Решение по дело №1308/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 978
Дата: 1 август 2019 г.
Съдия: Деспина Георгиева Георгиева
Дело: 20193100501308
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                               ........

 

                               Гр.Варна, 1.08.2019г

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V-ти състав,

в открито съдебно заседание на тридесети юли 2019г

в състав:           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ:   ИВАНКА ДРИНГОВА

                                                   ФИЛИП РАДИНОВ мл.с.

при участието на секретаря Ат.И.  

като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА

в.гр.дело № 1308 по описа за 2019г,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Въззивното производство е образувано по жалба вх.№ 3411/ 13.06.2019г на М. ИВАНОВ Р. срещу решението на Провадийски РС № 152/6.06.2019 по гр.д.№ 228/2019, с което е отхвърлена молбата му за прекратяване настаняването на детето Й. М. Р.  ЕГН ********** в професионално приемно семейство и вместо това да бъде настанено в семейството на роднини - при баба му К. М. А., на осн.чл.30 ал.2 вр.чл.29 т.9 и чл.26 ал.1 вр. чл.25 ал.1 т.2 ЗЗДт.  

        Счита решението за неправилно и моли за неговата отмяна, като вместо това бъде уважена молбата му

В с.з. жабата се поддържа.

В срока по чл.263 ГПК ответната страна–малолетният Й.М.Р. чрез назначения му особен представител адв. К.И. е депозирала писмен отговор със становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване решението на РС, тъй като това е в интерес на детето.

Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ“ СОЦИАЛНО ПОДПОМА ГАНЕ“- гр.ПРОВАДИЯ в с.з. изразява становище за неоснователност на жалбата.

 

Производството е по реда на чл.30 ал.2 вр. чл.29 т.9 и чл.26 ал.1 вр.чл.25 ал.1 т.2 от ЗЗДт.

РС е сезиран с молбата на М.И.Р. ЕГН********** ***, в която в качеството си на родител на детето Й.М.Р., род.***, излага, че детето е било настанено в приемно семейство на Н. Л. А. и Е. Р. А.в с.Белоградец, общ.Ветрино, обл.Варна ул.“****“ № *.

Твърди, че са настъпили промени в обстоятелствата, поради които настаняването на детето в приемното семейство може да бъде отменено. Излага, че не бил изоставил детето си, което вече е на 7 години и той можел се грижи добре за него -ще живеят в къщата на неговата майка, която щяла да се грижи за детето, а той да й помага.

Затова моли за прекратяване настаняването на детето му в приемното семейство и то да бъде настанено при неговата майка.

В о.с.з. се е явил лично без процесуален представител, като излага, че има условия, парични средства и нужния родителски капацитет за отглеждането на детето, като за това ще му помага неговата майка К. А. и те ще живеят в нейната къща.

Процесуалният представител на детето адв. Кр.И. *** и представителят на Д“СП“ Провадия са изложили становище за неоснователност на молбата и за оставянето й без уважение. Поддържат, че в дома на бащата и майка му няма необходимите условия за оглеждане и че те не притежават необходимия родителски капацитет за възпитанието му.

 

СЪДЪТ, въз основа на събрания доказателствен материал и неговия съвкупен анализ, приема за установено от фактическа страна:

Няма спор между страните по отношение на фактите, които се установяват и от представените писмени доказателства, че молителят се явява рожден баща на детето Й., което понастоящем е настанено в приемното семейство на Н. Л. А. и Е. Р. А.за срок от една година от влизане в сила на решение № 355/19.12.2018г по гр.д. № 1488/2018 по описа на РС-Провадия

По делото е приет изготвеният Социален доклад на Д”СП” – Провадия. От данните в същия се установява, че детето Й. е било изоставено от майка си М. Х.на 4.01.2013г. Баща му М.Р. не е могъл да полага грижи за детето, поради което е било настанено по съдебен ред в семейството на Л. А.– леля на детето по бащина линия за срок от 3 години, считано от 27.05.2013г. в с.Славейково. През м.май 2016г отношенията между А.и мъжа, с който съжителствала на семейни начала, се влошили и тя заедно с детето отишла да живее в дома на сестра си в с.Градинарово. А.не притежавала постоянни доходи и подходяща среда за отглеждане на детето и затова настаняването е прекратено по административен ред, а детето - настанено в приемно семейство на Н. Л. А. и Е. Р. А.. Мярката за закрила е била потвърдена с решение № 172/09.08.2016г по гр.д.№ 478/2016 по описа на РС-Провадия. С решение на РС-Провадия от 19.12.2018г детето Й. е настанено в семейството на Н. Л. А. и Е. Р. А.за срок от една година от влизането му в сила.

През м.окт.2018г е извършено актуално социално проучване на бащата, при което е установено, че Р. и А. не могат да осигурят стабилна семейна среда на детето. Р. е с диагноза „Лека умствена изостаналост“ и е преосвидетелстван с ЕР на ТЕЛК № 2726-132/13.10.2014г, като му е определена 75% нетрудоспособност. В социалния доклад се излага, че към момента на изготвянето му 25.03.2019г детето Й.Р. няма близки и роднини, които да имат нужния капацитет и възможности за отглеждането му. М.Р. живеел в едноетажна кирпичена постройка, състояща се от 2 стаи и салон, като само едната стая била обитавана. Тоалетната била външна, нямало баня. К. А. живеела в едноетажна кирпичена къща, състояща се от 2 стаи, хигиената била добра, нямало баня, тоалетната била външна. Приемното семейство живее в полумасивна къща в с.Белоградец. Жилището било водоснабдено, електрифицирано и обзаведено с необходимите мебели. За детето имало осигурено всичко необходимо. Доходите на М.Р. били от пенсията му по болест в размер на 217,98лв и от работа на частно, както и финансова подкрепа от ДСП по ЗХУ в размер на 53,58лв. Майката на молителя К.А. получавала доходи от пенсия по болест в размер на 217,98лв и финансова подкрепа от ДСП по ЗХУ в размер на 53,58лв. А. била с поставена диагноза Епилепсия. Детето Й. е записано и посещава ЦГД „Щастливо детство“ с.Белоградец. Детето е контактно, сприятелило се с други деца в градината, научило песни и стихотворения. Между приемните родители и детето имало изградена емоционална връзка. Веднъж в месеца се вижда с баща си; по време на срещите играело с него, но искало Н. А.да присъства на срещите. Заключението на специалистите от ЦОП Нови пазар е, че Й. изпитва гняв към баща си, който е съчетан със страх и несигурност. Няма изградена емоционална връзка от страна на детето към бащата. Майката на детето не поддържа контакт с него и не се интересува от него. Становището на ДСП Провадия е, че не е в интерес на детето да бъде реинтегрирано в биологичното му семейство.

От показанията на свид.С. А. се установява, че когато детето било много малко, по инициатива на бащата било настанено в приемно семейство, понеже майката не се справяла с грижите за детето. За бащата казва, че не е конфликтен и че има огромно желание да си прибере детето, но не би могъл сам да се справи с отглеждането; трябвала му помощ и някой да му казва какво да прави. Знае, че е пенсионер по болест и има проблем с едното око. Излага още, че къщата на майка му е в добро състояние.  

В обясненията си майката на молителя К.  А. излага, че има условия в дома си за отглеждането на детето и че можела да се грижи за него. В дома нямало баня, а тоалетната била външна, къпели се с корито. Има желание да отглежда детето.

 

СЪДЪТ, въз основа на изложената фактическа обстановка, становището на страните и приложимите материални норми, достига до следните правни изводи:

Производството е допустимо, тъй като съдът е сезиран от правоимащо лице съобразно разпоредбата на чл.30 ал.1 и чл.26 ал.1 ЗЗДт.

Настаняване на дете се допуска на основанията, посочени в нормата на чл.25 ал.1 ЗЗДт ; в т.2 е посочено, че се настаняват деца, чиито родители без основателна причина трайно не полагат грижи за тях.

Прекратяването на настаняването може да се осъществи само в хипотезите, изрично посочени в чл.29 ал.1 ЗЗДт. Съгласно т.9 от същата разпоредба това може да стане при промяна в обстоятелствата, ако това е в интерес на детето.

Събраните по делото доказателства не могат да обосноват извод за настъпила промяна в обстоятелствата, която да е във вреда на детето. причината за първоначалното настаняване на детето Й. в приемното семейство на А.са били липсата на елементарни битови условия – вътрешна тоалетна и баня в дома на бабата на детето, заболяването на бащата Р. и майка му К. А., водещи до психо - емоционалната им нестабилност и до невъзможност за справяне с отглеждането и възпитание на детето, липсата на роднини на детето, които да са в състояние да полагат адекватни грижи за него. Тези обстоятелства продължават да са налице.

От социалния доклад се установи, че между детето и бащата няма изградена стабилна емоционална връзка, а тя тепърва започнала да се изгражда чрез ежемесечните им срещи. Детето има емоционална близост с приемното семейство и има социални контакти разширен кръг лица. Социалното проучване е установило, че в семейството на А.детето се чувства добре, че се развива, нещо което не е било така преди те да поемат грижите за него.

Действително, биологичните родители са тези, които трябва да отглеждат децата си, но при условие, че не създават риск за живота, здравето и развитието на детето. Развитието на всяко дете следва да бъде стимулирано, което може да се извърши не само при наличието на желание за полагане на грижи за детето, но и при реален капацитет - интелектуален и емоционален у отглеждащите лица, което да спомогне да осигурят подходящи условия и среда за отглеждане и възпитание.

В конкретния случай, макар от събраните доказателства да се установи, че бащата му и неговата майка да имат желание да се грижат за детето Й., същите не могат да му осигурят подходящи условия за развитие, като се отчита недостатъчният родителски капацитет на двамата и липсата на изградена  стабилна емоционална връзка на детето с всеки един от тях. Затова прекратяването на настаняването в приемното семейство и настаняването на детето при неговата баба не би се отразило положително на развитието му и не е в защита на висшия му интерес. Ето защо съдът приема, че на този етап няма основание за прекратяване на настаняването на детето, а също и няма основания за настаняването му при баба му К. А.. Изцяло в интерес на детето е да продължи да бъде отглеждано в приемното семейство наред с мерките за реинтеграция на детето Й. в биологичното му семейство.

Предвид гореизложеното молбата на М.Р. за прекратяване на настаняването на детето Й.Р. М. и за настаняване при неговата баба К. А. следва да бъде отхвърлена.

Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции предпоставят потвърждаване решението на РС.

Воден от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И

 

        ПОТВЪРЖДАВА решението на Провадийски РС № 152/6.06.2019 по гр.д.№ 228/2019, с което е отхвърлена молбата М.И.Р. ЕГН ********** за прекратяване настаняването на детето му Й. М. Р. ЕГН ********** в професионално приемно семейство и вместо това да бъде настанено в семейството на роднини - при баба му К. М. А., на осн.чл.30 ал.2 вр.чл.29 т.9 и чл.26 ал.1 вр. чл.25 ал.1 т.2 ЗЗДт.  

 

        Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн.чл.17 ал.6 ЗЗДН.

 

Препис от решението да се връчи на ДСП Провадия за сведение.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: