№ 981
гр. Варна, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501805 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена от М. С. М., ЕГН **********, адрес с. Градинарово, общ.
П., чрез адв. Б. И., въззивна жалба вх.№59841/08.07.2025г., срещу Решение №
205/01.07.2025г. по гр. дело № 492/2025г. по описа на РС- П., в частта, с която е осъдена М.
да заплати в полза на детето В. Б. М. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен
представител Б. М. А. с ЕГН **********, адрес гр. П., ул. „Б.“ ***, разликата над 300 лв. до
400 лв., представляваща месечна издръжка, считано от датата на подаване на исковата молба
– 04.04.2025 г. с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска, до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване, на осн. чл. 143 от СК, както и и в частта, с която М. е осъдена да заплати в
полза на детето издръжка за минало време - разликата над 300 лв. до 350 лв. месечно за
периода от 01.10.2024 г. до 03.04.2025 г. включително, както и в частта, с която М. е осъдена
за заплати в полза на детето В. по 350 лв. издръжка месечно за периода от 04.04.2024г. до
30.09.2024г. включително, на осн. чл. 149 от СК.
В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно в атакуваните части. Твърди,
че безспорно е установено, че лятото на 2024г. жалбоподателката е работила на Златни
пясъци и е давала пари на детето В.. Твърди, че и след напускането на дома й през 2022г. е
давала пари на детето, купила му е телефон през 2023г. и други разходи за пътуване му е
поемала. Излага и неотносими твърдения във връзка с причините за фактическата раздяла
със бащата на детето. Сочи, че решението следва да бъде отменено в атакуваните части, като
издръжка бъде присъдена в размер на 300 лв. и то за периода от 01.10.2024г. занапред.
В срока за отговор на въззивната жалба е депоризан такъв от адв. П. И., действаща
като пълномощник на В. М., действащ със съгласието на своя баща Б. А.. С отговора
1
жалбата се оспорва и се моли решението да бъде потвърдено.
Отговор по жалбата не е депозиран от контролиращата страна ДСП-П..
По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от
страните:
В исковата молба ищецът В. Б. М., действащ със съгласието на своя баща Б. М. А.,
твърди, че ответницата е негова майка. От раждането му до 11.12.2022 г. живеели заедно в
град П., ул. „Б.“ ***, когато майката го е напуснала и оттогава да не се е интересувала от
него. Бащата Б. поел изцяло грижите и възпитанието на детето. Ищецът излага, че вече е
ученик в средния курс, потребностите му от храна, облекло, топливо, лекарства, са високи, а
майката не полага никакви грижи за него и не дава средства. Моли да бъде осъдена същата
да му заплаща издръжка по 400 лв. месечно, считано от подаване на исковата молба. Моли
да бъде осъдена ответницата да му заплати и издръжка в размер на 4 200 лв. за минал
период- една година назад преди завеждане на иска. Претендира се и законната лихва върху
двете главници.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата М. С. М., в
който излага, че действително е напуснала семейството, но причините за това били в
поведението на бащата на ищеца, изразяващо се в употреба на алкохол, наркотици, хазарт,
дезинтересираност като баща. Твърди да е проявявал насилие - ежедневни обиди, отсъствие
от дома с дни. Посочва, че сама се е грижила за децата си, а бащата не участвал изобщо в
издръжката. Твърди, че не е вярно, че от месец ноември се е дезинтересирала от детето, тъй
като през 2023 г. му е закупила телефон, давала му е и парични суми, поела му е и
разноските за посещение на сватба в Германия. Излага, че е преустановила паричната помощ
вследствие поведението на детето, тъй като я е наричал с грозни епитети. Твърди, че е
заминала на работа в Холандия от ноември 2024г. и там получава трудовото възнаграждение
около 1200 евро. Моли да бъде определена месечна издръжка занапред в размер на
минималната такава от 270 лв., а искът за издръжка за минало време да бъде изцяло
отхвърлен, евентуално уважен в минимален размер.
Контролиращата страна ДСП П. не е депозирала становище по предявените искове.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на
Акт за раждане № 0259/30.09.2008 г., изготвен от длъжностно лице по гражданско състояние
при Община П. е, че родители на В. Б. М. са ответницата М. С. М. и Б. М. А..
От Удостоверение изх. № 030192502953717/12.06.2025 г. от ТД НАП Варна се
установява, че за бащата Б. М. А. няма данни за осигуряване за периода от 01.05.2022 г. до
31.05.2025 г.
От представена от ответницата декларация се установява, че получава месечен доход
в размер на 1200 евро от заплата по трудов договор в Нидерландия, считано от месец
ноември 2024 г., не е в граждански брак, не притежава недвижими имоти и МПС.
От служебна бележка изх. № 346/16.04.2025 г., издадена от ПГХРТ „Цар Симеон
Велики“, гр. П., се установява, че детето В. Б. М. е записан като редовен ученик в десети
клас за учебната 2024/2025 г., професия „екскурзовод“, дневна форма на обучение.
По делото са събрани гласни доказателства, както следва:
2
Свидетелката С.С.Ф. посочва, че е съпруга на брата на ищеца. Живеят в една къща –
ищецът и баща му на първия етаж, а свидетелката и семейството– на втория. Заявява, че
майката М. е напуснала семейството преди около две години и осем-девет месеца. Детето В.
търсило майка си по телефона, но тя го блокирала. Не го е търсила, не му е изпращала
средства за издръжка. Единствено преди около две години му изпратила телефон като
подарък. Бащата Б. се грижи сам за В., като работи на частно. Посочва, че напоследък
бащата има затруднения в отглеждането на В., тъй като детето расте и растат и нуждите му.
Сочи, че освен телефона, който е донесла на детето малко след като е напуснала дома, М. не
е давала нищо- нито пари, нито го е водела на екскурзии, нито на лекар,не е купувала дрехи,
обувки, лекарства. Само бащата се грижи за детето и брат му помага понякога. Заявява, че не
й е известно между В. и майка му да е имало конфликт. От социалните мрежи разбрала, че
М. е в чужбина. Твърди, че не знае М. да боледува от нещо. Свидетелката излага, че живеят
с ищеца и баща му в двуетажна къща, като В. е на долния етаж с баща си.
Свидетелката З. М.а А.а, леля на ищеца, сочи, че от около три години майката М. е
напуснала семейството си. Оттогава не е търсила детето. В. живее с баща си на първия етаж
в къща, а на втория живее брат му Милко с неговото семейство. Свидетелката посочва, че
живее в близост до тях и има син на възрастта на ищеца. В. споделил преди повече от
година, че майка му го блокирала и не може да се свърже с нея, но свидетелката не знае
каква е причината. Заявява, че поддържа хранителен магазин и често бащата Б. пазарува
продукти за него и В., но средствата не им стигат, затова и тя давала пари на В.. Посочва, че
ответницата не е полагала грижи за него, откакто е напуснала семейството. Веднъж му
изпратила подарък – телефон. Свидетелката е взела детето със себе си в Германия, като го е
водила на сватба заедно с нейния син. Майката дошла и дала съгласие. Пари на детето не е
дала обаче, тъй като свидетелката знае, че В. е нямал пари.
Свидетелят Ж.М.А., майка на ответницата, заявява, че М. напуснала семейството си
през ноември 2023 г. поради неразбирателство с бащата Б. и заживяла при родителите си до
септември 2024 г. През този период поддържала връзка с В., изпращала му подаръци.
Посочва, че през лятото на 2024 г. М. работила с нея на Златни пясъци по трудов договор,
получавала 850 лв. и давала пари на В. – най-малко по 200,00 лева по два-три пъти на месец,
купила му телефон. Не знае точно кога е давала М. пари, но знае, че е давала, защото от тях е
тръгвала с пари. Последният път, когато му дала пари, било през септември 2024 г., преди да
замине за чужбина. Твърди, че тя скришно му ги давала, защото родителите й се карали.
Същевременно излага, че тя не поддържа връзка с внука си, но давали пари на М., а тя ги
давала на сина си. След заминаването си в Холандия, не му е давала средства. Свидетелката
посочва, че причината за това е, че В. наругал майка си. Заявява, че М. и В. не поддържат
връзка, за детето се грижи баща му Б.. Знае, че се грижи добре. Не знае с какво се занимава
В., сочи, че не ходи на училище. Посочва, че ответницата има здравословни проблеми и
затова се върнала в България, но не е постъпвала в болница.
Свидетелят С.М.А., баща на ответницата, посочва, че пътува постоянно с
международни превози и често отсъства. Заявява, че М. не живее с В. от септември 2024 г., а
в момента е в чужбина. Напуснала семейството си заради постоянни караници с бащата Б. и
злоупотребата му с алкохол, след което заживяла при майка си и баща си. Свидетелят
посочва, че през 2024 г. М. работила като камериерка и че е виждал В. да идва при нея и тя
да му дава пари, купила му телефон, организирала празненство за рождения му ден. М. му е
казвала, че му дава на В. пари. Откакто В. напсувал майка си, тя не му давала пари и не
поддържала връзка с него. Свидетелят заявява, че М. е болна, заминала за чужбина през края
на 2024 г. и оттогава не е връщала, не работи, ходи по доктори.
ВОС като съобрази събраните по делото доказателства, по наведените във
въззивната жалба възражения, намира за установено от правна страна следното:
3
Исковете намират правното си основание в нормата на чл.143 и чл.149 СК.
Нормата на чл.143 СК повелява, че всеки родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за
развитието на детето, като изрично ал.2 на цитираната норма предвижда, че издръжка се
дължи независимо от това дали родителите са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. Предвид това и доколкото е безспорно, че въззивницата е майка на
детето В.,то и същата е задължена да му заплаща издръжка.
Съобразно Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС, „нуждите на лицата,
които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за
тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от
значение за случая.“ Детето е на седемнадесетгодишна възраст към момента. Няма спор, че
живее заедно със своя баща, както и че последният полага преките и непосредствени грижи
по отглеждането му от месец ноември 2022г., когато майката е напуснала семейното
жилище. Съобразно възрастта на детето същото има специфичните си потребности за
задоволяване- облекло и обувки, образователни пособия, униформа. За детето ежемесечно се
заплащат битови разходи- отопление, вода, еленергия, консумативи, джобни пари, пари за
храна. Предвид изложеното и с оглед възрастта на детето, съдът намира, че за задоволяване
на ежемесечните му нужди са необходими средства в размер на 650 лв. месечно. Тази сума
съответства и на средния определен статистически разход на един член от семейството
съобразно НСИ, след като бъдат приспаднати неотговарящи на възрастта на детето
предвидени разходи. Установените средно разходи за второто тримесечие на 2025г. според
НСИ възлизат на 3 157 лв. Като се приспаднат неприсъщите за възрастта на детето разходи-
за алкохол, тютюневи изделия, социални осигуровки, данъци, транспорт и др., общата
необходима сума възлиза между 650-700 лв. Ето защо и съдът намира, че като обща месечна
издръжка за задоволяване нуждите на подрастващия следва да бъде приета сумата от 650 лв.
От тази сума майката следва да заплаща 400 лв. месечно, а останалите 250 лв. следва да
бъдат заплащани от бащата, който полага и преките и непосредствени грижи за детето.
Възраженията, наведени от ответницата в отговора на исковата молба, че издръжката следва
да бъде присъдена в минимален размер, съдът намира за неоснователни. Майката М. М. е в
работоспособна възраст, твърдения за наличие на здравословни или други пречки да
реализира доходи не са наведени от ответницата /затова и соченото от свидетелите в горния
смисъл е ирелевантно, а и непотвърдено с необходимите писмени доказателства-
медицинска документация/. Няма твърдения за наличие на алиментни задължения към други
лица. Наведени са твърдения, че майката реализира в Холандия доходи от 1 200 евро. Не са
ангажирани доказателства за стандарта й на живот там- с кого живее в едно домакинство,
разходите, които има, поради което и съставът приема, че получената сума е достатъчна да
задоволява и нейните потребности след приспадане на дължимата в полза на детето
издръжка. Предвид горното и съставът намира, че майката М. М. следва да бъде осъдена да
заплаща в полза на детето В. чрез неговия баща Б. А. месечна издръжка в размер на 400 лв. с
падеж първо число на месеца, за който се дължи, считано от подаване на исковата молба-
04.04.2025г., до настъпване на законово основание за прекратяване или изменение на
издръжката, ведно със законната лихва върху главницата за всяка просрочена вноска.
Решението на РС-П. в горния смисъл, с който е присъдена издръжка за разликата над 300лв.
до 400 лв. месечно, следва да бъде потвърдено.
Досежно претенцията на ищеца с правно основание чл.149 СК за заплащане на
издръжка за минал период от време:
Установи се по безспорен начин, че ответницата е напуснала семейното жилище още
през ноември 2022г. Твърденията, че ответницата е давала неколкократно суми са
задоволяване на потребности на ищеца, останаха недоказани. На първо място, дори и да
4
беше установено, че някакви суми в неуточнен в твърденията на ответницата размер са
давани, не освобождава последната от заплащане на издръжка. Такава се дължи регулярно,
ежемесечно, в достатъчен размер, за да задоволи периодични нужди на детето. Всякакви
други суми, дадени по поводи, инцидентно, неколкократно в рамките на три години преди
подаване на исковата молба, могат да бъдат квалифицирани като подаръци в полза на
детето, но не и като дължима от неотглеждащия родител месечна издръжка по смисъла на
чл.143 СК. Това е така, тъй като издръжката е необходима периодично за задоволяване на
основните и перманентни нужди на детето, а не за задоволяване на чрезвичайни нужди.
Освен това, твърденията да даване на суми не се и установиха от събраните гласни
доказателства. Водените от ответницата свидетели не посочиха кога, на какъв период от
време в точно какъв размер са давани суми за издръжка. Твърденията, че майката „винаги е
давала поне 200 лв.“, не установяват периодичност на даваната издръжка всеки месец. А и
самата ответница въобще не е навела такива твърдения, че ежемесечно е заплащала суми за
издръжка. Купуването на телефон, както и воденето на детето на екскурзия се установи, че
касае период преди 04.04.2024г., поради което и не следва да бъде съобразено. Предвид
определения ежемесечен размер на издръжката – 400 лв., съставът намира, че искът за
заплащане на издръжка за минал период за сумата от по 350 лв. месечно следва да бъде
уважен изцяло. Решението на ВРС следва да бъде потвърдено и в тази част, с която искът за
издръжка за периода от 04.04.до 30.09.2024г. е уважен за сумата от 350 лв., както и в частта,
с която искът за издръжка за периода от 01.10.2024г. до 03.04.2025г. е уважен за разликата
над 300 лв. до 350 лв.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК и предвид изхода на спора по депозираната въззивна жалба в
полза на въззиваемата страна В. М. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500 лв.
съобразно представения списък и договор за правна защита и съдействие, установяващ
направата им. Въззивницата М. М. следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата
страна сума в размер на 500 лв., направени пред настоящата инстанция разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 205/01.07.2025г. по гр. дело № 492/2025г. по описа на
РС- П., в частта, с която е осъдена М. С. М., ЕГН **********, адрес с. Градинарово, общ. П.,
да заплати в полза на детето В. Б. М., ЕГН **********, действащ със съгласието на неговия
баща и законен представител Б. М. А., ЕГН **********, адрес гр. П., ул. „Б.“ ***, разликата
над 300 лв. до 400 лв., представляваща месечна издръжка, считано от датата на подаване на
исковата молба – 04.04.2025 г. с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на основание за нейното
изменение или прекратяване, на осн. чл. 143 от СК, както и в частта, с която М. е осъдена да
заплати в полза на детето издръжка за минало време и сумата, представляваща част от
сумата от 4 200 лв., а именно - разликата над 300 лв. до 350 лв. месечно за периода от
01.10.2024 г. до 03.04.2025 г. включително, както и по 350 лв. издръжка месечно за периода
от 04.04.2024г. до 30.09.2024г. включително, на осн. чл. 149 от СК, както и разноските в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН **********, адрес с. Градинарово, общ. П., да заплати на В.
Б. М., ЕГН **********, действащ със съгласието на неговия баща и законен представител Б.
М. А., ЕГН **********, адрес гр. П., ул. „Б.“ ***, сумата от 500 /петстотин лева/,
представляваща сторените в настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски за заплатен
адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
5
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6