№ 246
гр. Монтана, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело №
20251630100528 по описа за 2025 година
Предявените искове са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с
чл.415 ГПК във вр. с чл.183 във вр. чл.200 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „......“ ЕООД с ЕИК ......., с адрес: ......., със законен
представител: ....... твърди, че на 28.01.2025 г. депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу ответника по
повод на което е образувано ч.гр.д. №20241630103063 по описа на Районен
съд - гр. Монтана. Отправил искане за издаване на заповед за изпълнение, с
която длъжникът М. М. И., с ЕГН **********, с адрес: ...... да бъде осъдена да
заплати на „.....“ ЕООД с ЕИК ......., сумата от ...... лв. - главница по
Договор за електронни съобщителни услуги от 27.06.2019 г. сключен между
М. М. И. и „.....“ ЕАД и ..... лв. - мораторна лихва върху главницата за
периода от датата на падежа на процесната фактура до 02.12.2024 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението. Поддържа, че в законоустановения срок М. М.
И. депозира възражение на основание чл.414, ал.2 от ГПК. В своето
възражение ответникът твърди, че не дължи изпълнение на вземането поради
изтекъл давностен срок на задължението. Ищецът поддържа и това, че на
02.12.2024 г. депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
осн. чл.410 от ГПК срещу ответника. Сочи, че крайният срок за плащане
1
на задължението на ответника по процесните Фактура №
**********/08.10.2021 г., Фактура № **********/08.11.2021 г. и Фактура
№**********/08.12.2021г., е както следва: Фактура №**********, издадена
на 08.10.2021г., е с краен срок на плащане - 25.10.2021г.; Фактура
№**********, издадена на 08.11.2021г., е с краен срок на плащане -
25.11.2021г.; Фактура №**********, издадена на 08.12.2021г., е с краен срок
на плащане - 29.12.2021г. Твърди, че на основание чл.111 от ЗЗД вземанията
за наем, за лихви и други периодични плащания се погасяват с изтичане
на тригодишна давност. С оглед изложеното, ищецът сочи, че давностният
срок по отношение на задължението по Фактура №**********/08.10.2021г.
изтича на 26.10.2024 г., по Фактура №**********/08.11.2021 г. изтича на
26.11.2024 г. и по Фактура №**********/08.12.2021г. изтича на 30.12.2024. В
следствие на направеното от ответника възражение за изтекла давност,
предвид това, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
депозирано на 02.12.2024 г. процесните Фактура №**********/08.10.2021 г. и
Фактура №**********/08.11.2021 г. към този момент са били погасени по
давност, като счита възражението на ответника за изтекла погасителна
давност за двете фактури за основателно и за неоснователно относно Фактура
№**********/08.12.2021г. На основание чл.422 ГПК вр. чл.415 от ГПК
предявява настоящия иск за установяване на вземането ни спрямо М. М.
И. по Фактура №**********/08.12.2021 г. Твърди, че претендираната
главница произтича от договорни отношения между страните „......“ ЕАД и
ответника, като на 27.06.2019 г. е сключен Договор за електронни
съобщителни услуги за мобилен телефонен номер ********** с абонаментен
план VIVACOM i-Traffic XXL, в който план са включени интернет услуги,
като същият е сключен за срок от 24 месеца и влиза в сила в деня на
подписването му. Ищецът предявява и акцесорен иск по чл. 84 от ЗЗД за
сумата от ...... лева - представляваща мораторна лихва за забава по
фактура № 21313644574/08.12.2021 г., за периода 30.12.2021 г. - 02.12.2024 г..
Твърди, че на 31.05.2021 г. „........“ ЕАД сключва договор за прехвърляне на
вземания с „.....“ ООД с ЕИК .... „.....“ ООД в качеството си на пълномощник на
„........“ ЕАД е изпратило уведомление до М. М. И. на основание чл. 99, ал. 3 от
Закона за задълженията и договорите. На 03.08.2023г. „.....“ ООД прехвърля
всички свои вземания придобити по горепосочения Договор на „.....“ ЕООД.
Твърди, че предвид изложеното дружеството цесионер е активно
2
легитимирано да предяви заявление на основание чл. 410 от ГПК, както и
настоящия установителен иск по реда на чл.422 и сл. от ГПК. Ищцовото
дружество подава заявление по реда на чл. 410 ГПК. По образуваното ч.
гр. д. № 3063/2024 г. по описа на PC - Монтана, има издадена заповед за
изпълнение, която е връчена на длъжника лично на 10.12.2024г., като същият
се възползва от правото си по чл.414 от ГПК и депозира възражение.
Предвид това, съдът е указал на ищеца възможността да предяви иск за
установяване на вземането си. С оглед гореизложеното, моли съда да
постанови решение, с което приеме за установено, че ответникът М. М. И. с
ЕГН: **********, с адрес: ...... дължи на „....“ ЕООД с ЕИК ......., със
седалище и адрес на управление: ....., представлявано от ..... сумата в размер на
....... лв., представляваща незаплатена главница по Договор за електронни
съобщителни услуги от 27.06.2019 г. сключен между ответника и „........“ ЕАД,
въз основа на който е издадена фактура с **********/08.12.2021г., както и
сумата в размер на ...... лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата по издадената фактура, считано от датата на падежа на същата до
02.12.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото М. М. И. с ЕГН
********** не е депозирал отговор на искова молба.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение – чл.239 ал.2 ГПК, поради което следва да бъде
постановено такова, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая
са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови
неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните
предпоставки по чл.238 ал.1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл.239 ал.1 т.2
ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства.
3
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и
събраните по делото доказателства, в частност писмени такива, са достатъчни
да обосноват основателността на заявените искови претенции в следните
размери: ....... лева, представляваща незаплатена главница по Договор за
електронни съобщителни услуги от 27.06.2019г., сключен между ответника и
„........“ ЕАД, въз основа на който е издадена фактура с
**********/08.12.2021г., както и сумата в размер на ...... лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата по издадената
фактура, считано от датата на падежа на същата до 02.12.2024г., както и
законната лихва от подаване на заявлението в съда до изплащане на
вземането. Тъй като истинността на приложените към исковата молба
писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната
външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение
за формална нередовност. От същите се установява по един безспорен и
категоричен начин, че ответницата продължава да дължи следните суми: .......
лева, представляваща незаплатена главница по Договор за електронни
съобщителни услуги от 27.06.2019 г. сключен между ответника и „........“ ЕАД,
въз основа на който е издадена фактура с **********/08.12.2021г., както и
сумата в размер на ...... лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата по издадената фактура, считано от датата на падежа на същата до
02.12.2024г., както и законната лихва от подаване на заявлението в съда до
изплащане на вземането, присъдени по ч.гр.д.№3063/2024 година по описа на
МРС.
Ето защо исковите претенции в посочените по-горе размери, като
основателни, следва да бъдат уважени като се признае за установено, че
ответникът дължи тези суми.
Съобразно този изход на делото ответната страна следва да заплати на
ищеца и направените в заповедното производство разноски в размер на ......
лева. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца по делото
и сумата от ...... лева - реализирани в настоящото производство разноски
/държавна такса и адвокатско
възнаграждение/.
4
По горните съображения и на основание чл.238 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от „......“
ЕООД с ЕИК ......., с адрес: ......., със законен представител: ....... към М. М.
И., с ЕГН **********, с адрес: ......, възлизащо на сумата от ....... лева,
представляваща незаплатена главница по Договор за електронни съобщителни
услуги от 27.06.2019г., сключен между М. М. И. и „........“ ЕАД, въз основа на
който е издадена фактура с **********/08.12.2021г., както и сумата в размер
на ...... лева, представляваща мораторна лихва върху главницата по
издадената фактура, считано от датата на падежа на същата до 02.12.2024г.,
както и законната лихва от подаване на заявлението в съда – 03.12.2024 до
изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№3063/2024 година по описа на МРС.
ОСЪЖДА М. М. И., с ЕГН **********, с адрес: ...... да заплати на „......“
ЕООД с ЕИК ......., с адрес: ......., със законен представител: ....... сумата от
...... лева – разноски в заповедното производство, както и сумата от ...... лева –
реализирани в настоящото производство разноски.
Решението не подлежи на
обжалване.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5