№ 17425
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110127548 по описа за 2023 година
Ищецът „Т“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., чрез
юриск. А Т е предявил срещу ответника „С“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С..., следните искове:
Съдът да признае за установено, че „С“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С... дължи на Т ЕАД сума в размер на 8791, 44 лв., от които: 7140, 83 лв. -
главница, представляваща цена на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.05.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 18.05.2022г. до изплащане на сумата; законна лихва за
забава в размер на 1617,49 лв. за периода от 01.07.2019г. до 03.05.2022г., както и 26, 63 лв. –
главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.04.2020г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до изплащане на сумата и 6, 49 лв. – законна лихва
за забава върху втората главница за периода от 01.07.2019г. до 03.05.2022г. Иска се
присъждане на сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, но
между страните липсва сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия съобразно
изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Въпреки това, през процесния период ответникът е
употребявал енергия в имота, поради което се е обогатил неоснователно, а ищецът е обеднял
със стойността й. Затова ответникът следва да плати цената на доставеното количество
топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
1
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена до 20 число на месеца, следващ
месеца на доставката, след получаване на данъчна фактура за доставката.
Ответникът е получил препис от исковата молба и е депозирал отговор, с който твърди, че
задълженията за 7167, 46 лв. – главница са прихванати между страните преди предявяване на
иска, предвид на което счита, че не са дължими към настоящия момент, поради погасяването
им чрез прихващане със задължения на ищеца към ответника, възникнали преди исковия
период. При условията на евентуалност на прихващането – прави и съдебно възражение за
прихващане в хода на производството. Оспорва дължимостта на лихвата - на правно
основание. Първо, поради твърдението за погасяване на задължението, второ поради
твърдението, че лихва за вземания от неоснователно обогатяване се дължи от поканата за
плащане, в случая от датата на депозиране на исковата молба. Излагат се и фактически
твърдения за извънсъдебните отношения между страните, на които е основано искането за
прихващане.
Като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Т” ООД -
гр. София с ЕИК *********.
Правните основания на предявените искове са: чл. 59, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 149,
ал.1, т. 3 от ЗЕ, чл. 137, ал. 2 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Страните по делото не спорят, че ответникът е потребител на топлинна енергия за
небитови нужди за имот, собственост на ответника „С“ ЕООД представляващ клуб-
ресторант с кафе – аперитив, находящ се в гр. София, р-н Лозенец, ул. Банат № 1, с абонатен
№ 412218, инсталация № **********, за процесния период от м.05.2019г. до м.04.2020г. С
отговора на исковата молба ответникът не оспорва обстоятелството, че исковата претенция е
правилно изчислена като: 7167, 46 лв. – главница и 1623, 98 лв. – лихва. За този период
исковите суми не са платени от ответника.
Не се спори по делото, че „И“ ООД с ЕИК ********* е построило топлопреносно
съоръжение: присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция,
захранващи жилищната сграда, находяща се в гр. С..., в която се намира и процесния имот.
За ползването на това топлопреносно съоръжение „Т“ ЕАД дължи на „И“ ООД сума в
размер на 13 370, 86 лв. за периода от 01.11.2015г. до 17.07.2017г. Вземането е прехвърлено
от „И“ ООД на ответника „С“ ЕООД с договор за цесия от 22.11.2019г., за което „Т“ е
уведомена във връзка с това, както и предходни дела, водени между страните на същите
фактически и правни основания, но за различни периоди от време.
Исковете, предявени от „Т“ ЕАД срещу „С“ ЕООД по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415,
ал.1, т. 1 от ГПК са допустими, видно от ч.гр.д. № 25828/2022г. по описа на СРС. С оглед на
обстоятелството, че ответникът е ползвател на топлинна енергия за небитови нужди, но за
същото не е сключил писмен договор с „Т“ ЕАД на осн. чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, ответникът
се е обогатил с цената на произведената и доставена от ищеца до имота му топлинна енергия
за процесния период от време. Като не е заплатил цената й, ответникът е спестил разходи,
които е следвало да направи. С това, обаче, са се увеличили пасивите на ищеца. Затова за
2
същият период от време той е обеднял. Налице е разместване на имуществени блага без
наличие на правно основание – договор за това и без да е платена цената на топлинната
енергия.
Неоснователно обогатяване е налице само по отношение на дължимата главница за
доставената и неплатена топлинна енергия.
Цената на извършеното дялово разпределение и лихвата върху главниците за това не се
дължи, поради следното:
Доколкото между страните няма сключен писмен договор, общите условия на ищеца,
предвиждащи, че таксите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение не обвързват ответника. От
друга страна, няма доказателства по делото ищецът да е заплатил тези суми на фирмата за
дялово разпределение, поради което не може да се приеме нито, че ответникът се е обогатил
със спестяване на такъв разход, нито, че ищецът е обеднял с направата или с дължимостта
му. Поради това, искът за сумата от 26,63 лв., представляваща такса за извършване на
услугата дялово разпределение за времето от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. е неоснователен.
Предвид обусловеността му от него, неоснователен се явява и искът за сумата от 6, 49 лв.
лихва за забава за времето от 01.07.2019г. до 03.05.2022г.
Законна лихва върху главниците за топлинна енергия също не се дължи, поради следното:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му.
Моментът на забавата се определя съобразно уговореното от страните. Поради липсата на
сключен писмен договор, Общите условия не обвързват ответника. Те обвързват единствено
потребителите на топлинна енергия за стопански нужди, сключили с доставчика писмени
договори при общи условия. Липсва предвиден срок за плащане от страна на ответника на
задължението му по чл. 59 ЗЗД за ползваната топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. Предвид това, лихва за забава ответникът
дължи от датата на поканата, и то - за задължения, които вече са възникнали. Т.е. ответникът
следва да е поканен да заплати именно задълженията, които се претендират по настоящото
дело, за което не се представиха доказателства за дата по-ранна от датата на входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Затова искът за сумата от 1617, 49 лв. – законна лихва за забава за периода от 01.07.2019г. до
03.05.2022г. е неоснователен.
Приетото за основателност на предявения иск за главница за доставена топлинна енергия в
размер на 7 140, 83 лв. за периода от м.05.2019г. до м.04.2020г. обуславя разглеждането на
заявеното възражение за съдебно прихващане, а именно: На дължимите от „С“ ЕООД на „Т“
ЕАД по настоящото гр.д. № 27458/2023г. по описа на СРС, 30-ти с-в 7167, 46 лв. – главница,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 25828/2022г.
по описа на СРС, 30-ти с-в, съгласно извлечения по сметки по абонатен номер стопански
потребител АБ 412218 – за исковия период от м.05.2019г. до м.04.2020г., с дължимата се към
3
строителя по договор за изкупуване на енергиен обект от 17.07.2017г. цена от 63 510, 36 лв.
и съобразно договореното между страните погасяване на вземания вкл. За абонатен номер
стопански потребител АБ 412218 на името на „С“ ЕООД. Същото е основателно и следва да
бъде уважено, поради следното:
Не се спори по делото и се установява от представените доказателства, че „И“ ООД е бил
собственик на топлопреносно съоръжение: присъединителен топлопровод, съоръженията
към него и абонатната станция, захранващи жилищната сграда, находяща се в гр. С.... Не се
спори и че съоръжението е ползвано от ищеца с оглед дейността му по продажба на
топлинна енергия в сградата, обслужвана от него. Топлопреносното съоръжение е въведено
в експлоатация на 01.11.2015г., но е отчитана топлинна енергия от 01.10.2015г. и от този
момент то е ползвано от ищеца. От доказателствата, представени по делото се установи, че
по две съдебни дела, водени между страните по настоящото дело, а именно по гр.д. №
15314/2019г. по описа на СРС и по гр.д. № 48817/2020г. по описа на СРС е определено
обезщетението за ползване на съоръжението /абонатната станция/ за периода от м.10.2015г.
до датата на продажбата му на „Т“ ЕАД -17.07.2017г. То е цената му по методика,
определена от КЕВР за съответния период и съгласно гр.д. № 15314/2019г. възлиза на 21 930
лв.
Според чл.137, ал.2 от ЗЕ изграждането на съоръженията по ал.1 може да се извършва от
потребителите /клиентите/ след съгласуване с топлопреносното предприятие, като в този
случай последното заплаща цена за ползване на съоръженията, изградени от потребителите.
Когато съоръженията са изградени от потребителите, собствеността върху тях се прехвърля
на топлопреносното предприятие с договора за присъединяване. Правото на собственост
върху процесните съоръжения принадлежи на цедента „И“ ООД, доколкото те са изградени
от него, за което между страните не се спори и се установява от доказателствата по делото.
Собствеността е прехвърлена на ищеца с договор за изкупуване на енергиен обект от
17.07.2017г. Установява се от доказателствата по делото и не се оспорва от ищеца, че след
приемането на строежа на абонатната станция с Акт обр.16 и считано от 01.10.2015г.
абонатната станция и топлопровода са приети от ищеца, въведени в експлоатация и той ги
ползва според тяхното предназначение, като доставя топлинна енергия за отопление и БГВ
на абонатите в сградата. Следователно и в съответствие с чл.137, ал.2 ЗЕ, ответникът дължи
на собственика на съоръжението цена за ползването, която по същество представляваща
обезщетение за ползването съизмеримо с ползите, които извлича за себе си за сметка на
собственика, съобразно чл.59 от ЗЗД. Част от вземането на собственика в размер на 13
370.86 лв. е прехвърлено на ответника с цитирания договор за цесия, за което между
страните също няма спор, поради което възражението за прихващане следва да се приеме за
доказано по основание.
С писмо вх. № П 11394/04.2017г. и с писмо вх. № П 1553/16.06.2017г. по описа на „Т“ ЕАД
собственикът на строителя „И“ ООД и на ответника по делото „С“ ЕООД Теменуга
Стойчева е уведомила ищеца как желае да бъдат погасени чрез прихващане сумите,
дължими й по договора за изкупуване на енергиен обект от 17.07.2017г. в размер на 63 510,
4
36 лв. Под номер пет е посочен обекта, представляващ клуб-ресторант с кафе – аперитив с
код на платеца Т 412218 – „С“ ЕООД за дължимата от него топлинна енергия.
Тъй като по гр.д. № 15314/2019г. по описа на СРС е прихваната сума за главница в размер
на 7 291, 93 лв., а по гр.д. № 48817/2020г. по описа на СРС е прихваната сума в общ размер
на 9 095, 78 лв. или по двете дела сума в общ размер на 16 387, 71 лв., то по настоящото
дело се установява, че за „Т“ ЕАД е налице вземане в размер на 7 140, 83 лв., което следва да
се прихване с насрещното вземане на собственика на ответника, съществуващо по договора
за изкупуване на енергиен обект от 17.07.2017г. в размер на 63 510, 36 лв.
При този изход на делото разноски се дължат на ответника в размер на 1170 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете с правни основания по чл. 59, ал.1 от ЗЗД, във
връзка с чл. 149, ал.1, т. 3 от ЗЕ, чл. 137, ал. 2 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Т“
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., срещу ответника „С“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., за признаване за
установено, че „С“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С...
дължи на Т ЕАД сума в размер на 8791, 44 лв., от които: 7140, 83 лв. - главница,
представляваща цена на незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2019г. до
м.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 от ГПК – 18.05.2022г. до изплащане на сумата, като погасена поради съдебното й
прихващане с насрещното вземане на собственика на ответника, съществуващо по договора
за изкупуване на енергиен обект от 17.07.2017г. в размер на 63 510, 36 лв., до размера на по-
малкото от тях, на осн. чл. 104, ал.2, във вр. с чл. 103 от ЗЗД; законна лихва за забава в
размер на 1617,49 лв. за периода от 01.07.2019г. до 03.05.2022г., както и 26, 63 лв. –
главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до
м.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 18.05.2022г. до изплащане на сумата
и 6, 49 лв. – законна лихва за забава върху втората главница за периода от 01.07.2019г. до
03.05.2022г., за които суми е издадена заповед № 15630/06.06.2022г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 25828/2022г. по описа на СРС, 30-ти с-
в.
ОСЪЖДА „Т“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., да
плати на ответника „С“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С... сторени по делото разноски в размер на 1170 лв. - адвокатско възнаграждение, на осн.
чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението е постановено с участието на третото лице – помагач на ищеца - „Т” ООД - гр.
София с ЕИК *********.
5
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6