№ 479
гр. Бургас, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20232100101255 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод исковата
молба на Н. К. Н., ЕГН **********, адрес: гр. А., ул. Б. М. № **, ет. * срещу
И. В. Т., ЕГН **********, адрес: гр. П., ул. И. В. № *, В. В. Ш., ЕГН
**********, адрес: гр. С., ж. к. С. г., бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, В. В. Т., ЕГН
**********, действаща със съгласието на майка си С. П. Д., и С. В. Т., ЕГН
**********, представлявана от майка си С. П. Д., трите с адрес: гр. П., кв. К.,
ул. Ц. № *, с която претендира осъждане на ответниците да му заплатят
разделно (всеки по ¼ от дълга) сумата 75274,06 лева, сбор от следните суми:
41847,62 лева, в която е включена сумата за доставка и монтаж на врата
фурнирована, демонтаж на интериорна каса за интериорна врата, доставка на
дръжки за врата и секретен патрон и монтаж на последните за 80 бр. врати;
7426,11 лева за обръщане около вратите 80/200, облепяне с тиксо и
боядисване около врати 80/200 на 80 бр. врати; 4500 лева за изработка и
монтаж на алуминиев парапет с 4 хоризонтални струни; 5009,26 лева само за
доставка на казанче за моноблок Vidima и монтаж на порцеланово казанче -
на 40 бр.; 12362,47 лева за стенен смесител за душ Vidima, с тръбно окачване,
стоящ смесител за мивка Vidima, както и монтаж на смесителна батерия за
мивка седяща и монтаж на душ батерия - всички за по 40 бр.; 4128,60 лева за
доставка на 1 бр. бойлер от 200 л. и 1 бл. бойлер от 400 л. и монтаж на 2 бр.
бойлера над 100 литра, като сумите представляват стойност на липсващи
1
трайно закрепени вещи и подобрения и цена за труд за възстановяване на
липсващите части в 5-етажна сграда, представляваща семеен хотел, който
имот е бил оставен за управление на наследодателя на ответниците В. И. Т. по
реда на чл. 486, ал. 1 ГПК с протокол за опис от 01.10.2013 г. по изп. д. №
20138050401497/2013 г. на ЧСИ рег. № 805, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба – 12.07.2023 г. до
окончателното й изплащане.
Твърди се, че с постановление за възлагане на недвижим
имот от 20.04.2023 г. на ЧСИ Станимира Николова, влязло в сила на
18.05.2023 г., въз основа на проведена публична продан по изп. д. №
20138050401497 (с взискател – ипотекарният кредитор „Банка ДСК“ ЕАД и
длъжник – В. И. Т.) ищецът е бил обявен за купувач и са му възложени
следните недвижими имоти, находящи се в гр. Поморие: дворно място с
площ от 438 кв. м., представляващо поземлен имот с идентификатор
57491.501.302, с административен адрес – гр. Поморие, ул. Проф. Стоянов,
местност Малкото езеро, заедно с изградената в него 5-етажна сграда –
семеен хотел с ресторант със застроена площ от 225 кв. м., състояща се от
партерен етаж, обособен за рецепция и ресторант, четири еднотипни хотелски
етажа и мансарден хотелски етаж, представляваща сграда с идентификатор
57491.501.302.1. Ищецът твърди, че преди извършване на публичната продан
се е запознал подробно с протокол за опис на имота № 21517 от 01.10.2013 г.
и е извършил оглед на място в имота, като констатирал, че имотът е във вида
и в състоянието съобразно описа. Със същия протокол имотът е оставен на
управление на длъжника В. И. Т., който е поел задължението по чл. 486, ал. 1
ГПК – да предаде в имота в състоянието, в което го е получил. След влизане в
сила на постановлението за възлагане и неговото вписване ищецът поискал
извършване на въвод от ЧСИ, като такъв е извършен на 12.06.2023 г. в
присъствие на длъжника, като по време на въвода било констатирано, че в
периода след огледа, извършен от ищеца през м. март 2023 г., и въвода на
12.06.2023 г. от имота липсват следните трайно закрепени движими вещи: 80
бр. интериорни врати, вътрешен стълбищен парапет, изпълнен от хромирана
стомана с алуминиеви декоративни елементи, в това число и свързващите със
стъпалата метални части, изпълнени от хромирана стомана, 40 бр. тоалетни
казанчета в санитарните помещения, които са част от 40 бр. моноблока, 40 бр.
душ батерии в душ кабините в баните във всички хотелски стаи, както и 40
2
бр. смесителни батерии на мивките в баните, 2 бойлера – от 200 л. и от 400 л.,
служещи за захранване с топла вода на цялата сграда, а тези липси са
констатирани и от ЧСИ в протокол по чл. 434 ГПК от 12.06.2023 г. Ищецът
твърди, че липсите са настъпили по време, когато целият имот е бил под
управление на длъжника по изпълнителното дело В. И. Т., и с оглед
отговорността му по чл. 486, ал. 1 ГПК да предаде имота във вида, в който го
е приел, за купувача е налице правен интерес от предявяване на иск за
заплащане на нанесените имуществените вреди.
Моли съда да уважи исковете и му присъди съдебно-
деловодни разноски.
Първоначалният ответник В. И. Т. (починал в хода на
производството) чрез процесуален представител е посочил, че претенциите са
недопустими. Изложил е доводи, че при съставяне на протокола за въвод във
владение от ЧСИ е отбелязано, че взискателят няма възражения/искания.
Счита, че отговорността по чл. 486 ГПК е дисциплинарна и е на ЧСИ, която
се погасява с изтичане на 6-месечен срок от открИ.е на нарушението.
Ответникът е оспорил исковете и по основание с твърдението, че ищецът не е
легитимиран като собственик на твърдените хотелски стаи и вещи в тях.
Същия е въвел в условията на евентуалност възражения за
прихващане със сумите от 80000 лева, 60000 лева и 40000 лева,
представляващи вземанията му срещу ищеца по обезщетение за лишаването
му от ползване на собствените на ответника три недвижими имота (офис,
гараж и стая към него), находящи се в описания поземлен имот, както и с
обезщетенията за забавеното им плащане за периода 12.06.2023 г. - 15.12.2023
г. – 5380,31 лева, 4035,23 лева и 2690,16 лева, и със сумата от 10000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – уронване на доброто
име на ответника поради неправомерното му лишаване от ползването на трите
имота и наложения запор на сметки на ответника по молба на ищеца.
Моли се съда да отхвърли исковите претенции. Иска
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Новоконституираните ответници не са взели становище по
предявените искове.
По направените от процесуалния представител на В. Т.
3
възражения за недопустимост на иска съдът намира същите за неоснователни.
Съдът преценява допустимостта на исковете съобразно посочените в исковата
молба и уточненията към нея твърдения и искания, като в случая е заявен иск
с правно основание чл. 45 ЗЗД, насочен срещу В. Т., а не срещу съдебния
изпълнител, извършил проданта, поради което и всички доводи в тази насока
са неотносими към предмета на спора. От друга страна, изложените доводи за
това, че при съставяне на протокола за въвод във владение от ЧСИ е
отбелязано, че взискателят няма възражения/искания, не касаят
допустимостта на иска, а са възражения по неговата основателност. Ето защо
и съдът намира, че предявеният иск е допустим и следва да се разгледа по
същество.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
В протокол за опис на недвижими имущества от 01.10.2013 г.
по изп. д. № 1497/2013 г. на ЧСИ Станимира Николова е описан имот,
собствен на длъжника по изпълнителното дело В. Т., представляващ дворно
място с площ 438 кв. м., ведно с построената в него сграда, представляваща
семеен хотел с ресторант с обща разгърната застроена площ 900 кв. м.
Описано е подробно състоянието на имота по етажи и е посочено, че
целогодишно работи като хотел. Описаният имот е оставен за управление на
В. Т.. Представена е експертна оценка на имота, ведно със снимки на същия
отвън и отвътре.
С влязло в сила на 18.05.2023 г. постановление за възлагане
на недвижим имот от 20.04.2023 г. на ЧСИ Станимира Николова по изп. д. №
1497/2013 г. е възложен върху Н. К. Н. недвижим имот, собствен на В. Т.,
находящ се в гр. Поморие, представляващ имот с идентификатор
57491.501.302, ведно с построената в него сграда с идентификатор
57491.501.302.1 с обща разгърната застроена площ 900 кв. м. и с
предназначение семеен хотел с ресторант.
Приложен е протокол за въвод във владение на недвижимия
имот от 12.06.2023 г., както и протокол по чл. 434 ГПК от същата дата.
Посочено е, че съдебният изпълнител е установил липси на трайно
прикрепени движими вещи в имота, като е описал същите.
4
Приета по делото е съдебно-техническа експертиза, вещото
лице по която е направило оглед на имота. Посочило е, че е течал ремонт на
хотела, монтирани били нови каси за вратите на стаите и алуминиеви врати
към баните. Никъде в баните нямало тоалетна чиния, казанче и душ батерия.
Били оставени мивки и душови корита, а на места имало монтирани стоящи
батерии на мивките от ищеца. Вещото лице е посочило стойността на
отделните видове СМР, необходими за ремонт на процесния имот. Изложило
е мнение, че изработване и монтиране само на таблите на вратите при
налични каси не е удачен вариант, защото ще коства време и немалко
средства и ще доведе до недобър естетически вид, тъй като видът на касата и
на вратата ще е различен. Посочило е, че сумата, необходима при демонтаж
на касите и монтиране на нови врати с каси (за 80 броя), е 41847,62 лева, а
стойността на монтаж само на крила на врати е 31262,56 лева. В случай че се
наложи изваждане на старите каси и се монтират нови такива, ще се наложат
разходи за подмазване и боядисване в размер на 7426,11 лева. Стойността за
изработка и монтаж на алуминиев парапет с 4 хоризонтални струни е 4500
лева. За доставка на тоалетни казанчета (40 броя) със странично водоподаване
и монтаж на същите се налагат разноски в размер на 5009,26 лева, а за
възстановяване на душ батерии, смесителни батерии, както и монтажа им е
необходима сума в размер на 12362,47 лева. За доставка и монтаж на два
бойлера – 200 л. и 400 л. сумата, определена от вещото лице, е 4128,60 лева.
Събрани са гласни доказателства. Свидетелят Петър Щерев е
посочил, че работи като строител. Н. му споменал, че иска да направи голяма
инвестиция и поискал неговото мнение като специалист. Ходили в Поморие в
края на март 2022 г., за да видят имота, който възнамерявал да купи.
Посрещнал ги човек във видимо нетрезво състояние, който бил собственика.
Качили се на всички етажи и огледали имота. Видели и покрива. Влезли в
ресторанта и в кухнята, отзад в двора имало и система за отопление на обекта.
Обектът искал леко саниране и основно почистване. Имало дребни пукнатини
и нужда от пребоядисване на места. Имало врати, дори и чаршафи и
възглавници, всичко било оборудвано. В санитарните възли имало казанчета,
тоалетни чинии, мивки, душ батерии. И ресторантът бил оборудван с всичко,
само имало нужда от почистване, защото било много мръсно. Стълбището
било с метален алуминиев парапет, а прозорците били много мръсни. Обектът
се захранвал с топла вода посредством чилър - система с големи бойлери,
5
подобно на термопомпа, която била в отделна сграда. Външно асансьорът
изглеждал добре, но не влезли в него, защото нямало ток. След огледа Н. и
Ташев седнали на една маса, за да поговорят за имота. Собственикът искал от
Н. пари за довършителните работи, като твърдял, че имотът е заложен на
конструкция, а не довършен. След това дошъл друг човек, който се
представил за счетоводител, изкарал някакви сметки кое колко струва.
Свидетелят Минка Кънева е посочила, че е помагала на сина
си при покупката на процесния имот. Ходила е с него на оглед, заедно с
другия свидетел. Бившият собственик Веско бил там и ги пуснал в имота.
Качили се до петия етаж, всичко било на място - врати, гардероби, легла.
Имотът бил напълно оборудван. След като минал търга и Н. го спечелил,
отишли в имота, заедно със съдебния изпълнител, нейна подчинена и един
полицай, там бил и В., за да бъде въведен във владение купувачът. Още на
първия етаж видели, че всички врати липсват – и на тоалетните, и входните.
Металният парапет на стълбището също липсвал, бил изкъртен. В тоалетните
липсвали всички казанчета, а тоалетните чинии били там, но изключително
мръсни. Душовете нямали батерии. Така било от първия до последния етаж.
На приземния етаж имало два огромни бойлера за ресторанта, които
захранвали и хотела, но те липсвали също. Била избита стената, за да се
извадят. Всички връзки към бойлерите също липсвали. Всички тези липси
били констатирани от съдебния изпълнител и оформени в протокол. Н. имал
намерение да отвори хотела за работа още същия сезон, но не успял заради
лошия вид на имота. И до момента извършвал ремонтни дейности.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
предявените искове за основателни.
От събраните по делото доказателства се установи, че
ищецът е придобил имота – семеен хотел с ресторант в гр. Поморие, с
постановление за възлагане от 18.05.2023 г., като на 12.06.2023 г. е въведен
във владение на същия от частен съдебен изпълнител. Длъжникът по
изпълнителното дело, собственик на имота В. Т., е държал имота в периода
между осъществяването на проданта и въвода във владение на купувача.
Видно от събраните по делото гласни доказателства в този период е било
извършено увреждане на имота – всички врати по етажите на хотела (на
тоалетните и входните) били изкъртени, липсвал металният парапет на
6
стълбището, тоалетните били в много лошо състояние – липсвали всички
казанчета, душовете нямали батерии. На приземния етаж имало два огромни
бойлера за ресторанта, които захранвали и хотела, но те липсвали също, както
и връзките към тях. Видно от представения протокол за опис на имота,
съставен от съдебния изпълнител преди извършване на публичната продан,
както и от събраните гласни доказателства, сградата е била в добро
състояние, функционирала е като хотел, тоалетните са били напълно
оборудвани, имало е врати навсякъде, както и два бойлера, захранващи
сградата – 200 л. и 400 л.
При така установените факти съдът намира, че е налице
фактическият състав на чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника
за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди.
Увреждането на имота е станало, докато същият е бил
предоставен за пазене на длъжника по изпълнителното дело – първоначалния
ответник Т.. Същият е изкъртил врати, алуминиев парапет, обслужващи
сградата бойлери, тоалетни казанчета. С отделянето на тези вещи от имота се
е нарушило функционирането на обекта, с което е Н. Н. като купувач, който
при условията на чл. 97 ЗС е придобил и правото на собственост върху всички
принадлежности на сградата. Освен това с възлагателното постановление за
имота не е постановено изключването им от собствеността – чл. 98 ЗС. В
практиката си ВКС приема, че когато вещта е прикрепена по начин, който
позволява демонтирането и отделянето й от имота без увреждането му
(например мивка, бойлер), тя може да бъде придобита от собственика като
принадлежност към имота при условията на чл. 98 ЗС – принадлежността
следва главната вещ, ако не е уговорено или постановено друго (в този
смисъл са напр. Решение № 180 от 18.10.2013 г. по гр. д. № 2317/2013 г. ІІ г.
о. ВКС и Решение № 118 от 2.07.2014 г. по гр. д. № 6772/2013 г., I г. о. ВКС).
На следващо място, вещи, които представляват принадлежност към основния
обект на общо основание следват собствеността на вещта, която са
предназначени да обслужват, и за тях е приложима разпоредбата на чл. 98 ЗС
и при публичната продан на имота (в този смисъл са мотивите на
Тълкувателно решение № 5 от 18.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 5/2015 г.).
Имотът е закупен от Н. като обект, представляващ семеен хотел с ресторант в
състоянието, посочено в протокола за опис, съставен от съдебния изпълнител,
7
ведно с всички принадлежности към обекта, като процесните врати, бойлери,
алуминиев парапет, тоалетни в добро състояние са описани от съдебния
изпълнител в протокола и същите са били включени и в цената на имота
съгласно експертизата, въз основа на която е определена началната цена на
публичната продан. Същата е приложена по делото и в нея имотът е оценен
като хотел с ресторант, който е напълно оборудван и функциониращ, в много
добро техническо и експлоатационно състояние, без видими дефекти. Взети
са предвид цени на съпоставими обекти по местонахождение и
характеристики. Ето защо и съдът намира за безспорно установено, че
ищецът Н. Н. е закупил имота в състояние, описано в протокола за опис и в
съставената експертиза по изпълнителното дело – в много добро състояние,
напълно оборудван и функциониращ като хотел.
На следващо място се установи от събраните гласни
доказателства, че именно В. Т. е увредил имота – същият е ползвал имота,
живеел е там и в този период е извършил посоченото увреждане. Унищожил е
противоправно чужди вещи – вещи на ищеца – собственик на имота след
възлагателното постановление, поради което му дължи обезщетение в размер
на стойността на увреденото имущество.
Ето защо и след като се установи от събраните писмени и
гласни доказателства, че имотът не е предаден на собственика му от пазача в
състоянието, в което е описан, както и че са установени множество липси и
повреди в имота, подробно описани в протокола по чл. 434 ГПК и в
заключението на вещото лице по приетата експертиза, както и от свидетеля
Кънева, съдът намира иска за доказан по основание.
Съгласно заключението по съдебно-техническата експертиза
равностойността на увреденото имущество възлиза на сумата от общо
75274,06 лева, поради което искът следва да бъде изцяло уважен, ведно със
законна лихва от подаване на исковата молба на 12.07.2023 г. до
окончателното плащане на главницата.
Видно от представеното удостоверение за наследници
новоконституираните ответници на мястото на първоначалния ответник са
негови деца, поради което и те отговарят поравно за дълга на наследодателя
си – по ¼.
Предвид основателността на главната претенция съдът
8
дължи произнасяне на направените от процесуалния представител на
първоначалния ответник възражения за прихващане. Съдът намира същите за
неоснователни поради обстоятелството, че не са доказани. Въпреки изрично
разпределената от съда доказателствена тежест, ответникът Т. и
новоконституираните ответници не са провели доказване на възраженията си,
поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично заявеното
искане ответниците следва да бъдат осъден да заплатят на ищеца сумата от
9030,96 лева за сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
Водим от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. В. Т., ЕГН **********, адрес: гр. П., ул. И. В.
№ *, В. В. Ш., ЕГН **********, адрес: гр. С., ж. к. С. г., бл. **, вх. *, ет. *, ап.
**, В. В. Т., ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си С. П. Д.,
и С. В. Т., ЕГН **********, представлявана от майка си С. П. Д., трите с
адрес: гр. П., кв. К., ул. Ц. № * да заплатят в условията на разделност (всеки
по ¼ от дълга) на Н. К. Н., ЕГН **********, адрес: гр. А., ул. Б. М. № **, ет. *
сумата 75274,06 лева (седемдесет и пет хиляди двеста седемдесет и четири
лева), сбор от следните суми: 41847,62 лева, в която е включена сумата за
доставка и монтаж на врата фурнирована, демонтаж на интериорна каса за
интериорна врата, доставка на дръжки за врата и секретен патрон и монтаж на
последните за 80 бр. врати; 7426,11 лева за обръщане около вратите 80/200,
облепяне с тиксо и боядисване около врати 80/200 на 80 бр. врати; 4500 лева
за изработка и монтаж на алуминиев парапет с 4 хоризонтални струни;
5009,26 лева само за доставка на казанче за моноблок Vidima и монтаж на
порцеланово казанче - на 40 бр.; 12362,47 лева за стенен смесител за душ
Vidima, с тръбно окачване, стоящ смесител за мивка Vidima, както и монтаж
на смесителна батерия за мивка седяща и монтаж на душ батерия - всички за
по 40 бр.; 4128,60 лева за доставка на 1 бр. бойлер от 200 л. и 1 бл. бойлер от
400 л. и монтаж на 2 бр. бойлера над 100 литра, като сумите представляват
стойност на липсващи трайно закрепени вещи и подобрения и цена за труд за
възстановяване на липсващите части в 5-етажна сграда, представляваща
семеен хотел с идентификатор 57491.501.302.1, който имот е бил оставен за
9
управление на наследодателя на ответниците В. И. Т. по реда на чл. 486, ал. 1
ГПК с протокол за опис от 01.10.2013 г. по изп. д. № 20138050401497/2013 г.
на ЧСИ рег. № 805, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба – 12.07.2023 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ възраженията на прихващане, предявени от В.
И. Т. срещу Н. К. Н. за сумите от 80000 лева, 60000 лева и 40000 лева,
представляващи вземанията му срещу ищеца по обезщетение за лишаването
му от ползване на собствените на Т. три недвижими имота (офис, гараж и стая
към него), находящи се в поземлен имот с идентификатор 57491.501.302,
както и с обезщетенията за забавеното им плащане за периода 12.06.2023 г. -
15.12.2023 г. – 5380,31 лева, 4035,23 лева и 2690,16 лева, и със сумата от
10000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – уронване
на доброто име на В. Т. поради неправомерното му лишаване от ползването
на трите имота и наложения запор на сметки.
ОСЪЖДА И. В. Т., ЕГН **********, адрес: гр. П., ул. И. В.
№ *, В. В. Ш., ЕГН **********, адрес: гр. С., ж. к. С. г., бл. **, вх. *, ет. *, ап.
**, В. В. Т., ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си С. П. Д.,
и С. В. Т., ЕГН **********, представлявана от майка си С. П. Д., трите с
адрес: гр. П., кв. К., ул. Ц. № * да заплатят в условията на разделност (всеки
по ¼ от дълга) на Н. К. Н., ЕГН **********, адрес: гр. А., ул. Б. М. № **, ет. *
съдебно-деловодни разноски в размер на 9030,96 лева (девет хиляди и
тридесет лева и деветдесет и шест стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10