Р Е Ш Е Н И E
№ 262 18.09.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
На осемнадесети август две хиляди и двадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Станка
Чавдарова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
т.дело номер
354 по описа за 2019 година.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковата претенция на „Томатекс хоум текстил“ ЕООД с ЕИК 20052888, със седалище и арес на
управление гр.Бургас, ул. „Константин Величков“ No 63, представлявано от
управителя Малек Мохамед Туме, против ЗК“Уника“ АД, ЕИК
*********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Юнак“ №11-13, с искане за
осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 26 255 лв. на
ползващото се от имуществената застраховка лице – „Банка ДСК“ ЕАД, за вреди на
имущество от покрит риск по застраховка „имущество в малки и средни
предприятие“, сключена с полица №18006ВS0012, ведно със законната лихва от завеждането на иска до окончателното
изплащане на сумата.
От фактическа
и правна страна ищецът твърди, че е сключил имуществена застраховка с ответника
с полица №18006ВS0012 със срок на валидност 18.02.2018 – 17.02.2019
год. Заявява, че на 08.08.2018 год. при проливен дъжд се наводнил приземния
етаж на магазина и се получило намокряне на стоки и материали, подкожушване на
мазилката, оцветяване и замърсяване на вътрешни стени, влага по стените и пода,
описани в констативния протокол, съставен при огледа от представител на
застрахователя. Ищецът твърди, че въз основа на уведомление от 08.08.2018 год.
застрахователят завел щета № 18ВS0060005, а на 09.08.2018
год. бил извършен оглед и съставен констативен протокол за щетите. Твърди се,
че ищецът предприел възстановяване на последиците от наводнението. Била
съставена комисия с участието на представител на застрахователя и
счетоводителя, обслужващ предприятието, която съставила протокол за увредените
материални запаси, подлежащи на бракуване. Ищецът представил на застрахователя
удостоверение от НИМХ за количеството на дъжда, както и всички поискани му
документи за установяване вида и размера на вредите. След около 2 седмици
получил писмо от застрахователя, с което били поискани нови документи. Ищецът
представил справки, спецификации, извлечения от счетоводната складова програма,
копия от фактури. Твърди се, че поради проточилата се във времето
кореспонденция ищецът наел склад, в който да съхранява увредените от
наводнението стоки. Сочи, че застрахователят изплатил на третото, ползващо се
лице – „Банка ДСК“ ЕАД обезщетения в размер на 1 684,66 лв. и 169,28 лв.,
т.е. общо 1 853,94 лв., при увредено имущество на обща стойност
28 079.09 лв. По обяснения на застрахователя, този размер на обезщетението
бил определен, тъй като за голяма част от погиналото имущество (изключая 12 бр.
от 86 бр. артикули) не може да да се определи доставна цена от представените
документи. Заявява се, че поведението на застрахователя е в противоречие с
чл.386 ал.2 от КЗ, чл.400 ал.4 от КЗ и чл.405 ал.1 от КЗ. Уточнено е, че
обезщетението е формирано, като от претърпените вреди на обща стойност 28 079.09
лв. е приспаднато изплатеното обезщетение.
В съдебно
заседание претенцията се поддържа, ангажират се доказателства.
Ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основателност с твърдения, че е
заплатено обезщетение в размер на 1853,94 лв., тъй като само за 12 бр. артикули
може да се установи доставната цена, понеже само за тях застрахованият е
представил документ за придобиване. Твърди се, че за всички останали стоки
липсват документи за придобиване – фактури с прилежащи към тях спецификации,
поради което липсват доказателства, че посочените в справката от ищеца са били
придобити от него, още по-малко – на каква цена. Твърди се, че от посочената
„справка“ не може да се установи къде се е намирало имуществото, нито, че
посочените артикули са се намирали на адреса на застрахованото имущество.
Оспорва се доказателствената стойност на справката, тъй като документът не е
надлежно съставен и подписан, липсва участие и подпис на счетоводител в
комисията, не става ясно на база на какви цени е съставен документа – доставни
или продажни. Ответникът заявява, че съгласно т.42.3 от общите условия към
застраховката застрахованият трябва да докаже размера на щетата чрез
представяне на документи. След като дружеството е регистрирано по ЗДДС, то
следва да разполага с фактури за придобиване на закупените стоки, които да
съдържат подробен асортимент или с посочена обща стойност, но с прилежаща
спецификация по подробен асортимент. В
случая ответникът е изискал именно такива документи, за да бъде обоснован
размер на щетата, но такива доказателства не са били представени от ищеца,
включително няма доказателства чия собственост е имуществото и на каква
стойност е придобитото. Ответникът заявява, че стоките не са в обхвата на
застрахователния договор и не носи отговорност за погиване на чуждо имущество.
Претенцията се оспорва и по размер.
В съдебно
заседание оспорването се поддържа, представят се доказателства.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, представените доказателства
и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните
не се спори, че с полица №18006ВS0012 е сключен договор за
застраховане на имущество на ищеца, находящо се на адрес гр.Бургас,
ул.“К.Величков“ №63, за срок от
18.02.2018 год. до 17.02.2019 год. Не се спори също така, че на 08.08.2018 год.
е настъпило събитие, представляващо покрит риск по застраховката – наводняване
на приземно помещение на търговеца, при което са били намокрени топове плат. По
повод уведомление, подадено от ищеца, ответникът е образувал щета №18ВS0060005,
извършил е оглед на помещението, в което се е намирало намокреното имущество и
след продължителна кореспонденция е изплатил обезщетение, което според ищеца е
в размер, недостатъчен за покриване на действително претърпените вреди.
От събраните
доказателства се установява, че при сключване на договора застрахованият е
попълнил предложение-въпросник, касаещо вида на застрахованото имущество –
материални запаси на стойност 357 000 лв., описани като дамаски, пердета и
щори. Във връзка с поставени изисквания от застрахователя, ищецът е представил
по щетата документите са придобиване на стоките – фактури, стокови разписки,
митнически декларации и протокол за бракуване на материални запаси, които са
били преценени като недостатъчни за доказване размера на вредите, тъй като в
тях липсва информация за цена на придобиване – отговор на застрахователя от
26.03.3019 год. на л.18 от делото. В същия отговор се посочва, че фактурите не
отговарят на изискванията на чл.114 от ЗДДС, липсват спецификации и в тях е
посочена само стойност, поради което размерът на щетата не може да бъде
определен.
От показанията
на св.М. и К. се установява, че и двете са посетили търговския обект на ищеца
по повод наводнението на 08.08.2018 год. Св.М. е посетила обекта в качеството
си на експерт към застрахователното дружество и непосредствено установила
намокрянето на помещението и платовете, описала като брой намокрените топове в
протокол и направила снимки. Свидетелката посочва, че ѝ били представени
две полици, едната за помещенията, а другата – за стоката. При посещението си
поискала документ за собственост, за да се увери на кого е помещението. Св.К.
потвърждава за настъпилото събитие. Сочи, че топовете плат в магазина на ищеца
били намокрени и заявява, че след това били изнесени и се съхраняват от него в
друг склад. Заявява, че при сключването на договора било попълнено
предложение-въпросник с декларативен характер и застрахователят не е поставял
условие да се удостовери собствеността на стоката.
От
заключението на в.л.Дечева се установява, че е направила оглед на увреденото
имущество в присъствието на двете страни и е направила снимки – Приложение №1.
В това приложение топовете плат са номерирани и са установени общо 93 топа,
което съответства на посоченото в протокола за опис на вредите: 14, 28, 51. От
заключението е видно, че по делото са налични документи за придобиване на обща
стойност 69 967,84 лв., като към тях са приложени стокови разписки. Същите
са подробно описани на стр.7 от заключението и се съдържат в преписката по
щетата. Те представляват инвойси и митнически декларации, тъй като доставчиците
са от Унгария и Турция. Сочи се в заключението, че фактури, отговарящи напълно на
изискванията на чл.114 от ЗДДС, не са налични и не е възможно да има такива,
тъй като те са задължителни само за българските доставчици. Според българския
ЗДДС фактурите следва да съдържат подробен асортимент – наименование, метраж,
цени във валута с приложена спецификация. Установява се от заключението, че
осчетоводяването по Сметка 304 Стоки в съответствие със ЗСч е в стойностно
изражение. Тъй като Сметка 304 Стоки е синтетична (отчитането се извършва посредством финансов
измерител и резултатът е общ показател за отчетните обекти) може по усмотрение
на ръководството на предприятието да се открият аналитични сметки на отделните
видове стоки, по групи стоки или по артикули, но това не е задължително и не се
изисква от закона. Същото според заключението се отнася и за регистрите по ЗЗДС- дневници за покупки и продажби и
съответстващите им счетоводни сметки (Сметка 4531 Начислен ДДС за покупките и
Сметка 4532 Начислен ДДС за продажбите) – те се водят посредством финансов
измерител (стойностно в лева), описват се с индивидуализиращи данни за
доставчика, документа, вида на доставката и стойността, но не и подробните
характеристики на стоките и услугите. В отговора на в.2 на ответника вещото лице е посочило, че в представените
инвойси и митнически декларации стоките са описани съгласно изискванията за
тези документи. За каква част от увредените стоки са налични фактури за
придобиване от ищеца не може да се определи точно по артикули, тъй като в тях
стоките не са описани подробно и не е имало изискване да бъдат описани
подробно.
Според
отговора на в.1 на ищеца, действителната стойност на увреденото имущество –
дамаски и пердета, възлиза на 29 235,21 лв.
При така
събраните доказателства се налага извод за основателност на претенцията. Следва
да се подчертае, че ответникът не спори за това, че е настъпило застрахователно
събитие – покрит риск по застраховката, нито спори, че при огледа негов
представител е открил и описал увредено имущество – намокрени общо 93 топа
плат. Също не е спорно, че увреденото имущество е било в търговския обект на
ищеца, описан в застрахователната полица – Бургас, ул.“Константин Величков“
№63. По естеството си това увредено имущество съвпада със застрахованото – материални
запаси от вида, посочен в предложението-въпросник и в т.2.2.4 от общите
условия.
При настъпване
на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието – чл.386 ал.2 от КЗ. Вреда по см.на §1 т.5 от ДР на КЗ
е неблагоприятна промяна чрез засягане, накърняване или унищожаване на човешко
благо – имущество, права, телесна цялост, здраве и психическо състояние. В случая, както вече се посочи, ответникът не
оспорва, че в резултат на намокрянето платовете са повредени и не могат да
бъдат предлагани като стока, което за ищеца представлява вреда. Предпоставка за изплащане на обезщетение
според ОУ е застрахованият да докаже размера на щетата – чрез представяне на
документи, удостоверяващи размера на вредите и/или направените разходи. Според
съда представените документи, съдържащи се в преписката по щетата, са
достатъчни за определяне размера на
претърпените вреди. На първо място следва да се посочи, че ответникът е
застраховал стоково-материални ценности на определена стойност, които за всеки
търговец представляват динамична величина. От справка по партидата на ищеца в
ТР се установява, че регистрирания предмет на дейност на търговеца е сделки за
производство, дизайн-консулт и търговия с интериорен текстил – дамаски, платове,
пердета, завеси и суровини и сделки за извършване на приложни услуги с
интериорен текстил, от което следва, че застрахованите стоки са били
предназначени за осъществяване на стопанската му дейност и поради горното са
били в постоянен оборот. Именно поради това при сключването на договора
ответникът не е поставил условие за подробен опис на застрахованото имущество,
а и такъв не е бил възможен поради естеството на търговията, осъществявана от
ищеца. Освен това, както се установява от самите документи и от показанията на
св.К., ответникът не е поставил условие за установяване на собствеността върху
застрахованото имущество. Логиката на стопанския оборот предполага, че
предлаганото имущество в магазина на търговеца е негово, а не на трето лице.
Както се установява от заключението, за увреденото имущество ищецът е
представил документи за придобиване на чуждестранни доставчици, които не е
възможно да отговарят на изискванията на ЗДДС поради по-стриктните изисквания
на националното ни законодателство. За осчетоводяването на стоките, придобити с
инвойси, няма изискване за аналитичност по ЗСч, то се осъществява по Сметка 304
с финансов измерител, а не чрез описание на артикул, метраж и пр., и като не е
поставил предварително изискване за откриване на аналитични сметки или за
придобиване само с аналитични фактури застрахователят не може да се позове в
отказа си на подобен аргумент – липса на описание на стоките по подробен
асортимент. Сделките по придобиване на стоките се неформални и издадените инвойси
са достатъчни за придобиването на собственост и за индивидуализация на
закупеното. Възражението на ответника, че заключението е изготвено въз основа
на непредставени документи е неоснователно – описаните от в.л. инвойси и
митнически декларации са представени по щетата, а отделно от това за три от тях
в съдебно заседание е представен превод на български език.
След като
застрахователят е бил затруднен при определянето на действително претърпяната
вреда, той е могъл да определи обезщетението на база оценка, направена от вещо
лице – т.46.2.2 от ОУ. Такава оценка е направена от в.л.Д., след оглед на
увреденото имущество и справка за цените на такива артикули в търговската мрежа
на едро и дребно. Тъй като страните не са направили изрична уговорка за застрахователната
сума по договора, следва да се приеме, че тя е определена съгласно
действителната стойност на застрахованото имущество – чл.400 ал.3 от КЗ, така
също и определение № 529 от 22.11.2019
г. на ВКС по т. д. № 656/2019 г., I т. о., ТК и решение № 115 от 9.07.2009 г.
на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК. Според заключението, размерът на
действително претърпените вреди към датата на събитието е 29 235,21 лв.
Тъй като претенцията е предявена в по-малък размер, с оглед диспозитивното
начало в процеса в полза на ищеца следва да се присъди обезщетение в търсения
размер от 26 225 лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата
молба в съда.
Ищецът е поискал
присъждане на разноски по представен
списък в размер на 3 249 лв., от които 1 049 лв. държавна такса, 2000
лв. адвокатски хонорар и 200 лв. възнаграждение на вещо лице. Ответникът е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е
основателно. Изчислено по реда на чл.7 ал.2 т.4
от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималното възнаграждение според материалния интерес възлиза на 1316,75 лв.
Тъй като делото не се отличава със значителна правна или фактически сложност,
дължимото възнаграждение като разноски следва да бъде намалено до 1320 лв. и в
този размер да бъде присъдено на ищеца. Общо като разноски му се следват
2 569 лв.
Мотивиран от така изложените съображения
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК“Уника“ АД, ЕИК
*********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Юнак“ №11-13 да заплати в полза
на „Томатекс хоум текстил“ ЕООД с ЕИК 20052888, със седалище и арес на
управление гр.Бургас, ул. „Константин Величков“ No 63, представлявано от
управителя Малек Мохамед Туме, на третото, ползващото се от имуществената застраховка лице лице „Банка
ДСК“ ЕАД, обезщетение в размер на 26 255 (двадесет и шест хиляди двеста
двадесет и пет) лв. за вреди на имущество от покрит риск по застраховка „имущество
в малки и средни предприятия“, сключена с полица №18006ВS0012, ведно със законната лихва от завеждането на иска – 10.07.2019 год. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗК“Уника“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“Юнак“ №11-13 да заплати на „Томатекс хоум текстил“
ЕООД с ЕИК 20052888, със седалище и арес на управление гр.Бургас, ул.
„Константин Величков“ No 63, представлявано от управителя Малек Мохамед Туме, разноски
в първоинстанционното производство в размер на 2 569 (две хиляди петстотин шестдесет и
девет) лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: