Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ловеч, 25.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на двадесет и втори юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА
при секретаря: ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 338 по описа
за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно постановление №
31-0000207 от 25.03.2020 год. на Пенчо Василев Камарашев – Директор РД „АА”,
гр.Плевен, определен от Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92
ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, на З.П.Д. с ЕГН **********
*** на основание чл.105 ал.1 от ЗАвП е наложено наказание глоба в размер на 200
/двеста/ лева за извършено нарушение на чл.40 изр.1 от Наредба №34 от 06.12.1999г.
на МТ.
Недоволен от наказателното
постановление останал жалбоподателят З.П.Д., който го обжалва в срок като неправилно
и незаконосъобразно. Изтъква, че в деня на проверката е започнал работа около
13:25 часа, като е попълнил пътен лист с изрично посочване на дата, показатели
на километража, на оборот и пр., като единствено бил пропуснал да отбележи
часът на започване на работа. Твърди, че от разпоредбата на чл.40 изр.1 от Наредба
№34/06.12.1999 година не може да се изведе ясно и категорично правило в кой
момент следва да се извърши попълването на пътния лист, като такова правило не
се съдържа и в останалите разпоредби на Наредбата, поради което наказващият
орган не е имал основание да приеме, че описаното в обстоятелствената част на
съставения АУАН поведение на водача съставлява административно нарушение. С
оглед на това счита, че нарушението, за което е издадено атакуваното НП, не е
извършено. Излага и съображения за приложението на чл.28 от ЗАНН, като моли НП
да бъде отменено.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адвокат С.Д. ***, която
моли съда да постанови решение, с което
да отмени издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно. Изтъква, че
доверителят й е санкциониран за нарушение на разпоредбите на чл.40 изр.1 от
Наредба №34, която гласи, че водачът е длъжен да попълва редовно и точно
пътната книжка, но в тази норма няма изведено правило в кой момент следва да се
извърши попълването на пътния лист - преди, по време, или след приключване на
превоза, като отбелязва, че в момента на проверката е бил в режим на изчакване.
Изтъква, че освен в тази Наредба, в никой друг нормативен акт не се урежда
материята кога таксиметровите шофьори са длъжни да попълнят пътната книжка. По
изложените съображения счита, че наказващият орган е нямал основание да наложи
наказание. Обръща внимание, че от събраните в съдебно заседание гласни
доказателства се установява, че според актосъставителя, часът на започване
трябва да бъде отбелязан предварително, дори и пътния лист да не е приключил,
тъй като по този начин се определяли часовете за деня, през които може да
извършва дейност. Счита, че това обяснение не може да се приеме като основателно,
тъй като все още няма посочен краен час, за да се засича дали доверителят й е
спазил нормативно установеното време или не. Алтернативно моли съда да приложи
разпоредбите на чл.28 от ЗАНН. Изтъква, че в съставеното НП, наказващият орган
единствено е посочил, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но
липсват каквито и да е мотиви защо тази норма е неприложима. Освен това моли
съда да вземе предвид, че доверителят й за пръв път е наказван за извършване на
такова нарушение. Отделно от това, при приключване на работа, пътният лист няма
как да бъде оставен, без да е попълнен с всички необходими реквизити, като към
него се прилага и отчет от таксиметровия апарат, който трябва да бъде изваден
от устройството. В противен случай то блокира. Счита, че се касае за едно
формално нарушение, от което не са настъпили вредни последици за никого. Жалбоподателят
допълва, че нито в Наредба №34, нито в
ЗАвПр има определение на понятията „сериозно нарушение“ и „незначително
нарушение“. Счита, че ако е бил на работа с таксиметровия автомобил без лиценз,
без разрешително, без платен данък, без таксиметров апарат – това е сериозно
нарушение, но всички тези документи и изисквания в момента на проверката са
били изпълнени и единствено, по невнимание е пропуснал да постави началния час
на работа, като този пропуск при всички случаи е щял да бъде отстранен при
приключване на пътния лист. Изтъква, че наложената му глоба е непропорционално
голяма за това нарушение.
Ответникът
– Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Плевен, редовно призован, не изпраща
представител, като в придружителното писмо, с което изпраща преписката заявява,
че атакуваното НП е съобразено с материалите и процесуалните правила при
издаването му, поради което предлага да бъде потвърдено.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите Д.И. и И.М., както и от
становищата на страните, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 03.03.2020 год. свидетелят Д.П.И.,
в присъствието на свидетеля И.Ц.М. съставил АУАН Серия А-2019 №269748 против З.П.Д.
с ЕГН ********** *** за това, че на 03.03.2020 година, около 13:25 часа в
гр.Ловеч, на булевард „България“ №82, срещу Учебен център „ИИС“ ООД, като водач
на лек таксиметров автомобил „Ш.С.” с рег.№ ОВ ****
ВН, собственост на Р.З.Д. с ЕГН **********, изчаква пътни;и на таксиметрова
пиаца с открит знак „такси“, с включен ЕТАФП, без поставена табела „не работи”, като допуска следното
нарушение: Водачът не попълва точно и редовно пътната книжка – не е попълнен
час на започване на работа в пътен лист №94 от пътна книжка сер.ВГ, №06,
заверен с печат 1105, с което е нарушил разпоредбите на чл.40 изречение първо
от Наредба №34 от 1999 година на МТ. Като доказателства са били иззети КТ към СУМПС №4684761 и
удостоверение водач ЛТА сер.ВТ № 023467. Актът е
изготвен в присъствието на нарушителя, на когото е предявен, разяснено е
правото му да направи възражения пред наказващия орган и препис от същия му е
връчен срещу подпис. Нарушителят е написал обяснения и възражения по
акта: „Това не е системно нарушение от моя страна. Факт е, че предходните дни
имам приключени пътни листи. За днешния ден имам оформен пътен лист, но тежки
битови проблеми /единият син е болен от шизофрения, а другият е на лъчетерапия
в София след тежка операция за рак/, които ме отплеснаха да нанеса час на
започване на работа”. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното
наказателно постановление. Въз основа на така съставения акт е било издадено
атакуваното НП.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта
за установяване на административно нарушение
съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се
установява, че действително в момента на проверката Д. не е бил попълнил
началния час на започване на работа в пътния лист. Това обстоятелство не се оспорва и от
нарушителя.
При
извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения. Спазени са изискванията на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН и актът и НП съдържат изискуемите по закон реквизити.
Съдът
не споделя възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че не е
уредено законодателно кога следва да се попълни началния час на започване на
работа, тъй като разпоредбата гласи, че пътната книжка следва да се попълва
редовно и точно, т.е. времето на започване на работа следва да се попълни при
започването, а не в края на работното време.
При
постановяване на наказанието обаче административно наказващият орган не е взел
предвид разпоредбата на чл.27 ал.2 във вр. с чл.28 от ЗАНН, визиращ т. нар.
„маловажни случаи” на административни нарушения. В НП абсолютно декларативно е
посочено само, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН, но
не са изложени каквито и да било мотиви за това. Едно деяние представлява
„маловажен случай” по смисъла на чл.93 т.9 от НК, приложим на основание чл.11
от ЗАНН, когато степента на обществената му опасност е по-ниска от обикновените
случаи на нарушения от съответния вид, поради липса или незначителност на
вредните последици или поради наличие на други смекчаващи обстоятелства. В
конкретния случай действително се касае за едно строго формално нарушение,
поради което не следва да се обсъждат вредните последици, но АНО не е съобразил
смекчаващите вината обстоятелства, а именно, че са били попълнени всички други
изискуеми реквизити в пътния лист. Не без значение е и обстоятелството, че липсват
каквито и да било доказателства Д. да е допускал други нарушения на ЗАвПр и
подзаконовите актове. Всички тези обстоятелства дават основание да се приеме,
че очевидно описаното в АУАН и НП административно нарушение разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушенията
по чл.40 изр.1 от Наредба №34 от 06.12.1999 г. за таксиметров
превоз на пътници.
Предвид на изложеното съдът приема, че административно
наказващият орган е следвало да съобрази, че се касае до маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН и да предупреди писмено
нарушителя, че при ново нарушение ще бъде санкциониран. Като не е сторил това,
той е издал НП в противоречие със закона. Обстоятелството, че се касае до
формално извършено нарушение, не изключва приложението на разпоредбата на чл.28
от ЗАНН и административнонаказващият орган е следвало да направи съвкупна
преценка на всички обстоятелства относно степента на обществена опасност на
конкретното административно нарушение, като го съпостави с останалите случаи на
това нарушение.
С оглед горното, съдът намира
обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и като такова,
следва да бъде отменено, а съставения акт за административно нарушение да се третира
като писмено предупреждение на жалбоподателя по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 31-0000207 от 25.03.2020 год. на Пенчо Василев Камарашев
– Директор РД „АА”, гр.Плевен, определен от Министъра на МТИТС за длъжностно
лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, с
което на З.П.Д. с ЕГН ********** *** на основание чл.105 ал.1 от ЗАвП е
наложено наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева за извършено нарушение
на чл.40 изр.1 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК
в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :