№ 34486
гр. София, 19.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110173891 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Н. И., чрез адв. М.,
срещу ......., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителен иск
по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожността на договор
за потребителски кредит № .... г., поради противоречието му със закона, под
евентуалност – иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1
ЗЗП за прогласяване на нищожността на клаузата по чл. 5 от договор за потребителски
кредит № .... г., поради неравноправния й характер, както и осъдителен иск по чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 5,00 лв. – частична претенция от общо дължимото
вземане в размер на 148,10 лв., представляващо получено без основание от ответника
плащане по договор за потребителски кредит № .... г., ведно със законната лихва за
забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че на 06.02.2023 г. сключила с ответника договор за потребителски
кредит № ....., за срок от 12 месеца, по силата на който й била предоставена в заем
сумата от 500 лв., при ГЛП от 3,38% и ГПР в размер на 49,85%. В чл. 5 от договора
било предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство от „......”. След усвояване
на сумата по кредита ищцата установила, че дружеството й начислило и такса за
обезпечението, предоставено от партньор на кредитодателя, в размер на 148,10 лв.
Твърди, че е погасила изцяло задълженията си по договора. Счита, че договорът е
недействителен поради липсата на съгласие, неспазена форма, както и поради
противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Отбелязва липсата на яснота относно
начина на формиране на ГПР по кредита, както и че посоченият в договора ГПР не
отговаря на действително приложимия. Счита, че разходите за възнаграждение в полза
на поръчителя следва да бъдат съобразени при изчисляване на ГПР по кредита.
Поддържа, че договорът бил сключен във вреда на потребителя, като същият
противоречал на изискванията за добросъвестност. Излага доводи за неравноправност
на клаузата по чл. 5 от договора, предвиждаща заплащането на възнаграждение за
предоставяне на поръчителство. В тази връзка, моли съда да прогласи нищожността на
процесния договор за потребителски кредит, евентуално на клаузата по чл. 5, както и
да осъди ответника за сумата от 5 лв. – частично вземане от общо дължимото в размер
на 148,10 лв., представляващо платена без основание сума по договора, ведно със
законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
взема становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че сключването
на договор за гаранция не представлява задължително условие за отпускане на
кредита. Сочи, че договорът за гаранция представлява отделна услуга, предоставена от
трето лице, поради което уговореното възнаграждение не следва да бъде съобразено
при изчисляване на ГПР по кредита. Не оспорва факта, че ищцата е погасила
задълженията си по кредита. Моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни. Претендира разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва:
В доказателствена тежест на ищцата е да докаже по делото пълно и главно
обстоятелствата, обуславящи недействителност на процесния договор за
потребителски кредит, евентуално на клаузата по чл. 5.
По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в доказателствена
тежест на ищцата е да докаже по делото пълно и главно, че е сключила с ответника
процесния договор за потребителски кредит, при посочените параметри в исковата
молба, че е заплатила твърдяната сума по договора, която е постъпила в патримониума
на ответника, както и че това разминаване на блага от имуществото на ищцата в
имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е било налице годен
юридически факт.
При доказване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на ответника е да
докаже валидно основание за получаване на процесното вземане.
Съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните, че помежду им е сключен договор за потребителски кредит № .... г., по
силата на който ищцата е усвоила предоставената в заем сума от 500 лв., както и
погасяването на задълженията на кредитополучателя по договора, чрез изплащане на
дължимата главница (500 лв.), възнаградителна лихва (16,90 лв.) и възнаграждение за
поръчител (148,10 лв.).
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
С исковата молба и отговора на исковата молба са представени писмени документи,
които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по
делото. Искането на ищцата за събиране на писмени доказателства по чл. 190 ГПК е
основателно единствено по отношение на приложимите към процесния договор
погасителен план и СЕФ. Останалите искания на ищцата за събиране на писмени
доказателства по чл. 190 ГПК и чл. 186 ГПК следва да бъдат оставени без уважение,
тъй като необходимите и относими към правния спор писмени документи са
представени с исковата молба. Искането на ищцата за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза следва да бъде оставено без уважение, тъй като има за цел
установяването на факти, които са отделени като безспорни по делото.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 10.11.2025 г. от 10.20 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че на основание чл.146,
2
ал.3 ГПК им предоставя едноседмичен срок от уведомяването да вземат становище във
връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните
процесуални действия в тази връзка, като в случай, че не направят доказателствени
искания, ще загубят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по
чл.147 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на ищцата –
и препис от отговора на ответника.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ....... в едноседмичен срок от получаване
на настоящото определение да представи по делото заверени преписи от приложимите
към договор за потребителски кредит № .... г. погасителен план и СЕФ.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че непредставянето на посочените документи ще
бъде преценявано от съда съгласно чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищцата за събиране на писмени
доказателства по реда на чл. 186 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза по делото.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3