Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260155
гр. Пловдив, 03.06.2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателно
отделение, в открито съдебно заседание от двадесети април две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА ДОБРЕВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Таня Златева и прокурор Мария Тодорова, като
разгледа докладваното от член - съдия Зорница Тухчиева ВНОХД № 2261 по описа за 2019 г. на Окръжен съд
Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба на защитника на обв. Д.Г.Н. – адв. Г.С., срещу Решение № 1619 от 09.09.2019г на Районен съд
Пловдив, 9 н.с., по НОХД № 3302/2019 г. по описа на същия съд.
С атакуваното решение подсъдимият
Н. е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б", предл. второ, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3
от НК, като на основание чл. 78а от НК е бил освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1500 лв, а на основание чл. 78, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл.
343г вр. 37, ал. 1, т. 7 от НК е бил лишен от право да управлява МПС за срок от
една година. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и на основание
чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил Н. да заплати направените разноски по досъдебното
производство в размер на 495,00 лева по сметка на ОД на МВР Пловдив и в размер
на 50 лева по сметка на РС – Пловдив в полза на съдебната власт.
В жалбата и допълнението към нея се релевират конкретни доводи за незаканосъобразност, неправилност и
необоснованост на атакувания съдебен акт. Формулирано е искане за отмяна на постановеното решение на първостепенния съд.
Твърди се, че обстоятелствата по делото не са изяснени всестранно и обективно,
поради което е направено искане за допускане на повторна
автотехническа експертиза.
В съдебно заседание
исканията на защитата за посочените съдебно следствени действия са уважени. Проведено е въззивно съдебно
следствие, в хода на което е била назначена и приета повторна съдебно – техническа експертиза, както и допълнителна съдебно – техническа
експертиза и комплексна автотехническа експертиза.
В хода на съдебните прения представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив аргументира тезата за правилност и обоснованост на
обжалваното първоинстанционно решение, респективно моли жалбата да бъде
оставена без уважение като неоснователна.
Процесуалният представител на жалбоподателя – адв.
С. изразява несъгласие с доводите на прокуратурата, като счита, че обвинението не
е доказано по безспорен и категоричен начин. Акцентира, че недоказан е останал
фактът дали подсъдимият е имал възможност да види при конкретните обстоятелства
пострадалия и съответно да реагира, предотвратявайки удара.
Жалбоподателят Н. в личната си защита поддържа
заявеното от защитника му, в последната си дума моли да бъде оправдан.
Пловдивският окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото,
становищата на страните и след като провери изцяло правилността на решението, съгласно чл.
314 от НПК, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, подадена е от правоимащо лице в законоустановения срок, срещу акт, който подлежи на обжалване. Разгледна по същество жалбата се явява
неоснователна.
От
събраните по делото доказателства, настоящият съд намира за установена следната
фактическа обстановка:
Обвиняемият Н. е правоспособен водач, като притежава свидетелство за управление на
моторно превозно средство категория „С“, „В“, „АМ“ и „ТКТ“.
На 10.02.2018 г., около 20.00 часа вечерта пострадалият И.А.М. посетил заведение в ж.к. „***“ в град Пловдив, където стоял до полунощ, като употребил алкохол. След това заедно със свои приятели посетил дискотека, която се намирала до „***" в гр. Пловдив, където също употребил алкохол.
На 11.02.2018 г., около 05.00 часа сутринта, М. си тръгнал от дискотеката, заедно
с негови бивши съученичка и съученик. Двамата мъже изпратили бившата си
съученичка, след което се върнали отново към бул. „***“ до „***“ в гр. Пловдив. След като стигнали до
кръстовището на бул. „***“ с ул. “***“ в гр. Пловдив, бившият съученик на свидетелят М. си тръгнал с такси, а М.
продължил пеша.
Така на 11.02.2018год, около 06.00 часа сутринта свидетелят И.М. предприел пресичане
на двете платна за движение на бул. „***“ в посока от юг на север към ул.„***“ в гр.Пловдив. По това време било все още тъмно
и валяло дъжд, като пострадалият М. при пресичането си на пътя носил разтворен
чадър, с който се предпазвал от дъжда. Пътната настилка в района на
кръстовището била асфалтова - мокра. По пътя имало работещо улично електрическо
осветление и самото кръстовище било осветено. Светофарната уредба на
кръстовището работила нормално, като вече не била в авариен режим с мигаща
жълта светлина. Когато пешеходецът – свидетелят М. започнал да пресича булеварда, той тръгнал да се
движи косо през самото кръстовище в посока от югоизток на северозапад, а не на
обособените за това места, тоест по продължението на тротоара или на
маркираните пешеходни пътеки. Пострадалият пешеходец тръгнал да
пресича на червен сигнал за пешеходци и зелен за пътните превозни средства,
движещи се по бул."***" в посока от изток на запад и обратно. В района на
кръстовището по бул."***" имало две платна за движение - южно и
северно, които били разделени по между им с разделителна ивица. По всяко платно
имало маркировка, която ги разделяла на три ленти за движение.
В същото време жалбоподателят
Н. управлявал лек
автомобил „***“ с peг. № ***, като се движел със
скорост от около 52,3 км/ ч. по крайната дясна лента за движение на
северното платно на бул.„***“ в посока от изток на запад. В момента, когато
свидетелят М. се намирал около средата на средната и крайната дясна лента за
движение на северното платно на бул. „***“, светофарната уредба на кръстовището
преминала от зелен в жълт сигнал. В този момент в кръстовището навлязъл лек
автомобил „***“ с peг. № *** управляван от Н., при което настъпил удар между предна лява част на автомобила и пресичащия
пешеходец от неговата дясна страна. От възникналия удар свидетелят М. бил
изтласкан напред в посока запад.
След възникване на пътнотранспортното произшествие към мястото били
насочени екипи на ЦСМП и МВР. На място водачът Н. бил изпробван с техническо средство
„Алкотест-Дрегер" за наличие на алкохол в издишания въздух, като пробата
била отрицателна. Медицинският екип пристигнал на място установил, че
пострадалият М. бил с тежки травми, което наложило транспортирането му до УМБАЛ „Св.Г.” ЕАД, за оказване на
спешна медицинска помощ.
В резултат на удара на свид. М. била причинена политравма-контузия
на главата с линеарно счупване на черепа в областта на тила в ляво, като
линията на счупване минава и по основата на черепа; навяхване на шията;
контузия на гръдния кош със счупване на 8 ребра в дясно по няколко линии с
излив на кръв и въздух в гръдната кухина; контузия на корема с разкъсване на
черния дроб на две места на десния дял и на две места на левия дял; счупване на
таза в дясно в областта на ямката на тазобедрената става и счупване на дясната
срамна кост. Съгласно изготвената в
хода на досъдебното производство и неоспорена от страните СМЕ описаните травматични увреждания на пострадалия М. били в резултат на
удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са били
причинени при възникнало ПТП, с което са в пряка причинна връзка. Счупването на
черепа, гръдната травма със счупване на ребра с излив на кръв и въздух и
коремната травма с разкъсване на черния дроб – всяко от тези увреждания само по
себе си е
довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на
чл.129 от НК. Множеството счупени ребра са довели до трайно затрудняване
движенията на снагата по смисъла на чл.129 от НК. Счупването на ставната ямка
на тазобедрената става е довело до трайно затрудняване движенията на долен
десен крайник по смисъла на чл. 129 от НК. Навяхването на шията е довело до
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Почти идентична
на гореизложената фактическа обстановка е била установена и от първостепенния
съд. Последният, след подробен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност е дал вяра на свидетелските
показания, както и частично на обясненията на обвиняемия. Детайлно и
аргументираяно е обсъдил и заключението на СМЕ, както и това на вещото лице М., изготвило автотехническата
експертиза от досъдебното производство. Последната се различава от
допуснатата и изготвена в хода на въззивното съдебно следствие Допълнителна
комплексна автотехническа експертиза единствено в извода досежно скоростта на
движение на процесния лек автомобил, като вещите лица експерти са определили
същата да е 52, 3 км/ ч. Настоящият въззивен състав кредитира изцяло
заключението на вещиге лица Г., А. и С., като изготвено от лица притежаващи
необходимите знания и опит, даващи пълни и оргументирани отговори на
поставените въпроси. Отделно от това въззивният съд отчите, че за установяване
на горепосочената скорост на движение експертите са използвали данните за
честотата на кадъра, перманентните настройки на камерата заснела процесния
пътен инцидент и разположена на метални стълбове обвхаващаща пътното платно за
движение на кръстовището на бул. „***“ с ул. „***“ в гр. Пловдив. Посочената
камера е поставена от общинско предприятие „Организация и контрол на
транспорта“ – Община Пловдив. В този смисъл доколкото е използван метод на
директо измерване, който съобразно класификацията на Ashton е по – точен от метода използван от
вещото лице М. – метод по разстояние на отхвърляне на тялото, то въззивният
състав приема, че скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя Н.
автомобил е 52,3 км/ч. Достоверността на кредитираното от съда обстоятелство се
потвърждава и от изготвената преди допълнителната комплексна експертиза –
повторна съдебно – техническа експертиза от вещото лице Б.Г.. Същата съдът не кредитира единствено в
частта, в която експертът е формирал заключение за обективната невъзможност
водачът на автомобила – Н. да възприеме пешеходеца – пострадалия М..
Заключението на вещото лице Г. в тази му част съдът не кредитира, доколкото
намира същото за необосновано, неаргументирано, противречащо на обективните факти
по делото. В тази връзка следва да се акцентира, че вещото лице Г. е ревизирал
становището си в тази си част при изготвянето на допълнителната комплексна
експертиза, участие в изготвянето на която същият е взел.
Съдът кредитира и изготвената по делото, назначена в хода на въззивното съдебно следствие допълнителна съдебно - техническа експертиза от вещото лице Б.Г.. Тази експертиза е била изготвена от вещо лице, разполагащо с нужните знания в
съответната научна област. Заключението му, съдът намери за пълно, ясно и
обосновано, поради което няма пречка то да бъде кредитирано с доверие.
Според изводите на изготвената в хода на съдебното следствие допълнителна комплексна автотехническа кспертиза (които по същността си не се различават от тези изложени в изготвената в досъдебното производство автотехническа експертиза) причините за възникване на процесното ПТП от техническа гледна точка са две - навлизането на пешеходеца – пострадалия М. на платното за движение по начин, на място и в момент, когато това не е било безопасно и закъснялата реакция на водача на автомобила - обв. Н. да предотврати удара с пешеходеца М., който е пресичал платното за движение пред автомобила. Категорично и обосновано е становището на вещите лица, че в момента на стъпването на пешеходеца в дясното платно обвиняемият е имал техническа възможност да го възприеме.
Вещите лица са акцентирали, че в случай, че обвиняемият не е можел едновременно да възприема периметъра на потенциалните опасности, напред в неговото и насрещното платно с автобуса, двата подхода към кръстовището по ул. „***“, както и осветеността на зоната на движение на пешеходеца, то технически правилно е било да намали скоростта, така че да може правилно да възприема случващото се на пътя, включително случващото се в попътните му пътни ленти.
В аспект на горното безспорно се установява механизма на настъпване на процесното пътно – транспорто произшествие, включително съпричиняването на резултата от страна на пострадалия, поради пресичане на пътнотото платно в момент и по начин, който не е бил безопасен за него. Посоченото обаче не води до отпадане на задължението на обвиняемия да спре.
Следвайки горния ход на разсъждения, въззивната инстанция изцяло се солидаризира с изводите от правна страна на първостепенния съд. Последният адекватно е приел, че осъществената от обвиняемия Н. деятелност се подвежда под състава на чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
Визираното престъпление засяга обществените отношения свързани с транспортната безопасност. Тя е единство от нормално функциониране на механичния транспорт и неприкосновеността на човешкия живот, здраве и собственост.
Изпълнителното деяние се изразява в нарушаването на правилата за
движение, които са установени в нормативните актове свързани с транспортната
безопасност. Няма спор, че обвиняемият е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП; чл.20,
ал.2 от ЗДвП; чл.21, ал.1 от ЗДвП; чл.116 от ЗДвП; чл.31, ал.1 от ППЗДвП;
чл.31, ал.7, т.4 от ППЗДвП .Безспорно е доказано, че вследствие на неспазване
на посочените правила е настъпило ПТП и телесните повреди на пострадалия, в
каквато насока са всички обсъдени доказателства по делото, като не се установяват предпоставки за изменение
на атакуваното съдебно решение.
Налице е доказана причинно-следствената връзка с процесното ПТП и увредите по пострадалия, като в тази насока са правилно обсъдени показанията на свидетелите и обясненията на обвиняемия, съвпадащи със заключението на експерта, изготвил назначената по делото експертиза, касаеща травматичните увреждания и механизма им на причиняване.
От субективна страна деянието е извършено непредпазливо, тъй като обвиняемият не е целял и не е предвиждал общественоопасните последици на причиненото от неговото поведение деяние, но в конкретната ситуация е бил длъжен да ги предвиди и е могъл да стори това.
При провеждането на дейността по справедливо отмерване на следващото
се на обвиняемия наказание, районният съд правилно е установил, че са налице
предпоставките за приложение на института "Освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание" по реда на чл. 78а, ал.
1 НК. по чл. 342, ал.
1, б. "б" пр. 2-ро вр. чл. 342, ал.
1, пр. 3-то от НК е лишаване от свобода до три години или
пробация. Деецът не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност, с
деянието не са причинени имуществени вреди. Не са налице и отрицателните
предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК.
За да бъде приложена разпоредбата на чл. 78а от НК трябва да съществуват едновременно предвидените
в ал. 1 положителни предпоставки и да липсват отрицателните такива визирани в
ал. 7 на същата норма. Освобождаването от наказателна отговорност представлява
осъществяване при условията и по реда, предвидени в закона, на пълен или
частичен отказ от страна на държавата, чрез налагане на наказание да постигне
определени обществени цели и да порицае дееца за извършено от него
престъпление, като я замени с друг вид отговорност или възпитателни мерки.
Нормата на чл. 78а от НК е императивна и
задължава съответния орган винаги, когато констатира наличието на визираните в
нея предпоставки, да я приложи, без да съобразява възможността чрез
административна санкция да се постигнат целите на наказанието, предвид степента
на обществена опасност на дееца /Тълкувателно решение № 1 от 28.09.2017 г. по
тълк. д. № 1/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСНК/.
Точно са отчетени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства за обвиняемия и в
тази насока – законосъобразно и справедливо е определено наложеното на
обвиняемия административно наказание "глоба" в размер на 1500 лева, което в пълна
степен ще изпълни своята превантивна и превъзпитателна функция.
В аспект на горното въззивната
инстанция намира за правилен изводът, че на основание чл. 78а, ал. 4 от НК вр. чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК следва на обвиняемия да
се наложи наказание
"лишаване от право да управлява МПС", за срок от една година.
Вярно с оглед изхода на делото на основание чл. 189, ал. 3 от НПК с решението си районният съд е
възложил в тежест на обвиняемия разноските по делото. Законосъобразен е извода на съда и относно
съдбата на приложените по делото веществени доказателства, а именно същите да
останат в кориците на делото до срока на тяхното съхранение.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК разноските във въззивното производство в общ размер на 2429,95 лв за изготвената повторна съдебно техническа експертиза, допълнителна съдебно – техническа експертиза и допълнителна комплексна автотехническа експертида следва да бъдат възложени в тежест на обвиняемия Д.Г.Н., тъй като виновността му в извършване на престъплението се потвърждава.
След обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 от НПК служебна проверка, въззивната инстанция не
констатира основания за изменение или за отмяна на обжалвания първоинстанционен
съдебен акт, поради което и прие, че следва да бъде потвърден.
С оглед горното и на основание чл. 334‚ т. 6 и чл. 338 от НПК‚ Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 1619 от 09.09.2019г, постановено по НОХД № 3302/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, IX наказателен
състав
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК обвиняемия Д.Г.Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ направените разноски във въззивното производство в общ размер на 2429,95 лв, по сметка на
Окръжен съд Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.