№ 205
гр. София , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20201000502537 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ищеца Ю. П. М., подадена
срещу решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І-27 състав,
постановено на 19.05.2020 г. по гр. дело № 3002/2019 г., с което е отхвърлен изцяло
искът на жалбоподателя, предявен на осн. чл.557, ал.1, т.1 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от ПТП.
Във въззивната жалба се излагат съображения, че обжалваното решение е
необосновано и незаконосъобразно. Подробно се описват претърпените от ищеца
вреди. Твърди се, че необосновано градският съд е приел, че по делото не е доказано
по безспорен начин, че вредите са причинени в резултат от противоправното поведение
на водача на неизвестния автомобил. Излагат се доводи, че по делото са събрани
достатъчно доказателства, от които може да се направи категоричен извод, че
неустановеният водач на неидентифициран автомобил е допуснал нарушение на ЗДвП
и неговото поведение е противоправно.
Иска се отмяна на решението и уважаване на исковата претенция изцяло, както и
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият ответник ГАРАНЦИОНЕН ФОНД чрез своя процесуален
представител оспорва жалбата. В подадения срещу нея отговор се излагат
съображения, че оплакванията на Ю.М. са неоснователни.
1
Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски –
юрисконсултско възнаграждение.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид оплакванията на жалбоподателя и становището на
въззиваемия ответник, намира следното:
Първоинстанционният съд е приел за установено, че на 30.05.2018 г. ищецът
Ю.М. е претърпял ПТП, изразяващо се в удар между предната част на лек автомобил
„Ситроен“, модел „Пикасо“ с рег. № ***, управляван от ищеца и задната част на
неустановен лек автомобил. Тези изводи на съда се основават на съставения протокол
за ПТП; докладна записка от автоконтрольор при „Пътна полиция“; сведения, дадени
от ищеца пред служителите на пътната полиция.
На базата на основното и допълнително заключения на вещото лице д-р Б. Б.
съдът е приел за установено също, че в резултат от удара между двата автомобила, на
Ю.М. са били причинени телесни увреждания. Експертизите на д-р Б. са подробно
обсъдени в мотивите към първоинстанционното решение.
В заключението си вещото лице инж. И. Т., изготвил авто-техническа
експертиза, е посочил, че процесното ПТП е настъпило в района на кръстовището на
бул. „Симеоновско шосе“ и бул. „Пейо Яворов“. На базата на наличните данни по
делото експертът е приел следния механизъм:
Автомобилът „Ситроен“, управляван от ищеца, се е движил по бул.
„Симеоновско шосе“ в посока от ул. „Никола Габровски“ към ул. „Св. Наум“. При
достигане на кръстовището с бул. „П. Яворов“ спрял, за да изчака зелен сигнал. Пред
него били спрели други автомобили. След като на светофарната уредба светнал зелен
сигнал, както ищецът, така и останалите автомобили потеглили. В същото време към
кръстовището се се приближавал автомобил със специален режим и с включен звуков
сигнал – сирена. Автомобилът, намиращ се пред този, управляван от ищеца, спрял, за
да пропусне автомобила със специален режим. Ищецът също спрял зад него. В
следващия момент водачът на неустановения автомобил предприел маневра „движение
на заден ход“, при което със задната си част ударил в предната част автомобила
„Ситроен“.
Според инж. Т., водачът на неустановения автомобил е имал възможността да
види в огледалото за обратно виждане автомобила „Ситроен“ и да не предприема
движение на заден ход. А за ищеца, който е бил спрял, не е била налице техническа
възможност да предотврати удара.
2
В съдебно заседание на 17.12.2019 г. вещото лице е заявило „Пътно-
транспортното произшествие не е било запазено и по тази причина не е направен
протокол за оглед и констативен протокол. Данните, по които съм работил, са от
свидетелски показания“.
По делото не са депозирани свидетелски показания. Въпреки положените от
ищеца усилия и многократно даваната от съда възможност, свидетели очевидци не са
били установени, поради което гласни доказателства не са събирани.
За да отхвърли иска, съдът е приел, че ищецът не е доказал по безспорен начин,
че вредите, за които претендира обезщетение, са резултат от противоправното
поведение на неустановен водач, управлявал неидентифициран лек автомобил, който е
напуснал произшествието, както и че липсват доказателства за механизма на ПТП.
Съдът е посочил, че протоколът за ПТП е съставен само по данни на ищеца, поради
което същият няма доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства.
С оглед липсата на изходни данни, върху които е изготвено заключението и
което е възпроизвело като факти само твърденията на ищеца, не би могло да се приеме
за установено, че ударът между двата автомобила се дължи именно на поведението на
водача на неизвестния автомобил, който внезапно е предприел маневра назад.
Обосновано първоинстанционният съд е приел, че след като механизмът на ПТП не е
установен, то не е доказано и противоправно поведение на водача на неустановения
автомобил, което би могло да ангажира отговорността на ГФ за обезщетяване на
вредите на осн. чл.557 от КЗ.
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния, че искът е
неоснователен, поради което подлежи на отхвърляне.
С оглед на изложеното, въззивната жалба на ищеца М. се явява неоснователна.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Жалбоподателят следва да заплати
на ответника по жалбата разноските за настоящата инстанция – 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд, Гражданско
3
отделение, І-27 състав, постановено на 19.05.2020 г. по гр. дело № 3 002/2019 г.
ОСЪЖДА Ю. П. М. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 55, бл.64, вх.В,
ет.2, ап.102, да заплати на ГАРАНЦИОНЕВ ФОНД със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4 юрисконсултско възнаграждение
за производството пред Софийския апелативен съд в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4