Р Е Ш Е Н И Е
№ ........................
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело №
15409 по описа за 2019 г. на СГС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение
№ 181156 от 31.07.2019 г., постановено по гр. д. № 74265 по описа за 2018 г. на
СРС, 145 състав, е
признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „А.О.“ ЕООД,
ЕИК ********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумите както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.
149 ЗЕ сумата от 237,41лв. – главница, представляваща стойността на доставената
и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2015 г. до 30.04.2017 г. за имот
с абонатен №443352, ведно със законната лихва, считано
от 19.04.2018 г. до окончателното плащане;
- на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 42,86 лв.,
представляваща цена за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
периода 01.03.2015 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
19.04.2018 г. до окончателното плащане;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 44,70 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 01.05.2015 г. до 12.04.2018 г.,
начислена върху главницата за цена на доставена топлинна енергия, като е
отхвърлен иска за сумата от 9,82 лв., претендирана от ищеца като лихва за
забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия.
С решението ответникът
е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК сумата от
169,87 лв., представляваща разноски по делото, както и сумата от 72,80 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 524948/2018
г. по описа на СРС, 145 състав.
Недоволен от
постановеното решение в частта, с която исковете
са уважени, останал ответникът в производството, предвид което депозирал въззивна
жалба срещу съдебния акт в посочената част. В жалбата се
излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението поради нарушения
на процесуалния закон и превратно интерпретиране на събраните доказателства. Поддържа
се, че съдът допуснал процесуално нарушение, като не назначил експертизи по
делото, които да установят точния размер на задълженията на ответното
дружество. От друга страна, ищецът не
доказал пълно и главно основателността на исковете и техния размер, с оглед
което съдът следвало да ги отхърли, а не да ги уважи. Искането до въззивния съд
е решението да бъде оменено в обжалваната част, а предявените от ищеца искове –
отхвърлени.
Постъпил е отговор
на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с който въззивната жалба се оспорва с
доводи за неоснователност. Въззиваемото дружество сочи, че първоинстанционното
решение е законосъобразно и правилно. Ответникът проявил процесуално
бездействие, като не представил доказателства за извършените от него плащания. Не
оспорил с други доводи задълженията си, с оглед което допускането на експертизи
било ненужно. Не направил и доказателствени искания, следователно оплакванията
за допуснати процесуални нарушения били неоснователни. Заявено е искане за
потвърждаване на решението в обжалваната от ответника част.
Софийски
градски съд, IV-Д въззивен състав, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт и доводите на насрещната страна, приема
следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав намира, че
първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната от ответника част. Не са допуснати нарушения на
императивни материални норми, както и несъответствия на дейността на съда с
правилата на процесуалния закон.
По същество въззивният
съд намира, че решението на СРС в обжалваната част е правилно и следва да бъде
потвърдено, като съображенията за това са следните:
С оглед правната
квалификация на предявените искове правилно районният съд е разпределил
доказателствената тежест между страните по спора.
По исковете с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор
за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните
вземания.
При извършване на
собствена преценка на събрания в хода на съдебното дирене пред първата
инстанция доказателствен материал, настоящата съдебна инстанция намира, че по
делото е установено, че през процесния период страните са били обвързани от
договор за доставка на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди, като в
тази връзка по делото е приет договор № 23954/443352 от 19.12.2014 г. по
отношение на недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. ********, ет. партер,
офис 1 – галерия. Видно от съдържанието на същия е, че срокът на действие е 5
години, считано от сключването му. По делото не са налице данни, а не се и
твърди договорът да е прекратен преди изтичане на срока му, с оглед което и
предвид неоспорване от страна на ответника на договорната връзка с ищеца, съдът
намира това обстоятелство за установено по делото. Ето защо верен е изводът на
първостепенния съд за наличието на облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия между страните по делото и именно ответното
дружество е длъжник по договорното правоотношение за цената на топлинната
енергия за процесния период.
Договорът е
сключен при публично известните Общи условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, приети с решение по протокол № 23/03.08.2007
г. на Съвета на директорите на ищцовото дружество, на основание чл.149, ал.1,
т.3 ЗЕ и одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, на основание
чл.21, т.4 ЗЕ. В чл.25, ал.3 от тях е предвидено, че отчитането на продадените
количества топлинна енергия се извършва от продавача ежемесечно. В чл.39, ал.2
е регламентирано задължението на продавача в срок до 5-то число на текущия
месец да издаде фактура на купувача за количествата енергия: аванс за текущия
месец в размер на 50 % от потребеното през предходни месец и изравнителна сума
за разликата между начислената топлинна енергия и действително потребената през
предходния месец. В чл. 40 е предвидено задължението на купувача да заплаща
месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца,
следващ месеца на доставката, след получаване на издадената от продавача
данъчна фактура, като купувачът има право да предявява възражение за
начислената сума за топлинна енергия в 15 - дневен срок след срока за плащане.
На 15.11.2001 г. е
сключен договор № ТС-910 между „Бруната България“ ООД и етажната собственост с
адрес в гр. София, ул. „********и № 20, по силата на който дружеството се е
задължило да извършва услугата топлинно счетоводство, включваща окомплектовка
на отоплителната инсталация с регулираща и измервателна техника, отчитане и
дялово разпределение на консумираната топлинна енергия по апартаменти и
предаване на резултатите в „Т.С.“ ЕАД за изготвяне на абонатни сметки.
Обществените
отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна
енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за
енергетиката.
Разпоредбата на
чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното
предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди.
Нормата на § 1, т.43
от ДР на ЗЕ (отм., бр.54 на ДВ от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) определя
като потребител на енергия или природен газ за стопански нужди всяко физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както
и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Нормата на § 1, т.33а от
ДР на ЗЕ (нова ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), определя като
„небитов клиент“ клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Като е взел предвид
представените по делото писмени доказателства и становището на ответника,
изразено с отговора на исковата молба, а именно, че не е оспорил както
наличието на договорно правоотношение между страните, по силата на което е
задължен за заплащане на цената на доставената в обекта топлинна енергия, а
също така не е оспорил твърденията на ищеца, че е изправна страна по договора и
чрез процесния период е доставил услуги, възлизащи на претендираната сума, СРС
е приел, че ответникът е признал тези правнорелевантни факти. Ответникът с
отговора на исковата молба не е оспорил едностранно съставените от ищеца
документи, а е възразил, че не дължи претендираните от него задължения, тъй
като същите са погасени чрез плащане. Поискал е прекратяване на производството,
като е посочил, че платежни нареждания ще бъдат представени допълнително.
От страна на
ответника не са представени документи, установяващи погасяване на задълженията,
относими към процесния период. При липсата на данни за извършени плащания от
ответника, които да погасяват задължения от процесния период за топлоснабдения
имот, находящ се на посочения адрес, и липсата на оспорвания по отношение на
останалите правнорелевантни факти, правилно СРС е уважил предявените срещу
ответника искове.
Въззивният състав
на съда намира оплакванията на въззивника за допуснати от първия съд
процесуални нарушения и превратно интерпретиране на събраните в хода на
съдебното дирене доказателства за неоснователни.
С проекта за
доклад на делото и по реда на чл. 140 ГПК съдът е указал на ответника, че
следва да докаже в производството твърденията си за извършени чрез плащания
погасявания на процесните задължения. На основание чл. 146, ал. 2 ГПК СРС е
указал на ответника, че не сочи доказателства за извършените плащания във
връзка с възраженията, направени с отговора на исковата молба. Съдът е отложил
произнасянето по доказателствените искания на ищеца за допускане изслушването
на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза за първото по
делото открито съдебно заседание за изслушване становищата на страните.
Определението на
съда, ведно с призовката за насроченото открито съдебно заседание, е връчено на
законния представител на ответното дружество, видно от намиращата се на л. 62 в
кориците на първоинстанционното дело разписка, имаща характеристиките на
официален документ и ползваща се в обвързваща съда доказателствена сила за
удостоверените от връчителя обстоятелства.
В съдебното
заседание пред СРС, проведено на 11.07.2019 г., ответното дружество не е
представлявано, без да са налице данни за обективни пречки, възпрепятстващи
страната да вземе участие при разглеждане на делото. Като е взел предвид
процесуалното поведение на ответника и липсата на искания по доказателствата,
които да са направени както в срока по чл. 131 ГПК, така и в първото по делото
заседание, съдът е оставил без уважение доказателствените искания на ищеца за
допускане изслушването на експертизи, като ненеобходими за разрешаване на
правния спор.
Ето защо
неоснователни се явяват оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба,
подадена от ответника в производството, за допуснати от първия съд процесуални
нарушения във връзка с процеса на допускане и събиране на доказателства в тази
фаза на процеса. С отговора на исковата молба ответникът е имал възможност да
представи документи в подкрепа на твърденията си за извършени плащания на
процесните вземания и да поиска същите да бъдат приобщени като писмени
доказателства по делото. Разполагал е още и с процесуалната възможност да
постави свои въпроси, по които да работят вещите лица във връзка с
доказателствените искания на ищеца, направени с исковата молба. Като не е
сторил това, а е проявил процесуално бездействие включително и в първото по
делото съдебно заседание, ответникът сам е станал причина за неучастието си в
процеса на доказване на правнорелевантните по делото факти, които са правилно
очертани от първия съд с доклада по делото.
Следователно СРС
не е допуснал процесуално нарушение като е оставил без уважение исканията на
ищеца за назначаване на експертизи по делото. С отговора ответникът не е
направил други оспорвания освен възражението си за погасяване на задълженията
чрез плащане. Ето защо ненужно се явява заключение на вещо лице по
съдебно-техническа експертиза, което да даде отговор на въпросите, поставени от
ищеца с исковата молба. Отговорите на тези въпроси за насочени към установяване
изпълнението на задължението на ищеца да достави услуги на ответника на адреса
на топлоснабдения имот, тяхното количество и стойност, които обстоятелства не
се оспорват от ответника. С отговора на исковата молба ответното дружество
поддържа, че е заплатило задълженията си, като не възразява ищецът да е
неизправна страна или количестото услуги и тяхната стойност да са начислени по
начин и в обем, несъответстващ на договореното между страните.
Ненужно с оглед
поведението на страните е било и допускането на заключение на
съдебно-счетоводна експертиза. В действителност ответникът е навел твърдения за
извършени плащания, но нито е представил доказателства в тази връзка, нито е
поискал съдът да допусне експертиза, която да установи тези погасявания.
Доколкото установяването на този правнорелевантен факт е в тежест на страната,
която извлича благоприятни правни последици от настъпването му, то е следвало
същата страна да предприеме процесуални действия по установяването му. Не е
налице в тази връзка служебно задължение на съда да подпомага страната в
процеса на доказване. Това е така, тъй като съдът служебно извършва дейност по
попълване на делото с доказателства единствено когато е длъжен да следи
служебно за правилното приложение на императивна материалноправна норма.
Настоящият състав на съда приема, че размерът на задължението и дали същото е
погасено чрез плащане от страната, която въвежда в процеса твърдения за това,
не попадат в обхвата на тази служебна дейност на съда, с оглед което и не се
устанвяват допуснати от СРС процесуални нарушения.
Не се установява
на следващо място основателност на твърденията на въззивника, че
непредставянето на документи за извършените погасявания се дължало на обективни
причини, които страната не е могла да преодолее. Такива обективни причини не се
очертани с фактически твърдения във въззивната жалба, не са и представени
доказателства за наличието на плащания с искане същите да бъдат приети от
въззивния съд по реда на чл. 266 ЗЗД. Следователно всички оплаквания, направени
с жалбата, са неоснователни, с оглед което същата следва да се остави без
уважение. Първоинстанционното решение в обжалваната от ответника част при
липсата на други доводи, следва да бъде потвърдено.
В частта, с която
искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за лихва за
забава върху вземането за цена на услугата за дялово разпределение на топлинна
енергия, е отхвърлен, решението на СРС е влязло в сила поради необжалването му
от ищеца.
По разноските:
В резултат от
изводите, до които въззивният съд достигна, решението на първоинстанционния съд
следва да се потвърди и в частта за разноските. Неоснователността на въззивната
жалба обуславя правото на въззиваемата страна да претендира присъждането на
разноски за производството на основание чл. 78, ал.3, вр. ал. 8 ГПК. В
качеството си на въззиваема страна ищецът е подал отговор на въззивната жалба,
в която е изложил конкретни съображения за неоснователност на доводите на
въззивника, релевирани със същата. За съдебното заседание пред въззивния съд
въззиваемото дружество е депозирало молба за разглеждане на делото в отсъствие на
представител и за отхвърляне на въззивната жалба на ответника. Ето защо
настоящият състав приема, че „Т.С.“ ЕАД като въззиваем е представляван в
проведеното пред въззивната инстанция производство, като на основание чл. 78,
ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НЗПП на страната следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 50 лева, с оглед ниската
фактическа и правна сложност на спора и фазата на производството, протекла без
релевирането на нови доводи и без събиране на доказателства.
Така мотивиран,
Софийски градски съд, IV-Д въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 181156 от 31.07.2019 г., постановено
по гр. д. № 74265 по описа за 2018 г. на СРС, 145 състав, в частта, с която е
признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „А.О.“ ЕООД, ЕИК ********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумите както следва:
- на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 237,41лв. – главница, представляваща
стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.03.2015 г. до 30.04.2017 г. за имот с абонатен №443352, ведно със законната
лихва, считано от 19.04.2018 г. до окончателното плащане;
- на основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД сумата 42,86 лв., представляваща цена за услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода 01.03.2015 г. – 30.04.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от 19.04.2018 г. до окончателното плащане;
- на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата 44,70 лв., представляваща лихва за забава за периода от
01.05.2015 г. до 12.04.2018 г., начислена върху главницата за цена на доставена
топлинна енергия, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА „А.О.“ ЕООД, ЕИК ********, да заплати на основание
чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 50 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението в частта,
с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД по иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, е влязло в сила поради необжалването
му.
Решението не
подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.