№ 175
гр. Пловдив, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500333 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Д. В. против Решение № 153/
17.05.2022 г. по гр. д. № 693/ 2021 г. на ОС – Х., с което е отхвърлен
предявения против М. М. И. иск с правно основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД за
разваляне на договор, обективиран в НА №***, т.***, рег. №****, д. №*** на
нотариус Х.К., №*** - от 22.06.2016 г., по силата на който М. Д. В. прехвърля
на М. К. И.а 3/ 4 и ч. от собствения си самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *************** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Х., одобрени със Заповед № РД – 18 -63/05.10.2006г. на ИД на
АК, с административен адрес: гр.Х., п.к. 6300, ул. „С.п." №**, вх.*, ет.*, ап.**,
с предназначение на обекта: жилище, апартамент на едно ниво, целият с площ
от 104. 30 кв.м., като самостоятелният обект се намира в сграда с
идентификатор *************, построена в поземлен имот с идентификатор
************, заедно с 3/4 ид. ч. от прилежащото избено помещение №**,
цялото с площ от 15.18 кв. м. и 3/4 ид. ч. от прилежащото таванско
помещение №**, цялото с площ от 14. 61 кв. м., ведно с 3.798 % ид. ч. от
общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху имота
срещу задължението на М. К. И.а да поеме за в бъдеще издръжката и
гледането на М. Д. В., като й осигурява храна, отопление, грижи при немощ и
болест, било лично или чрез трето лице и й обезпечи сносен и спокоен живот,
какъвто е живяла досега, докато е жива и доколкото собствените на
1
прехвърлителката средства не са достатъчни за това.
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост
незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на
процесуалния и материалния закон. Оспорват се изводите на окръжния съд,
че жалбоподателката не е имала нужда от издръжка и грижи, както и че не е
налице неизпълнение на договора от страна на приобритателката М. К. И.а.
Излагат се доводи, че са налице законовите предпоставки за разваляне на
договора, поради което иска да се отмени решението, вместо което се
постанови ново, с което да се уважи предявеният иск.
Въззиваемият М. М. И. чрез пълномощника си оспорва жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
М. Д. В. е предявила против М. К. И.а, починала в хода на процеса и
заместена на основание чл. 227 ГПК от сина си М. М. И., иск с правно
основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключения с НА №***, т.***, рег.
№****, д. №*** на нотариус Х.К., №*** - от 22.06.2016 г., по силата на който
М. Д. В. прехвърля на М. К. И.а 3/ 4 и ч. от собствения си самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *************** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Х., одобрени със Заповед № РД – 18 -
63/05.10.2006г. на ИД на АК, с административен адрес: гр.Х., п.к. 6300, ул.
„С.п." №**, вх.*, ет.*, ап.**, с предназначение на обекта: жилище, апартамент
на едно ниво, целият с площ от 104. 30 кв.м., като самостоятелният обект се
намира в сграда с идентификатор *************, построена в поземлен имот
с идентификатор ************, заедно с 3/4 ид. ч. от прилежащото избено
помещение №**, цялото с площ от 15.18 кв. м. и 3/4 ид. ч. от прилежащото
таванско помещение №**, цялото с площ от 14. 61 кв. м., ведно с 3.798 % ид.
ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху имота
срещу задължението на М. К. И.а да поеме за в бъдеще издръжката и
гледането на М. Д. В., като й осигурява храна, отопление, грижи при немощ и
болест, било лично или чрез трето лице и й обезпечи сносен и спокоен живот,
какъвто е живяла досега, докато е жива и доколкото собствените на
прехвърлителката средства не са достатъчни за това.
По настоящето дело не е спорно, че с НА №**, т.*, рег. № ****, д.
№***/ 2015 г. на №*** – Х.К. от 02.10.2015 г. М. К. И.а е прехвърлила на М.
Д. В. собствените си 3/ 4 и ч. от собствения си самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *************** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Х., одобрени със Заповед № РД – 18 -63/05.10.2006г. на ИД на
АК, с административен адрес: гр.Х., п.к. 6300, ул. „С.п." №**, вх.*, ет.*, ап.**,
2
с предназначение на обекта: жилище, апартамент на едно ниво, целият с площ
от 104. 30 кв.м., като самостоятелният обект се намира в сграда с
идентификатор *************, построена в поземлен имот с идентификатор
************, заедно с 3/4 ид. ч. от прилежащото избено помещение №**,
цялото с площ от 15.18 кв. м. и 3/4 ид. ч. от прилежащото таванско
помещение №**, цялото с площ от 14. 61 кв. м., ведно с 3.798 % ид. ч. от
общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху имота,
срещу задължение за издръжка и гледане.
Впоследствие с НА №***, т.***, рег. №****, д. №*** на нотариус
№***- Х.К. от 22.06.2016 г. М. Д. В. прехвърлила обратно на М. К. И.а
процесния имот срещу задължението на приобритателят на имота да й
осигурява храна, отопление, грижи при немощ и болест, било лично или чрез
трето лице, като й обезпечи сносен и спокоен живот, какъвто е живяла досега,
докато е жива и доколкото нейните собствени средства не са достатъчни за
това.
Относно отношенията между страните и причините за сключването на
договорите данни се съдържат в показанията на св. Д.С., който сочи, че М.
И.а страдала от редица болести, които се отразявали на психическото й
състояние. Имала е разногласия със сина си. След смъртта на съпруга си му
предложила да му прехвърли процесния апартамент, за да го спаси. Две
години след това разбрал от М. И.а, която дошла при него, че е прехвърлила
собствеността върху апартамента на ищцата, както и че й е превела
значителни суми по банков път, за да ги предпази от неразумни действия на
сина си М.. Обяснила му, че поетото задължение за гледане и издръжка било
фиктивно. Двете жени имали уговорка при смърт или при поискване от М.
И.а, ищцата да й върне собствеността върху апартамента, както и че поетите
задължения и по двата транслативни договора за гледане и издръжка няма да
се изпълняват. На отправените искания да й върне апартамента и преведените
суми ищцата отбягвала М. И.а, което я принудило да се обърне към съда и
прокуратурата в търсене на правата си.
Св. П.Н. твърди, че поради липса на средства ищцата е работила
известно време в Г., а според св. А.Т. поради тежкото си здравословно
състояния самата М. И.а е имал нужда от непосредствени грижи и не е имала
никаква възможност да предоставя такива на ищцата.
При тези данни по делото съдът намира предявения иск за
неоснователен. Изводът на окръжния съд, че не е налице неизпълнение на
договора за издръжка и гледане от страна на починалата в хода на процеса
приобритателка М. И.а е съобразен с доказателствата по делото. Договорът за
издръжка и гледане е алеаторен по своя характер, тъй като задължението на
приобритателя да престира грижи и издръжка по своя обем и съдържание не
е отнапред определено в договора, а зависи от нуждите на прехвърлителя.
При тълкуване волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се
изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема
3
дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и
всички необходими грижи. Ако в договора задължението на приобритателя е
описано само като издръжка и гледане, изпълнението включва изцяло
осигуряване на храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на
прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от
имуществото и доходите си), както и полагане на грижи за здравето,
хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и
възможностите му да се справя сам (Решение № 82/ 05.04.2011 г. на ВКС по
гр. в. № 1313/ 2009 г., IV г. о.). Възможно е, обаче, в договора да е уговорено,
че издръжката и грижите ще се дължат само при нужда на прехвърлителя:
когато неговите средства не са достатъчни за осигуряване на нормален живот
и когато здравословното му състояние не му позволява да се грижи сам за
здравето, хигиената и домакинството. В този случай, за да стане вземането за
издръжка и грижи изискуемо, е необходимо прехвърлителят изрично да
потърси помощ – финансова или в натура, от приобритателя. Отказът на
приобритателя да предостави поисканите грижи и издръжка в необходимия
обем го поставя в забава, което е основание за разваляне на договора по реда
на чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Поканата до приобритателя за осигуряване на
необходимата издръжка или грижи може да бъде отправена устно или
писмено, но може да бъде обективирана и в самата искова молба. В
последния случай за уважаване на иска в тежест на прехвърлителя е да
докаже, че финансовото му състояние не му позволява да води сносен живот
– да посреща разходите си за храна, лекарства, дрехи, режийни разноски и
др., както и че поради здравословното си състояние или възраст не може да се
грижи за своята хигиена, здраве и домакинство. За да се защити срещу иска,
т. е. за да осуети развалянето на договора при доказана нужда на
прехвърлителя, пробритателят трябва след получаване на исковата молба
ежедневно да му предоставя издръжка и да полага грижи съобразно нуждите
на ищеца. Неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на
кредитора не освобождава от длъжника от задължението за издръжка, тъй
като издръжката може да се осигурява в натура (чрез осигуряване на храна,
заплащане на режийни разноски и др.) или в пари. Задължението за полагане
на грижи може да бъде изпълнявано само в натура и затова, ако кредиторът е
в забава (неоправдано не приема изпълнение или не оказва съдействие), то се
погасява поради невъзможност, за която длъжникът не отговаря. Липсата на
средства у длъжника не го освобождава от задължението да дава издръжка
(чл. 81, ал. 2 ЗЗД). Не го освобождава от отговорност и обективната
невъзможност да полага грижи (например поради заболяване), тъй като в този
случай, ако неизпълнението е значително, договорът се разваля по съдебен
ред (чл. 89, изр. 2 ЗЗД).
В настоящия случай ищцата претендира разваляне на договора поради
тежкото си финансово състояние и отказ на ответницата М. И.а да й
осигурява необходимите средства за издръжка. Преди образуване на делото
ищцата не е потърсила помощ от приобритателката М. И.а, поради което за
4
покана следва да се приеме исковата молба. Съобразно уговореното в
договора задължението за издръжка не е абсолютно, а е обусловено от
липсата на средства у ищцата М. В.. При това положение в нейна тежест е да
докаже, че получаваните от нея доходи не са достатъчни за посрещане на
ежедневните й нужди от храна, лекарства и режийни разноски, но в тази
насока не ангажира никакви доказателства. Липсват доказателства за
получаваната от ищцата пенсия, за да се прецени дали нейния размер е
достатъчен за посрещане на нуждите й, а от друга страна по делото се
събраха доказателства, че е работила в Г., което предполага, че от работата си
там е получила допълнителен доход. Доходите на едно лице се установяват с
писмени доказателства, поради което съдът не може да съди за материалното
му състояние от свидетелски показания, още повече дадени по друго дело,
каквото искане се прави във въззивната жалба. С оглед липсата на данни за
размера на получаваната пенсия не може да се приеме, че финансовото
състояние на ищцата не й позволява да посреща ежедневните си нужди за
храна и режийни разноски, поради което за приобритателката М. И.а, а след
нейната смърт и за наследника й М. И. й не е възникнало задължение за
издръжка. Поради това, като е приел, че не е налице неизпълнение на
процесния договор за издръжка и гледане от страна на приобритателя и е
отхвърлил предявения иск за неговото разваляне, окръжният съд е
постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 153/ 17.05.2022 г. по гр. д. № 693/ 2021 г.
на ОС – Х..
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5