Софийска градска прокуратура е
обвинила подсъдимият К.И.М. *** в това, че на 23. 03. 2016г. около 11, 50ч. в гр. София, ул. К. в близост до № 2А, в
съучастие като помагач с К.Р.Б., ЕГН: ********** /извършител/, Н.А. К., ЕГН: **********
/извършител/, Б.Д.А., ЕГН: ********** /помагач/, и Г.М.И., ЕГН: ***********/
помагач/ е отнел чужди движими вещи - мъжка кожена чанта, на стойност 25, 00
лева и сумата от 35 000 лева или всичко на обща стойност 35 025, 00 лева от
владението на Н.Д.Н., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила и заплаха - / Б. ударил пострадалия в задната част на главата, а К.
насочил нож срещу него и казал ”ще те наръгам” и „пусни чантата”, като Б.А.
организирал извършването на деянието - намерил К. и Б. които да извършат
деянието, Г.И. превозвал извършителите, помогнал да бъдат скрити парите и ги разпределил,
а К.М. предавал информацията за движението на парите и как да се извърши
деянието, посочил пострадалия и от къде ще мине / и грабежа е в големи размери
и е извършен след предварителен сговор между лицата - престъпление по чл. 199,
ал. 1, т. 1 и т. 2 , вр. чл. 198, ал. 1,вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК.
Лицата К.Р.Б., ЕГН: **********, Н.А. К., ЕГН: **********, Б.Д.А., ЕГН: **********,
и Г.М.И., ЕГН: *********** също са били предадени на съд престъпление по чл.
199, ал. 1, т. 1 и т. 2 , вр. чл. 198, ал. 1от НК, за първите двама във връзка
с чл.20, ал.2, а за вторите двама във вр.чл.20, ал.4 от НК. С определение от
04.07.2018г. по НОХД№2954/2018г. по описа на СГС е било одобрено споразумение
за решаване на делото и наказателното производство по отношение на посочените
четири лица е било прекратено.
По делото е приет за съвместно
разглеждане гражданки предявен от ЗБК „Б.“ – АД, чрез управителя Й. П. В. за сумата
от 26.535 /двадесет и шест хиляди петстотин тридесет и пет/ лв. притендирано обезщетение за претърпени
имуществени вреди солидарно срещу осъдените Б.Д.А., К.Р.Б., Н.А.К., Г.М.И. И подсъдимия
К.И.М.. ЗБК „Б.“ - АД е конституирано в производството като гражданки
ищец.
Прокурорът не поддържа обвинението. Счита, че то
не се доказва по категоричен и несъмнен начин така
както е изискването на чл. 301 от НПК. Свидетелите разпитани в последните две
съдебни заседания- бившите подсъдими лица спрямо които
наказателното производство приключило със
споразумение заявяват
пред съда, че не подсъдимия е
лицето което те са визирали и са давали показания на фазата на ДП . Поради товасчита, че следва да
подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение за съучастие в грабежа.
Гражданския ищец не се представлява и не
взема становище по същество. Преди одобряване на споразумението по отношение на
Б.Д.А., К.Р.Б., Н.А.К., Г.М.И., на ЗБК „Б.“ – АД са били възстановени
претендираните като имуществени вреди 26.535 /двадесет и шест хиляди петстотин
тридесет и пет/ лв.
Защитниците молят молят подсъдимия да бъде признат за невинен по повдигнатото му с обвинителния акт
обвинение и оправдан, тъй като в хода на съдебното следствие не
били събрани доказателства от които може да
бъде направен извод, че той е извършил
престъплението. Нито
един от свидетелите които са разпитани на ДП и чиито показания са приети по реда на чл. 371, т. 1 от НПК не давал показания които да уличават подзащитния им в това престъпление, а в хода на съдебното следствие
нито един от разпитаните свидетели не дал
показания които да водят до извод, че той има някаква съпричастност към това
деяние. Молят да се
постанови оправдателна присъда.
Подсъдимият
М. иска от съда да е справедлив и да го оправдае тъй като не бил участвал в никакви такива
престъпления.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимия К.И.М. е роден на ***г***, жив. гр. София,
българин, български гражданин, осъждан.
Св. Й.В. бил упълномощен за представлява ЗБК”Б.” съгласно пълномощно
издадено от М.В.- изп.директор на дружеството с адрес на управление ***.
Дружеството притежавало и офис в гр.София, ул.’’К.” *** като дейността му била
застрахователен брокер. В това
дружество, в офиса на ул.’’К.” 2а, като отчетник към м. март 2016 г. е работила
на трудов договор св.Д.Д.. По същото време - м. март.2016 г. св. Д. и подс. М.
