Р Е Ш
Е Н И Е
№
Гр.Лом, 16.11.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ломски районен съд, втори наказателен състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и
първа, година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б.СЛАВЧЕВА
при секретаря Л.Петрова, като се запозна с
докладваното от съдията Славчева АНД № 128/21г. по описа на ЛРС, за да се
произнесе взе предвид следното :
С Наказателно постановление № 540693-F572670 от 08.10.2020г. на Директора на ТД на НАП
Велико Търново, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на
изп.директор на НАП на жалбоподателят Е.В.К. с ЕГН ********** ***, на осн.
чл.182, ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер
на 5 749,50лв /пет хиляди седемстотин четиридесет и девет лева и петдесет
стотинки/, за нарушение на чл.124, ал.2 във вр. с чл.86, ал.1, т.2 и 3 от ЗДДС.
В с.з. жалбоподателят не се явява лично, представлява
се от адв.Л.А. от МАК, която от негово име поддържа жалбата и моли съда да
постанови решение с което отмени изцяло издаденото НП, като неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателят. Алтернативно прави искане за
приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемият
не се явява, представлява се от
ст.юрисконсулт А. М., която моли съда да постанови решение с което да потвърди
издаденото НП, като правилно и законосъобразно, а подадената против него жалба
да остави без уважение, като неоснователна.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни.
Съдът, след като се запозна със
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и
съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за
установено следното :
С Наказателно постановление № 540693-F572670
от 08.10.2020г. издадено от Директора на ТД на НАП Велико Търново, упълномощен
със Заповед №ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на изп.директор на НАП на жалбоподателят Е.В.К.
с ЕГН ********** ***, на осн. чл.182, ал.1 от ЗДДС му е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 5 749,50лв /пет хиляди седемстотин
четиридесет и девет лева и петдесет стотинки/, за нарушение на чл.124, ал.2 във
вр. с чл.86, ал.1, т.2 и 3 от ЗДДС, а именно за това, че при извършена проверка
за установяване на факти и обстоятелства, възложена с РИП №
П-04001220112557-ОРП-001/08.07.2020г. е установено, че ЗП Е.В.К. с ЕИК **********,
като регистрирано по ЗДДС лице е било длъжно, но не е отразило в дневника си за
продажбите за данъчния период м.09.2018г. и в последващите данъчни периоди
издадени от него : 1./фактура № 48/03.09.2018г. с получател М. Р. Е. с ЕГН **********
на стойност 7 916,67лв и ДДС 1 583,33лв /обща стойност/ 9 500лв/
неотразена в дневника за продажбите за данъчния период м.09.2018г., нито в
последващите данъчни периоди и 2./фактура № 50/17.12.2018г. с получател А. С. Г.
с ИГН ********** на стойност 20 833,33лв и ДДС 4 166,17лв /обща
стойност 25 000лв/ неотразена в дневника за продажбите за данъчния период
м.12 2018г., нито в последващи данъчни периоди, което е
Довело
до определяне на данъка за внасяне в по-малък размер с 5 749,50лв.
Съгласно
чл.124, ал.2 от ЗДДС – „Регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от
него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените
продажби по чл.119 от ЗДДС, в дневника за продажбите за данъчния период, през
който са издадени“. Извършената проверка е документирана с Протокол №
0464799/30.09.2020г.
В с.з. процесуалният представител на
жалбоподателят поддържа оплакванията в жалбата, свързани с непосочване на дата
и място на извършване на нарушението, както в АУАН, така и в НП, както и
обстоятелството, че са описани две отделни деяния, представляващи две отделни
нарушения, а определената санкция е една, които пропуски представляват
съществени процесуални нарушения и основание за отмяна на издаденото НП, като
неправилно и незаконосъобразно. Алтернативно моли съда да приеме, че в случая
се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, която норма не е
приложена от АНО. Претендира и направените по делото разноски.
В
Писменото си становище процесуалният представител на въззиваемият намира
жалбата за неоснователна, поради което моли съда да постанови решение с което
потвърди изцяло издаденото, НП като правилно и законосъобразно, тъй като
вмененото във вина на жалбоподателят нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, а събраните по
делото доказателства определено не сочат на маловажен случай.
Депозираната жалба е процесуално допустима,
подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок
за обжалване.
Разгледана по същество се явява
неоснователна.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и
безспорен начин следната фактическа обстановка :
През м.юли 2018г. св.М. А. –
ст.инспектор по приходите в НАП при ТД гр.велико Търново, Офис Монтана
извършила документална проверка за установява на факти и обстоятелство на ЗМ Е.В.,
като лице регистрирано по ЗДДС, за която
съставила Протокол № 0464799/30.09.2020г. В хода на същата последната
установила, че ЗП Е.В.К. с ЕИК **********, като регистрирано по ЗДДС лице е
било длъжно, но не е отразило в дневника си за продажбите за данъчния период
м.09.2018г. и в последващите данъчни периоди издадени от него : 1./фактура №
48/03.09.2018г. с получател М. Р. Е. с ЕГН ********** на стойност 7 916,67лв и
ДДС 1 583,33лв /обща стойност/ 9 500лв/ неотразена в дневника за продажбите за
данъчния период м.09.2018г., нито в последващите данъчни периоди и 2./фактура №
50/17.12.2018г. с получател А. С. Г. с ИГН ********** на стойност 20 833,33лв и
ДДС 4 166,17лв /обща стойност 25 000лв/ неотразена в дневника за продажбите за
данъчния период м.12 2018г., нито в последващи данъчни периоди, което е
Довело
до определяне на данъка за внасяне в по-малък размер с 5 749,50лв.
На 30.09.2020г. В. бил поканен да се яви
в Офис Монтана, на ТД гр.В.Търново, за да му бъде съставен АУАН. На посочената
дата св.М.А. в присъствието на св.Г.К. и
С.М., както и на жалбоподателят съставила АУАН № F572670 от 30.09.2020г., в
който описала установеното при документалната проверка нарушение на чл.124,
ал.2 от ЗДДС във вр. с чл.86, ал..1, т.2 и 3 от ЗДДС. Актът бил връчен и
подписан от В. без възражения.
Впоследствие възоснова на съставеният АУАН,
АНО– Директора на ТД на НАП Велико
Търново издал атакуваното НП, с което наложил на жалбоподателят на осн. чл.182, ал.1 от ЗДДС му е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 5 749,50лв /пет хиляди
седемстотин четиридесет и девет лева и петдесет стотинки/, за нарушение на
чл.124, ал.2 във вр. с чл.86, ал.1, т.2 и 3 от ЗДДС.
Горното
се установява от фактическа страна от събраните по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитаните в с.з. свидетели М.А., Г.К.
и С.М., които съдът кредитира, като обективни, последователни, и намиращи се
във връзка, както по между си, така и с останалите събрани по делото
доказателства.
Съгласно
разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие
или бездействие/, което нарушава установеният ред на държавно управление,
извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно
наказание налагано по административен ред. Следователно деянието обявено за
административно нарушение трябва да е извършено виновни –умишлено или непредпазливо,
като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в
предвидените от закона случай.
Съгласно ал.1 на чл.124 ЗДДС,
регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или
получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период,
което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за
физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък
размер данък, но не по-малко от 1 000лв /хиляда лева/, а по силата на ал.2 от
същия член, при нарушение по ал.1, когато регистрираното лице е издало или
отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния период, в който
документът е следвало да бъде издаден или отразен, глобата, съответно
имуществената санкция, е в размер 25 на сто от определения в по-малък размер
данък, но не по-малко от 250лв /двеста и петдесет лева/.
Съставът на нарушението по чл. 182 от ЗДДС във всички случаи изисква не само полученият данъчен документ да не бъде
отразен в отчетните регистри за данъчния период, когато е издаден, но
кумулативно е предвидено това да води до определяне на данъка в по-малък
размер, и именно размерът на определения в по-малко данък е меродавната основа
за определяне размера на съответното административно наказание
Съдът намира, че в хода на
административно-наказателното производство няма допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателят.
Настоящият състав намира неоснователно
твърдението за съществен процесуален порок на административнонаказателното
производство, състоящ се в невписването конкретно на датата на извършване на
нарушението, тъй като това не препятства проверката относно спазване сроковете
по чл. 34 от ЗАНН и конкретно 2-годишният по чл. 34, ал. 1, изр. 2, предл. 3 от ЗАНН, относим към нарушение на данъчното законодателство. Ясно е посочено, че дружеството не е отразило издаден
от същото данъчен документ в дневника за продажби за данъчен период м. септември
2018г. и м.декември 2018г.
Актът е съставен от компетентен орган, в
необходимата форма, в условието на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, като съдържа изискваните
от чл. 42 реквизити и е издаден в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Неоснователно е
и оплакването за неустановена от районния съд липса в акта и в НП на
реквизитите по чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Както актът, така и НП съдържат достатъчно
данни, относими към изискваните от ЗАНН реквизити. Ясно е посочено, че
жалбоподателят, в качеството си на Земеделски производител не е отразил издадени
от същия два данъчни документи в дневника за продажби за данъчен период м.септември
м.декември 2018г.
По отношение оплакванията за
незаконосъобразно приложение на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН. От събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил две
деяния, т.е. два пъти не е отразил в дневника си за продажбите, както следва: за данъчния период м.09.2018г. и в
последващите данъчни периоди издадени от него : 1./фактура № 48/03.09.2018г. с
получател М.Р. Е. с ЕГН ********** на стойност 7 916,67лв и ДДС 1 583,33лв
/обща стойност/ 9 500лв/ неотразена в дневника за продажбите за данъчния период
м.09.2018г., нито в последващите данъчни периоди и 2./фактура № 50/17.12.2018г.
с получател А. С. Г. с ИГН ********** на стойност 20 833,33лв и ДДС 4 166,17лв
/обща стойност 25 000лв/ неотразена в дневника за продажбите за данъчния период
м.12 2018г., нито в последващи данъчни периоди, което е довело до определяне на данъка за внасяне в
по-малък размер с 5 749,50лв.
И с двете деяние е нарушена една и съща
правна разпоредба – тази на чл.124, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл.86, ал.1, т.2 и 3 от ЗДДС, и двете деяния са описани,
както в АУАН, така и в НП, като за тях АНО е наложил предвиденото от
законодателят административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 5 749,50лв.
Съдът намира за неоснователни и възраженията
на процесуалният представител на жалбоподателят, че в случая са налице
основанията за приложение на нормата на чл. 28 от ЗАНН и деянието е маловажно, тъй
като не е налице маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при
административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. №
1/2007г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т.9 от НК, съгласно която
разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая не
може да се говори за липса или незначителност на вредните последици, с оглед на
обстоятелството, че поведението на жалбоподателят е довело до определяне на данъка за внасяне в по-малък
размер с 5 749,50лв. Поради това правилно наказващият орган го е наказал с
минималната предвидена санкции и не е приложил чл. 28 от ЗАНН.
Водим
от горното, съдът намира, че нарушението за което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателят е доказано по
безспорен и категоричен начин, а така издаденото НП се явява правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло, а подадената
против него жалба да бъде оставена без уважение.
По искането за разноски:
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, в хипотеза на
благоприятен за тях изход на спора (в случая – потвърждаване на обжалваното НП),
в полза на юридическите лица и еднолични търговци се присъждат разноски
адвокатско възнаграждение, ако те са защитавани от юрисконсулт. В настоящето
производство ТД на НАП Велико Търново е представлявано от ст.юрисконсулт Анелия
Митова, която е взела участие в проведеното с.з. и е представила Писмена
защита.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8,
изр.второ от ГПК, размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 от ЗПП, заплащането е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на МС. Въз основа
на този разпоредба е приета и Наредбата за заплащане на правната помощ. Следователно
размерът на юрисконсултско възнаграждение следва да се определи от съда, според
вида на делото и в размерите, определени в НПП.
Съобразно вида на делото, съдът намира, че
следва да приложи разпоредбата на чл.27е от НПП, съгласно която възнаграждението
за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е
от 80лв /осемдесет лева/ до 150лв /сто и петдесет лева/.
В
настоящият случай юрисконсултско възнаграждение следва да се определи от съда в
размер на 120лв /сто и двадесет лева/, вземайки предвид степента на участие на
юрисконсулта в съдебното производство, поради което, съдът осъди жалбоподателят
да заплати на въззиваемият сумата от 120лв /сто и двадесет лева/ направени по
делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В предвид на изложеното по-горе,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 540693-F572670 от 08.10.2020г. на Директора на ТД на НАП Велико
Търново, И. С. З. упълномощен със Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на
изп.директор на НАП, с което на жалбоподателят Е.В.К. с ЕГН ********** ***, на
осн. чл.182, ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в
размер на 5 749,50лв /пет хиляди седемстотин четиридесет и девет лева и
петдесет стотинки/, за нарушение на чл.124, ал.2 във вр. с чл.86, ал.1, т.2 и 3
от ЗДДС, ИЗЦЯЛО, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА жалбоподателят Е.В.К. с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП Велико Търново сумата от 120лв /сто и двадесет лева/, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение на ст.юрисконсулт и пълномощник на НАП
– А. М..
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр.Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението
на страните, за неговото изготвяне.
След влизане в сила на решението препис
от него да бъде изпратен на Директора на ТД на НАП Велико Търново за сведение и
изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :