№ 83
гр. Варна, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. П.а
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20243000500147 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Комисията за
отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, гр. София чрез
надлежен процесуален представител, против решение № 260002/23.02.24г., по
гр.д. № 268/19г. на ОС-Силистра, с което е отхвърлен иска й против Б. С. С. и
Д. Е. Д., двамата от с. С., обл. С., за отнемане в полза на Държавата на
следното имущество:
- 1 460 кв.м. реално определени части от застроено дворно място с площ
от 1 620 кв.м., съставляващо по ПУП на с. С., общ. Д., обл. С. от 1951 г. УПИ
*, в кв. 25 при граници: улица, УПИ с № *, *, *, *, ведно с построените в
имота полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 110 кв.м., с мазе
на площ от 20 кв.м. и паянтов навес без оградни стени, със застроена площ от
40 кв.м.;
- 1 451 кв.м. реално определени части от незастроено дворно място с
площ от 1 680 кв.м., съставляващо по ПУП на с. С., общ. Д., обл. С. от 1951г.
УПИ *, в кв. 25, при граници: улица, УПИ с № *, *;
- сумата в размер на 2 390 лв., представляваща пазарната стойност към
датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел
„Шаран“, с peг. № *, рама № *, двигател № *, дата на първа регистрация
1
11.06.1997г., отчужден след проверявания период;
Във въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно и
постановено в нарушение на материалния закон. Счита се, че в последния не е
предвидено условие, наличното в края на проверявания период имущество да
е на стойност над 150 000 лв., за да може да се претендира неговото отнемане.
Поради това и формираният от първоинстанционният съд извод в този
смисъл е незаконосъобразен и противоречащ на ТР по т. д. № 4/21г. на ОСГК
на ВКС. Изложени са съображения относно съдържанието на понятията,
въведени с приложимия ЗОНПИ (с предишно наименование ЗПКОНПИ) –
„доходи“, „обичайни разходи“, „извънредни разходи“, „нетни доходи“, както
и изискуемата разлика за отнемане на имущество – разлика над 150 000 лв.
между придобитото през проверявания период имущество и нетния доход.
Позовава се на приетото в определение № 50228/08.06.23г. по гр.д. №
3094/22г. на ВКС, ІІІ г.о., че при изчисляване на размера на несъответствието
следва да се вземе предвид и отрицателния размер на нетния доход на
ответниците за проверявания период. Излага се, че в настоящия случай
установените по делото доходи на ответниците за проверявания период
възлизат на общо 13 729.47 лв., обичайните и извънредни разходи – на 161
011.24 лв., поради което нетният доход е в отрицателен размер от минус 147
281.57 лв. Придобитото през проверявания период имущество от ответниците
е на стойност от общо 16 640 лв., поради което и несъответствието възлиза на
общо 163 921.57 лв. (сбора между нетния доход в отрицателен размер и
стойността на придобитото имущество). Поради това се претендира отмяна на
обжалваното решение и уважаване на предявения иск, ведно с присъждане на
разноските за двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение. Отправено
е искане, независимо от изхода на делото, да бъде приложена нормата на чл.
156, ал. 6 от ЗОНПИ.
В предвидения в закона и указан от съда срок не е депозиран отговор на
въззивната жалба от насрещните страни Б. С. С. и Д. Е. Д..
В с.з. въззивната жалба се поддържа чрез процесуален представител.
Въззиваемите чрез общия си процесуален представител оспорват жалбата в
съдебно заседание. Поддържат, че размерът на придобитото от ответниците
имущество през целия проверяван период е в размер на 16 640 лв., което е
значително по-малко от сумата от 150 000 лв. и поради това не е налице
изискуемото от закона несъответствие. Претендира се решението да бъде
потвърдено и да се присъдят направените разноски.
Представителят на въззивника е релевирал възражение за прекомерност
на заплатения от насрещната страна адвокатски хонорар.
За да се произнесе настоящият съд прие за установено следното от
2
фактическа и правна страна:
Първоинстанционното производство е образувано по подадената на
08.10.19г. искова молба, с която Комисията е предявила на осн. чл. 153, ал. 1
от ЗПКОНПИ (понастоящем с променено наименование на ЗОНПИ) иск за
отнемане на имущество на обща стойност от 15 390 лв. (след частичен отказ
от иска за отнемане на имущество по видове и стойности, описани в
Решение № 906/26.09.23г. на КОНПИ, и постановеното от съда протоколно
определение от 03.10.23г. за частично прекратяване на делото) от
ответниците Б. С. С. и Д. Е. Д., двамата от с. С., обл. С., както следва: на осн.
чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. чл. 141 от ЗОНПИ - 1 460 кв.м. реално определени
части от застроено дворно място с площ от 1 620 кв.м., съставляващо по ПУП
на с. С., общ. Д., обл. С. от 1951 г. УПИ *, в кв. 25 при граници: улица, УПИ с
№ *, *, *, *, ведно с построените в имота полумасивна жилищна сграда, със
застроена площ от 110 кв.м., с мазе на площ от 20 кв.м. и паянтов навес без
оградни стени, със застроена площ от 40 кв.м.; 1 451 кв.м. реално определени
части от незастроено дворно място с площ от 1 680 кв.м., съставляващо по
ПУП на с. С., общ. Д., обл. С. от 1951г. УПИ *, в кв. 25, при граници: улица,
УПИ с № *, *, с пазарна стойност на имота от 13 000 лв.; на осн.чл. 151, вр.
чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. чл. 141 от ЗОНПИ - сумата в размер на 2 390 лв.,
представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек
автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Шаран“, с peг. № *, рама № *,
двигател № *, дата на първа регистрация 11.06.1997г., отчужден след
проверявания период. Комисията е твърдяла, че посоченото имущество е
незаконно придобито през периода на извършената против първия ответник
проверка от 14.09.2008г. до 14.09.2018г. В исковата молба Комисията е
посочила, че е образувала проверката въз основа на постъпило уведомление
от ОП-Силистра за привличането на Б. С. С. като обвиняем по ДП № 6518
ЗМ-23/18г. по описа на ОД на МВР, гр. Силистра, за извършено престъпление
по чл. 255, ал. 1 от НК - за това, че за времето от 01.01.14г. до 30.04.18г. в гр.
Силистра, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на
данъчно задължено местно физическо лице, е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в общ размер от 6 151.79 лв.,
представляващи големи размери, като не е подавал годишна данъчна
декларация в съответния срок. Престъплението попада в обхвата на чл. 108,
ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ.
С решение № 1334/03.07.19г. на Комисията е било образувано
производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество, а с решение № 2284/02.10.19г. на Комисията е прието да се внесе
искане в съда за отнемане на незаконно придобито имущество от ответниците
(л. 22-38).
3
За да обоснове основателността на предявения иск Комисията е
посочила, че ответниците са сключили граждански брак на *г., но Д. Е. Д. е
включена в обхвата на проверката за целия проверяван период, тъй като с
ответника имат общи деца, родени съответно на *г. (син А.) и *г. (син М.),
имат обща адресна регистрация на едни и същи адреси в с. Секулово, както и
общи задгранични пътувания. Посочено е, че с НА № 47/01.10.13г. Б. С. е
закупил описаните по-горе и претендирани за отнемане от Комисията имоти,
представляващи реално определени части от УПИ * и УПИ VІ-54 в кв. 25 по
плана на с. С., общ. Д., обл. С., за сумата от 10 000 лв., при данъчна оценка на
имота от 12 032.20 лв. Ищецът е приел, че цената в договора е действителна,
но е твърдял, че пазарната цена на имотите към момента на подаване на
исковата молба е 13 000 лв. На 18.09.15г. ответниците са придобили чрез
договор за покупко-продажба лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел
„Шаран“, с peг. № * за сумата от 500 евро или 977.92 лв., която Комисията
приема за действителна. На 25.02.19г. лекият автомобил е бил отчужден и
към посочената дата пазарната му стойност е била 3 700 лв. Освен това са
били изложени твърдения относно движението на парични ср едства по
банковите сметки на ответниците: по сметка на Б. С. – вноски в общ размер на
13 998.65 лв., които към подаването на исковата молба не са налични; по
сметка на Д. Д. – вноски през 2016г. от трето лице в общ размер на 1 940 лв.,
лични вноски през 2016г. в общ размер на 7 500 лв., лични вноски през 2017г.
в общ размер на 8 400 лв., лични вноски през 2018г. в обща размер на 1 550
лв., които не са налични в края на проверявания период. Освен това е
направен анализ на получените от Б. С. чрез международните системи за
бързи плащания и оператори за периода от 14.09.08г. до 14.09.18г., при което
е установен общ размер на получените суми от 76 743.68 лв. Част от тези
суми са били преобразувани в друго имущество – за придобито през 2015г.
МПС и извършени вноски по банкови сметки (общо 16 128.55 лв.). Паричните
суми не са налични в края на проверявания период.
Комисията е твърдяла още, че ответникът и членовете на семейството
му, за целия проверяван период са имали доходи, приходи или източници на
финансиране общо в размер на 13 729.67 лв., обичайните им и извънредни
разходи са възлизали в общ размер на 119 082 лв. (установен нетен доход в
отрицателен размер от 105 352.33 лв.), но са придобили имущество на обща
стойност от 104 981.70 лв., изразяващо се в следното: 10 000 лв. – стойността
на придобитите недвижими имоти, 977.92 лв. – стойността на придобитото
МПС, 31 448.65 лв. – лични вноски по банкови сметки, 1 940 лв. – вноски по
банкови сметки от трети лица и 60 615.13 лв. – получени парични преводи,
непреобразувани в друго имущество. Поради това се е поддържало, че
установеното несъответствие е в размер на общо 210 334.03 лв. (сбора от
4
стойността на посоченото имущество и отрицателния размер на нетния
доход), което е значително по смисъла на приложимия към момента на
подаване на исковата молба закон. Основавайки са на разпоредбите на
посочения нормативен акт, Комисията поддържала, че е налице обосновано
предположение, че имуществото на ответниците е незаконно придобито.
Претендирало се е за отнемане в полза на държавата на описаните по-горе
недвижими имоти, пазарната стойност към датата на отчуждаването на
придобитото през 2015г. МПС в размер на 3 700 лв., както и извършени
вноски по банкови сметки и получените парични преводи от трети лица.
Съгласно момента на предявяване на иска, наведените в исковата молба
твърдения по фактите и отправения до съда петитум, следва да се приеме, че
приложимият закон е ЗОНПИ и правната квалификация на предявения иск е
по чл. 153, ал. 1 от същия.
Съдебното производство се явява допустимо с оглед представените
писмени доказателства за надлежно сезиране на Комисията от прокуратурата
за привличането на ответника като обвиняем в извършването на
престъпление, посочено в списъка по чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗОНПИ, за
постановяването на надлежни актове за образуване на проверка за
установяване на незаконно придобито имущество, за образуване на
производство за отнемане на незаконно придобито имущество и за внасяне на
искане за отнемане на такова имущество от ответниците.
Съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, „значително
несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и
нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период.
По приложението на ЗОНПИ е налице постановено ТР № 4/18.05.23г.,
по т.д. № 4/21г. на ОСГК на ВКС, съгласно което не представляват
„имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при
определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР
на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с
неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен
източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в
патримониума на лицето в края на проверявания период, както и не подлежи
на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените
суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е
установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те
не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не
е установено преобразуването им в друго имущество. За да приеме горното
задължително тълкуване на закона, ВКС е съобразил, че незаконно придобито
5
и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в
патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е
налично и в края му - което съществува в патримониума на проверяваното
или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент
може да бъде установено съответно превишение и релевантното
несъответствие; само ако такова превишение и релевантно несъответствие
бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на
изследвания период е незаконно придобито. Имущество, което е напуснало
патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него - ако то
се намира в свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети
лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество,
когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването
не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от
„приобретателя“.
Относно преминалите през банковите сметки на проверяваното лице и
членовете на семейството му парични средства ВКС е посочил, че
постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на
проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания
от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи,
тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото
имущество. Вместо тях част от него стават изтеглените суми в брой и
вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи
/самите парични средства са движими вещи до момента, в който са в
наличност/. Ако те са налице в края на изследвания период, формират
несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните
законови предпоставки. Имуществото, което подлежи на отнемане, и
значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от
законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с
цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща
отнемането. Законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него
актив в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и
оправдан със законни източници на доходи. Преминаването на суми по
банкови сметки, които като краен резултат не са увеличили актива, не следва
да се включват в него, независимо от техния размер.
В мотивите на цитираното ТР ВКС приема още, че стoйнocттa нa т.нap.
„знaчитeлнo нecъoтвeтcтвиe“ е cпeциaлнo зaĸoнoвo пoнятиe, oзнaчaвaщo
пpeвишaвaнe c нaй-мaлĸo 150 000 лв. cтoйнocттa нa имyщecтвoтo /нe нa cбopa
нa paзxoдитe/ нaд oбщaтa cтoйнocт нa нетния доход зa проверявания пepиoд.
Едва, когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви
са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е
6
източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото
имущество или не.
От така възприетото от ВКС разбиране на понятието „имущество“ по
смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, следва, че евентуален „нетен доход“
(съдържателно определено като понятие в § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ) в
отрицателен размер, не съставлява „имущество“ и не следва да се „прибавя“
към установеното налично имущество. Евентуална разлика с отрицателен
знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и
извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от
установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е
доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на
проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което
да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на ЗОНПИ.
Изхождайки от гореизложеното, настоящият състав на съда, за да се
произнесе по основателността на предявения иск по делото, следва най-
напред да установи вида и стойността на придобитото от ответниците и
членовете на семейството им имущество в рамките на проверявания
период, което все още е налично в техния патримониум към края на периода
или е отчуждено по непротивопоставим на държавата начин (оценени
съгласно чл. 148 от ЗОНПИ), а при трансформация на имущество –
стойността на наличното трансформирано имущество. Преминалите през
банковите сметки парични средства, които не са налични в края на
проверявания период, не са част от имуществото.
При това положение, ако при горното изследване се установи, че
придобитото от ответниците имущество през целия проверяван период е на
обща стойност под 150 000 лв., то не е нужно да се изследват доходите,
приходите или източниците на финансиране на ответниците, както
обичайните и извънредни разходи, за да се установява нетния им доход, тъй
като несъответствието като величина няма да е значително по см. на § 1, т. 3
от ДР на ЗОНПИ.
Съгласно нормата на чл. 148, ал. 1 от ЗОНПИ незаконно придобитото
имущество се оценява по действителната му стойност към момента на
неговото придобиване или отчуждаване, като относно недвижимите имоти и
превозните средства – по тяхната пазарна стойност. Това не важи за оценката
на имуществото, което Комисията е приела за действителна цена по
извършени сделки.
С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме следното като
придобито от ответниците имущество в рамките на проверявания период:
С НА № 47/01.10.13г. (т. І, л. 105) Б. С. С. по време на брака си с
7
ответницата е закупил описаните по-горе и претендирани за отнемане от
Комисията имоти, представляващи реално определени части от УПИ * и УПИ
VІ-54 в кв. 25 по плана на с. С., общ. Д., обл. С., за сумата от 10 000 лв., при
данъчна оценка на имота от 12 032.20 лв. Комисията е приела, че посочената
в договора цена от 10 000 лв. е действителна.
На 18.09.15г. ответникът Б. С. по време на брака си с ответницата е
закупил в Г. лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Шаран“, рама № *,
двигател № *, дата на първа регистрация 11.06.1997г., който е бил
регистриран в България с peг. № * за сумата от 500 евро (т. І, л. 115-116),
която Комисията приема за действителна. На 25.02.19г. лекият автомобил е
бил отчужден за сумата от 500 лв. (т. І, л. 110) – след проверявания период и
преди налагане на обезпечителната мярка „запор“ върху собствеността на
движимата вещ с определение от 05.07.19г. (т. І, л. 181-186).
От изслушаните пред първоинстанционния съд заключения на
оценителните експертизи се установява, че: пазарната стойност на
придобития лек автомобил от ответниците към 18.09.15г. е била 2 540 лв., а
към датата на продажбата му на 25.02.19г. – 2 390 лв.; пазарната стойност на
двата недвижими имоти към 01.10.13г. е била 14 100 лв.
Всички други, описани от Комисията като придобити имущества,
всъщност представляват получени парични преводи чрез системи за бързи
плащания и преминали през банковите сметки парични суми, за които не се
твърди да са налични в патримониума на ответниците в края на проверявания
период и към датата на подаване на исковата молба в съда. Поради това
същите не следва да участват при формиране на стойността на придобитото
имущество съобразно задължителната практика на ВКС по тълкуване на
приложимия материален закон.
Въз основа на предприетото от ищеца изменение на иска, такова е
допуснато с протоколно определение от 16.06.20г. и касае намаляването на
цената на иска относно претендираната за отнемане пазарна равностойност на
отчужденото след проверявания период МПС – от 3 700 лв. на 2 390 лв.
С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че общата стойност на
придобитото от ответниците имущество през проверявания период възлиза на
15 390 лв. (13 000 лв. на двата недвижими имота, поддържана от
Комисията като тяхна пазарна стойност и 2 390 лв. пазарната стойност
на МПС). След като стойността на придобитото имущество е по-малка от
150 000 лв., то не е необходимо да се извършва изследване на останалите
компоненти, определящи „нетен доход“ на ответниците през проверявания
период, за да са установи дали е налице „значително несъответствие“, защото,
както се посочи и по-горе – евентуална отрицателна величина на нетния
8
доход не е имущество и не следва да се „добавя“ към стойността на
придобитото имущество.
Само на това основание предявеният против ответниците иск се явява
изцяло неоснователен и първоинстанционното решение следва да се
потвърди.
По разноските.
Настоящият състав на съда намира за неоснователно възражението на
въззивника, че следва да бъде приложена нормата на чл. 156, ал. 6 от ЗОНПИ
и разноските за настоящата инстанция да се възложат на ответниците.
Изводът за неоснователност на иска и поради това за неоснователност на
въззивната жалба, не е в резултат на представени пред първоинстанционния
или пред настоящия съд доказателства, които ответниците са могли да
представят с декларациите си по чл. 136 от ЗОНПИ.
Поради това и на осн. чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ поради отхвърляне на
исковете на Комисията, същата следва да бъде осъдена да заплати дължимата
държавна такса за въззивното производство в размер на 2% върху
обжалваемия интерес, който възлиза на 15 390 лв. Поради това и дължимата
ДТ за въззивното производство е в размер на 307.80 лв.
Съобразно отправеното от въззиваемия С. искане и на осн. чл. 78, ал. 3
от ГПК на същия следва да се присъдят направени пред настоящата
инстанция разноски. Съдът намира за основателно възражението на
Комисията, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като
заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение за неговото
процесуално представителство пред въззивната инстанция (така от самия
договор за правна защита и съдействие от 09.05.24г. на л. 19) в размер на 1
000 лв. е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото
пред настоящата инстанция. Защитаваният правен интерес на въззиваемия се
съизмерява с половината от обжалваемия интерес – 7 695 лв. Предметът на
делото предполага прилагането на материален закон, по който вече е
установена чрез задължителен тълкувателен акт на ВКС съдебна практика.
Процесуалният представител на въззиваемия не е подал отговор на въззивната
жалба и се е явил в открито съдебно заседание, в което е изразил кратко
становище за неоснователност на иска. Съобразявайки в съвкупност всички
изброени обстоятелства, съдът намира, че заплатеното от въззиваемия
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1 000 лв. е
прекомерно и следва да бъде намалено на 500лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260002/23.02.24г., по гр.д. № 268/19г. на
ОС-Силистра.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, гр.София, да заплати в полза на Апелативен съд-Варна, по
бюджета на съдебната власт - сумата в размер на 307.80 (триста и седем лева
и осемдесет ст.) лв., представляващи дължима ДТ за въззивното
производство, на осн. чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, гр.София, да заплати на Б. С. С., с ЕГН ********** от с. С., общ.
Д., обл. С., сумата в размер на 500 (петстотин) лева, представляващи
разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните при
наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване
съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10