Определение по дело №579/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

Постъпила е жалба от С. К. О. от гр. К., длъжник по изпълнително дело № 1401/2013 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812, с район на действие Кърджалийския окръжен съд, против постановление от 12.02.2015 г. за възлагане на недвижим имот. Твърди се в жалбата, че с молба на взискателя „Б. Д.” Е.- С. бил назначен и извършен опис на недвижим имот, собственост на ипотекарния длъжник К. М. О., а именно- 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор №, находящ се в гр. К., ул. „С. № , ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор №. След извършване на описа, ЧСИ разпоредил на лицензиран оценител изготвяне на експертиза за стойността на недвижимия имот. ЧСИ обявил няколко пъти описания недвижим имот на публична продан, която не се е състояла. ЧСИ разпоредил изготвяне от лицензирания оценител на нова експертиза за стойността на недвижимия имот и отново бил направен опит за провеждане на публична продан на процесния имот, които не се състояли поради неявяване на купувач. Жалбодателката била уведомена от ЧСИ, че е насрочена нова публична продан на имота от 09.01.2015 г. до 09.02.2015 г. На 10.02.2015 г. имота бил продаден на Р. Х И. за сумата 15650 лв., а на 12.02.2015 г. било изготвено постановление за възлагане на имота на купувача. Жалбодателката счита действията на съдебния изпълнител, обективирани в постановление от 12.02.2015 г. за възлагане на недвижимия имот, за незаконосъобразни. Проведената публична продан била изцяло опорочена поради опорочено наддаване вследствие занижена начална цена. Счита, че определената от съдебния изпълнител начална цена, не била правилно определена и това се отразявало на законосъобразното провеждане на наддаването. Твърди, че съдебният изпълнител нямал задължение да назначава вещо лице, което да определи цената на имота, а това било само негов прерогатив и той следвало да определи такава начална цена, при която би се стигнало до максимално висока стойност, която да удовлетвори кредитора и да погаси дълга, а в случая цената на имота била занижена. Поддържа се в жалбата, че съгласно чл. 468, ал. 1 от ГПК, началната цена на имота, от която следва да започне публичната продан, била 75 % от стойността му, която била 31352 лв., при което началната цена на публичната продан следвало да бъде в размер на 23514 лв., а не както е определена и за каквато е възложена на купувача- 15650 лв. Искането е да се отмени изцяло проведената публична продан на 10.02.2015 г. поради опорочено наддаване вследствие занижена начална цена.

Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно разпоредбата на чл. 436 ал. 3 от ГПК, в които поддържа, че жалбата е недопустима и алтернативно- неоснователна.

Окръжният съд, при извършената проверка по повод и във връзка с подадената жалба, констатира следното:

Изпълнително дело № 1401/2013 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812 и район на действие Окръжен съд- Кърджали, е образувано по молба на „Б. Д.” Е., с ЕИК и представен изпълнителен лист от 17.05.2013 г., издаден от Районен съд гр. Кърджали, против длъжника С. К. О., която е осъдена да заплати на кредитора „Б. Д.” Е. сумата в размер на 35556.72 лв., представляваща неизпълнени парични задължения по договор за ипотечен кредит от 11.09.2008 г., ведно със законната лихва и разноски по делото в размер на 1516.70 лв.

Жалбата изхожда от надлежна страна- длъжник по изпълнителното дело и като подадена в срок е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Основанията за обжалване действията на съдебния изпълнител са лимитативно изброени в чл. 435 от ГПК и не могат да бъдат тълкувани разширително. В чл. 435 ал. 2 и 3 от ГПК са изброени изчерпателно действията на съдебния изпълнител, които длъжникът може да обжалва, а именно: постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, постановлението за разноските, постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най- високата предложена цена. Тези конкретни действия на съдебния изпълнител са изчерпателно изброени, като извън тях, длъжникът не може да обжалва други действия. В случая, от съдържанието на подадената жалба може да се извлече, че са очертани двете законови хипотези, при които длъжникът би могъл да обжалва постановлението за възлагане.

В конкретния случай съдът приема, че публичната продан е проведена в съответствие с изискванията на ГПК, поради което същата не е опорочена. Не е опорочено и постановлението за възлагане, което е изготвено, без да са допуснати нарушения на закона. Поради това и депозираната жалба е изцяло неоснователна. Във връзка с изложеното в жалбата, следва да се посочи следното: В закона липсва легално определение на понятието „ненадлежно извършено наддаване”, но в практиката се приема, че за такова се счита наддаването, което е извършено в нарушение на разпоредбите на чл. 489 и чл. 490 от ГПК. Затова съдът приема, че основанията на длъжника за оспорване на постановлението за възлагане поради ненадлежно извършено наддаване, следва да визират случаи, при които е нарушена предвидената в посочените разпоредби процедура. В този смисъл е и приетото в Определение № 1028 от 12.05.2014 г. на САС по в. ч. гр. д. № 1707/2014 г. и Определение № 15519 от 22.07.2014 г. на СГС по в. гр. д. № 1036/2014 г. В случая, данните сочат на липсата на такива нарушения. Няма данни и за това- по отношение на наддавача да са налице пречките по чл. 490 ал. 1 от ГПК. Поради изложеното, съдът намира, че първото основание за отмяна на постановлението за възлагане- ненадлежно наддаване, не е налице. Не е налице и второто, визирано в чл. 435 ал. 3 пр. 3 от ГПК основание за отмяна, тъй като изнесеният на публична продан имот в случая безспорно е възложен по най- високата предложена цена. Видно от документите, съдържащи се в приложеното копие на изпълнителното дело, цената е определена при спазване на нормите на чл. 487 във вр. с чл. 468 от ГПК. Съгласно чл. 485 от ГПК съдебният изпълнител определя началната цена, от която ще започне наддаването, която е 75 на сто от стойността на вещта. В случая, описът и оценката на процесния имот са извършени изцяло в съответствие с разпоредбите на закона. Оценката съгласно техническата експертиза, съответства на пазарните условия и съобразно нея е определена и началната цена на публичната продан. Следва да се отбележи и, че правата на длъжника в изпълнителното производство не са нарушени, тъй като публичната продан се извършва не по одобрената и обявена от ЧСИ начална цена, а след наддаване по най- високата предложена цена като липсата на пазарен интерес и подаването само на едно наддавателно предложение, са обусловени от обстоятелства, стоящи извън съдебния контрол. Относно твърдението, че цената на имота, от която ще започне наддаването, се явява ниска, следва да бъде посочено, че в чл. 435 от ГПК не е предвидена процесуална възможност за обжалване на оценката на имот, изнесен на публична продан. Законът посочва, че съдебният изпълнител определя цената и може да прибегне до услугите на вещо лице, като оценката е елемент от Протокола за извършване на опис, а не от провеждане на публичната продан. Неоснователно е и твърдението, че съдебният изпълнител е длъжен да определи такава начална цена, която да удовлетвори кредиторите и да осигури погасяването на дълга, тъй като задължението на съдебния изпълнител се свежда до това да насочи изпълнението в съответствие с посочените от взискателя способи. Преценката, дали имотът, срещу който е насочено принудителното изпълнение, е годен и в състояние да погаси вземането на кредитора в пълен размер, не е задължение на този орган, нито е в неговата компетентност да следи и издирва възможността с проданта да се погаси целия размер на вземането. В случая, в протокола по чл. 492 ал. 1 от ГПК съдебният изпълнител е обявил, че е постъпило едно наддавателно предложение и за купувач е обявен единствения наддавач. И тъй като съдебният контрол е относно възлагането по най- високата предложена в процедурата по наддаването цена, извън предмета на обжалване е определянето на пазарната цена по чл. 468 от ГПК, както и на началната такава по чл. 485 от ГПК. Следва да се посочи обаче, че при евентуално неправилно определяне на оценката на имота, ако са настъпили вреди за длъжника, средство за защита е искът по чл. 441 от ГПК.

По изложените съображения, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената жалба от С. К. О. от гр. К., с ЕГН *, длъжник по изпълнително дело № 1401/2013 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812, с район на действие Кърджалийския окръжен съд, против постановление от 12.02.2015 г. за възлагане на недвижим имот 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор № 40909.123.81, находящ се в гр. К., ул. „С. №, ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор № за сумата в размер на 15650 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1/ 2/