ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1601
гр. Пловдив, 30.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20225300501706 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 278 от ГПК .
Образувано е по частна жалба на „Ти би ай банк“ ЕАД против Определение №
3970/11.04.2022г., по гр.д.№ 330/2022, ПдРС, с което е върната исковата молба в
частта, в която се претендира установяване, че ищецът е носител на следните
притезания : сумата от 469,61лв.-такса за оценка на риска, сумата от 433,61лв.-
застраховка „Blank пакет 3 Кредит + Сметка“ и сумата от 179,82лв. „Blank пакет 3
Кредит Сметка“, дължими по договор за потребителски кредит №
70011399904/28.01.2020г., прекратено е производството по делото и е обезсилена
заповедта за изпълнение за сумата от 1083,04лв.
Жалбоподателят „Ти би ай банк“ ЕАД поддържа, че така постановеното
определение е незаконосъобразно и неправилно. Счита, че е неправилен извода на
съда за липса на идентичност между предмета на заповедното и исковото
производство. Поддържа, че и в заповедното производство и в исковото по реда на
чл.422 от ГПК е претендирано плащане на една и съща сума , по един и същи договор.
Счита, че не би следвало съдът да разграничава сумите в зависимост от това какво
задължение на длъжника се погасява. Щом кредитополучателят е пожелал сключване
на застраховки или се е присъединил към застрахователните програми, средствата се
превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което кредитополучателят е
дал изрично съгласие. Сключването на договор за застраховка не е било задължително
, а е станало по волята и желанието на кредитополучателя. Развива и съображения, че
допълнителната услуга застраховка не следва да бъде включвана към общите разходи
на кредита. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за
1
продължаване на производството и по тази претенция.
Съдът като разгледа подадената частна жалба, констатира, че същата е подадена
в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от лице, имащо право на жалба, процесуално допустима
е, а по същество е неоснователна:
Производството по гр.д.№ 330/2022, ПдРС е образувано по искова молба на „Ти
би ай банк“ ЕАД против М. Ц. С. в производство по реда на чл.422 от ГПК. Исковата
молба е подадена в изпълнение на указанията , дадени с в заповедно производство по
ч.гр.д.№ 14130/2021, ПРС, в което на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК.
При предявяване на иск в производство по реда на чл.422 от ГПК съдът следи за
допустимостта на същия, като е необходимо да съществува пълно съответствие в
предмета на исковото производство с издадената заповед за изпълнение. Това е така,
поради факта, че установителният иск по чл.422 от ГПК има за цел да установи
единствено вземането по вече издадената заповед за изпълнение, при което
идентичността на претенцията в заповедното производство и исковото такова следва да
е пълна, т.е. необходимо е предявения иск да е на същото основание и до същия
размер.
В настоящия случай е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
между същите страни за следните суми : 4383,04лв.- главница по договор за
потребителски кредит № 70011399904/28.01.2020, договорна/възнаградителна/ лихва в
размер на 918,03лв. за периода 05.03.2020-05.08.2021г., обезщетение за забава в размер
на 1090,28лв. за периода 05.03.2020-23.08.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на заявлението в съда -31.08.2021г. до изплащане
на вземането, както и разноски в заповедното производство.
Исковите претенции в производството по реда на чл.422 от ГПК са за
установяване дължимостта на сумите 3300лв. главница, 469,61лв. такса за оценка на
риска, 433,61лв. застраховка „Blank пакет 3 Кредит + Сметка“ и сумата от 179,82лв.
„Blank пакет 3 Кредит Сметка“.
С обжалваното определение съдът е констатирал липса на идентичност в
претенциите, уважени в заповедното производство и заявените в исковото и е върнал
исковата молба и е прекратил производството по тези от тях, които не са били заявени
в заповедното производство.
Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, като
намира, че макар и формално като основание за претендираната дължимост да се сочи
един и същи договор за потребителски кредит между страните, в действителност се
претендира заплащане на различни от посочените в заповедното производство
основания. Самият ищец твърди, че въз основа на един и същи договор са възниквали
2
правоотношения с различен предмет – както за предоставяне на кредит, за заплащане
на избрани услуги по застраховане, както и такси. Подобни вземания не са били
заявявани в заповедното производство. Издадената заповед за изпълнение в
заповедното производство е за главница, съставляващи неплатени суми по предоставен
кредит, без изобщо да е упоменато, че в тези сума са включени и плащания по
застрахователни договори и такси. Очевидно е, че е налице въвеждането на нови
основания за претендираните суми, като е без значение формалното съответствие
между сбора на претендираните в исковото производство суми и претендираната сума
в заповедното производство. Недопустимо е съдът сам да извършва сборуване на
отделните претенции, за да търси съответствието им по основание и размер на
заповедта за изпълнение. Идентичността на исковете със заповедта за изпълнение
следва да я ясна и недвусмислена както за съда, така и за ответника. В случая това не е
налице, поради което е правилен извода на първоинстанционния съд за недопустимост
на предявените искове по реда на чл.422 от ГПК поради факта, че не кореспондират с
издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Изложените в частната жалба доводи касателно включването на сумите от
застраховки в общите разходи са неотносими към настоящия спор, т.к. връщането на
исковата молба не е поради превишаване на ГПР на законоустановения максимум, а
поради липса на идентичност на претенциите.
Обжалваното определение за връщане на исковата молба и прекратяване на
производството се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3970/11.04.2022г., по гр.д.№ 330/2022, ПдРС
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3