Р Е Ш Е Н И Е
№ 375
гр.Плевен, 05.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, пети състав, в открито
съдебно заседание на първи септември две хиляди двадесет и втора година, в
състав: Председател:
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №511 по описа на
съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба от П.М.П. с ЕГН **********,***,
против Решение №2153-14-66/19.05.2022 год.
на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалба с
вх.№1012-14-146/21.04.2022 год. и е потвърдено Разпореждане
№141-00-1484-6/31.03.2022 год. на
ръководител на осигуряването за
безработица.
Жалбоподателят счита, че постановеното
решение е неправилно и незаконосъобразно, като излага твърдения относно
нарушение на материалния закон при издаването му. Подробно възпроизвежда
процесното решение, като сочи, че с § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на КСО е въведена легалната дефиниция на понятието "осигурено
лице” - физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. Изискването на законовата разпоредба на КСО,
съдържаща определението за "осигурено лице", е лицето да упражнява
трудова дейност. Следователно лицето трябва да има сключен трудов договор и
валидно възникнало трудово правоотношение, и реално да осъществява трудова
дейност в рамките на това правоотношение. Твърди, че по силата на трудов
договор, подписан между него и „Христина 08” ЕООД, е извършвал трудова дейност,
поради което счита, че по отношение на него е възникнало основание за
осигуряване при осигурител „Христина 08” ЕООД. Счита, че е осигурено лице по
смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО и поради това
има право на обезщетение за безработица. За процесния период е отговарял на
условията за получаване на парично обезщетение по чл. 54а от КСО. Сочи, че задължение
на работодателя е да внася дължимите социални и здравни осигуровки.
Обстоятелството, че са заличени данните по чл. 5, ал.4 от КСО, в Регистъра на
осигурените лица /РОЛ/, които имат значение за определяне на правото, размера и
периода за изплащане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/, по отношение
на осигурителя „Христина 08” ЕООД, не означава, че не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от
Допълнителните разпоредби на КСО и не отговаря на условията за получаване на
парично обезщетение по чл. 54а от КСО.
Моли
да се постанови решение, с което да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно Решение №2153-14-66/19.05.2022 г., постановено от Директора
на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена като неоснователна жалба с
вх.№1012-14-146/21.04.2022 г. и е потвърдено като правилно и законосъобразно
Разпореждане №141-00-1484-6/31.03.2022 г. на ръководител на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Плевен, с което е отменено Разпореждане
№141-00-1484-1/13.04.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица
по чл.54а от КСО за периода от 01.04.2020 г. до 30.11.2020 г. в размер на 22,
66 лв. дневно.
В съдебно заседание жалбоподателят П.М.П. се
явява лично и моли съда да уважи жалба му. Счита, че няма вина, тъй като е бил
одобрен от Бюрото по труда и от НОИ Плевен. Алтернативно моли съда да се отмени
решението и разпореждането в частта, с която се претендира връщане на лихвите.
Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ –
Плевен, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Т. с пълномощно по
делото, която моли съда ад отхвърли жалбата. Счита, че от приложените
доказателства не може да се направи категоричен извод, че П. е упражнявал
трудова дейност при осигурителя за процесния период. Позовава се на приложения
по делото КП, от който се установява, че в този период дружеството не е извършвало стопанска дейност, поради
което и наетите в него лица, в т.ч. П., не са могли обективно да упражняват
трудова дейност. След установяване на тези обстоятелства административният
орган е издал и задължителни предписания, с които е заличил подадените данни в
РОЛ и след заличаването П. не отговаря на условията на чл.54а от КСО да има
осигуряване последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.
Административен
съд-Плевен, пети състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт,
съобрази доводите на страните и представените доказателства, приема за
установено следното:
Предмет на оспорване по делото е Решение № 2153-14-66/19.05.2022
г., издадено от Директора на ТП на НОИ-Плевен /л.6-9/. Същото е постановено след подадена жалба
вх. №1012-14-146/21.04.2022 г. от П.. Посочени в решението са следните
фактически констатации:
Със
заявление вх. №351/01.04.2020 г., подадено чрез дирекция „Бюро по труда“, гр.
Плевен, П. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица. Приложена
е заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение с осигурител „Христина
08“ ЕООД, гр. Плевен, считано от 1.04.2020 г. С разпореждане
№141-00-1484-1/13.04.2020 г. е отпуснато ПОБ на
П., считано от 1.04.2020 г. до 30.11.2020 г. в размер на 22,66 лв.
дневно. С ново заявление вх. №2821/24.06.2020 г. П. е декларирал промяна в
обстоятелствата, а именно, че считано от 26.06.2020 г. упражнява трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване. Приложено е и копие на
трудов договор №2001/24.06.2020 г. сключен с „Брилянтин 19“ ЕООД. С последващо
разпореждане №141-00-1482-2/25.06.2020 г. е прекратено изплащането на
отпуснатото ПОБ на П., считано от 26.06.2020 г. с мотив: започване на трудова
дейност на непълно работно време. С ново заявление вх. №3412/05.08.2020 г. за промяна
в обстоятелствата П. е декларирал, че е с прекратено правоотношение, считано от
1.08.2020 г., като е приложена заповед за прекратяване на трудово
правоотношение. С последващо разпореждане №141-00-1484-6/31.03.2022 г. е
отменено разпореждане №141-00-1484-1/13.04.2020 г. за отпускане на ПОБ на П..
Като мотив в разпореждането е посочено, че са заличени данните за осигурителя
„Христина 08“ ЕООД, гр. Плевен в РОЛ. Това разпореждане е обжалвано от лицето.
В
случая обжалваното разпореждане е постановено в резултат на извършена проверка
от контролен орган на ТП на НОИ - Плевен на осигурителя „Христина 08“ ЕООД, за
което е съставен констативен протокол №КВ-5-14-01098612/15.03.2022 г. Съгласно
отразеното в протокола по данни в Търговския регистър „Христина 08“ ЕООД, гр.
Плевен е била с правна форма ООД до 12.09.2018 г. със съдружници Х.М.Р. ЕГН **********
и Н.Ц.Ц. ЕГН **********. Същите са прехвърлили своите дружествени дялове на С.В.П.,
ЕГН ********** от 13.09.2018 г. и той е вписан за едноличен собственик и
управител на дружеството. Правени са неуспешни опити да бъде открит управителя
на дружеството С.В.П. на адреса по седалище на дружеството, който съвпада с
постоянния му адрес - гр. Плевен, ж.к. „Сторгозия“, бл. ****. Писмата,
изпратени на постоянен адрес, се връщат с отбелязване „непотърсен“. Настоящ
адрес ***. След проведен разговор с Д.П. - длъжностно лице от Кметство с.
Коиловци е установено, че лицето не пребивава в селото от дълги години. Писмата,
изпратени на настоящия адрес се връщат с отбелязване „преместен“, поради което
на основание чл. 108, ал. 6 от КСО е потърсено съдействието на органите на МВР.
На 4.02.2021 г. е осъществен контакт със С.В.П., който е предоставил писмени
обяснения относно това как му е прехвърлена фирма „Христина 08“ ЕООД от лице,
което не познава, срещу пари и не разполага с никакви документи и печат. На
името му има регистрирани или прехвърлени дружествени дялове от 14 фирми, и в
писмените си обяснения декларира, че не притежава документи и печати на тези
дружества. От информационната система на НОИ е видно, че след прехвърляне на дружеството
на Петров, в него са назначавани лица по трудови правоотношения, подавани са
данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за период м.10.2019 г.- м.07.2020 г. за наети лица
по трудови правоотношения и за самоосигуряващото се лице, като за същия период
от дружеството са преведени осигурителни вноски в размер на 1.76 лв.
Упражняването на трудова дейност е основополагаща за възникване на
осигуряването. Съгласно чл. 5, ал. 6 от КСО данните по чл. 5, ал. 4 от КСО се
използват за изчисляване и отпускане на парични обезщетения и помощи от
държавното обществено осигуряване (ДОО). От фондовете на ДОО са изплатени
1465.01 лв. за парични обезщетения на работещи по трудови правоотношения лица.
В тази връзка и съгласно чл. 5, ал. 3 от Инструкция №1 от 03.04.2015 г. за реда
и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи
на Националния осигурителен институт на 5.02.2021 г. е изпратено писмо до ТД на
НАП гр. Велико Търново, офис гр. Плевен №Ц1056-14-1220#6, с което е информирана
агенцията за горепосочените факти и обстоятелства. Поискана е проверка на
подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода 01.10.2019 г. - 31.07.2020 г.
и осъществявало ли е дружеството стопанска дейност за този период. След тази
дата (31.07.2020 г.) трудовите правоотношения на лицата са прекратени. След
изпратено напомнително писмо на 19.01.2022 г. от ТД на НАП гр. Велико Търново,
офис гр. Плевен е изпратен констативен протокол
№ПО-04001521008680-073-001/05.04.2021 г. със следните констатации:
1.
За периода от 01.10.2019 г. до 05.04.2021 г. в
дружеството са назначени 34 лица по трудови правоотношения, за които са
подадени данни по чл.5, ал.4 от КСО с квалифициран електронен подпис (КЕП)
издаден на „Христина 08“ ЕООД.
2.
Образувано е изпълнително дело № *********/2020
г. поради невнесени осигурителни вноски за период 1.10.2019 г.- 31.07.2020 г.
3.
За проверявания период дружеството няма
регистрирано фискално устройство и банкови сметки.
4.
Не са установени декларирани покупки или продажби
от регистрирани по ЗДДС лица към и от „Христина 08“ ЕООД за период 1.10.2019 г.- 28.02.2021 г.
5.
В хода на проверката е констатирано, че в
дружеството са назначени 24 лица на длъжност „таксиметров шофьор“. С писмо
№ИР-192/12.03.2021 г. Община Плевен уведомява ТД на НАП гр. Велико Търново,
офис гр. Плевен, че не е издавала разрешение за таксиметрова дейност на
„Христина 08“ ЕООД.
6.
За 2019 г. дружеството няма подавана годишна
данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, към момента на извършване на проверка
срокът за подаване на декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2020 г. не е бил изтекъл.
От така
изложените факти и обстоятелства и направените констатации а именно: липса на
годишна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г., липса на фискално устройство и
реализирани приходи, липса на доказателства за реално постъпили приходи, от
които да се изплащат трудови възнаграждения, липса на представени доказателства
за извършване на стопанска дейност на дружеството е изразено становище, че
лицата, за които са подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от „Христина 08“ ЕООД
ЕИК ********* за периода 1.10.2019 г. – 31.07.2020 г. (сред които и П.) не са
извършвали трудова дейност, за която да подлежат на осигуряване по реда на КСО.
На управителя на дружеството С.П. са връчени срещу подпис на 18.02.2022 г.
задължителни предписания №ЗД-1-14-01077238 издадени на 17.02.2022 г. за
заличаване на подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО на наети лица по трудови
правоотношения и за самоосигуряващото се лице за период 01.10.2019 г.-
31.07.2020 г. В настоящия случай П. е получавал парично обезщетение за
безработица за периода 1.04.2020 г. - 30.11.2020 г., но не са налични данни
дружеството да е упражнявало стопанска дейност за периода 1.10.2019 г. -
31.07.2020 г., поради което няма как и наетите лица да са упражнявали трудова
дейност. В тази връзка е прието, че лицата, за които са подадени данни
по чл. 5, ал. 4 от КСО от „Христина 08“ ЕООД (сред които и П.) за периода
1.10.2019 г.- 31.07.2020 г. не са извършвали трудова дейност, за която да
подлежат на осигуряване по реда на КСО и в тази връзка са дадени задължителни
предписания за заличаване на данните №ЗД-1-14-01077238/17.02.2022 г. В
решението е посочено, че съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично
обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. В конкретния случай
след извършеното заличаване на данните в РОЛ за периода 01.10.2019 г. -
31.07.2020 г. се установява, че лицето няма осигуряване във фонд „Безработица“
12 от последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването, поради което
няма право на парично обезщетение за безработица и при съобразяване на изложените
обстоятелства Директорът на ТП на НОИ Плевен в оспореното решение е приел, че правилно
е постановено разпореждане №141-00-1484-6/31.03.2022 г. на ръководител на
осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО
е отменено разпореждане №141-00-1484-1/13.04.2020 г. за отпускане на ПОБ на П..
С оглед
гореизложеното е прието, че разпореждане №141-00-1484-6/31.03.2022 г. на
ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ -
Плевен се явява правилно и законосъобразно постановено, и е потвърдено изцяло.
Оспореното
решение е получено от П. на 27.05.2022 г.
/л.10/, като жалбата против него е подадена на 10.06.2022 г., видно от вх.№ на
органа на л.3.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С оглед на
датата на получаване на решението - 27.05.2022 г., съдът приема, че подадената
на 10.06.2022 г. срещу него жалба е допустима като подадена в срок, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата
на чл.54ж, ал.1 от КСО, паричните обезщетения за безработица се отпускат,
изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с
разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
Съгласно посочения като приложим чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО, влязлото в сила
разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал,
когато: 1. са представени нови документи или доказателства, които имат значение
за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за
безработица;
Процесното разпореждане
е издадено от „ за ръководител на осигуряването за безработица“ при ТП на НОИ –
Плевен, оправомощен с приложената на л.40 от делото Заповед
№1015-14-64/25.04.2018 год., който именно е длъжностното лице, на което е
възложено да издава и подписва разпорежданията за отмяна на разпореждане, с
което е отпуснато ПОБ, с оглед на което разпореждането е издадено от
компетентен по място, материя и степен орган, съобразно хипотезата на чл. 54ж, ал. 2, т.1 от КСО.
На следващо
място, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО, пред ръководителя на съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби
срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване
на обезщетенията за безработица, като ал. 3 от същата норма регламентира, че
ръководителят на ТП на НОИ (РУСО) се произнася по жалбите с мотивирано решение
в едномесечен срок от получаването им. Процесното Решение е издадено от
директора на ТП на НОИ – Плевен при условията на заместване, като видно от
приобщените упълномощителна заповед №1016-40-691/10.06.2016 год. на л.39 и Заповед
№10794/9.05.2022 год. за отпуск е
видно, че подписалият решението П.Д. е надлежно упълномощен и е имал правомощие
да подпише решението. Ето защо съдът намира, че оспореното решение е издадено
от компетентен орган по чл. 117, ал. 3 от КСО,
в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата
материална и териториална компетентност.
Оспореното
решение е издадено в предвидения от закона едномесечен срок /жалбата против
разпореждането е постъпила в ТП на НОИ – Плевен на 21.04.2022 г., а решението е
постановено на 19.05.2022 г./, като същото е постановено при спазване
изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата
на чл. 59, ал. 2 от АПК, приложима по силата на чл. 117, ал. 5 от КСО,
включително с подробно посочени фактически и правни основания за издаването му.
В изпълнение на специалната норма на чл. 117, ал. 5 от КСО,
препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт,
административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с
жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО, т. е. не са
налице нарушения, свързани с формата, съдържанието и сроковете за издаване на
оспорения административен акт, и по отношение на същия не е налице
отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Разгледан по
същество, оспореният акт е законосъобразен, като издаден в съответствие и с приложимите
материалноправни разпоредби на закона, по следните съображения:
Легална
дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице,
което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по
чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски;
осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10,
продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. В чл. 10, ал. 1 от КСО
е уредено, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Трябва да са
изпълнени кумулативно двете условия – осъществяване на трудова дейност и
дължимост на осигурителни вноски, за да бъде едно лице осигурено. Следователно,
наетите от дружеството лица /и конкретното П./ трябва не само да имат сключен
трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да
осъществяват трудова дейност в рамките на това правоотношение. В случая е
прието, че П., не е упражнявал трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО
в периода 1.10.2019 г. – 1.04.2020 г., доколкото дружеството не е имало
стопанска дейност през периода 1.10.2019 г. – 31.07. 2020 г., и поради това П. не
може да се счита за осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО.
Основание да
се приеме, че дружеството не имало стопанска дейност в този период е
установеното при проверка от ТП на НОИ и констативен протокол за същата, както
и въз основа на констативен протокол от ТД на НАП. Установяването на връзка с
дружеството е било трудно, като вписаният на 13.09.2018 г. управител е бил
намерен едва след съдействието на органите на МВР. Същият посочва, че фирмата
му е била прехвърлена срещу пари, като не притежава документи и печати на
същата. Въпреки това, в периода 1.10.2019 г.- 5.04.2020 г., в дружеството са
назначени 34 лица по трудов договор. Същото дружество не притежава ФУ и банкови
сметки, няма декларирани покупки и продажби от регистрирани по ДДС лица, не е
подадена ГДД за 2019 г. Освен това, община Плевен уведомява, че не е издавала
разрешение за таксиметрова дейност на дружеството.
Въз основа
на тези данни правилно е направен извод, че дружеството не е имало дейност през
този период, от което следва, че наетите лица не са упражнявали трудова дейност
– не са имали възможност да упражняват такава.
Освен това
съдът съобразява и следното:
Съгласно чл. 92 ЗКПО
ГДД и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължени лица, които през
данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за
счетоводството.
Наличието на тази хипотеза подкрепя изводите на органите на ТП на НОИ досежно
невъзникналото процесно осигурително правоотношение.
Видно от
приложената заповед за прекратяване на трудовия договор, П. е бил назначен в
дружеството на длъжност „таксиметров шофьор“, като мястото на работата му е в
гр.Плевен.
Законът за
автомобилните превози /ЗАП/ посочва в чл.1, че урежда условията и реда
за: 1. обществените вътрешни и международни превози на пътници и товари
с автомобили, извършвани от български или чуждестранни превозвачи; Съгласно
чл.24, ал.1 от същия закон, таксиметров превоз на пътници се извършва от лица
по чл. 12, ал. 1
с автомобили, включени към удостоверението за регистрация за таксиметров превоз
на пътници, за които има издадено разрешение от съответната община, на
територията на която ще се извършва превозът, и които отговарят на изискванията
на наредбата по чл. 12а, ал. 5.
Съгласно чл.24а, ал.1 в приложимата редакция, разрешението за таксиметров
превоз на пътници се издава от кмета на общината или от упълномощено от него
длъжностно лице, за всеки отделен автомобил. В разрешението се вписват данните
на водача в случаите, когато той извършва дейността от името на регистриран
превозвач, но за своя сметка.
Видно от така посочените разпоредби, осъществяването на трудова дейност
на длъжност „таксиметров шофьор“ е подробно правно регламентирано, като не може
да се извършва без издадено разрешение за таксиметров превоз на пътници, даващо
това право на регистриран търговец, което е издадено от кмета на общината или
от упълномощено от него длъжностно лице, за всеки отделен автомобил, като в
същото разрешение се вписват данните на водача в случаите, когато той извършва
дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка.
С оглед липсата на такова издадено
разрешение за дружеството от община Плевен, не може да се приеме, че П. е
извършвал дейност като „таксиметров шофьор“ с място на работа гр.Плевен. За да
извършва такава дейност, по отношение на дружеството – работодател е следвало
да има издадено съответно разрешение. Освен това, в същото разрешение е
следвало П. да бъде посочен като водач на автомобил, ако извършва дейността от
името на регистриран превозвач, но за своя сметка.
Следователно П. в периода от 1.10.2019 г. до 1.04.2020 г. не е полагал
труд в гр.Плевен като "таксиметров шофьор" в полза на работодател
"Христина 08" ЕООД, съответно осигурително правоотношение между него
и този работодател не е възникнало, защото дружеството не е извършвало реална
търговска дейност в този период, още по-малко таксиметрова такава, и П. не е
работил като „таксиметров шофьор“ по трудовото правоотношение между тях, възникнало
съгласно трудовия договор. Поради това жалбоподателят не може да се счита за
осигурено лице при осигурител "Христина
08" ЕООД и данните, подадени за него по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са
заличени служебно след извършена проверка. С оглед липсата на достатъчно
осигурителен стаж в последните 18 месеца поради тези причини правилно
административният орган е отменил разпореждането, с което му е отпуснато
обезщетение за безработица.
Решението е в съответствие и с целта на закона, като КСО посочва, че право
на ПОБ имат само лица, надлежно работили определен период преди прекратяване на
осигуряването.
С оглед на
изложеното, решението е постановено от компетентен орган, в предписаната от
закона форма, съобразено с административно производствените правила,
материалния закон и целта на закона, поради което жалбата срещу него следва да
се отхвърли.
Воден от горното
и на основание чл.172, ал.1 и ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.М.П.
с ЕГН **********,***,
против Решение №2153-14-66/19.05.2022
год. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с
което е отхвърлена жалба с
вх.№1012-14-146/21.04.2022 год. и е потвърдено Разпореждане
№141-00-1484-6/31.03.2022 год. на
ръководител на осигуряването за
безработица.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване, на основание чл.119 от КСО.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: