МОТИВИ КЪМ НОХД 1230/18Г.   

 

 

   Производството е образувано по внесен обвинителен акт от прокурор при РП Пазарджик.

Обвинението е против А.И.П. за това, че 24.08.2017г. в гр.Пазарджик,на кръстовището между ул."Свобода" и ул."Стефан Караджа" /в близост до Гробищен парк гр.Пазарджик/, при извършване на полицейска проверка,противозаконно е пречил на органи на властта:полицейски инспектор С.С.С.-полицейски инспектор 6-та степен в група 02"ТП" към РУ-Пазарджик при Областна дирекция на МВР гр.Пазарджик и мл. полицейски инспектор А.П.Й. *** при Областна дирекция на МВР Пазарджик- чрез стартиране на МПС джип „Гранд Чероки" с регистрация *****и опит да потегли,както и чрез побутване с предната броня на МПС на полицай С.С.С.-да изпълнят задължението си по;участие в организацията и разстановката на силите и средствата,изпълнението на задачите,възложени им от служебното ръководство,създаването на организация по спиране,проверка и записване на МПС и граждани,както и провеждане на заградителни мероприятия от РУ Пазарджик,съгласно утвърден план №1818р-13612/18.07.2017г. - престъпление по чл.270,ал.1 от НК.

Представителят на РП Пазарджик дава становище за доказаност на обвинението, като настоява обвиняемият да бъде признат за виновен и му се наложи наказание на основание чл. 55, ал.1 т.2б.Б от НК. . 

Защитникът оспорва съставомерността на вмененото престъпление и пледира невиновност.

Обвиняемият  дава обяснения по обвинението. Моли да бъде оправдан.

Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

          Подсъдимият А.П. е българин,български гражданин. Работи като стоматолог, след като преди години се завърнал от продължително пребиваване в САЩ, където бил съпругата си св. П..

На 18.07.2017г. от началника на РУ-Пазарджик бил утвърден план за провеждане на заградителни мероприятия от полицейските сили при сигнал за престъпление по чл.209 НК, т.нар. "телефонни измами".Част от поставените с плана задачи били свързани със  заемането на определени КПП от екипи, в които старшият служител следвало да създаде организация по спиране,проверка и записване на МПС и граждани в тях. Приоритет в контролната дейност следвало да се даде на всички МПС, чиято регистрация не била с пазарджишка.

          На 24.08.2017г., по повод получен в РУ-Пазарджик сигнал за телефонна измама, били активирани действия по утвърдения план и още сутринта полицаите св. С.С., св.К.К. и св.А.Й. се разстановали със служебен автомобил м."Лада", мод."Нива" с ДК№***** на кръстовището между ул. "Свобода" и ул."Стефан Караджа" , в близост до Гробищен парк гр. Пазарджик. Мястото било утвърдено като КПП и свидетелите започнали проверки.

          Св.С.С. бил „старши служител" по утвърдения план като полицейски инспектор група „Охранителна полиция" при ОД на МВР-Пазарджик. Колегите му свидетелите К.К. и А.Й.-изпълнявали длъжността „младши полицейски инспектори" , като и тримата полицейски служители изпълнявали задачите по  спиране,проверка и записване на МПС и пасажерите в тях.

Около 13.40ч. към полицаите се приближил автомобил джип „Гранд Чероки" с регистрация *****,който се движел в посока с.Добровница и който бил управляван от подсъдимия,а до него на предна дясна седалка пътувала съпругата му - св. Р.П..Св.Й. подал сигнал със стоп палка към водача с указания да спре в дясно.Водачът спрял колата на средата на пътното платно като застъпвал и насрещната лента, поради което Й. му разпоредил да я премести вдясно, за да не пречи на движението.П. отговорил,че няма да я премести. Последвало второ разпореждане, при което водачът първоначално останал пасивен, което наложило Й. да сведе проблема до знанието на С., който се приближил до автомобила и застанал пред него. Междувременно П. преместил автомобила на посоченото от полицейския служител място, на около пет метра встрани от офис на  „Г. - 76"ЕООД, пред който по това време била св.С.Г., която наблюдавала ситуацията.

Св.Й. се представил като полицейски служител и поискал от водача документите за проверка. П. извадил от жабката доста голям брой различни листа и документи и започнал да рови в тях. Тъй като това продължило известно време пол. Й. конкретизирал какви точно документи следва да представи за водач и за автомобила. При това уточнение П. заявил на Й. :“Аз се намирам на американска територия и вие нямате никакво право да ме спирате и проверявате.... аз съм лекар и съм тръгнал на домашно посещение. След това подсъдимият привел автомобила в движение и той се спрял в тялото на сапсов, който се намирал в  предната му лява част, точно срещу водач. При това му действие  всеки от полицаите му разпоредил веднага да изгаси двигателя.П. обаче се опитал втори път да потегли с ниска скорост и отново автомобила леко се блъснал с предната лява броня на джипа в левия крак на полицай С. и спрял там. При тези двукратно опити  св.К. извадил служебното си оръжие, насочил го към подсъдимия и  му разпоредил веднага да изгаси двигателя, на което П. се подчинил. Отново му било указано да представи документи да проверка, при което той показал американско свидетелство за управление с валидност до 18.05.2008г., американски талон на автомобила и застраховка,като потвърдил,че не носи в себе си български документи за самоличност,нито СУМПС,за което му бил съставен АУАН№2670/24.08.2017г. с издадено в последствие НП№002670/27.09.2017г. за нарушение на чл.6 от ЗБЛД и глоба с фиш за нарушение по ЗДП.

           На 26,12,17г. подсъдимят подал жалба до РУ Пазарджик, в която описал процесния инцидент и по повод на която отпочнала проверка  за правомерността на действията на полицейските служители. Проверката била извършена от комисия в състав гл. инспектор Ат. Трясков, ст. инспектор св. М.Д. и  ст. инспектор Т. Т. и приключила с решение за неоснователност на жалбата на подсъдимия против действията на свидетелите С., К. и Й.. По съобщение от началника на РУ Пазарджик за процесния случай започнало и разследването по ДСП за престъпление по чл. 270, ал.1 от НК, за каквото П. е обвинен и

 след приключването му - предаден и на съд.

          Няма спор по част от обстоятелствата, които илюстрират процесната ситуация: на процесната дата и място подсъдимият е бил спрян за проверка от полицейски състав свидетелите С., Й. и К. при провеждана от тях специализирана полицейска операция; отказал е да премести автомобила на посоченото от Й.  място с мотива, че е запрашено, поради което му било повторно разпредено да премести автомобила на посоченото място, което подсъдимият първоначално отново отказал, но след това изпълнил.

Следващите действия на подсъдимия и на полицейските служители са предмет на спор от гледна точка на доказателствени източници за тях.  Противостоят от една страна: показанията на полицейските служители свидетелите С., Й. и К., подкрепени от тези на св. Ст. Г. и частично от тези на св. П.  и от друга - показанията на съпрузите Палешникови.   Останалите свидетели по делото не изясняват спорни обстоятелства като не са възприели лично конфликтния момент : полицаите П.  и Ч. са пристигнали след края на инцидента като дежурен екип на сектор Пътна полиция за проверка на водача за употреба на алкохол; св. Д. е работила по оплакването на подсъдимия от действията на полицейските служители и е била част от комисия, заключила че жалбата му е неоснователна; св. Р. е преминала по тротоара покрай автомобила на подсъдимия по време на процесната ситуация и така е възприела само  искането на подсъдимия да премести автомобила заради праха - което обстоятелство не е спорно; св. П. е преминал с автомобила си покрай този на подсъдимия от там по време на проверката и впоследствие е разбрал от подсъдимия само, че имал проблеми при тази проверка и му вадили оръжие, което също не е спорно. Спорните, релевантни за делото,  обстоятелства, касаят само действията на подсъдимия и св. С. след заявения пред пол. Й. втори отказ на подсъдимия да премести автомобила на посоченото място и настояването му да го премести на избрано от него. Именно тези действия, в тяхната същност и последователност, изясняват правно-релевантните факти. Останалите разминавания в конфронтираните се доказателствени средства изясняват факти от периферията на предмета на доказване, които обаче имат отношение към преценката дали действията на полицейските служители са били правомерни -  нпр.представил ли се е пол. Й. преди да изиска документите; правомерно ли е посочил мястото на спиране и имало ли е основание да дава разпореждане за преместване; както и правомерно ли е ползвано оръжие, но то следва процесния инцидент в хронологичен аспект и поради това не попада в обсега на преценката относно правомерността в действията на полицейските органи, които подсъдимият препятствал.  Спор има и относно факта гасен ли е двигателя на автомобила от подсъдимия и пален ли е отново преди действията му спрямо С., което е ирелевантно , ако все пак има потегляне на автомобила, при което той се спира в тялото на полицая, тъй като именно това движение има значение.

          Всъщност, спорно е и обстоятелството дали започналият проверката на подсъдимия полицай Й. му се е представил като такъв, защото основната теза на подсъдимия е, че той въобще не е разпознал тримата мъже като полицаи, тъй като те нямали отличителни знаци, униформи, паркираният отстрани автомобил бил без надписи; никой не му се представил. Тези твърдения се споделят изцяло от съпругата му св. П., който е пътувала с него в автомобила, но са опровергани както от свидетелите С., Й., К., така и от тези на св. П.. Последният е преминал по улицата, на която се е развил процесния инцидент и ясно при преминаването си е възприел паркираната Лада „Нива“ като полицейски автомобил ( „ имаше полицейска кола, мисля , че беше Лада „Нива“). За свидетеля П. не е имало никакви колебания дали тримата мъже, които са били в близост до автомобила на подсъдимия са били полицейски служители - в своя разказ той непосредствено споделя ( с.. 17,01,19г.) : „ …единият полицай …, другият полицай беше…и друг полицай….“ . Св. Р. ( с.з. 17,01,19), позната на подсъдимия, която случайно е преминала по тротоара и е станала свидетел на част от процесното събитие, също е възприела „колата на А., спряна от полицаи… видях двама полицаи“, чието местоположение спрямо спрения за проверка автомобил определя. 

Съвсем ясно идентифициращите ведомствената принадлежност надписи в горната част на униформите на пол. Й. и пол. К. , а на едната от тях - и полицейския знак, закачен на гърдите вдясно, се онагледяват от изведените фотоси от представения от подсъдимия запис на заключителната част на процесната ситуация ( л. 590 и сл., ДСП) - ф.к.№№ 1.2; 2.10; 2.16 ; 2.22;  2.26; 2.25, а на част от фотосите и знаците и надписите върху късия ляв ръкав на С. - ф.к №№  2.54; 2.55.   Наличието на тези отличителни знаци и надписи освен, че е очевидно и е било възприето директно от Р. и св. П., се потвърждава и обяснява точно от самите полицейски служители Й., К. и С., като в техните показания  то се представя по начина, илюстриран в посочените снимки.  

Затова и не се възприеха твърденията на съпрузите Палешникови, че Й. не се е представил преди да изиска документите и че за тях( водача и неговата спътница) въобще не било ясно, че мъжете, които ги приканват към проверка са били полицейски служители. Те са имали достатъчно идентифициращи ги като полицейски служители надписи и отличителни белези върху униформите си, така че качеството, в което искат да извършат проверка, е било съвсем ясно за съпрузите Палешникови. Техните твърдения в обратния смисъл са само цел да бъде оневинен подсъдимия.  

Ясни са били и дадените правомерни разпореждания още със спирането на автомобила- да спре на посоченото от пол. Й. място, което подсъдимят не изпълнил. Неизпълнението, както вече се посочи, не е спорно. Спорно е обстоятелството къде на пътното платно първоначално е бил спрял подсъдимия, за да се прецени налагало ли се е преместването му.спорно е и дали впоследствие все пак е изместил автомобила след повторно разпореждане. Според подсъдимят, той бил спрял „ там, където му посочил полицая“,но същевременно признава, че „ предприел лява маневра“, което съответства на твърденията на полицейските служители, че от една страна не спрял на мястото посочено от Й., а от друга - се позиционирал така на платното, че пречел дори на преминаващите в лентата за насрещно движение ( която е лява спрямо посоката на движение на подсъдимия).  Така, обърканите обяснения на подсъдимия, както и съответните им показания на неговата съпругата, относно факта  къде точно е спрял при подадения сигнал са опровергани. Ако е бил спрял на посоченото му място вдясно ( което е негово задължение и като водач - чл. 103 ЗДвП „крайно вдясно“  ),  няма да има причина Й. да му указва да се премести и освободи платното за свободно преминаване на движещите се по него автомобили. Защото преместването на автомобила е факт, който не се твърди от подсъдимия, но се съдържа в еднозначните твърдения на тримата полицейски служители и дори на св. Р.. Последната, преминавайки по тротоара, вижда автомобила на подсъдимия „едва ли не спрял в паметниците“, тоест до офиса, където се режат мраморни плочи. Така  показанията на тази свидетелка са в известна степен преувеличени досежно обстоятелството колко близо до този офис е бил джипа, тъй като от тези на С., Й. и К., както и на работещите в офиса свидетели Г. и П. става ясно, че от помещението , респ. мястото, където П. е режел камъни с ъглошлайфа, до платното има поне около 5-6 метра ( виж ф.к 1.8; 1.9;1.10 - л.60,ДСП). Обсъжданите твърдения на Р. потвърждават констатациите за пристрастието й към подсъдимия, тъй като се стреми да представя определени обстоятелства в негов интерес като определя, че „беше спрял едва ли не в паметниците“, но пък сочат все и обективен факт с признанието, че автомобилът е бил в близост до офиса - тоест бил е в дясно на платното . Така, че преместването на автомобила вдясно на платното е несъмнен факт.

Отсъствието на този факт в обясненията на подсъдимия е изцяло дължимо на опита му ( и този на съпругата му) да представи тенденциозно неправомерно отношение на полицейските служители от момента на спирането му. Това отношение е било и предмет на проверка от комисия, в която участвала св. М. Д. и която приключила с решение за неоснователност на оплакванията на подсъдимия от действията на полицейските служители ( л. 5 и сл., ДСП). Техните действия са били изцяло обусловени и съобразени с неправомерното поведение на подсъдимия от момента на неправилното му спиране при подаден сигнал от полицейски служител. След като все пак подсъдимият преместил автомобила на посоченото място от Й., докато той информирал С. за заявения и демонстриран отказ на водача, последвала покана да представи документите си, при която подсъдимият известно време търсил сред носените от него книжа, но не представи никакъв документ. Изреченото от него в тази ситуация също отсъства от обясненията му, но се потвърждава от показанията на С., Й. и К. - „намирал се на американска територия и  полицейските органи нямали право да му извършват проверка“.  Всъщност това възражение на подсъдимия доказва, че той още към момента на проверката е бил напълно наясно, че е проверяван от полицейски служители, което допълнително опровергава неговите и тези на съпругата му  твърдения в обратния смисъл.

 Освен словесно, подсъдимият се е противопоставил и с активни действия, на инициираната спрямо него в качеството му на водач на МПС проверка. Установено по делото е, че след като оспорил компетентността на полицейските служители, предприел движение с автомобила напред, при което на два пъти автомобилът се блъснал в тялото на пол. С.. Обясненията на подсъдимия досежно тези му действия са объркани и неясни, тъй като той сам определя действията си не като потегляне, а като „мърдане два пръста… ; отлепяне на 2 см. в посока Добровница“ и твърди „колата въобще не е тръгвала“ , но същевременно признава факти, които подкрепят извода, че е предприел движение с автомобила. И тъй като от значение за тази ситуация е дали е имало потегляне или не, следва изрично да се отбележи, че е ирелевантно дали подсъдимият е бил с угасен двигател или на режим паркинг. За изясняване на последващите му действия е от значение само дали е предприел действия, които са довели до движение на автомобила.   Самият той признава „колата да е мръднала нпр. два пръста и аз като го виждам какво иска да прави, веднага натискам спирачката…“.Споделя и неправилното си разбиране, че „потегляне се разбира да се включи на друга предавка“. Все пак, както неговите твърдения по фактите ( а не неправилната им преценка ), така и показанията на С., Й. и К., както и на намираща се в близост и наблюдаваща ситуацията Г. ( виж я на фотос 1.8 ; 1.9 и 1.10 , л. 60 ДСП) установяват, че подсъдимият е потеглил с автомобила и същият е спрял на два пъти в лявата подбедрица на С.. Последният, след като Й. го информирал за отказа на подсъдимия да премести автомобила вдясно на платното,  първоначално застанал пред него и след като П. потеглил се извърнал наляво и вдигнал ръката си. Автомобилът, поради ниската скорост, с която потеглил,  буквално спрял в тялото на С..  Това опроверга категорично твърденията на съпрузите Палешникови, че полицаят сам се бил „набрал“ на капака на автомобила. Св. Й., който е бил от лява страна на автомобила, до водача, добросъвестно признава, че не е разбрал за второто съприкосновение, но то се установява от напълно еднопосочните за този факт твърдения на С. и  намиращия се  от дясно на автомобила пол. К., който при тези действия, приближил към водача, извадил оръжие и го  насочил към  него, за да преустанови движението му към С. . Дали оръжието е било ползвано само от С. или от още един или двама от намиращите се на място полицаи е било предмет на изясняване в хода на проверката по жалбата на подсъдимия и е без значение за настоящия казус, тъй като хронологично следва инкриминираните действия, с които авторът на обвинението е приел, че е осъществен състава на приписаното на подсъдимия престъпление.

Тъй като при потеглянето на управлявания от подсъдимия  автомобил, той веднага се е спрял на два пъти в тялото на намиращия се непосредствено до него С., прокурорът е възприел това по-скоро като опит за потегляне, тъй като ако е изминато известно разстояние то действително ще е сантиметри. Значимият факт е блъскането на автомобила в тялото на полицейския служител, който е част от екипа полицаи, единият от които вече е дал разпореждане за спиране за проверка. Последвал е отказ на подсъдимия - тоест той е приел сигнала за спиране като задължителен и подлежащ на изпълнение, но е възразил относно начина, по който следва да го изпълни като е посочил и конкретни възражения, които не са били приети. И въпреки, че впоследствие е изпълнил разпореждането да спре на конкретно посоченото му място и е започнал да търси документи по даденото му разпореждане в този смисъл, внезапно е оспорил компетенциите на полицейските служители и дори е привел автомобила в движение, при което той двукратно се е спрял в тялото на намиращия се непосредствено пред него полицейски служител.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 270, ал.1 от НК се изразява в „пречене“ на орган на властта, ЧСИ или помощник ЧСИ да изпълнява своите служебни задължения. За да има „пречене“ , необходимо е да се създадат едно или повече препятствия за неговата дейност, която обаче следва да бъде сама по себе си законосъобразна, тоест всички действия да бъдат в съответствие с нормативните изисквания за тяхната същност и последователност.

 Престъплението по чл. 270, ал.1 от НК е резултатно, като престъпният резултат се изразява в създаване на една или повече пречки за дейността на съответния орган на властта, ЧСИ или помощник на последния, без да се изисква този орган да не е могъл да изпълни своите задължения ( както е и в случая, въпреки, че ДСИ изначално е подсигурил полагащото му се полицейско съдействие, до което така и не пристъпил). Изпълнителното деяние по чл. 270, ал.1 от НК се осъществява чрез действие ( активни действия, думи или физически действия ), с което се създава пречката за дейността ( виж вкл.Р 556/12г. на І н.о. на ВКС по н.д. 1780/12г.;р 271/ 12г. на ІІІ н.о. на ВКС пон.д. 795/ 12г.; Р16/ 2009г. на ІІІ н.о. на ВСК по н.д. 652/08г.) . Достатъчно за резултата е създаването на пречки, което обаче може да стане само чрез активни действия, но не и чрез бездействие.

 В процесния случай активните действия, с които е осъществено изпълнителното деяние на престъплението по чл. 270, ал.1 от НК,  са несъмнено установени и обсъдени подробно горе по своята същност и хронология.

Подсъдимият е съзнавал противоправността на деянието си. Съзнавал е, че създава пречки за дейността на полицейските органи по проверка, която следва да му извършат и затова е спрял. Съзнавал е като водач на МПС, че може да бъде спиран за проверка и проверяван от униформените полицейски служители С., Кабаков и Йордан за изпълнение неговите задължения като водач и тези по отношение на управляваното от него МПС. Именно поради това и е спрял на подадения му сигнал от Й.  и е започнал да търси исканите от него документи за проверката, които не открил и не представил, след което привел автомобила в движение докато пред него се намирал пол. С., чието тяло на два пъти преустановило движението на превозното средство и осуетило опитите  на водача автомобила да потегли напред.

 Горните изводи обосноваха и постановената по отношение на подсъдимия осъдителна присъда за престъпление по чл. 270, ал.1 от НК, предвидените за което наказания в НК са две – алтернативно : лишаване от свобода или глоба. Като се имаха предвид вида и размера им, съдебният статус на подсъдимото лице ( реабилитиран по право) и липсата на вреди от престъплението се прецени, че въпреки наличието на предпоставките по чл. 78а, ал.1 от НК, институтът за освобождаване от наказателно отговорност не следва да се приложи поради въведеното с  ал. 7 на чл. 78 ограничението за приложението му по отношение на орган на власт, какъвто е св. С. по смисъла на дефиницията на т.2 на чл. 93 и предвид документа на л. 33,34,35 и 37 и сл.).   

При определяне на  вида на наказанието, което следваше да се наложи, Съдът се съобрази с критериите за неговата индивидуализация по чл. 54, ал.1 от НК, както и с целите, които следва да се постигнат с налагането му, визирани в чл. 36 от НК.

Обществената опасност на деянието се отчете като висока, доколкото се касае се за престъпление против реда на управление. В случая е направен опит да се осуети възможността за изпълнение на задълженията на служители на такава институция, която има за свои основни задачи да противодейства на престъпността и защитава правата и свободите на гражданите и развива като своя основна дейност борба с престъпността чрез разследване на престъпленията, разкриването и предотвратяването им. Такива са били и конкретните задачи с поставения план за специализирана полицейска операция.

Обществената опасност на подсъдимия е ниска. Същият е реабилитиран по право; дълги години е живял в САЩ и от няколко години живее и работи като дентален лекар в Пазарджик, като при процесния инцидент е отивал на домашно посещение на онкологично болна пациентка ( майката на св. П.), както сам е споделил на полицаите.  Именно този повод, както и позитивните данни за личността на подсъдимото лице обосноваха решението по чл. 57, ал. 1 НК, че следва да му се наложи по-лекото от предвидените алтернативно наказания - глоба, която бе отмерена при лек превес на смекчаващите обстоятелства с оглед професионалния ангажимент на подсъдимия и липсата на други данни за противоправни прояви, на които противостои само процесната дръзка проява чрез описаните горе подробно действия. Прие се, че глоба в размер на 1000 лева  е съразмерна на тежестта на деянието при отчетената негова специфика,  в този смисъл - е справедливо възмездие за извършеното престъпление и ще постигне целите  по чл. 36 от НК от реализиране на наказателната отговорност в личен и обществен аспект.

 Обсъдените горе конкретни действия на подсъдимия от момента на подаване на сигнала му за спиране и особено дръзкият начин, по който е тръгнал директно с автомобила срещу намиращия се точно пред него полицейски служител категорично осуетиха възможността за преценка относно приложението на чл. 55 от НК, още повече, че наложеното наказание глоба в размер на 1000 лева съвсем не може да се прецени като тежко  и несправедливо, а тъкмо обратното ( виж извода горе).  

Постанови се по отношение на приложения към ДСП СД (л.79 по ДСП да бъде унищожен с делото, по съответния ред на ПАС.

 На основание чл.189, ал.3 от НПК бе осъден подсъдимия да заплати сторените по делото разноски в полза на ОД на МВР Пазарджик  в размер на 262,60 лева, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пазарджик в размер на 20,00 лева.

По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си .

 

 

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: