. И двете заявяват, че след смъртта
на Т. Ц. жилището се ползва, стопанисва и поддържа единствено от отв.Т.Ц..
Отв.Т.Ц. е повдигнал с
отговора си възражение за погасяване на предявените искове както за главница,
така и за лихви, по давност, доколкото кредитът е бил отпуснат на наследодателя
му по силата на договор от ***г., да датата на смъртта на наследодателя му не е
търсен от него и той е бил уведомен за вземането едва на 06.01.16г., в рамките
на производството по делото, без да е имало прекъсване на давността и като
вземането е станало изискуемо на датата на падежа, който е бил уговорен между
страните.
Пледират по същество за отхвърляне
на всички предявени срещу тях искове и за присъждане на разноските в производството
по списъка, представен в с.з. от 16.11.21г. /виж на л.358/. Развиват
съображения и с писмена защита вх.№285211/24.11.2021г.
В с.з. от 04.04.17г. производството по настоящото
дело е било спряно до приключване с влязло в сила решение на преюдициалния за него спор валидни ли са отказите от наследството на Т. Ц., направени
от наследниците му Д.Ц. и В.Ц., възбуден от ДФ „Земеделие“-София, който твърди
в това производство, независимо от представените от ответниците
Д.Ц. и В.Ц. удостоверения №19/01.10.15г. и №18/30.09.15г.- и двете на РС- *****
за вписани на посочените дати в
специалната книга на съда откази на Д.Ц. и на В.Ц. от наследството на починалия
техен наследодател Т. Ц., че наследството на Т. Ц. е било прието от всички
наследници с конклудентни действия /виж: исковата
молба; удостоверенията за вписани откази от наследство на л.52 и л.53, същи и
на л.76, л.85 и л.86; протокола от с.з. на 04.04.17г.
на л.226-л.229/.
С определение №261265/18.08.21г. производството по делото е възобновено и
към него е приложено изисканото гр.дело №636/17г. по описа на РС- *****, по което
е проведено производството по преюдициалния спор,
след като образуваното пред ПРС по искова молба вх.№ 19370/04.04.17г. на ДФ“Земеделие“ срещу Д.Ц. и В.Ц. гр.дело
№4933/17г. е било прекратено с Определение №9785/20.10.17г. по възражение на ответниците за местна неподсъдност на делото пред ПРС и
изпратено на надлежния да го разгледа РС- ***** /виж : определението на ПОС на л.336;
искова молба вх.№19370/04.04.17г. на л.2-л.4 и
определението на ПРС на л.212 от приложеното към това дело гр.д. №636/17г. на
РС- *****/.
С влязлото в сила по отношение на ответницата Д.Ц. на 24.12.2019г., а по
отношение на ответницата В.Ц. на 20.07.2021г. Решение №116/01.11.2019г. по
гр.дело №636/17г. на РС-*****, с поправка на очевидна фактическа грешка в
същото, допусната с Решение №260001/04.09.2020г. на РС-*****, влязло в сила на
01.10.20г.:
Е признато за установено по отношение на ДФ „Земеделие“,
че отказът от наследството на Т. Ц., направен от Д.Ц., вписан под
№19/01.10.15г. в особената книга на РС-***** по чл.49,ал.1 от ЗН, е нищожен
поради невъзможен предмет, тъй като преди датата на направата му, с неоставящи
съмнение активни действия, предприети от нейна страна, тя е приела наследството
на същия наследодател.
Искът на ДФ „Земеделие“ срещу В.Ц. за признаване за установено, щото
направеният от нея отказ от наследството на Т. Ц., вписан под №18/01.10.15г. в
особената книга на РС-***** по чл.49,ал.1 от ЗН, е нищожен поради невъзможен
предмет, е отхвърлен, тъй като преди направата му тази наследница не е
извършила действия, съставляващи приемане на наследството му.
/виж: разписките за връчване на
решение №116/01.11.19г. на РС-***** на страните съответно на л.118 и л.124 в
кориците на приложеното дело; разписките за връчване на решение
№260001/04.09.20г. на на РС-***** на страните съответно
на л.146 и л.147 в кориците на приложеното дело; Решение №116/01.11.19г. на
л.111-л.116 от приложеното дело; Решение №260001/04.09.20г. на л.144 от
приложеното дело; Решение №260032/08.01.21г. по в.гр.д. №2297/2020г. на ПОС на
л.15-л.18 от същото дело, съдържащо се в кориците на приложеното към настоящотодело гр.д. №636/17г. на РС-*****; Определение
№60328/20.07.2021г. по гр.д. №1874/2021г. на ВКС, Първо гражданско отделение,
на л.26-л.29 от същото дело, съдържащо се в кориците на приложеното към настоящотодело гр.д. №636/17г. на РС-*****/.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и зачете на
основание чл.297 и чл.298,ал.1 от ГПК влязлото в сила съдебно решение по
приключилия преюдициален за настоящото производство
по отношение на исковете, предявени срещу ответниците
Д.Ц. и В.Ц. спор, намери, че:
Предявените искове са допустими.
Разгледани по същество:
Предявените искове срещу отв.В.Ц. следва да се
отхвърлят изцяло, тъй като тя не е надлежно пасивно материално легитимирана да
отговаря за задълженията на наследодателя и Т. Ц., поради направения от нея
валиден отказ от наследството му.
Предявените срещу отв.Д.Ц. искове следва да се
уважат частично- за сумите от 25000лв., 1508.33лв. и 243.54лв., за които са основателни
и доказани по размер, а за разликите между 25000лв. и 41666.67лв., между
1508.33лв. и 2513.90лв. и между 243.54лв. и 7538.22лв., както и за периода
29.11.13г.-06.08.15г. по отношение претенцията за законна лихва, следва да се отхвърлят, тъй като са частично
неоснователни и недоказани по размер- надвишават дела на отв.Д.Ц.
от наследството на Т. Ц., до размер на който се простира отговорността и за
задълженията, с които наследството е обременено, и са за период, за който не е
поставена в забава за плащане на главния дълг;
Предявените срещу отв.Т.Ц. искове за сумите от
8331.33лв. и 502.78лв. са основателни, тъй като е приел наследството на баща си,
и следва да се уважат изцяло, тъй като обемът на отговорността му, съобразно
дела от наследството, надхвърля претендираните от
него вземания на ищеца по тези два иска, и вземанията на ищеца за същите суми
не са погасени по давност, а искът за сумата от 1507.65лв. следва да се
отхвърли, като неоснователен, тъй като този ответник не е поставен от ищеца в
забава за връщане на получения от баща му кредит, съобразно дела си в
наследството,
при следните конкретни съображения:
І.По допустимостта.
Наведените от ищеца твърдения, щото е отпуснал по силата на сключен на
02.11.10г. договор на общия на ответниците
наследодател кредит, който той се е задължил да върне, ведно с уговорената
лихва за срока на ползването му, а не е върнал на падежа нито получения кредит,
нито дължима се договорна лихва по второто от две направени с анекс
разсрочвания за връщането му, поради което дължи връщането им ведно със
законната лихва за забава, както и че иска осъждане на ответниците,
в качеството им на наследници на длъжника му, съобразно дяловете им в
наследството му, попадат в хипотезите на чл.240,ал.1, чл.240,ал.2 и чл.86,ал.1
от ЗЗД, във връзка с чл.60,ал.1 от ЗН, и като такива са допустими.
ІІ.По основателността.
1.В с.з. от 21.02.17г., без възражения от страните, съдът е приел като
окончателен доклад по делото проекта за доклад, съобщен им с Определение
№305/08.02.16г., материализиран в р.ІІ, т.1 от мотивите, с който е очертал
релевантните за предявените искове и повдигнати възражения факти и е
разпределил между страните тежестта за установяването им /виж: Определение №305
на л.88-л.89 и протокола от с.з. на 21.02.17г. на л.134-л.138/.
2.Установиха се в производството следните доказателствени
факти:
2.1.На 02.11.2010г., въз основа на заявление на Т. Ц. от 13.10.10г. с УИН
16/175/084/13102010, между ДФ“Земеделие“, като кредитор, и Т. Т. Ц., като
земеделски производител, той и кредитополучател, на основание чл.12,ал.1,т.2 и
ал.2,т.1,б.“б“ от Закона за подпомагане на земеделските производители е сключен
Договор №****, съгласно който ДФ „Земеделие“ предоставя на животновъдите кредит
за закупуване на фураж и/или фуражни компонентни в различни размери за един
брой крава, биволица, овца майка и коза майка, а в случая- за 100броя крави, по
500лв. на брой, общо 50000лв., който се усвоява еднократно, чрез превод по
банковата сметка на кредитополучателя, посочена в т.1.5 от договора, в срок до
03.11.10г., а кредитополучателят се задължава: да ползва разрешения кредит само
за целите и при условията на сключения договор; да учреди в полза на кредитодателя описаните в т.3.1.2. от договора обезпечения;
да застрахова вещните обезпечения за общоприетите застрахователни рискове и
представи оригиналната застрахователна полица на кредитодателя;
да представи оригинална фактура за закупен от регистриран по Закона за фуражите
доставчик фураж и/или фуражни компонентни в срок до 10дни от превеждане на
кредита, издадена след 01.01.10г., а ако е издадена
преди тази дата- представи документ за извършено плащане след нея; да
възстанови предоставения кредит в срок до 04.11.2011г.; да заплати на падежа
приложимия при предоставяне на кредита референтен лихвен процент в размер на
5.15% годишно за предоставения кредит; да поддържа регистрацията си по
Нар.№3/99г. за създаване на регистър на земеделските производители в срока на
действие на договора; при неизпълнение на задълженията си да възстанови
предоставения кредит в срока по договора и да заплати на падежа и приложимия
лихвен процент от 5.15% годишно, да възстанови на кредитодателя
кредита, заедно с приложимата референтна лихва от 5.15% за срока на договора,
както и със законната лихва върху получения кредит, считано от деня на забавата
/виж заявлението на л.15-л.18 и договора на л.11-л.14/.
2.2.С платежно нареждане от 01.11.2010г., от ***
Земеделие-*****, по банкова сметка *** Ц. е нареден паричен превод в размер на
50000лв., с основание за плащането „ЦК-Животни“ /виж л.20/;
2.3.С анекси №№01 и 02 към договор №16175084/02.11.10г., съответно на
15.11.11г. и на 21.02.13г., подписани от същите страни, те са се съгласили, както
следва:
С първия анекс: кредитополучателят да възстанови предоставения му кредит в
срок до 26.11.12г., като лихвата по разсрочването с този анекс е в размер на
6%, но не по-малко от референтния лихвен процент на РБ, приложим към датата на
подписване на анекса, която лихва се начислява, считано от 05.11.11г.; до
15.11.11г. земеделският производител да възстанови дължимата лихва по кредита,
като кредитополучателят има право, при неизпълнение на това негово задължение,
да прихване дължимата от земеделския производител сума по този пункт от анекса
от вземанията му от Фонда, съгласно българското законодателство ; лихвата по
разсрочването следва да се възстанови към датата на новоуговорения
с анекса падеж; останалите клаузи по договора не се променят;
С втория анекс: кредитополучателят да възстанови предоставения му кредит в
срок до 29.11.13г., като лихвата по договора и анексите, изчислена до
26.11.12г. е погасена преди резсрочването; лихвата по
разсрочването с този анекс е в размер на 6%, но не по-малко от референтния
лихвен процент на РБ, приложим към датата на подписване на анекса, която лихва
се начислява, считано от 27.11.12г.; останалите клаузи по договора не се
променят.
/виж двата анекса съответно на л.21-л.22 и л.23-л.24/.
2.4.На 13.10.2010г., като издател по запис на заповед от посочената дата, Т.
Ц. се е задължил безусловно и без протест да заплати на ДФ „Земеделие“ сумата
от 60000лв., на датата 30.01.2012г. /виж записа на заповед на л.19/;
2.5. На дати 01.11.2011г., 14.11.2011г. и 28.12.12г., по банкова сметка ***
„Земеделие“-**** са постъпили следните плащания, осчетоводени при ДФ
„Земеделие“ като „приходи от лихви“ по кредита, отпуснат на Т. Ц., а именно:
1500лв., наредени от ЕТ „Т. Ц. 48“, с основание за плащането: лихва по
кредит;
1075лв., наредени от Т. Ц., с основание за плащането: Т. Ц.;
3175лв., наредени от Т. Ц., с основание за плащането: лихви по кредит
Или общо извършени плащания в размер на 5750лв., взети при ищеца като
погашения на лихви по кредита /виж: т.1 от заключението на ССЕ с
вх.№9630/27.03.17г. на л.148-л.150, прието в с.з. на 04.04.17г.;
извлеченията от банкова сметка ***етоводството му на
л.208-л.215/.
2.6.На ****г., Т. Ц. е починал като женен, оставяйки за свои наследници
съпругата си Д.Ц. и децата си Т.Ц. и В.Ц. /виж препис извлечение от акт за
смърт на л.10 и удостоверение за наследници на л.9/.
2.7. През 2015г. ДФ „Земеделие“ е предприел следните действия във връзка с договора
за кредит от 02.11.10г.:
На 24.01.15г. е отправил до Т. Ц. покана за доброволно изпълнение на
задълженията му по договора и конкретно- да възстанови на Фонда в срок от 14
дни получените средства в размер на 50000лв., ведно със законната лихва към
датата на издължаването им, по сметка на ОД на ДФ „Земеделие“-*****, като след
изтичане на срока ще бъдат предприети действия за събиране на вземането по
съдебен ред. Тази покана е била върната на изпращача поради това, че пратката
не е потърсена от получателя /виж поканата и разписките на л.25 и л.26/;
На 26.05.15г. е отправил нотариална покана до Т. Ц., с която е поискал в
срок от 14 дни от получаването и, той да му възстанови : дължима главница от
50000лв., годишна лихва от 6% върху главницата от 27.11.12г.-29.11.13г. в
размер на 3016.67лв. и законнат алихва
за периода от 30.11.13г. до датата на издължаването, или общо дължимата към
20.05.15г. сума в размер на 60 490.53лв. Тази покана е върната невръчена
на изпращача, поради събраните от С.Ц.- снаха на адресата данни, че адресатът и
е починал на ***г. /виж поканата и разписката на л.27лице и гръб/;
На 22.07.15г., ДФ „Земеделие“ е отправил покани за доброволно изпълнение до
всеки от тримата ответници по делото, като наследници
на Т. Ц., с които ги е поканил да възстановят на Фонда получените по договора
от 02.11.10г. средства в размер на 50000лв., ведно със законната лихва към
датата на издължаването, които наследодателят им се е задължил да възстанови до
29.11.13г., съгласно анекс от 21.02.13г. към договора.
Поканите за Д.Ц. и В.Ц. са били получени на 23.07.15г. от С. Ц., а поканата
до Т.Ц., изпратена до регистрарния от него постоянен
адрес ***, *, **, *** е върната неполучена, като непотърсена от адресата, като
макар към тази и към дата дата 18.12.2015г. отв.Т.Ц. да е имал регистриран постоянен адрес ***, считано
от 04.12.2001г., последният му настоящ адрес, считано от 29.01.2013г., е бил в
гр.*****, ул.“***“№*, до
който ищецът не му е изпращал покана /виж : поканите на
л.28-л.30; разписките на л.31-л.33, двете удостоверения за регистриран от Т.Ц.
постоянен и настоящ адрес на л.70 и л.69/.
2.8. Както вече се каза и по-горе във връзка с водения преюдициален
спор, по подадени от Д.Ц. и от В.Ц. заявления съответно с вх.№4908/01.10.15г. и
№4873/30.09.15г., в специалната книга на РС- ***** са вписани техните откази от
наследството на починалия Т. Ц., за което са представени удостоверения
№19/01.10.15г. и №18/30.09.15г., но като отказът от наследството на съпруга и,
направен от отв.Д.Ц., е признат по отношение на ищеца
за нищожен, поради невъзможен предмет, тъй като преди извършването му тази
наследница е извършила действия явно и несъмнено демонстриращи приемане на
същото наследство, а искът на ДФ „Земеделие“ срещу отв.В.Ц.
за установяване, щото отказът и от наследството на баща и е нищожен, е бил
отхвърлен.
Отв.Т.Ц., за разлика
от своите роднини, както сам е заявил в подадена на 28.06.2016г. до ДФ
„Земеделие“ молба, е приел наследството на баща си, както и e поел отговорността за връщане на дължимите от него към Фонда суми еднолично
/виж молбата на л.120/. Отделно от това, видно от писмото на л.156 и
приложенията му, на 22.02.17г. той е подал две декларации по ЗМДТ, с които, въз
основа наследство и откази от наследство, се е демонстрирал като единствен
собственик на недвижими имоти, които преди тази дата са били декларирани като
собствени на Т. Ц., а след смъртта му, за тях, като сънаследник, декларации е
подала и Д.Ц..
2.9. За уреждане помежду им на отношенията
във връзка с наследството на Т. Ц., тримата негови наследници и ответници по делото са подписали декларация с нотариална
заверка на подписите от 30.01.13г., съгласно която Т.Ц. ще бъде правоприемник
на правата и задълженията на общия им наследодател, произтичащи от качеството
му на едноличен търговец с фирма „****“, а другите две наследнички
нямат никакви претенции и не желаят изплащане на суми или уравнение на дяловете
им по друг начин, като с това отношенията им на сънаследници
следва да се считат за изцяло уредени /виж декларацията на л.122-л.123/.
2.10. Съгласно т.2 и т.3 от прието в с.з. от 04.04.17г.
заключение на ССЕ, допусната на ищеца, към датата на изготвяне на заключението-
27.03.17г., задълженията по кредита са: 50000лв.-непогасена главница; договорна
лихва за периода 27.11.12г.-29.12.13г. в размер на 3016.67лв.; лихва за забава
за периода от 30.11.13г.-10.09.15г. в размер на 9045.87лв. /виж заключението на
л.148-л.150/.
2.11. Във връзка с оспорването от ответниците
наследствените им дялове от наследството на Т. Ц. да са посочените от ищеца при
допускане изменение на исковете му- и конкретно 2/3 за отв.Д.Ц.
и по 1/6 за В.Ц. и за Т.Ц., са представени доказателствата, че:
-На 18.03.2013г. Д.Ц. е подала 2 броя декларации по чл.14 от ЗМДТ, с които
е декларирала съответно:
като придобити по наследство и н.а. №***/***г. жилище и навес, в
съсобственост с В.Ц. и Т.Ц., при квоти 4/6 за нея и по 1/6 за другите двама
съсобственици, като от посочения н.а. личи, че става дума за дворно място от
около 1200кв.м., с построени в него къща, плевня и обор, находящо
се в гр.*****, на които Т. Ц. е признат за собственик при извършена обстоятелствена проверка, по силата на слято давностно владение,
продължило повече от 30 години, въз основа на наследство и делба /виж писмото
на л.156, декларацията на л.173-л.176; н.а. на л.177/;
като придобити чрез покупка и н.а. №***, н.д. №**/**г. обор в стопански
двор извън регулацията на гр.*****, в съсобственост с В.Ц. и Т.Ц., при квоти
4/6 за нея и по 1/6 за другите двама съсобственици, като от посочения н.а.
личи, че става дума за признато въз основа представени пред нотариуса документи
в полза на Т. Ц. право на собственост върху земеделска земя с площ от 3.093дка,
заедно с построена върху нея сграда, съставляваща обор, с РЗП от 450кв.м., като
парцелът се намира в ***** – землище гр.*****, кв.*****, придобити на търг по
реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, за което са били представени протокол за проведен търг
с явно наддаване от ****г. за продажба на активи на на
ТКЗС „*****“- в ликвидация, с който Т. Ц. е бил обявен за купувач, доковор за покупко-продажба, сключен на 15.11.94г.,
протоколи за оценка на земеделски земи, нотариално заверени декларации на М. Т.а
А. и Н. Т. Ц., с които дават съгласие на Т. Ц. да извърши замяна на земя от
наследството на Т. К. Ц., решение за възстановяване на право на собственост на Т.
Ц. в стари реални границив в землището на кв.****,
фактура, издадена от ТКЗС „*****“- в ликвидация за плащане на сградата,
спечелена на търг от Т. Ц. /виж: писмото
на л.156, декларацията на л.179-л.182; н.а. на л.184/;
-На 22.02.17г. Т.Ц. е подал 2броя декларации по чл.14 от ЗМДТ, с които е
декларирал същите недвижими имоти като негова еднолична собственост, въз основа
на наследство и направени от останалите наследници откази от наследството на Т.
Ц. /виж : писмото на л.156; декларациите на л.157-л.160 и л.165-л.168/;
-Бракът на Т. Ц. с Д.Ц. е бил сключен на *****г. /виж удостоверение на
л.217/.
2.12. При наличие на влязло в сила решение, ангажиращо със сила на пресъдено нещо ДФ“Земеделие“ и ответниците
В.Ц. и Д.Ц. относно валидността на направения от тези две ответници
отказ от наследството на Т. Ц., както и при изричното изявление на отв.Т.Ц., че е приел наследството на своя наследодател Т. Ц.,
съдът намира за излишно да коментира доказателствата, събрани от страните в
настоящото производство преди то да бъде спряно до приключване на преюдициалния спор, в подкрепа на твърденията на ищеца, че
всички наследници на Т. Ц. са приели наследството му с конклудентни
действия и тези по оспорване на същите твърдения от ответниците
В.Ц. и Д.Ц. и наведените от тях твърдения за факти, обосноваващи валидността на
отказите им от наследство, и конкретно: решение за развод на отв.В.Ц. на л.124-л.125; писмо на л.126 за одобряване на В.Ц.
за работа по междуправителствена спогодба на РБ и ФРГ; декларация-пълномощно
със заверка на подпис от консулската служба на РБ в ***** от 23.03.2007г. за
даване на съгласие за преминаване през всяка граница и пътуване на сина и Р. Ц.
до ****- л.128 с превод на л.127; удостоверение за регистрация на В.Ц. като гражданни на ЕС в**** ******, съгласно кралски указ от ****г.
на л.130 с превод на л.129; потвърждение за адресна регистрация в ****, ***, от
25.11.15г. на л.131; удостоверения за
регистриран към дата 26.11.15г. от В.Ц. постоянен и последен настоящ адрес ***,
считано съответно от 10.04.2001г. и от 12.08.96г. на л.58 и л.59; удостоверение
за регистриран от Д.Ц. последен настоящ адрес, считано от 16.12.15г., в гр.*****,
на ул.“*****“№*** на л.131; удостоверение от 15.12.16г., издадено от общопрактикуващ лекар С. В. Б., щото Д.Ц. е идвала при него
редовно да получава лекарствата, необходими за пациента му К. Г. Н., като лице
с увреждания, починало на ***г., в гр.*****, с постоянен адрес *** на л.132; ЕР
от 03.05.06г. за определена на К. Н. 72% намалена работоспособност пожизнено на л.133; писмо
вх.№10441/03.04.17г. на ПП-КАТ-***** на л.151-л.152 и приложените към него
справки на л.153-л.154; писмо на АВ с приложенията му на л.196-л.206 относно
вписвания, отбелязвания и заличавия по персоналните
партиди на името на Т. Ц. и тримата ответници –негови
наследници; удостоверение за раждане на Д.Г. с баща К. Г. Н. на л.216; приходни квитанции за платени от Т.Ц. данъци
недвижими имоти и такса битови отпадъци-л.219-л.222; дадените от св.С. Я. и
св.Р. А. показания в с.з. от 04.04.17г. на
л.227гръб-л.228гръб; съдържащите се в кориците на приложеното към настоящото
дело гр.д. №636/17г. на РС-***** документи, свързани с работата на отв.В.Ц. в чужбина, за които страните са се съгласили в
с.з. от 16.11.21г. да се ползват като годно доказателство и в настоящото
производство и конкретно: справка за трудов стаж на В.Ц. на ****** с превод
-л.22-л.26.
3.Въз основа на тези установени в производството факти, съдът направи
следните правни изводи по съществото на спора.
3.1.Във връзка с пораждане задълженията на общия наследодател на ответниците и изпълнението им преживе.
-Събраният по делото договор от ****г. и двата подписани към него два анекса
между ищеца и общия наследодател на тримата ответници,
от които произтича главното вземане на ищеца по предявените искове и се предоговаря срока за изпълнението му и дължимата договорна
лихва за срока на ползването му, не са били оспорени от никой от ответниците като неистински или недействителни, както и
никой от тях не е оспорил получаването на сумата от 50000лв. по банковата
сметка на общия им наследодател, преведена му съгласно приложения по делото
платежен документ, поради което от тях, за покойния наследодател на ответниците, са възникнали валидно задълженията му да
възстанови на ищеца получената сума от 50000лв. в уговорения срок, ведно с
уговорената референтна лихва върху нея за срока на ползването и.
-Едва с писмената защита, подадена от ответниците,
същите са изтъкнали, че доколкото анекс №2/21.02.13г. е с дата след датата на
смъртта на наследодателя им, то молят съда да приеме, че липсва валидно договоряне на нов срок за изплащане на кредита на падеж
29.11.13г., с оглед което недължимо е
задължението за изплащане на договорна лихва от 6% за времето на разсрочване по
втория анекс, за периода 27.11.12г.-29.11.13г., със съответните последици от
приемане на този техен довод, а именно: че искът за договорна лихва за периода
от 27.11.12г.-29.11.13г. следва да се отхвърли като неоснователен, а за дата на
падеж на главното вземане да се счита датата 26.11.12г., уговорена с първия
анекс.
Че вторият анекс, представен от ищеца, е от дата, следваща датата на
смъртта на Т. Ц., е категорично установен с представените анекс и препис
извлечение от акт за смърт на Т. Ц. факт, но сам по себе си той не може да
доведе съда до извода за липса на валидно договаряне на страните по него,
защото, както съдът вече посочи, с отговорите си ответниците
не са оспорвали нито истинността на някой от трите документа, носещи подпис на
наследодателя им /неавтентичността на подписа му, включително на анекса от ****г.,
нито са оспорвали валидността му, поради липса на съгласие на наследодателя им,
каквото не би могло да бъде дадено от него след смъртта му, тъй че да се развие
съответно производство, в което да се установят причините за разминаване на
двете коментирани дати, защото, както личи и от писмената им защита, те дори с
нея не твърдят, че анексът не е подписан от праводателя
им.
Това навежда на извода, че най-вероятно се касае до недостоверна дата на
документа по смисъла на чл.181,ал.1 от ГПК, но не и до неговата нищожност. В
индиректна подкрепа на този извод е и посоченото в анекса от 21.02.13г., че
същият е сключен на основание взето от УС на ДФ „Земеделие“ решение с Протокол
№40/03.10.12г. за разсрочване издължаването на кредита, което не би било взето
при липса на инициирано от
кредитополучателя преди датата на вземане му искане за разсрочване и подписване
на предложения му въз основа на взетото решение анекс.
Затова, съдът счита втория подписан анекс за валиден, а оттам- и за валидно
уговарящ падеж на главното задължение на дата 29.11.13г. и дължимост
на договорна лихва от 6% за периода 27.11.12г.-29.11.13г., противно на
застъпеното от ответниците с писмената им защита
становище.
-Изтъква се от ответниците с писмената им защита
още, пак за пръв път, че в представения по делото договор между ищеца и техния
наследодател са налични две взаимно изключващи се понятия- „безвъзмездна помощ“
и „кредит“, поради което, след като веднъж е посочено, че се предоставя
безвъзмездна помощ, то последващото договаряне за
кредит е нищожно.
Така наведено- едва с писмената защита, подобно съображение няма как да се
зачете при решаване на делото, като несвоевременно, но въпреки това съдът ще го
коментира, за да не останат необсъдени с решението доводи, наведени от
страните, а като го разгледа, съдът го намери за изцяло несъстоятелно, защото
сключеният договор не оставя никакво съмнение, щото страните по него са
постигнали съгласие не за друго, а за предоставяне на кредит и за
възстановяване на предоставения кредит, като:
Самият договор, е именуван договор за предоставяне на кредит.
ДФ“Земеделие“, като страна по договора, е посочен в качеството на Кредитор. В в р.І-Предмет на договора, т.1.1 сочи, че ДФ“земеделие“
предоставя на животновъдите кредит за закупуване на фураж и/или фуражни
компонентни. В р.ІІ-Ред и начин за усвояване на средствата, т.2.1. регламентира
кога възниква задължението на Фонда да предостави на земеделския производител,
в каквото качество като страна по договора е описан Т. Ц., одобрения кредит.
Т.2.2 сочи размера на предоставения кредит. Т.2.3. регламентира усвояването на
одобрения кредит. В р.ІІІ, озаглавен Задължения на кредитополучателя, са
разписани задълженията му да ползва разрешения кредит само за целите и при
условията, предвидени в договора /т.3.1.1/, да възстанови предоставения му
кредит в срок до 04.11.11г. /т.3.1.8/. В р.ІV-Отговорности, по т.4.1 са
регламентирани такива за възстановяване на получената по кредитна схема сума. С
т.4.2. е поето задължение от кредитополучателя за възстановяване на
предоставения му от Фонда кредит, заедно с приложимата към момент ана предоставянето му референтна лихва. Т.4.3 касае
отговорности при нецелево използване на предоставения кредит.
При всички цитирани по-горе договорни разпоредби, както и при посоченото в
договора основание за неговото сключване- чл.12,ал.1,т.2 и ал.2,т.1,б.“б“ от
Закона за подпомагане на земеделските производители, които текстове в
редакциите им към датата на сключване на договора гласят, че Фондът подпомага
финансово регистрираните земеделски производители /лицата по чл.11,ал.2,т.1/ за
производството и преработката на местна земеделска продукция с цел продажбата и
на вътрешния и външните пазари, като за изпълнение на тези задачи предоставя на
регистрираните земеделски производители целеви кредити, съдът счита, че
договорът не би могъл да създаде каквото и да е съмнение относно това, дали от
ищеца на Т. Ц. е бил предоставен кредит или „безвъзмездна помощ“, още повече,
че последното понятие не е пряко
закрепено в никоя от договорните разпоредби.
Ответниците са се позовали в
случая на т.1.3 от договора, но както е видно от същата, тя гласи, че “По мярката се предоставя държавна помощ де минимис, която се изразява в брутния еквивалент
безвъзмездни средства на кредита, изчислен по Методика на МФ“, а т.1.4,
която я е следва, гласи, че „Общият
размер на предоставени на един земеделски производител помощи де минимис не може да надхвърля левовата равностойност на
7500евро за период от три данъчни години, като този таван се прилага независимо
от формата и целта на помощите“. От договора обаче личи, че е бланков, като
част от текста му е печатен, а онова, което изпълва конкретното съдържание и
уговорки на страните в общата рамка, е изпълнено на ръка, и в случая то е
свързано именно с онази част от бланката, която касае кредитиране, а не нещо
друго. Освен това, от изброяването в разпоредбата на чл.12,ал.7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители /нова, с ДВ бр.14/05г./ относно
отношенията, уреждани с договори, в които Фондът участва, ясно личи, че могат да бъдат многообразни-
получаване на кредити, субсидии, гаранции и др., тъй, както същите са посочени
в чл.12,ал.2,т.1, б.“а“ до б.“в“ като предоставяни от Фонда на регистрираните
земеделски производители за изпълнение на задачите на Фонда по ал.1 на същата
разпоредба.
Затова може да се заключи, че дейността на Фонда по предоставяне на
земеделските производители на държавна помощ по различните мерки за подпомагане,
включително по предоставяне на минимална държавна помощ /de minimis/, регламентацията във връзка с
която се съдържа в Закона за държавните помощи /в сила от 01.01.07г., отм. с ДВ бр.85/24.10.17г., като е приет нов закон
със същото име/, е различна от тази по предоставяни от Фонда целеви кредити на
земеделските стопани, и че в случая, разпоредбите на т.1.3 и т.1.4 от договора
не са онези, които уреждат спорните отношения между страните по делото,
независимо, че се съдържат в договора.
-И накрая, по отношение на уговорката за заплащане на законна лихва за забава,
с писмената защита ответниците сочат, че разпоредбата
на чл.4.2 от договора е неприложима в случая, тъй като неизпълнението на
задължението на общия им наследодател по т.3.1.8 от договора е такова по
независещи от него причини- настъпила внезапна смърт.
Настъпването на внезапна смърт преди датата, уговорена между страните по
договора за изпълнение на поето с него задължение, е естествено независеща от
страната причина за неизпълнение по смисъла на чл.81,ал.1 от ЗЗД, но в
производството, предявявайки срещу ответниците
претенциите си за заплащане на законна лихва за забава, ищецът никога не е
твърдял, че задължението за заплащане на такава произтича от уговорката по
чл.4.2 от договора, а исковете му в тази връзка са квалифицирани от съда с
приетия доклад по делото като такива по чл.86,ал.1 от ЗЗД, тъй че дори
цитираната разпоредба от договора да се счете за неприложима по отношение
задълженията, поети от наследодателя, това заключение няма да има значение за
съществото на спора, в частта за исковете по чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Колкото до доводът на ответниците, че същата законова
разпоредба е неприложима по отношение на тях, тъй като не са били надлежно
поставени в забава от ищеца, той ще се обсъди от съда по-долу в това решение.
-Никой от ответниците не твърди техният общ
наследодател да е погасил изцяло или частично поетите с описания договор и
анекси задължения за възстановяване на получения кредит и за заплащане на
уговорената договорна лихва преди смъртта му, но с приетото по делото
заключение на ССЕ, неоспорено от никоя от страните и ценено изцяло от съда, в
унисон с посоченото от самия ищец в исковата молба за плащанията, които са били
извършени от страна на Т. Ц., се установи, че единствените погасени от общия
наследодател на ответниците задължения, породени от
описаните вече източници, са тези за уговорената като платима върху главницата
договорна лихва в размер от съответно 5.15% годишно за периода 05.11.10г-
04.11.11г. и от 6% годишно за периода 05.11.11г.-26.11.12г., с трите платежа на
сумите от 1500лв., 1075лв. и от 3175лв., като за първия период размерът на
лихвата е 2575лв., а за втория -3175лв., извършени от длъжника като такива за
погашение на лихви по кредит и взети от кредитора като такова погашение.
Приетото по делото заключение опровергава застъпеното от ответниците в писмената им защита, че тъй като договорната
лихва, дължима до 26.11.12г., е била погасена изцяло преди разсрочването с
втория анекс, както е отразено в него, като по отношение на това отразяване,
което ги ползва, очевидно третират анекса като валиден, обратно на застъпеното
и коментирано по-горе, сумата от 3175лв.,
за която ищецът не сочел лихва за кой период погасява, следва да се вземе или
като погашение на дължимата договорна лихва за периода 27.11.12г.-29.11.13г.
/уговорката за която се твърди също да е невалидна/, до нейния размер от
3016.67лв., а за разликата от 158.33лв.- за погашение на част от главницата,
или, при приемане на довода им, че вторият анекс е невалиден- да се приспадне
от главницата или от дължимата се върху нея лихва за забава за периода
30.11.13г.-10.09.15г.
А това е така, защото, както личи от заключението, сумата от 3175лв. е
отишла за погашение на договорната лихва за периода от 05.11.11г.-26.11.12г. и
точно затова е посочена във втория анекс като изцяло погасена. Затова тя не
може да бъде взета втори път за погашение на никое от другите посочени от тях в
писмената им защита задължения.
-По този начин, към датата на откриване на наследството на Т. Ц. на *****в
пасива на същото са попадали непогасени чрез плащане негови задължения за: възстановяване
на сумата от 50000лв., съставляваща получен от него кредит по заявлението му за
подпомагане от 13.10.10г., с ненастъпил към тази дата падеж, който, съгласно
втория анекс, е на 29.11.13г.; за заплащане на договорна лихва от 6% върху
получената като кредит сума от 50000лв. за периода на второто разсрочване-
27.11.12г.-29.11.13г.
Поради естеството си -парично, всяко едно от тези задължения е било наследимо.
3.2.Във връзка с надлежната материално правна легитимация на тримата ответници да носят отговорност за договорните задължения,
поети преживе от общия им наследодател Т. Ц., и обема,
до който се простира отговорността на всеки един от ответниците.
-Че тримата ответници по делото са законни
наследници на покойния Т. Ц. не е било спорно между страните и е категорично
установено в производството, като спорът между ищеца и отв.В.Ц.
и отв.Д.Ц. е бил за това, може ли да се ангажира
тяхната отговорност за изпълнение на претендираните
от ищеца задължения, след като са се отказали от наследството на Т. Ц. и ако
може, до какъв размер следва да се разпростре отговорността им.
-За отговорите на тези въпроси съдът съобрази разпоредбите на :
ЗН, съгласно които: Децата на починалия наследяват по равни части
/чл.5,ал.1/; Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете /чл.9,ал.1/;
Частта на отреклия се, уголемява дяловете на останалите наследници /чл.53/;
Наследниците, които са приели наследството, отговорят за задълженията, с които
то е обременено, съобразно дяловете, които получават /чл.60,ал.1/, а
наследникът, приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото
наследство /чл.60,ал.2/.
СК, в сила от 01.10.09г., съгласно който: Режимът на имуществени отношения
между съпрузите се регистрира по реда на чл.19, а когато такъв режим не е
избран, се прилага законовият режим на общност /чл.18,ал.3, във вр. с ал.2/; При сделка на един от съпрузите с трето лице,
когато в регистъра няма вписан режим на имуществени отношения, се прилага
законовия режим на общност /чл.20/; Съпрузите отговарят солидарно за
задължения, поети за задоволяване нужди на семейството /чл.32,ал.2/; Правилата
на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за
имуществата, придобити от дсъпрузите по заварени
бракове, които могат да изберат законов режим на разделност
или да сключат брачен договор по реда на този кодекс /пар.4,ал.1
и ал.2 от ПЗР /.
Тримата ответници са деца и съпруга на покойния и
като такива- законни негови наследници с равни дялове, съгласно разпоредбите на
чл.5,ал.1 и чл.9,ал.1 от ЗН по отношение на задълженията, с които наследството
е обременено при откриването му, доколкото по делото липсват наведени от ищеца
твърдения длъжникът им Т. Ц. и отв.Д.Ц. да са
регистрирали режим на имуществени отношения като съпрузи, бракът на които е
заварен от СК, а от подаденото от Т. Ц. заявление за предоставяне на кредит и
сключения между него и ищеца договор се установи, че поетото по договора от Т. Ц.
задължение не е такова за задоволяване на нужди на семейството, а за дейността
на Т. Ц. като регистриран земеделски производител- за закупуване на фураж за
100бр. крави, което изключва солидарната отговорност на отв.Д.Ц.
в случая и я легитимира като отговорна само в качеството и на наследник на
съпруга и.
Без значение за определяне обема на отговорността /дяловете на тримата
наследници/ са събраните по делото от ищеца декларации на Д.Ц., подадени по
чл.14 от ЗМДТ, доколкото същите касаят определени от самата нея квоти в
съсобствеността по отношение на придобити по време на брака и с Т. Ц. недвижими
имоти /признати в негова полза права върху такива с двата броя нотариални
актове, коментирани подробно по-горе/, които нямат отношение към дяловете,
когато се касае до парични задължения, каквито са процесните,
защото, по отношение придобиването на собственост върху недвижими имоти по
време на брака, СК съдържа нарочни разпоредби и като за правото на собственост
върху тях са приложими още редица други правила, касаещи и основанието за
придобиване, неотносими за задълженията, предмет на
настоящото производство.
Предвид горното, следва да се заключи, че дяловете на ответниците
по спорните задължения са наистина различни от онези, каквито ищецът е посочил
с молбата си за допускане на изменение на предявените искове, съобразно първоначално
предявените такива, и конкретно: по 1/3 за всеки наследник, а не 2/3 за отв.Д.Ц. и по 1/6 за другите двама ответници,
в което отношение доводите на ответниците с писмената
им защита са правилни.
За задълженията на наследодателя обаче отговорни могат да се държат само
онези наследници, които са приели наследството, а по отношение на отв.В.Ц. с влязло в сила между нея и ищеца решение е
установено, че отказът и от наследството на баща и, вписан в особената книга
при РС *****, е валиден, тъй като не е извършила конклудентни
действия по приемане на наследството преди отказа, както ищецът е твърдял.
Затова, отв.В.Ц. не е надлежно материално пасивно
легитимирана да носи отговорност за задълженията, с които е било обременено
наследството на Т. Ц. към датата на откриването му, тъй че предявените срещу
нея искове на ищеца следва да се отхвърлят изцяло, като неоснователни, на
основание чл.60,ал.1 от ЗН.
Извършеният от отв.В.Ц. валиден отказ от
наследството на Т. Ц. е уголемил дяловете на другите двама наследници, поради
което всеки един от тях отговаря към ищеца до размер на ½ от
задълженията на общия им наследодател.
При зачитане силата на пресъдено нещо на
решението по преюдициалния спор, възражението на отв.Д.Ц., че не може да бъде държана отговорна за
задълженията на Т. Ц., тъй като се е отказала от наследството му, е
неоснователно, а пасивната и материална легитимация по предявените срещу нея
искове- надлежна.
Никой от ответниците Д.Ц. или Т.Ц. не е твърдял
да е приел наследството на Т. Ц. по опис, тъй че отговорността му да бъде
ограничена до размера на полученото по опис наследство, на основание чл.60,ал.2
от ЗН.
Декларацията с нотариална заверка на подписите на сънаследниците
от 30.01.13г., щото се съгласяват, че Т.Ц. ще бъде правоприемник на правата и
задълженията на общия им наследодател, произтичащи от качеството му на
едноличен търговец с фирма „****“, урежда вътрешни отношения помежду им,
свързани с дейността на наследодателя им като едноличен търговец, и по този
начин е неотносима към задълженията на Т. Ц. към
ищеца, които са предмет на спора и за които се търси отговорността им като
негови наследници, защото няма данни да са били поети от наследодателя им в
качеството му на едноличен търговец, а са такива в качеството на регистриран
земеделски производител.
Направеното от отв.Т.Ц. пред ищеца с молбата му
от 28.06.16г. заявление, щото е поел еднолично отговорността за заплащане дълга
на баща му, също не променя обема на отговорността, която тежи върху отв.Д.Ц., защото заместването и като длъжник, съгласно
чл.102,ал.1 от ЗЗД, е възможно само с изричното съгласие на кредитора, а по
делото няма данни ищецът да е дал такова съгласие и опитите на страните да
постигнат споразумение в хода на процеса, каквато възможност им е давана по
тяхно искане неколкократно, не са увенчани с успех.
С оглед горното и доколкото при предоставяне на една парична сума за
временно ползване и наличие на писмена уговорка между страните, че заемодателят
и ще дължи лихва за срока на ползването и /чл.240,ал.1 и ал.2 от ЗЗД/, за него
възниква задължение както да върне заемната сума на датата на падежа, така и да
заплати уговорената лихва за времето на ползването и, исковете на ищеца за
осъждане на наследниците на Т. Ц., които са приели наследството му- Д.Ц. и Т.Ц.,
да му възстановят предоставената като кредит на наследодателя им сума от
50000лв., както и да заплатят уговорената лихва за ползването и за периода на
второто разсрочване, възлизаща на 3016.67лв., съобразно дела им в наследството,
които суми не са били заплатени от него преживе на ДФ
„Земеделие“, поради ненастъпил падеж за плащането им, са основателни.
3.3.За исковете по чл.86,ал.1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата.
В предходния пункт се прие, че ответниците Д.Ц. и
Т.Ц., с приемане на наследството на Т. Ц., са поели и наличните в него към
ищеца парични задължения, които вече се посочиха по-горе.
По отношение на втория релевантен за тези искове факт- кога са изпаднали
тези двама ответници в забава за плащането им,
приложима е не разпоредбата на чл.84,ал.,изр.1 от ЗЗД, а тази на
чл.84,ал.1,изр. второ от ЗЗД, защото, макар и двете парични задължения да са с
определен по анекса падеж на 29.11.13г., смъртта на наследодателя на ответниците е настъпила преди датата на падежа, а за тези
случаи законът постановява, че ако денят на изпълнение е изтекъл след смъртта на
длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от
поканата.
В конкретния случай, от изпратените от ищеца на 22.07.15г. покани до тези
двама ответници, в качеството им на наследници на Т. Ц.,
на 23.07.15г., чрез С. Ц.- снаха на Т. Ц., както се разбра от невръчената за
него нотариална покана, изпратена на 26.05.15г., покана е била връчена само на отв.Д.Ц. и покана не е била връчена на отв.Т.Ц.
преди датата на завеждане на предявените от ищеца искове срещу него в
настоящото производство.
Казаното означава, че отв.Т.Ц. не е бил поставен
от ищеца в забава за периода, за който се търси заплащане на законна лихва за
забава от него- 30.11.13г.-10.09.15г., тъй че искът по чл.86,ал.1 от ЗЗД срещу
него е изцяло неоснователен.
Що се касае до отв.Д.Ц., с връчената и на
23.07.15г. чрез друго лице по смисъла на чл.46,ал.2 от ГПК покана, ищецът я
поканил за плащане на сумата от 50000лв., като и е дал 14 дневен срок за
изпълнение от датата на получаване на поканата, който е изтекъл на 06.08.15г.,
тъй че тя е изпаднала в забава за плащане на дължимата се от тази сума част,
според дела и, считано от 07.08.15г.
Затова, искът по чл.86,ал.1 от ЗЗД срещу нея е основателен за периода 07.08.15г.-10.09.15г.,
за който следва да се уважи, и неоснователен за периода 30.11.13г.-06.08.15г.,
за който период следва да се отхвърли.
3.4. Във връзка с размера, до който са доказани исковете на ищеца, признати
за основателни или частично основателни, срещу ответниците
Д.Ц. и Т.Ц..
-Към датата на исковата молба, както се установи с приетото по делото
заключение на ССЕ, задълженията на починалия на *****г. Т. Ц. по сключения с
ДФ“Земеделие“ договор от ****г., възлизат на:
50000лв.- невъзстановен получен кредит с падеж 29.12.13г. ;
3016.67лв.- договорна лихва върху главницата от 50000лв. от 6% за периода
на разсрочие по втория анекс 27.11.12г.-29.12.13г.;
9045.87лв.- законна лихва за забава върху главницата от 50000лв. за периода
от дата 30.11.13г., следваща датата на
падежа, до датата на исковата молба- 10.09.15г.
-Затова, сумите, които всеки от двамата ответници
дължи съобразно дела си в наследството- по ½ , са съответно :
25000лв., по отношение на подлежащата за възстановяване сума от получения кредит
от 50000лв.;
1508.33лв.- договорна лихва върху главницата от 50000лв. за периода
27.11.12г.-29.12.13г.;
4522.93лв.- законна лихва за забава върху главницата от 50000лв. за периода
30.11.13г.- 10.09.15г.
-Ищецът е молил осъждането на Д.Ц. за сумите от съответно 41 666,67лв.,
2513,90лв. и 7538,22лв., при което, с оглед казаното вече по предходните
пунктове:
искът му за
подлежащата на възстановяване сума от получения кредит, който е основателен, е
доказан до размер от 25000лв., съответен на дела и в наследството, и недоказан за
разликата до претендираните 41 666.67лв., като
надвишаваща този дял;
искът му за дължимата
се договорна лихва за периода 27.11.12г.-29.11.13г., който е основателен, е
доказан до размер от 1508.33лв., съответен на дела и в наследството, и недоказан
за разликата до претендираните 2513.90лв., като
надвишаваща този дял;
искът му за присъждане
на законна лихва за забава, като основателен за периода 07.08.15г.-10.09.15г., се
приема от съда за доказан до размер от 243.54лв., който съдът определи на
основание чл.162 от ГПК, ползвайки он лайн калкулатор за изчисление на законна лихва върху сумата
от 25000лв., дължима от тази ответница като главница, а за разликата до претендираните 7538.22лв. е недоказан.
-Ищецът е молил осъждането на Т.Ц. за сумите от съответно 8331.33лв.,
502.78лв. и 1507.65лв., при което, с оглед казаното вече по предходните
пунктове,
първите два иска следва да се уважат изцяло, като основателни и доказани по
размер, защото търсеното от ищеца от този ответник е по-малко от онова, което
дължи според дела си в наследството, а за третия иск, тъй като вече се каза, че
е неоснователен, без значение са данните за установения негов размер.
-Разликите по отношение на претендираните от
ищеца вземания и онези, които се приемат от съда за доказани по размер по
предявените искове, произтичат не само от неправилното определяне от ищеца на дела
на ответниците от наследството, до който следва да
понесат отговорност за задълженията на Т. Ц., и конкретно- в размер на 2/3 за Д.Ц.
и на 1/6 за Т.Ц., при техни дялове от наследството в размер на по 1/3 за всеки,
преди отказа от наследство на отв.В.Ц., и от несъобразяване
отричането на отв.В.Ц. от наследството на баща и, с
което са уголемени дяловете на другите двама наследници до размер от по ½
от задълженията, с които наследството на Т. Ц. е обременено, за всеки един от
двамата, но и от следните математически грешки на ищеца при изчисление на
задълженията им с поисканото и допуснато изменение на исковете, които са
предмет на спора и на това решение, доколкото:
При сочени от ищеца при изменението обстоятелства, че търсеното от отв.Д.Ц., съответства на дял от 2/3, а от другите двама насредници- на техен дял от по 1/6 от общо дължимите от
наследодателя им суми от съответно : 50000лв.-главница, 3016.67лв.- договорна
лихва и 9045.87лв.-законна лихва за забава,
Съответни на заявеното за дял от 2/3 за отв.Д.Ц.
биха били претенции за сумите от 33333.33лв., 2011.11лв. и 6030.58лв., а не както
е поискано и допуснато изменението, за сумите от 41 666.67, 2513.90лв. и
7538.22лв., в рамките на твърдяното като общо дължимо по всяко едно от трите процесни задължения ;
Съответни на заявеното за дял от по 1/6 за другите двама ответници биха били претенции за сумите от 8333.33лв.,
502.78лв. и 1507.65лв., като в случая грешка е допусната само по отношение на
първата сума, за която се претендира по 8331.33лв., а другите са правилно
изчислени.
По този начин, ищецът е претендирал на практика с изменение на исковете си,
като общо дължими от тримата ответници суми,
надхвърлящи размера на сочените от самия него задължения на общия им
наследодател, а именно:
претендирани 58329.33лв. за главницата,
като сбор на сумите 41666.67+8331.33+8331.33, при твърдяно задължение за
предоставена и подлежаща на възстановяване сума на кредит в размер на 50000лв;
претендирани 3519.46лв. за
договорната лихва, като сбор на сумите 2513.90+502.78+502.78, при твърдяно
непогасено задължение за нея в размер на 3016.67лв. за посочения период;
претендирани 10553.52лв. за
лихва за забава, като сбор на сумите 7538.22+1507.65+1507.65, при твърдяно
задължение за лихва за забава в размер на 9045.87лв. за посочения период.
-Във връзка с размера на исковете, съдът не възприема и доводите на ответниците в писмената им защита, щото, предвид
разписаното в т.1.4 от договора, че общият размер на предоставените на един
земеделски производител помощи де минимис не може да
надхвърля левовавата равностойност на 7500евро за
период от три данъчни години, тъй като от датата на сключване на договора до
настъпване на смъртта на наследодателя са изминали три данъчни години, то
сумата на безвъзмездната помощ, в левовата и равностойност от 14 662.50лв.
следва да бъде приспадната от главницата от 50000лв. и по този начин да се
счита, че размерът на задължението за връщане на главницата е такова в размер
на 35 337.50лв., и ако исковете се намерят основателни, задълженията им да
се определят в размер от по ½ от тази сума, а не от сумата от 50000лв.
Както съдът вече се произнесе по-горе в това решение при коментар на довода
на ответниците, че договорът е нищожен, защото от
него не личи дали се касае за безвъзмедно
предоставена помощ или за предоставен кредит, текстовете в използвания в случая
бланков/типов договор, касаещи безвъзмездната минимална държавна помощ,
предоставяне по Закона за държавните помощи, нямат в случая нищо общо с
договореното между Т. Ц. и ДФ „Земеделие“ кредитиране със сумата от 50000лв., а
и никъде в договора страните не са уговорили, щото, в случай, че на земеделския
производител се следва държавна помощ де минимис от
7500евро и тя не му е предоставена, ще се извърши прихващане между задължението
на Фонда за плащането и /ако изобщо може да се говори за такова задължение/ на
стопанина и неговото задължение да върне предоставения му кредит до размер на
по-малката от двете суми, защото това е правния смисъл на довода, развит от ответниците, тъй че задължението на Т. Ц. да остане в
размер за разликата извън погасения чрез прихващане остатък.
-Все във връзка с доводите на ответниците относно
определяне размера на задължението,
развити в писмената им защита, касаещи приспадане от сумата от 50000лв. и на
сумата от 3175лв., съдът ще препрати за последната сума към т.3.1 от това
решение, в която ясно е казал, защо сумата от 3175лв., която е била внесена преживе от Т. Ц. за погасяване на лихви, не може да се
счита за платена изцяло или до размер на сумата от 158.33лв. в погашение
на главницата или на задължението за
договорна лихва за периода 27.11.12г-29.11.13г.
3.5.По възражението за изтекла в негова полза погасителна давност,
повдигнато от отв.Т. Ц..
-Като намери исковете на ищеца срещу ответниците Д.Ц.
и Т.Ц. за основателни и доказани по размер за сумите, посочени в предходния
пункт, за съда остава да отговори единствено на възражението на отв.Т.Ц. за погасяване на претендираните
срещу него вземания на ищеца както за главницата, така и за лихвите, по давност.
-Както се каза вече при обсъждане своевременността на подаване на отговорите
от ответниците, само възражението на отв.Т.Ц. е такова в срока по чл.131,ал.1 от ГПК, а не и
това, повдигнато от името на другите две ответници с
общия отговор, подаден от името на тримата ответници
чрез адв.Ч., защото, към датата на подаване на този
отговор, срокът по чл.131,ал.1 от ГПК за
отв.В.Ц. и отв.Д.Ц. е вече
бил изтекъл и те са подали в него самостоятелни отговори, без да направят с тях
възражения за изтекла в тяхна полза погасителна давност за претендираните
от ищеца вземания.
Поради горното, като не счита, че е бил валидно сезиран от отв.Д.Ц. с възражение за изтекла в нейна полза погасителна
давност, съдът не коментира и развитите с писмената защита доводи, касаещи
погасяване на вземането към датата на извършеното в с.з. от 21.02.17г.
изменение на предявените от ищеца на 11.09.15г. първоначални искове /а не както
се сочи в писмената защита- на 16.10.15г./, защото именно по отношение на тази
ответница е налице извършено увеличение- от първоначалните суми 16666.67лв.,
1005.56лв. и 3015.29лв. до размерите от съответно 41 666.67лв., 2513.90лв.
и 7538.20лв., докато за отв.Т.Ц. е извършено
намаление по отношение на първоначално претендираните
суми, тъй че само за Д.Ц., ако беше надлежно повдигнала възражение за изтекла в
нейна полза погасителна давност, с оглед т.1 от ТР №3/22.04.19г. по т.д.
№3/16г. на ОСГТК на ВКС, би било от значение да се обсъди извършеното изменение.
Що се касае до посочения в писмената защита дата на падеж на задължението-
26.11.12г., считано от която следва да се брои срока, съдът вече посочи в т.3.1
от това решение защо не приема същата дата за падеж на задължението- тъй като
не прие и довода на ответниците, развит с писмената
защита, щото анексът от ***г. е невалиден, като следващ датата на смъртта на Т.
Ц..
-Както сам отв. Т.Ц. е посочил в съображенията си
по т.1 от отговора на исковата молба, погасителната давност за вземанията
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо /чл.114,ал.1 от ЗЗД/, като за главното вземане е приложим общия давностен
срок по чл.110 от ЗЗД от пет години.
Изпратените и получени или неполучени от ответниците
покани за доброволно плащане са в случая наистина без правно значение, защото
задълженията за възстановяване на
главницата и за плащане на договорната/възнаградителната
лихва върху нея са с определен падеж -29.11.13г., тъй че изискуемостта им
настъпва съгласно чл.84,ал.1,изр.1 от ЗЗД след изтичане на деня за изпълнение,
в случая от 30.11.13г.
Без правно значение е обстоятелството, изтъкнато от отв.Т.Ц.,
че задълженията произтичат от договор, сключен на ***г., тъй като датата на
сключване на договора няма отношение към момента на настъпване на изискуемостта
на задълженията, произтичащи от него, а след двукратните разсрочвания с двата
подписани от страните по договора анекса, падежът на посочените две задължения-
за възстановяване на полученото кредитиране, ведно с възнаградителната
лихва за периода на разсрочване върху него, е ясно определен- 29.11.13г., с
второто дадено разсрочване.
При тези данни, общият петгодишен срок за погасяване на главното вземане
изтича на 29.11.18г., а краткият тригодишен срок за погасяване на акцесорното вземане- на 29.11.16г. /което е в случая без
значение, защото за задължението за лихва искът е неоснователен/.
Исковете на ищеца са заведени на 11.09.15г., предхождаща и двата посочени
по-горе момента дата.
Предвид това, възражението на отв.Т.Ц. за изтекла
в негова полза погасителна давност по отношение на претендираните
от ищеца вземания е неоснователно, а вземанията на ищеца за всяка една от
исковите суми, претендирани от този ответник, за
които съдът призна исковете за основателни, не са погасени по давност.
3.6. В обобщение на казаното по т.3.1-т.3.5 може да се заключи, че:
Предявените от ищеца искове срещу отв.В.Ц. следва
да се отхвърлят изцяло, тъй като тя не е надлежно пасивно материално
легитимирана да отговаря за задълженията на наследодателя и Т. Ц., поради
направения от нея валиден отказ от наследството му.
Предявените срещу отв.Д.Ц. искове следва да се
уважат частично- за сумите от 25000лв., 1508.33лв. и 243.54лв., за които са основателни
и доказани по размер, а за разликите между 25000лв. и 41666.67лв., между
1508.33лв. и 2513.90лв. и между 243.54лв. и 7538.22лв., както и за периода
29.11.13г.-06.08.15г. по отношение претенцията за законна лихва, следва да се отхвърлят, тъй като са частично
неоснователни и недоказани по размер- надвишават дела на отв.Д.Ц.
от наследството на Т. Ц., до размер на който се простира отговорността и за
задълженията, с които наследството е обременено, и са за период, за който не е
поставена в забава за плащане на главния дълг;
Или, при общ размер на претендираните срещу нея
за присъждане суми от 51 718.79лв., исковете срещу нея се уважават до
размер на общо 26751.87лв. и се отхвърлят за разликата от общо 24 966.92лв.
Предявените срещу отв.Т.Ц. искове за сумите от
8331.33лв. и 502.78лв. са основателни, тъй като е приел наследството на баща си,
и следва да се уважат изцяло, тъй като обемът на отговорността му, съобразно
дела от наследството, надхвърля претендираните от
него вземания на ищеца по тези два иска, и вземаният ана
ищеца за същите суми не са погасени по давност, а искът за сумата от 1507.65лв.
следва да се отхвърли, като неоснователен, тъй като не е поставен в забава за
връщане на получения от баща му кредит, съобразно дела си в наследството.
Или, при общ размерна претендираните срещу него
за присъждане суми от 10341.76лв., исковете срещу него се уважават до размер на
общо 8834.11лв. и се отхвърлят за разликата от1507.65лв.
3.7. Ищецът претендира и присъждане на законна лихва от 11.09.15г.- дата,
следваща датата на подаване на исковата му молба в съда, поради което главното
вземане, както и вземането за договорна/възнаградителна
лихва, което е по естеството си възнаграждение, платимо на заемодателя за
ползване на предоставените на заемателя парични
средства, следва да се присъдят ведно
със законната лихва от тази дата, а по
отношение на вземането по чл.86,ал.1 от ЗЗД се откаже исканото присъждане, за
да не се наруши забраната за анатоцизъм по чл.10,ал.3
от ЗЗД.
В частта за разноските.
Всяка от страните претендира присъждане на разноски в производството, като
:
С цялостното отхвърляне на исковете на ищеца срещу отв.В.Ц.,
на основание чл.78,ал.3 от ГПК, разноски се следват само на отв.В.Ц.
и не се следват такива на ищеца;
С частичното уважаване на исковете на ищеца срещу отв.Т.Ц.,
на основание чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК, на ищеца се следват разноски съразмерно
с уважената, а на отв.Ц., съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
С частичното уважаване на исковете на ищеца срещу отв.Д.Ц.,
на основание чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК, на ищеца се следват разноски съразмерно
с уважената част от исковете, а на отв.Д.Ц.-
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Ищецът претендира с представения в с.з. от 16.11.21г. списък присъждане на
разноски за производството от общо 5211.84лв., от които: 2511.84лв.- държавна
такса за производството; 300лв.- депозит за вещо лице; 2400лв.- юрисконсултско възнаграждение /виж списъка на л.359/, като
е установил направата на първите две описани от списъка суми за разноски /виж
на л.43 за сумата от 2511.84лв. и на л.142 за сумата от 300лв./.
Ищецът е бил представляван в производството от юрисконсулт /виж пълномощното
на л.6/, като на основание чл.78,ал.8 от ГПК има право да получи присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което на основание
цитираната разпоредба, след изм. с ДВ бр.8/17г., се определя от съда и не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от Закона за правната помощ, а конкретно в случая, в който се касае до
процесуално представителство по гражданско дело при спор с определен материален
интерес, като не може да надхвърля сумата от 360лв., съгласно чл.25,ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, след изм. му с бр.74/21г., в сила
от 01.10.21г., при предвидена възможност за неговото увеличение с до 50%, т.е.
до размер на 540лв., съгласно чл.25,ал.2 от същата Наредба, доколкото интересът
за един от трите предявени иска срещу отв.Д.Ц.
надхвърля 10000лв.
Направените от ищеца разноски за внесена държавна такса от общо 2511.84лв.,
са били първоначално определени като такива при претенции в равен размер срещу
всеки от тримата ищци, и по този начин- в размер от по 837.28лв. за трите иска
срещу всеки един от тях /666.67+50+120.61- виж на л.38/.
Направените от ищеца разноски за заплащане на вещо лице по допуснатата му
ССЕ в размер на 300лв. са еднакво относими към всички
искове и към всички ответници, тъй че за целите на
произнасянето в частта за разноските ще се вземат предвид от съда като
направени от ищеца по равно в производството срещу всеки един от ответниците- т.е. от по 100лв.
Осъщественото от юрисконсулт процесуално представителство на ищеца в
производството е също такова по всички искове срещу всички ответници,
поради което съдът ще разпредели и разноските за юрисконсултско
възнаграждение, които се следват на ищеца, по равно по отношение на защитата,
която е осъществена срещу всеки един от ответниците
по предявените срещу него искове.
Що се касае до размера на сумата, която се следва на ищеца по чл.78,ал.8 от ГПК във вр. с чл.25,ал.1 и ал.2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намери, че в случая, като платима следва
да се определи максималната сума по чл.25,ал.1 от Наредбата, в размер на
360лв., предвид броя на исковете и на ответниците, а
доколкото делото не е с висока правна или фактическа сложност, макар и един от
предявените искове да е бил с материален интерес над 10000лв., липсва основание
за увеличението му с до 50% в хипотезата на чл.25,ал.2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
При гореказаното относно направените от ищеца разноски, съдът ще зачете в
частта за разноските, като направени от него разноски в производството срещу
всеки един от тримата ответници, такива в размер на
общо 1057.28лв. по трите претендирани пера- за внесена държавна такса, за изплатен
хонорар за вещо лице и за претендирано за присъждане юрисконсултско възнаграждение /837.28+100+120/.
Ответниците претендират присъждане на разноски от общо 5400лв. за тримата,
съставляващи адвокатско възнаграждение /виж списъка на л.358/.
В процеса те са били представлявани от двама адвокати- адв.А.Ч.,
на когото са заплатили общо 1200лв. в брой /виж договора за правна помощ на
л.87/, а след оттегляне на пълномощията му /виж молба на л.114/, от адв.П.К., на която са заплатили в брой общо 2400лв.,
поравно от всеки един /виж договора за правна защита и съдействие на л.119/.
Страната в процеса има право да получи възнаграждение за един адвокат /по арг. от чл.78,ал.1 от ГПК, макар той да визира ищеца/,
поради което съдът приема по отношение на ответниците,
като направени от тях разноски за заплащане на адвокат възнаграждението, заплатено
на адв.К., с която са приключили производството, в
размер от по 800лв. за всеки един, и за неустановено да са направили в
производството разноски от общо 5400лв.за заплатено адвокатско възнаграждение,
както сочат в списъка си.
При така приетите от съда за установени като направени от страните разноски
по разгледаните в производството искове, с оглед на техния резултат;
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на отв.В.Ц.
разноски в производството в размер на 800лв.;
Отв.Т.Ц. следва да
бъде осъден да заплати на ищеца, съразмерно с уважената част на исковете му
срещу него, възлизаща на общо 8834.11лв., разноски в размер на 903.15лв., при
общ размер на предявените срещу него искове от 10 341.76лв.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на отв.Т.Ц.,
съразмерно с отхвърлената част от исковете му срещу този ответник, възлизаща на
1507.65лв., разноски в размер на 116.63лв.
Отв.Д.Ц. следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете му
срещу нея, възлизаща на общо 26 751.87лв., разноски в размер на 546.88лв.,
при общ размер на предявените срещу нея искове от 51 718.79лв.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на отв.Д.Ц.,
съразмерно с отхвърлената част от исковете му срещу тази ответница, разноски в
размер на 386.19лв.
Във връзка с останала несъбрана
в производството държавни такса.
Внесената от ищеца за производството държавна такса от 2511.84лв., както се
каза и по-горе, е била определена въз основа на първоначално заявените от него
срещу ответниците претенции за осъждане на всеки от
тримата ответници да му заплати по 1/3 от всяка от
трите искови суми, съставляващи общ размер на формираното от наследодателя им
задължение, при съответни за това верни математически изчисления /виж л.38 от
делото/.
При допускане на исканото от ищеца в с.з. от 21.02.17г. изменение на
исковете му, доколкото е било заявено, че се променят само дяловете на
наследниците в рамките на общо търсените от тях суми, а оттам- и размерите на
исковете срещу всеки от тях, но без да е налице в рамките на сумите на общо
предявените искове увеличение, за което да се следва довнасяне на държавна
такса, и съдът не е търсил внос на такава, за до допусне исканото от ищеца изменение на исковете му.
Както се установи при постановяване на това решение по т.3.4 обаче, с
допускане на исканите от ищеца в с.з. от 21.02.17г. изменения на исковете му,
предмет на разглеждане по делото са станали негови претенции за сумите не от
общо 50000лв.-невърнат кредит; 3016.67лв.- договорна лихва и 9045.87лв.-
законна лихва, а за сумите от 58329.33лв.-
невърнат кредит /41666.67+8331.33+8331.33/, 3519.46лв. - договорна лихва /2513.90+502.78+502.78/
и 10553.52лв.- лихва за забава /7538.22+1507.65+1507.65/, при които ищецът е останал
задължен за внос на невнесена държавна такса за увеличението в общ размер от
413.59лв., като: 333.17лв. за увеличението със сумата от общо 8329.33лв.,
надвишаваща сумата от 50000лв; 20.11лв. за увеличението със сумата от общо
502.79лв., надвишаваща сумата от 3016.67лв.; 60.31лв. за увеличението със
сумата от общо 1507.65лв., надвишаваща сумата от 9045.87лв.
Тази сума на следващите и се несъбрани от него при приложение на чл.76 от ГПК предварително разноски, съставляващи дължима за довнасяне държавна такса,
ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПОС, на основание чл.77 от ГПК, като в тази част решението е с характер на определение.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля исковете на Държавен фонд „Земеделие”- гр.София, бул.“Цар
Борис ІІІ“ № 136, срещу В.Т.Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, адв.П.К., в качеството и на наследник на починалия на ****г.
Т. Т. Ц., ЕГН **********, да бъде осъдена да му заплати, според наследствения
си дял от 1/6 от наследството му, сумите, както следва:
8331,33лв., съставляващи
невърната главница по договор за кредитиране №****г., сключен между ДФ
„Земеделие“ и Т. Ц. ;
502,78лв., съставляващи договорна лихва от 6% по договор за кредитиране ******сключен
между ДФ „Земеделие“ и Т. Ц., за периода 27.11.2012г. – 29.11.2013г.;
1507,65лв., съставляващи лихва за забава върху невърнатата главница на
предоставения кредит за периода от 30.11.2013г. – 10.09.2015г.
Осъжда Държавен фонд „Земеделие”- гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ № 136, да заплати
на В.Т.Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, адв.П.К.,
сумата от 800- осемстотин лева- направени в производството от нея разноски.
Осъжда Д.К.Ц., ЕГН **********,
със съдебен адрес:***, адв.П.К., да заплати на Държавен
фонд „Земеделие”- гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ № 136, в качеството и на
наследник на починалия на ***Т. Т. Ц., ЕГН **********, според наследствения и
дял от ½ от наследството му, сумите, както следва:
25000- двадесет и пет хиляди лева, съставляващи невърната главница по
договор за кредитиране ******сключен между ДФ „Земеделие“ и Т. Ц., ведно със
законната лихва върху тази сума от 11.09.15г. до окончателното и плащане, като
за разликата до претендираните от нея по това перо
41 667.67лв. отхвърля иска;
1508.33- хиляда петстотин и осем лева и тридесет и три стотинки, съставляващи
договорна лихва от 6% по договор за кредитиране ******сключен между ДФ
„Земеделие“ и Т. Ц., за периода 27.11.2012г. – 29.11.2013г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 11.09.15г. до окончателното и плащане, като
за разликата до претендираните от нея по това перо
2513.90лв. отхвърля иска;
243.54- двеста четиридесет и три лева и петдесет и четири стотинки, съставляващи
лихва за забава върху невърнатата главница за периода 07.08.15г.-10.09.15г.,
като за периода от 30.11.13г.-06.08.15г. и за разликата до претендираните
от нея по това перо 7538.22лв. отхвърля иска.
Осъжда Д.К.Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, адв.П.К.,
да заплати на Държавен фонд „Земеделие”- гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ № 136,
сумата от 546.88- петстотин четиридесет и шест лева и осемдесет и осем
стотинки- разноски по съразмерност с уважената част от исковете му срещу нея.
Осъжда Държавен фонд
„Земеделие”- гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ № 136 да заплати на Д.К.Ц., ЕГН **********,
със съдебен адрес:***, адв.П.К., сумата от 386.19-
триста осемдесет и шест лева и деветнадесет стотинки- разноски по съразмерност
с отхвърлената част на исковете му срещу нея.
Осъжда Т.Т.Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, адв.П.К., да заплати на Държавен фонд „Земеделие”-
гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ № 136, в качеството му на наследник на починалия
на ***Т. Т. Ц., ЕГН **********, според наследствения му дял от ½ от
наследството му, сумите, както следва:
8331.33- осем хиляди триста тридесет и един лева и тридесет и три стотинки,
съставляващи невърната главница по договор за кредитиране ******сключен между
ДФ „Земеделие“ и Т. Ц., ведно със законната лихва върху тази сума от 11.09.15г.
до окончателното и плащане;
502.78- петстотин и два лева и седемдесет и осем стотинки, съставляващи
договорна лихва от 6% по договор за кредитиране ******сключен между ДФ
„Земеделие“ и Т. Ц., за периода 27.11.2012г. – 29.11.2013г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 11.09.15г. до окончателното и плащане ,
Като намира за неоснователно повдигнатото от него възражение за изтекла в
негова полза погасителна давност по отношение на същите вземания.
Отхвърля иска на Държавен фонд „Земеделие”- гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ № 136, срещу
Т.Т.Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, адв.П.К., в качеството му на наследник на починалия на ***Т.
Т. Ц., ЕГН **********, да бъде осъден да му заплати, според наследствения си
дял от 1/6 от наследството му, сумата от 1507,65лв., съставляващи лихва за
забава върху невърнатата главница на предоставения кредит за периода от
30.11.2013г. – 10.09.2015г.
Осъжда Т.Т.Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, адв.П.К., да заплати на Държавен фонд „Земеделие”-
гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ № 136, сумата от 903.15- деветстотин и три лева и
петнадесет стотинки- разноски по съразмерност с уважената част от исковете му
срещу него.
Осъжда Държавен фонд
„Земеделие”- гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ № 136 да заплати на Т.Т.Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, адв.П.К., сумата от 116.63- сто и шестнадесет лева и шестдесет
и три стотинки- разноски по съразмерност с отхвърлената част на исковете му
срещу него.
Осъжда на основание чл.77 от ГПК Държавен фонд „Земеделие”- гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“
№ 136 да заплати по сметка на Пловдивски окръжен съд сумата от общо 413.59-
четиристотин и тринадесет лева и петдесет и девет стотинки- останала несъбрана
предварително в производството държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пловдивски апелативен съд, а в частта с характер на определение,
за осъждането на Държавен фонд „Земеделие” да заплати на ПОС несъбраната за
производството държавна такса, подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба
пред ПАС, в едноседмичен срок от връчване на решението.
Окръжен
съдия: