Решение по дело №3761/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 11.03.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Ивелина Симеонова

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №3761 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

С решение №ІІ-55-10658 от 14.01.2020г., постановено по гр.дело №35195/2018г. по описа на СРС, ГО, 55 с-в, ответникът Н.А.А. с ЕГН********** е осъдена да заплати на „О.Ю.В. - имотите в София“ЕООД с ЕИК********, на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, сумата от 4410 евро- неустойка за неизпълнение на задължение за заплащате на уговореното възнаграждение за осъществено посредничество при закупуване на имот, съгласно т.3.7, пр.1 от договор за поръчка от 07.07.2015г. между страните, ведно със законната лихва от 30.05.2018г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 4644 евро. Отхвърлен е предявеният от ищеца срещу същия ответник иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4644 евро- неустойка за неизпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение за осъщественото посредничество за закупуване на имот по чл.3.7, пр.2 от договора за поръчка от 07.07.2015г., ведно със законната лихва от 30.05.2018г. до окончателното плащане. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 1679,23 лева.

Срещу решението в осъдителната му част е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от особения представител на ответника Н.А.А.. Жалбоподателят поддържа, че не е установено въобще съществуването на облигационно правотношение по договор за поръчка между страните, както твърди ищецът. Твърди, че неустойката е нищожна поради противоречие с императивни разпоредби на ЗЗП и като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част, а искът- отхвърлен.

В подадения в срок отговор на въззивната жалба ищецът оспорва същата като неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено като правилно в обжалваната му част. Претендира разноски във въззивната инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Както правилно е преценил и първостепенният съд, между страните с подписването на представения по делото протокол за оглед от 07.07.2015г. с сключен договор за поръчка с посоченото в протокола съдържание. Въпросният протокол съдържа всички необходими съществени елементи на договор за поръчка по смисъла на чл.280 и следващи от ЗЗД. Ответникът като възложител се е задължил да заплати на ищеца- изпълнител възнаграждение за осъществено посредничество при покупко- продажба на недвижим имот, изразяващо се в осигуряване на оглед, участие при воденето на преговори, организиране на срещи с продавача и подписване на предварителен или окончателен договор за покупко- продажба. Ясно са посочени правата и задълженията на страните, включително размера на дължимото възнаграждение (3,6% от договорената между продавача и купувача цена на имота), както и последиците от неизпълнение на задълженията на възложителя да се въздържа от директни преговори с продавача и да заплати възнаграждение на изпълнителя, изразяващи се в заплащането на уговорената в т.3.7. неустойка.   

Не се установява да са налице и предпоставките за прогласяване нищожността на клаузата, с която е уговорена неустойката. Както от самия текст на тази клауза, така и от останалите събрани по делото доказателства, включително показанията на разпитания свидетел се установява, че неустойката е индивидуално договорена с ответника и не излиза извън рамките на обичайната си обезщетителна и санкционна функция.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено като правилно в обжалванат му част.

По разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата претендира разноски в размер на 800 лева за адвокатско възнаграждение, които следва да му се присъдят изцяло. Възражението за прекомерност настоящият състав намира за неоснователно, тъй като уговореното адвокатско възнаграждение е към минимално предвиденото в НМРАВ предвид обжалваемия интерес по делото. Въззивната жалба е подадена от особения представител на ответника и държавна такса авансово не е внесена, поради което и предвид изхода на делото жалбоподателят Н.А.А. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 172,50 лева съобразно обжалваемия интерес. 

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

По така изложените съображения, съдът

                                         

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №ІІ-55-10658 от 14.01.2020г., постановено по гр.дело №35195/2018г. по описа на СРС, ГО, 55 с-в в обжалваната му част.

ОСЪЖДА Н.А.А. с ЕГН********** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 172,50лв. (сто седемдесет и два лева и 50 стотинки)- държавна такса за въззивното производство.  

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1/                                  2/