били много близки, като се срещали редовно. Покрай подсъдимия св.Д. се
запознала и със св. Г.И.. От св. Д.Д. св.И./осъден
по делоторазбрал, че служител на З.”Б.” АД извършва инкасо / отчита и събира
дневните обороти /от офиси на дружеството и ежедневно, по определено време на
деня носи в себе си суми пари в брой, между 30 000-40 000 лв. От профила на св.Д.
във „Фейбук”, видял снимката на св. Н.Н.. Той решил да намери хора и да
организира отнемането на парите носени от Н.. В изпълнение на това си намерение
И. решил да се свърже с познатия му. Св.Б.А., за който знаел, че тренира във
фитнес зала. Преценил, че може да му се има доверие и, че същия може да намери
хора, които да извършат грабежа на парите. И. писал на А. във Вайбър, като му
казал, че може да изкара бързи пари. След като А. се съгласил да участва, се
провела среща на която И. споделил с Б.А. информацията която имал за служителя
на ЗБК „Б.” и за носените от него суми пари. Св.А. се съгласил да участва, като
обещал да намери хора, които пряко да отнемат парите. Св. К.Б. тренирал във
фитнес залата в която тренирал и А., като двамата се познавали. От своя страна А.
се срещнал с Б., като му предложил да изкара бързи и лесни пари. Св..А. казал
на Б., че ако той и св. Н.К. извършат грабеж на пари от лице за което А. знаел,
че носи голяма сума в себе си, Б. ще получи за извършеното от него престъпление
сума от 2000 -3000 лв. Св. Б. и св.К. се съгласили, като след първоначалния
разговор с А. последвали други разговори на които се уточнявали подробностите
за предстоящото престъпление. Знаели, че грабежа трябва да се извърши в
светлата част на денонощието и да се извърши пред офиса където работи лицето
което трябва да бъде ограбено, а именно - гр.София, ул.”К.” 2 А.
На
20.03.2016 г. пред дома на св.К.Б. дошли св. А., св.К., както и непознатия до
момента за Б. св. И.. Четиримата с лек автомобил БМВ, тъмен на цвят с per. № *******,
управляван от св. И. отишли в района където се намирал офиса на ЗБК „Б.”, до
Централна гара-София, в бизнес сграда „Ивел” на ул.”К.” 2А. Св.И. посочил на
останалите вратата от която следва да излезе св.Н. и къде трябва да застанат преките извършители-
К. и Б. с оглед мястото на паркиране на служебния автомобил от Н.. Св.И.
огледал и място, където да паркира автомобила за да може да се оттегли по-бързо
след извършване на престъплението. Изпратил на телефона на А. снимка на Н. от
Фейсбук. Уточнили, че след престъплението парите ще се дадат на И. и А., които
трябвало да стоят и чакат в автомобила. След като извършили оглед на сградата в
която се помещавала фирмата и след като си разпределили задачите свидетелите се
разделили.
На
22.03.2016 г. в жк.”О.” на поредна среща, св. А. показал на Б. снимка на лицето
което следвало да бъде ограбено – св. Н.. Снимката която А. показал на Б. била
от „фейсбук” Св. А. дал на Б. мобилен телефон със СИМ карта, по който следвало
да получават инструкции и да имат пряка връзка помежду си. А. също имал такъв
телефон, даден му от св. Г.И.. След това св.А. и св.Б. решили грабежа да бъде
извършен на следващия ден — 23.03.2016г. На 23.03.2016 г. около 08.30 часа по
предварително уговорения план, св. Б.А. отишъл до дома на св. К.Б.. Двамата с
лек автомобил БМВ с per. № ******* отишли до училището в
което учи обв. К. за да го вземат. След като го взели от училище, четиримата
обвиняеми - К., Б., А. и И. отишли в близост до бизнес- център „Ивел”.
Обвиняемите Б. и К. слезли от автомобила и отишли пеша до бизнес - сграда
„Ивел” където започнали да чакат показания от А. на снимка мъж- Н.Н. да се
появи. След като чакали около час и половина, към 11.50 часа Н.Н., излязъл от
бизнес-сграда „Ивел” на ул.”К. „2А като носел чанта през рамо.В кожена чанта на
гърба си носел пари в брой на стойност 35 000 лв., които следвало да внесе в
банка. Св.Н. *** където бил паркиран служебния му автомобил. На около 20 метра
от сградата, докато се движел по тротоара, по ул.”К.”, Н. усетил силен удар в
задната област на главата си, нанесен му от св. Б., в следствие на което паднал
на земята. Тогава св. К., който бил прикрил долната част на лицето си, опрял
нож тип „пеперуда” до врата на Н. и му казал че ще го наръга ако не пусне
чантата. В този момент св. Б. свалил чантата от гърба на Н., взел я в себе си,
след което двамата извършители - Б. и К. избягали от местопроизшествието, като
отишли в безистен на бул.”Мария Луиза”. Там по предварителна уговорка, се
обадили на св. А.. Той отишъл при Б. и К., взел чантата с парите, изтичал и се
качил в автомобила управляван от св.И., като двамата се оттеглили от района. Св.Б.
и К. се качили в такси, в последствие в метро, като изхвърлили СИМ картата на
телефона по която получавали инструкции. Св. И. разпределил в автомобила си
парите от грабежа по предварителната уговорка. Във фитнес залата в жк.”О.”, св.
А. дал на св. Б. сума от 3 000 лв., а на св. К. - 2 000 лв., като дял от
извършения грабеж. Св. Б.А. получил от И. сума от 3 000 лв., самия обв. И. взел
сума останалите пари, с част от които платил дълг към подс. М..
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена според всички събрани
в хода на производството доказателства, съдържащи се в протокол за оглед (л.62), протокол за доброволно
предаване (л.10, л.14, л.16 и л.19), пликове със СД (л.15, л.17 и л.20), писмо
от център за градска мобилност (л.23 ), протокол за претърсване (л.65, л.69,
л.73, л.77 ), протокол за доброволно предаване (л.115, л.116, л.118, л.119,
л.121 и л.123), от показанията на св. Н.Н. (л.125 и л.127), протокол за
разпознаване (л.129), фотоалбум (л.130), Й.В. (л.134 и л.136), пълномощни (л.
140-143), В.Д. (л.151), Б.К. (л.152), Н.Н. (л.166), Р.Н. (л.167), св. Ц.М. /л.240/ и св. М.В./л.238/, ,
разпореждане СГС /л.204/, данни от мобилни оператори / л.207-230/, справки за
съдимост, разписка за върнати пари (л.250), видеотехническа експертиза (л.259),
техническа експертиза (л.270), фотоалбум (л.277), СОЕ(л.169/ , СПСХЕ /л. 173-181/.
Всички
доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните
фактически изводи:
В хода на производството е недоказано подс. М. да е
осъществил състава на престъплението по
чл. 199, ал. 1, т. 1 и т. 2 , вр. чл. 198, ал. 1,вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1
от НК. Безспорно е установено, че на 23.
03. 2016г. около 11, 50ч. в гр. София, ул. К. в близост до № 2А, св.К.Р.Б. , в съучастие, като съизвършител с Н.А.
К., /извършител/, Б.Д.А., /помагач/ и Г.М.И./помагач/, са отнели чужди движими
вещи - мъжка кожена чанта, на стойност 25, 00 лева и сумата от 35 000 лева или
всичко на обща стойност 35 025, 00 лева от владението на Н.Д.Н., с намерение
противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и заплаха - / Б.
ударил пострадалия в задната част на главата, а К. насочил нож срещу него и
казал ”ще те наръгам” и „пусни чантата”, като Б.А. организирал извършването на
деянието - намерил К. и Б. които да извършат деянието, Г.И. превозвал
извършителите, помогнал да бъдат скрити парите и ги разпределил и предавал
информацията за движението на парите и как да се извърши деянието, посочил
пострадалия и от къде ще мине / и грабежа е в големи размери и е извършен след
предварителен сговор между лицата. По отношение на четиримата наказателното
производство е приключило, след като с определение от 04.07.2018г. по
НОХД№2954/2018г. по описа на СГС е било одобрено споразумение за решаване на
делото и наказателното производство по отношение на посочените четири лица е
било прекратено. Участието на подс.М. в извършване на престъплението не се
доказа по категоричен и несъмнен начин така както е изискването на чл. 301 от НПК. Свидетелите –осъдени по делото лица спрямо които наказателното
производство е приключило със споразумение, заявиха пред съда, че не подсъдимия
е лицето което те са визирали и са давали показания на фазата на ДП. Разпитаните
в хода на съдебното следствие по искане на прокуратурата поемни лица,
присъствали на разпознаване във 02-РУ на
МВР не допринасят за изясняване на обективната истина по делото, като
показанията им подлагат под съмнение законосъобразността на извършеното
разпознаване. Св Д.Д. заяви пред съда, че подсъдимия, с който е имала връзка не
бил участвал в престъплението, тя не му е давала данни за движението на
пострадалото лице като правейки според нея добро е споделяла със св.Г.М.И., който
се е интересувал от евентуална работа в ЗБК „Б.”. Св.Д. твърди, че е казала на св.И. какво точни работи св.Н.- че ходи до банката, отчита пари и застраховки, каква заплата взима. Твърди, че не му е казвала
какви суми е отчитал, и не е запозната с тези суми, както и че не е получавала
пари след извършване на престъплението от подс.К.М.. Все пак св.Д. е била уволнена от дружеството именно поради съмнения, че тя
е предала информация за движението на св.Н. и дейността, която той е извършвал.
След като тя е поддържала интимни отношения с подс.М. е логично именно с него
да е споделила това, а не с малко познатия й чрез него св.Г.И.. Последния
твърди, че той е организирал извършването на грабежа при който 35.000 /тридесет
и пет хиляди/ лв. са били отнети от св.Н.Н.. Твърди, че е бил с Б.А. в колата и
му е дал 8.000 /осем хиляди/ лв. и го закарал пред тях. Останалите пари ги
възстановил, като върнал 5.000 /пет хиляди/ лв. на подс.М., защото имал да му
връща пари. Това го направил точно ден след деянието и после разбра, че са иззети
тези пари. Останалата сума 22.000 /двадесет и две хиляди/ внесъл лично в
банката. Не бил давал пари на Д., нито на никой друг.
Св.А.-осъден за съучастие като
помагач при извършване на престъплението, твърди, че подс.М. не е бил с тях, че
не било вярно, че лице с това име е участвало. Заявил бил обратното в полицията,
защото му показали снимки в районното и му казали: „Това момче било ли е с вас?
Той сигурно е организатор, най-вероятно е бил с вас. Сигурен ли си, че не си го
видял? Ще напишем, че е бил с вас, напиши го и по-бързо ще се размине“. Под
въздействието на полицаи и поради желание
да приключи по- бързо казал, че подс.М. е бил с тях, но това не било вярно.
Св.К., също осъден за престъплението
заявява, че е видял подс.М. реално в лице и му научил имената на първото по
делото съдебно заседание. Преди това не се е запознавал лично . Не бил извършвал разпознаване на подсъдимия, не
го е разпознавал, а и е нямало как да го разпознае, след като като за пръв път
реално го видял в съдебната зала. Не го е посочвал за съучастник в това деяние. Св.Б. твърди, че
не познава подсъдимия, че лично участвал
в деянието, като извършител. Твърди, че св.А. го е запознал с К. и И. и четиримата са отишли на оглед да видят
къде се намира човека от който трябва да вземат парите. Твърди, че в деня на
престъплението той е взел парите и ги предал с К. на А., а Г.И. го е чакал
някъде там близко до района. Подсъдимия не бил участвал в това престъпление.
Мисли, че е участвал в разпознаване, но тогава бил паникьосан, стресиран от
случката.
Изложеното позволява да се приеме
единствено, че св. Г.М. И. в повеждани от него разговори със
свидетелката Д.Д. е получил необходимата му информация, в последствие е намерил свидетелите Б.А., К.Б.
и Н.К. на които е възложил извършването на престъплението. Безспорно на
инкриминираната дата е извършено престъпление, но съдът намира, че по делото е недоказано подс.М. да има някакво отношение към това престъпление. Нито един от свидетелите които са
разпитани на ДП и чиито показания бяха са приети по реда на чл. 371, т. 1 от НПК не не уличава подсъдимия в
извършване на това престъпление, а в хода на
съдебното следствие нито един от разпитаните свидетели не дава показания които да
водят до извода, че той има някаква съпричастност към деянието. За такава могат да се правят само
предположения, въз основа на които е недопустимо постановяването на осъдителна
присъда
С оглед на изложеното съдът прецени,
че подс. М. следва да бъде признат ЗА НЕВИНЕН в това, на 23. 03. 2016г. в гр.
София, в съучастие като помагач с К.Р.Б., ЕГН **********, Н.А. К., ЕГН **********,
Б.Д.А., ЕГН **********, и Г.М.И., ЕГН ***********, да е предавал информацията
за движението на парите и как да се извърши деянието, да е посочил пострадалия
и от къде ще мине, и да е подпомогнал
отнемането на чужди движими вещи - мъжка кожена чанта, на стойност 25, 00 лева
и сумата от 35 000 лева или всичко на обща стойност 35 025, 00 лева от
владението на Н.Д.Н., с намерение противозаконно да ги присвоят, като била
употребена за това сила и заплаха, и грабежа е в големи размери, и е извършен
след предварителен сговор между лицата, поради което и на основание чл.304 от НПК и ОПРАВДАН
по обвинението по чл. 199, ал. 1, т. 1 и т. 2 , вр. чл. 198, ал. 1,вр.
чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК
Предявения от З.“Б.“АД срещу
подсъдимия К.И.М. и срещу, К.Р.Б., Н.А. К.,
Б.Д.А. и Г.М.И. граждански иск за сумата от 26 535 лева, претендирано обезщетение
за претърпени имуществени вреди следва да бъде отхвърлен изцяло.Видно от
представената разписка в хода на наказателното производство причинените на
гражданския ищец вреди са били възстановени изцяло, което е било предпоставка
за сключване на споразумение. Поради това, предявения и неоттеглен граждански
иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран така съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: