Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 2469 Година 2019,28.11. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на
25.09.2019 година
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
при
участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ
ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 2595 по описа за 2018
година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Постъпила е искова молба от Д.Н. *** срещу Община –
Карлово с адрес на призоваване гр.Карлово, ул.“Петко Събев“ №1, като ищецът е
предявил обективно активно кумулативно съединени претенции за заплащане на
обезщетение за: причинени имуществени вреди в общ размер на 2 413 лева, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане, представляващи пропуснати ползи, поради невъзможност да бъдат
отгледани зеленчуци, вследствие на засенчване и оттичане на дъждовна вода, за
периода от реализиране на незаконно строителство в УПИ ХІІ-379/по КП имот
№584/, кв.159 по плана на град Карлово, ПИ с ид.36498.501.584
по КК на гр.Карлово, с административен адрес ул.“Кирил и Методий“№24, извършено
на общата регулационна граница с имота на ищеца – УПИ ІІ-2916/по КП имот №583/,
кв.159 по плана на град Карлово, ПИ с ид.36498.501.583
по КК на гр.Карлово с административен адрес ул.“Парчевич“№29, а именно
13.08.2007г. до завеждане на исковата молба, и обезщетение за неимуществени
вреди в размер 15 000 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане, изразяващи се в: „…постоянен психически тормоз, писане на
жалби до всички органи и институции в страната, получаване и писане на
опровержения във връзка с отразени неверни обстоятелства вследствие
бездействието на Общинската администрация и несвоевременните действия на Кмета
на Общината, дадени му като правомощия, съгласно чл.135 от ЗУТ.“ по
отношение на констатираното от РДНСК, ДНСК, РП – Карлово незаконно
строителство, вследствие депозирана жалба от 13.08.2007г. Твърди се бездействие
на общинската администрация и несвоевременни действия на Кмета на Община
Карлово, дадени му като правомощия съгласно чл.135 ЗУТ. Претендираните
вреди, в т.ч. и техният размер първоначално са заявени в исковата молба/л.2-5/
и последователно изменяни съответно с молба от 17.09.2018г./л.65/, с молба,
депозирана в съдебно заседание на 05.12.2018г./л.71/ и в съдебно заседание от
25.09.2018г./л.341-342/. Претендира се присъждане на разноски. Допълнителни съображения
са изложени в депозирана по делото писмена защита, която обаче, съдът констатира, че не е
подписана.
Ответникът – Община Карлово, чрез процесуалния си
представител адв. Ц., оспорва така заявените искови
претенция с основание в чл.1 ал.1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък. Подробни
съображения излага в депозирана по делото писмена защита.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава
заключение за неоснователност на исковите претенции.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното.
Видно от приложения по делото
Нотариален акт №11/26.03.1975г. за продажба на недвижим имот, поправен с НА за
поправка №150, том ІІ, дело 966/96г., Д.Д.Н. и Никола
Вълев Н. продават на сина си Д.Н.Н. къща със
застроено и незастроено дворно място от 701 кв.м., находяща
се в град Карлово, който имот по плана на гр. Карлово има пл.№2916 в кв.159 и
за който е отреден парцел ІІ-втори урегулиран, срещу задължението на купувача
да полага необходимите грижи за продавачката и съпруга й при болест и немощ,
както и при условие, че продавачката и съпруга й си запазят правото да владеят
една стая по избор и сервизните помещения в горния етаж безвъзмездно до края на
живота си/л.7-8/.
Д.Д.Н., в
качеството на пълномощник на сина си Д.Н.Н./съгласно
пълномощно от 09.11.2004г. на лист 9 по делото/ входира в Община Карлово жалби
с вх.№94-Д-180/13.08.2007г./л.169/, адресирана до Районна прокуратура –
Карлово, но входирана в Община Карлово с
вх.№94-Д-180/28.08.2007г./л.170/ и жалба с вх.№94-Д-180/30.08.2007г. /л.172-173/
срещу незаконен строеж в УПИ
ХІІ-379/по КП имот №584/, кв.159 по плана на гр.Карлово, ПИ с ид.36498.501.584 по КК на гр.Карлово, с административен
адрес ул.“Кирил и Методий“№24, извършено на общата регулационна граница с имота
на ищеца – УПИ ІІ-2916/по КП имот №583/, кв.159 по плана на гр.Карлово, ПИ с ид.36498.501.583 по КК на град Карлово с административен
адрес ул.“Парчевич“№29.
Тук е мястото да се посочи и че всички
последващи жалби е депозила Д.Д.Н.
от името на сина си Д.Н.Н. в качеството и на
пълномощник, въз основа на посоченото по-горе пълномощно и съответно тя е
получавала отговорите.
Междувременно жалба с идентично
съдържание е изпратена до Началника на ДНСК-София и Началника на
РДНСК-Пловдив/л.171/, в отговор на която Началникът на РДНСК-Пловдив с писмо
изх.№К-1546-01-079/30.08.2007г. е изискал информация от Община Карлово за
всички действия и започнати производства във връзка с постъпили жалби от Д.Н./л.174/.
С писмо
изх.№К-1546-01-202/27.09.2007г. Началникът на РДНСК-Пловдив е изпратил на Д.Н. ***/31.08.2007г./неприложено
по делото/ и е уведомил същата, че съгласно разпореденото
с писмо №ПД-2295-06-970/04.09.2007г. на ДНСК/л.11/, служители на РДНСК-Пловдив
са извършили проверка на място, при която е констатирано, че се касае за
надстройка от дървена конструкция и общинската администрация е започнала
процедиране/л.176/.
Съответно, с писмо изх.№94-Д-180/11.10.2007г. Кметът на Община Карлово е
уведомил Н., във връзка с постъпилите нейни жалби, че е направен оглед на място
и дадено устно разпореждане за преустановяване на ремонта на съществуваща
стопанска постройка, извършван от Н. Г., която е отказала да сътрудничи по
установяване собствеността и вместо да спре, е съборила двускатния
покрив и е направила нова дървена конструкция с височина на билото 2,60 м. В
процеса на обследването е установено, че Н. Г. и Н.Г.са прехвърлили своя дял на
В. Д.. Съответно с писмо изх.№94-Д-180/31.08.2007г. писмено е разпоредено на собственика доброволно и незабавно да
премахне новата дървена конструкция, като Н. Г. – майка на В. Д. е отказала да
го получи, тъй като дъщеря и е извън България. Копие от писмото е било залепено
на строежа и на таблото във фоайето на първия етаж в общината, като начин да
бъде съобщено на основание §4 ал.1 ЗУТ. Посочено е също така, че през м.септември
2007г. от чужбина е дошла в общинската администрация собственичката на имота, в
който се извършва ремонта, която е била запозната с нормативните изисквания и
на 03.10.2007г. е постъпило искане с вх.№94-В-148/ 03.10.2007г. за разрешаване
на ремонта на покривна конструкция с приложена схема, графична част към
конструктивното становище и нотариално съгласие от съсобствениците, като
разрешението за строеж е посочено, че ще бъде съобщено на
жалбоподателката/л.179-180/.
Приложени по делото в тази връзка са
Съобщение №94-В-148 от 03.10. 2007г. за одобрен/съгласуван/ проект и издадено
Разрешение за строеж №228/ 08.10.2007г. за обект „Основен ремонт на покривната
конструкция/подмяна на дървена/ на съществуваща едноетажна масивна сграда –
допълващо застрояване“, в УПИ ХІІ-379, кв.159 по устройствен
план на гр.Карлово на В. Д. – възложител/собственик/л.177/ и самото разрешение
за строеж/л.126/.
Срещу така издаденото Разрешение за
строеж до Началника на РДНСК-Пловдив е входирана
жалба с вх.№94-В-148/23.10.2007г. от Д.Н. /л.178/, по повод на която Началникът
на РДНСК-Пловдив се е произнесъл със Заповед №ДК-10-53/15.12.2007г., с която е
отхвърлил жалбата/л.184/. Няма данни същата да е била обжалвана.
Междувременно с писмо
изх.№ПД-2295-07-999/23.10.2007г. Главен директор на Главна дирекция „КОДК“ ДНСК
е разпоредил извършване на проверка от служители на РДНСК-Пловдив относно
надстройка на стопанска сграда, преустроена в жилище, находяща
се в УПИ ХІІ-379, кв.159 по плана на гр.Карлово и в срок до 05.11.2007г. да
бъдат уведомени заинтересованите лица и ДНСК/л.175/.
С писмо
изх.№К-1546-01-331/26.10.2007г. Началникът на РДНСК-Пловдив е изискал от Кмета
на Община Карлово да бъдат представени данни за ефективното изпълнение на разпореденото с писмо изх.№94-Д-180/31.08.07г. /л.15/.
От писмо изх.№94-Д-180/02.11.2007г.
на Кмета на Община Карлово, изпратено и до Н., се установява, че с него е
приложен констативен протокол за доброволно премахната нова дървена покривна
конструкция/неприложен по делото/ от собствениците на УПИ ХІІ-379, кв.159 по устройствения план на гр. Карлово и снимков материал/също
неприложен по делото/ за състоянието преди демонтажа и сега/л.181/.
В тази връзка и с писмо
изх.№ПД-2295-08-747/26.11.2007г. Главен директор на Главна Дирекция „КОДК“ ДНСК
е уведомил както Н.,*** и Началника на РДНСК-Пловдив, че следва в срок до
19.12.2007г. да бъдат уведомени заинтересованите лица и ДНСК за предприетите
законосъобразни действия, съгласно разпоредбата на чл.216 ал.2 ЗУТ /л.182/.
С писмо
изх.№К-1546-01-560/28.12.2007г. Началникът на РДНСК-Пловдив е изпратил на Д.Н.,
В. Д. и Кмета на Община Карлово цитираната по-горе заповед, с която жалбата на Н.
против Разрешението за строеж, е отхвърлена/л.183/.
През 2008г. са налице данни за
подадена жалба вх.№94-Д-180/29.12. 2008г./неприложена по делото/, видно от
писмо изх.№11.02.2009г. на Кмета на Община Карлово/л.186/. Посочва се в
писмото, че във връзка с така подадената жалба от общинска администрация е
направен оглед на място, при който е установено, че съседите са започнали
изграждането на дървената покривна конструкция, за която имат одобрено
конструктивно становище и издадено разрешение за строеж, влязло в сила и
обявено на ищеца като съсед. Констатирано е отклонение на отстоянието
на вертикалната покривна чупка от одобрения проект и наличие на монтиран улук,
без да е отведена дъждовната вода. С това писмо се предписва на госпожа Д. при
подходящи климатични условия и продължаване на СМР на покривната конструкция,
да премести колоните на високата част от покрива на отстояние
3,00м. от северния края на сградата, т.е. да приведе изпълнението в
съответствие с одобрения проект, също така да възложи монтаж на тръби, с които
да се отведат атмосферните води от покрива в собствения и имот.
На 09.03.2009г. в Община Карлово е
входиран с вх.№94-Д-180 сигнал от Д.Н. срещу процесното
незаконно строителство/л.187-188/. В отговор на който, както и във връзка с
извършено от Н. посещение в приемната на Кмета на Община Карлово, с писмо
изх.№94-Д-180/23.04.2009г. е уведомена Н., че е извършен оглед на място и
замерване от специалисти на общинска администрация с лично участие и на
Зам.-кмета Д., при което е установено, че съседите са преместили вертикалните
колони от високата скосена част на покривната конструкция на разстояние 3,00м.
от края на сградата/т.е. от границата на имота на ищеца/, след направеното
предписание с изх.№94-Д-180/11.02.2009г., дъждовните води от покрива са уловени
с улук и са отведени в имота на собствениците на строежа/л.188/.
За 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г.
няма данни да са подавани жалби от ищеца – лично и/или чрез неговия пълномощник
Д.Н. за извършване на незаконно строителство в съседния на собствения им имот.
На 18.09.2014г. Кметът на Община
Карлово издава Заповед №1315/ 18.09.2014г., за осигуряване на достъп от страна
на собствениците на УПИ ІІ-2916, кв.159, ул.“Парчевич“№29 за периода 10.10.2014г. – 05.11.2014г./л.194/.
Срещу така издадена заповед от
страна на Д.Н. са подадени жалби, както следва: до Кмета на Община Карлово с
вх.№94-00-6590 от 08.10. 2014г./л.195/; допълнение към тази жалба с
вх.№94-00-6590 от 15.10. 2014г./л.196/; чрез Кмета на Община Карлово до Районен
съд Карлово с вх. №94-00-6792 от 15.10.2014г./л.197-198/; до Кмета на Община
Карлово с вх. №94-00-6590 от 20.11.2014г./л.200-201/; до Районна прокуратура
Карлово с вх. №1807/2014 от 31.10.2014г./л.204-205/; до РДНСК-ЮЦР Пловдив с
вх.№94-00-7771 от 01.12.2014г./л.216/; до Министър председателя на РБ,
Председателя на Законодателната комисия в 43 Народно събрание и до народния
представител М.А.от 14.01.2015г./л.212/.
С решение №557/19.03.2015г.,
постановено по адм. дело №3028/2014г. по описа на
Административен съд Пловдив, ХVІІІ състав, по жалба на Н. е отменена въпросната
Заповед №1315/18.09.2014г., като няма данни същата да е била оспорена,
съответно е влязла в сила/219-220/.
В тази връзка и органите, които са
били сезирани с жалбите на Н. са предприели действия и са й отговорили, както
следва: с писмо
изх.№ЮЦР-Пд-223-01-683/1.12.2014г. Началникът на РДНСК-ЮЦР Пловдив е изискал от
Кмета на Община Карлово резултати от проверки и предприети последващи
действия/л.217/. С идентично съдържание е и последващо
писмо изх.№ЮЦР-Пд-223-00-144/21.01.2015г./л.218/; с писмо изх.№3437/11
от 20.01.2015г. на Началник на Отдел „Приемна“ в МС е изискано становище от
Кмета на Община Карлово/л.213/; с писмо изх.№3134/11 от 06.04.2015г. Началникът
на Отдел „Приемна“ в МС е уведомил Н., че оспорената заповед е отменена с
влязъл в сила съдебен акт, отделно от това същата заповед е издадена със срок
от 10.10.2014г. до 05.11.2014г. и предметът и вече е
изчерпан/л.214/; с писмо изх.№03-00-4 от 24.06.2015г. Директор звено „Инспекторат“
към Карловски общински инспекторат е изпратил на Н. отговор, идентичен с този
на МС/л.215/; с Докладна записка №281000-5844/05.11.2014г. до ИФЗ Началник на
РУ“Полиция“ е предложено преписката да бъде изпратена на РП-Карлово с мнение за
прекратяване/л.209/.
На 08.10.2015г. от Н. е подадена
нова жалба до МРРБ, ДНСК, РДНСК и Община Карлово/л.222/.
МРРБ и ДНСК са отговорили с писмо
изх.№ПД-3377-07-094/04.11.2015г., в което се сочи, че съгласно ЗИДЗУТ,
осъществяването на административен контрол по устройство на територията и
строителството, недопускането и отстраняването на незаконни строежи от
четвърта, пета и шеста категория по номенклатурата на видовете строежи, е от
компетенцията на общинската администрация, поради което и преписката е
изпратена на Община Карлово за предприемане на законосъобразни действия
съгласно вменените със ЗУТ правомощия/л.223-224/.
В тази връзка и на 01.03.2016г. е
извършена проверка от служители на Община Карлово, обективирана
в Констативен протокол от същата дата, на която проверка не са присъствали
всички страни/л.233/. Това е причината с писмо изх.№94-00-2764/18.03.2016г.
Кметът на Община Карлово да уведоми В. Д., Т.Ж.и Д.Н., да осигурят присъствие
на 28.03.2016г. за извършване на нова проверка/л.227/. Такава е била извършена
на посочената дата 28.03.2016г., констатациите от която са обективирани
в Констативен протокол от същата дата/л.229/. Двата констативни протокола са
били предоставени на Н. по подадена от нея молба от 05.02.2018г. /л.228-233/.
По повод подадена нова жалба от Н. в
ДНСК с вх.№ПД-3377-01-968/08.02.2016г./неприложена по делото/, препратена до
Община Карлово с писмо изх.№ПД-3370-01-820/18.04.2016г./л.27/ лицето е било
уведомено с отговор изх.№94-00-6792/30.05.2016г./л.26/, че за процесния строеж,
извършителят разполага с влязло в сила разрешение за строеж и обектът е
реализиран съобразно конструктивното становище. По отношение на другата
постройка са налице нотариално заверени декларации за съгласие, тя не
съществува в регулационния план на града и за нея няма строителни книжа, за
което е съставен констативен протокол/л.26/.
Несъгласна с така постъпилия
отговор, Н. сезира МРРБ, ДНСК, РДНСК и Община Карлово с жалба от
17.06.2016г./л.239-240/.
От приложената по делото прокурорска
преписка №3414/2016 се установява, че с писмо изх.№ПД-3377-03-614/05.05.2016г. на ДНСК/неприложено по делото/ са дадени указания
на Кмета на Община Карлово да разпореди извършване на допълнителна проверка за
пълното изясняване на случая от фактическа и правна страна и предприемане на
предвидените законови действия, съобразно правомощията по ЗУТ, като е определен
срок – 26.08.2016г., като се посочва, че към 14.07.2017г. в ДНСК не са
постъпили данни за изпълнение на дадените разпореждания/л.55-58 от пр.пр.№3414/2016г./. По делото няма данни въпросното писмо да
е получено в Община Карлово.
С жалба от 25.11.2016г. Н. ***/л.234/,
в която сочи, че от отговорите на МРРБ, ДНСК, РДНСК и Община Карлово не става
ясно дали процесното строителство е законно или не, и
следва ли, ако е незаконно, Община Карлово да вземе съответните мерки.
Образуваната прокурорска преписка е приключила с Отказ да се образува досъдебно
производство №3414/2016г. от 16.06.2017г. Със същото е постановено Кметът на
Община Карлово, респ. РДНСК-ЮЦР и ДНСК да извършат необходимите проверки и да
уведомят РП-Карлово за резултатите от предприетите действия/л.243-245/. Това
постановление е потвърдено с Постановление №9102/2017г. от 08.11.17г. на
ОП-Пловдив/л.49-52/.
В изпълнение на дадените прокурорски
разпореждания с писмо изх. №ПД -3377-02-836/14.07.2017г. ВРИД Директор дирекция
„Оперативна дейност и контрол“, ДНСК е изпратил прокурорската преписка на
Началник на РО „НСК“ при РДНСК-ЮЦР, който да разпореди извършване на съвместна
проверка на място и по документи от служители на РО и служители на община
Карлово за пълно изясняване на случая от фактическа и правна страна и
предприемане на действия, съобразно правомощията на ЗУТ/л.28-31/.
В тази връзка, с писмо
изх.№К-1546-00-413/20.07.2017г. Началник РО „НСК“ Пловдив към РДНСК-ЮЦР е
разпоредил извършването на съвместна проверка с представители на общината по
документи, съхранявани в Община Карлово и на място на 09.08.2017г. от 11,00
часа, като за целта са изискани доказателства както от Община Карлово, така и
от собствениците на имота, в който се извършва процесния строеж и от Д.Н./л.32/.
На посочената дата проверка е била
извършена, констатациите от която са обективирани в
писмо изх.№К-1546-00-464/11.08.2017г. на Началник РО „НСК“ Пловдив към
РДНСК-ЮЦР/л.33-35/.
С писмо
изх.№ПД-3377-03-980/29.09.2017г. ВРИД Директор дирекция „Оперативна дейност и
контрол“, ДНСК е изискал от Кмета на Община Карлово в срок до 17.10.2017г. да
уведоми РП-Карлово, МРРБ, ДНСК, РДНСК-ЮЦР, РО „НСК“ Пловдив при РДНСК-ЮЦР,
както и Д.Н. и всички страни по преписката за предприетите действия за
законосъобразно приключване на случая/л.247/.
В отговор №11-00-313/16.10.2017г.
Кметът на Община Карлово заявява, че са предприети съответните процедурни
действия, вследствие на които е установено, че за едноетажната масивна сграда,
собственост на В. Д. – П., находяща се в град
Карлово, ул.“Св.Св. Кирил и Методий“№24А е съставен
констативен акт №7 от 08.09.2017г./неприложен по делото/, съществуващата
постройка допълващо застрояване, описана и в НА е ремонтирана и се ползва като
жилищна, без да е променено предназначението и, с което са нарушени
разпоредбите на чл.177, във връзка с чл.178 ЗУТ, има издадена заповед за забрана
ползването и ограничаване достъпа до постройката/л.41-42/. По отношение на
масивната ограда, разположена в съсобствения имот УПИ
ХII-379,
кв.159, изградена от Д.-П., е съставен констативен акт №5
/08.09.2017г./неприложен по делото/ относно извършено строителство без
строителни книжа и без разрешение за строеж, съгласно чл.225а ал.2 т.2 ЗУТ и
има издадена заповед за премахване на масивната ограда/л.39-40/.
Относно констатираната от РДНСК
масивна тераса по южната фасада на жилищната сграда, собственост на П.при
извършената проверка е установено, че същата е съществуваща, като
собственичката е започнала реконструкция по нея с площ от около 2 кв.м., като
за това е съставен констативен акт №6/08.09.2017г./неприложен по делото/ срещу
който е постъпило възражение /л.248/. При проверката е установено, че П.е
подала в Община Карлово документи за издаване на удостоверение за търпимост по
отношение на собствения и гараж. Документи за издаване удостоверение за
търпимост за постройките от допълващото застрояване са подадени от Т. Ж./л.250-251/.
С писмо
вх.№11-00-313/15.12.2017г./неприложено по делото/ Н. е поискала предоставяне на
изготвен КА, в отговор на което Кметът на Община Карлово й е отговорил с писмо
изх.№11-00-313/21.12.2007г., че същият е предоставен на РДНСК за оперативен
контрол/л.252/.
Срещу този отговор е подадена жалба
до ДНСК с вх.№ПД-3377-01-911/13.02.2018г. /л.261-262/, във връзка с която
Директор дирекция „Оперативна дейност и контрол“, ДНСК с писмо изх№ПД-3377-00-866/22.02.2018г. е разпоредил извършването
на проверка, както и в срок от 15 работни дни от получаване на писмото, да
бъдат уведомени всички заинтересовани страни за резултатите от
проверката/л.256-257/.
Междувременно, на 05.02.2018г. от Н.
е подадена нова молба до Кмета на Община Карлово за предоставяне на констативен
протокол от извършена проверка на 28.03.2016г./л.255/.
В отговор №11-00-313/06.03.2018г.
Кметът на Община Карлово посочва, че са предприети съответните процедурни
действия, а именно: по искането за представяне на КП е поискано писмено
съгласие от собствениците, за което Д.Н. е уведомена/л.258/; по отношение
издадената заповед за забрана за ползване и ограничаване достъпа до едноетажна
масивна сграда, собственост та В. П.е посочено, че същата е обжалвана и е в ход
съдебно производство; по отношение масивната ограда и издадената в тази връзка
заповед за премахване, се сочи, че същата е предмет на съдебно обжалване;
административното производство във връзка с констатираната масивна тераса е
прекратено по подадено от извършителя на строежа възражение; издадено е
удостоверение за търпимост на съществуващия гараж, а по отношение постройките
от допълващото застрояване, е подадено искане от Т.Ж.за издаване на удостоверение
за търпимост/л.259/.
С Напомнително
писмо вх.№11-00-313/17.04.2018г. Н. *** с искане да бъде уведомена за
резултатите от извършена проверка, възложена с писмо
изх.№ПД-377-00-886/22.02.2018г. на ДНСК/л.260/, в отговор на което Кметът на
Община Карлово я уведомява с писмо изх.№11-00-303/20.04.2018г., че за
извършените проверки и предприетите действия вече е била уведомена с писмо
изх.№11-00-313/06.03.2018г., като отново и е бил изпратен посоченият по-горе
отговор/л.263-264/.
Следва нова жалба до МРРБ и ДНСК от
09.05.2018г./л.265/, която няма данни кога е постъпила в сезираните органи,
както и жалба до Директор дирекция „Оперативна дейност и контрол“, ДНСК и до
Говорителя на Главния прокурор на РБ/л.266/, по която Зам.-началник на ДНСК е
разпоредил проверка с писмо изх.№ПД-3377-02-586/12.06.2018г./л.268-269/. В
изпълнение на дадените разпореждания с писмо изх.№К-1546-00-378/24.07.2018г.
Началник на РО НСК Пловдив към РДНСК-ЮЦР е разпоредил на 09.08.2018г. да бъде
извършена проверка от служители на РО НСК Пловдив при РДНСК-ЮЦР в Община
Карлово относно предприети действия на установено в УПИ XII-379, кв.159 незаконно строителство
с Констативен протокол от 09.08.2017г., изпратен в община Карлово с писмо
изх.№К-1546-00-464/11.08.2017г. на началника на РО НСК Пловдив при РДНСК-ЮЦР,
като проверката следва да бъде извършена от 10,30 часа в община Карлово по
документи и след това и на място/л.270/.
За извършената проверка и
констатациите от нея Н. е уведомена след сезирането на съда с исковата молба,
предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство, с писмо
изх.№К-1546-00-429/27.08.2018г. на РО НСК при РДНСК-ЮЦР/л.305-308/, в т.ч. и че
подменената покривна конструкция е изпълнена, съгласно издаденото разрешение за
строеж № 228/18.10.2007г., съществуващата стопанска постройка, за която е
съставен Констативен акт №7/ 08.09.2017г., впоследствие и Заповед
№771/21.09.2017г. на Кмета на Община Карлово, която е изпълнена ефективно – при
проверката на място е установено наличие на лепки по врата и прозорци,
поставени от служители на община Карлово. Посочено е също така, че масивната
ограда, за която е съставен Констативен акт №5/08.09.2017г. и впоследствие
Заповед №765/18.09.2017г. за премахването й, е премахната доброволно, видно от
Протокол №1/10.01.2018г. По отношение масивната тераса по южната фасада на
съществуваща жилищна сграда е посочено, че е налице Констативен акт, срещу
който е постъпило възражение и впоследствие издадено Разрешение за строеж
№14/02.02.2018г. на Главния архитект на Община
Карлово, влязло в сила на 13.03.2018г. За извършеното строителство в западната
част, собственост на Т.Ж.е представено Удостоверение за търпимост от
22.12.2007г. По отношение на гаража, собственост на В. П.е подадено заявление
за издаване на удостоверение за търпимост, като към настоящия момент няма данни
за хода на производството.
С идентично съдържание е и писмо
изх.№24-00-237-131/26.10.2018г. на Кмета на Община Карлово/л.275/.
След образуване на настоящото
производство Н. е депозирала нови жалби до различни административни органи,
които обаче, доколкото не са предмет на разглеждане в настоящото производство,
няма да бъдат обсъждани.
Спор по отношение на така описаната
фактическа обстановка не съществува между страните, в т.ч. и за запознаването
на Н. с всеки един от цитираните по-горе документи, вкл. и неприложените по
делото такива.
За изясняване на фактите по делото, предвид разпределената доказателствена тежест в процеса, от страните бе поискано,
съответно бе допуснато, изготвено и прието заключение по съдебно-агрономическа
експертиза. От него се установява, че размерът на претендираните имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от отглеждане на зеленчукови култури за
периода 13.08.2007г. до 15.08.2018г., вследствие засенчване на част от дворното
място, биха били в размер на 2 413 лева. Допълнително в съдебно заседание
вещото лице уточнява, че е работило по посочената площ от ищеца, като е извършила
и оглед на място и е извършила замервания.
Прието е и заключение по съдебно-техническа експертиза,
вещото лице по която, след запознаване с наличните по делото доказателства и
проверка в Община Карлово, подробно, вкл. и в табличен вид е проследило цялата
кореспонденция между Д.Н. и сезираните от нея административни органи. Относно
сроковете, в които общинската администрация разглежда жалби и сигнали на
граждани за извършващо се строителство, вещото лице е посочило, че в ЗУТ няма
регламентирани такива срокове, поради което се спазват общите разпореди на АПК
– един месец.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица като коректно и
безпристрастно изготвени, изцяло отговарящи на поставените задачи.
Като свидетели по делото са разпитани М. Д. К., М. П. К. и Г.
Б.Д., чиито показания ще бъдат обсъдени по-долу в решението.
По делото са приети приложените към исковата молба
доказателства /л.7-55/, допълнително представените от ищеца с молба от
09.10.2018г./л.73-78/; документите, по които е работило вещото лице по
СТЕ/л.168-322/; представени от ищеца в съдебно заседание 25.09.2019г. отговори
на жалби от Н. след завеждане на исковата молба/л.332-340/, както и Писмо от „Енергоразпределение Юг“ЕАД изх.№7987673-1-2/20.11.2018г. и
заверено копие на Заповед №771/21.09.2017г. на Кмета на Община Карлово,
представени от ответника в съдебно заседание на 05.12.2018г./л.89-91/;
разрешение за строеж №228/ 08.10.2007г., издадено от Главен архитект на Община
Карлово и извадка от плана, представени от ответника в съдебно заседание на
10.04.2019г./л.126-127/. Приложена е по делото прокурорска преписка
№3414/2016г. на РП-Карлово.
На основание чл.176 ГПК, във връзка с чл.144 АПК е задължен
ищецът да се яви в о.с.з., за да отговори на поставените от ответника въпроси,
като е направено изявление от страна на процесуалния му представител, че същият
е възпрепятстван и няма да се яви.
При така установеното
от фактическа страна, настоящият състав на Административен съд Пловдив намира
следното от правна страна.
Съгласно новелата на чл.203 АПК/в
приложимата редакция/, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани
или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава,
като за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на ЗОДОВ или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
Според чл.1 ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда, установен в АПК.
Съдът констатира, че както ищецът,
така и ответникът са легитимирани да бъдат страни в производство по чл.1 ал.1 ЗОДОВ. Това е така, защото ищецът е физическо лице, а ответник е Община
Карлово, която съобразно чл.14 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация /ЗМСМА/ е юридическо лице с право на собственост и самостоятелен
бюджет и може принципно да отговаря/да е ответник/ по искове по чл.1 ЗОДОВ, тъй
като съобразно правилото на чл.7 от последния закон, искът следва да се предяви
срещу органите по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия са причинени вредите, като съобразно чл.205 АПК ответникът следва
да има и качеството на юридическо лице/каквато бе практиката и преди тази
изрична законова норма съобразно ТР №3/2004г. на ОСГК на ВКС на РБ/.
Или иначе казано, ищецът Н. *** са
надлежни страни в процесуалното правоотношение, като изводът дали същите са
такива и в материалното/по възникване на фактическия състав на отговорността/
следва и може да се направи само с решението по същество на правния спор.
На следващо място следва да бъде
съобразено, че за да възникне правото на обезщетение, задължително е необходимо
наличието на няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно: причинена
вреда – имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината;
незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод
изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата
вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав
не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 ЗОДОВ.
В разпоредбата на чл.204 АПК са
въведени специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава
ХІ от АПК, наред с общите предпоставки за допустимост на исковете, предвидени в
ГПК. Така, съгласно разпоредбата на чл.204 ал.1 АПК, иск може да се предяви
след отмяната на административния акт по съответния ред. Изключение от това
правило е предвидено в разпоредбите на ал.3 и 4 АПК, където липсва изискване за
предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно
решение относно нищожността на административния акт, респ.
незаконосъобразността на действието или бездействието. Така, съгласно изричното
правило на чл.204 ал.3 и 4 АПК нищожността на акта, респ. незаконосъобразността
на действието или бездействието се установява пред съда, пред който е предявен
искът за обезщетение. Т.е., когато твърдените вреди са настъпили от нищожен
административен акт, незаконосъобразни действия или бездействия на
административен орган или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на
административна дейност, предварителното установяване на нищожността или
незаконосъобразността, не е процесуална предпоставка нито за завеждане на
делото, нито за ангажиране на отговорността. Необходимо е обаче, в исковото
производство сезираният съд да установи нищожността на акта, респ.
незаконосъобразността на действието или бездействието, което може да стане по
два начина: преюдициално в мотивите на решението, а
когато има обективно съединяване на иск за обезщетение с оспорване на
административния акт по чл.149 ал.5 АПК и/или с искане по Глава ХV от дял III
на АПК, съдът се произнася с един съдебен акт.
В случая от ищеца се претендират
вреди/имуществени и неимуществени/,
които се твърди, че са произтекли от бездействието на общинската администрация
и несвоевременните действия на Кмета на Община – Карлово, дадени му като
правомощия съгласно чл.135 ЗУТ по отношение на незаконния строеж и липсата на
отговор за предприети действия.
В тази връзка следва да бъде
съобразено на първо място, че легално определение на термина „действие“, респ. „бездействие“,
липсва в АПК и ЗОДОВ, но под „действие“ следва да се разбира всяко такова,
извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а
тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение
на определена нормативна разпоредба. Следователно, за квалифицирането на едно
бездействие като незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено
неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен
орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение е
регламентирано от нормативен акт. Определянето на един строеж като незаконен е
юридически акт – административен акт съгласно чл.225а ЗУТ, подлежащ на
самостоятелно обжалване съгласно чл.215 ЗУТ. От изложеното следва несъмнения
извод, че в случая става въпрос за юридически актове, а не за бездействия,
както се претендира в исковата молба.
Нещо повече, по делото са
приложени достатъчно доказателства във връзка с предприетите от длъжностните
лица от Община – Карлово действия, които в изпълнение на закона са извършили
проверки, за резултатите от които Н. е била уведомявана, както следва :
– видно от писмо
изх.№К-1546-01-202/27.09.2007г. Началникът на РДНСК -Пловдив е изпратил на Д.Н.
***/31.08.2007г., като я е уведомил, че съгласно разпореденото
с писмо №ПД-2295-06-970/04.09.2007г. на ДНСК/л.11/, служители на РДНСК-Пловдив
са извършили проверка на място, при която е констатирано, че се касае за
надстройка от дървена конструкция и общинската администрация е започнала
процедиране/л.176/;
- с писмо
изх.№94-Д-180/11.10.2007г. Кметът на Община – Карлово е уведомил Н., във връзка
с постъпили нейни жалби, че е направен оглед на място и дадено устно
разпореждане за преустановяване на ремонта на съществуваща стопанска постройка,
извършван от Н. Г., която е отказала да сътрудничи по установяване
собствеността и вместо да спре, е съборила двускатния
покрив и е направила нова дървена конструкция с височина на билото 2,60 м.;
- с писмо
изх.№94-Д-180/31.08.2007г. писмено е разпоредено на
собственика и извършител на незаконното строителство доброволно и незабавно да
премахне новата дървена конструкция/л.179-180/;
- от писмо
изх.№94-Д-180/02.11.2007г. на Кмета на Община Карлово, изпратено до Н., се
установява, че с него е приложен констативен протокол за доброволно премахната
нова дървена покривна конструкция от собствениците на УПИ ХІІ-379, кв.159 по устройствения план на гр. Карлово и снимков материал за
състоянието преди демонтажа и сега/л.181/.
При тази фактическа обстановка,
съдът намира, че през 2007г. във връзка със започнато незаконно строителство в
съседен на ищеца имот, са депозирани жалби от Д.Н. *** и ДНСК, като органите са
извършили необходимите проверки, констатирано е незаконно строителство, дадени
са устни и писмени разпореждания същото да бъде спряно, респ. премахнато,
вследствие на което незаконният строеж е премахнат доброволно от неговите
извършители, които обаче, са подали необходимите документи за издаване на
разрешение за строеж и такова е било издадено. Разрешението за строеж е било
обжалвано от Н.,*** е отхвърлил жалбата и няма данни заповедта да е била
обжалвана, съответно е влязла в сила.
За 2008г. и 2009г. се установява
от представените доказателства, че във връзка с жалба на ищеца от 29.12.2008г.,
е извършена проверка за незаконно строителство, дадени са предписания на
извършителите на незаконния строеж, които са били изпълнени. В тази връзка са
представени:
- писмо изх.№11.02.2009г. на Кмета
на Община Карлово/л.186/, във връзка с подадена от Н. жалба, в което се сочи,
че от общинска администрация е направен оглед на място, при който е установено,
че съседите са започнали изграждането на дървената покривна конструкция, за
която имат одобрено конструктивно становище и издадено разрешение за строеж,
влязло в сила обявено на ищеца като съсед. Констатирано е отклонение на отстоянието на вертикалната покривна чупка от одобрения
проект и наличие на монтиран улук без да е отведена дъждовната вода. С това
писмо е дадено предписание на госпожа Д. при подходящи климатични условия и
продължаване на СМР на покривната конструкция, да премести колоните на високата
част от покрива на отстояние 3,00м. от северния края
на сградата, т.е. да приведе изпълнението в съответствие с одобрения проект,
също така да възложи монтаж на тръби, с които да се отведат атмосферните води
от покрива в собствения си имот;
- а с писмо изх.№94-Д-180/23.04.2009г. Н. е
уведомена, че е извършен оглед на място и замерване от специалисти на общинска
администрация с лично участие и на Зам.-кмета Д., при което е установено, че
съседите са преместили вертикалните колони от високата скосена част на
покривната конструкция на разстояние 3,00м. от края на сградата/т.е. от
границата на имота на ищеца/, след направеното предписание с
изх.№94-Д-180/11.02. 2009г., дъждовните води от покрива са уловени с улук и са
отведени в имота на собствениците на строежа/л.188/.
За 2010г.,
2011г., 2012г. и 2013г., както вече се посочи, няма данни да са подавани жалби
от ищеца – лично и/или чрез неговия пълномощник Д.Н. за извършване на незаконно
строителство в съседния на собствения им имот, поради което и е неоснователно
твърдението за незаконосъобразни бездействия през този период.
По идентичен начин стои въпросът и за периода 2014г.
и 2015г., в който единствените възражения на Н. са били във връзка с издадена
от Кмета на Община Карлово Заповед №1315/18.09.2014г., за осигуряване на достъп
от страна на собствениците на УПИ ІІ-2916, кв.159, ул.“Парчевич“№29 за периода
10.10.2014г. – 05.11.2014г./л.194/. Констатира се обаче, че по жалбата
на Н. съдът се е произнесъл с влязло в сила съдебно решение, с което оспорената
от нея заповед, е била отменена. Не се констатира заповедта да е била изпълнена
предварително. В тази насока по делото са приложени: писмо вх.№ 66-00-279/21.10.2014г./л.202-203/;
Протокол от 31.10.2014г./л.206/; Обяснения от И.В.Б.и Н. Г. Д./л.207-208/. Т.е.
и тук не е налице бездействие от страна на органи на Община Карлово.
По отношение на следващите периоди също са извършвани
проверки, за резултатите от които Н. е била уведомявана, а именно:
- на 01.03.2016г. е извършена проверка от служители
на Община Карлово, обективирана в Констативен
протокол от същата дата, на която проверка не са присъствали всички
страни/л.233/. Това е била причината с писмо изх.№94-00-2764/18.03.2016г.
Кметът на Община Карлово да уведоми В. Д., Т.Ж.и Д.Н., да осигурят присъствие
на 28.03.2016г. за извършване на нова проверка/л.227/. Такава, както вече се
посочи, е била извършена на посочената дата 28.03.2016г., констатациите от
която са обективирани в Констативен протокол от
същата дата/л.229/. Двата констативни протокола са били предоставени на Н. по
подадена от нея молба от 05.02. 2018г./л.228-233/;
- с писмо изх.№94-00-6792/30.05.2016г./л.26/ Н. е
била уведомена, че за процесния строеж, извършителят разполага с влязло в сила
разрешение за строеж и обектът е реализиран съобразно конструктивното
становище. По отношение на другата постройка са налице нотариално заверени
декларации за съгласие, тя не съществува в регулационния план на града и за нея
няма строителни книжа, за което е съставен констативен протокол;
- с писмо изх.№К-1546-00-413/20.07.2017г. на Началник
РО „НСК“ Пловдив към РДНСК-ЮЦР е разпоредено
извършването на съвместна проверка с представители на общината по документи,
съхранявани в Община Карлово и на място на 09.08.2017г. от 11,00 часа, като за
целта са изискани доказателства както от Община Карлово, така и от
собствениците на имота, в който се извършва процесния строеж и от Д.Н./л.32/;
- извършена е нова проверка, констатациите от която
са обективирани в писмо
изх.№К-1546-00-464/11.08.2017г. на Началник РО „НСК“ Пловдив към
РДНСК-ЮЦР/л.33-35/;
- в отговор №11-00-313/16.10.2017г. Кметът на Община
Карлово е уведомил, че са предприети съответните процедурни действия,
вследствие на които е установено, че за едноетажната масивна сграда,
собственост на В. Д. – П., находяща се в град
Карлово, ул.“Св.Св. Кирил и Методий“ №24А е съставен
констативен акт №7 от 08.09.17г., съществуващата постройка допълващо
застрояване, описана и в НА, е ремонтирана и се ползва като жилищна, без да е
променено предназначението и, с което е прието, че са нарушени разпоредбите на
чл.177, във връзка с чл.178 ЗУТ и има издадена заповед за забрана ползването и
ограничаване достъпа до постройката/л.41-42/. По отношение на масивната ограда,
разположена в съсобствения имот УПИ ХII-379, кв.159,
изградена от В. Д.-П., е съставен констативен акт №5/08.09.2017г. относно
извършено строителство без строителни книжа и без разрешение за строеж,
съгласно чл.225а ал.2 т.2 ЗУТ и има издадена заповед за премахване на масивната
ограда/л.39-40/. Относно констатираната от РДНСК масивна тераса по южната
фасада на жилищната сграда, собственост на П.при извършената проверка е
установено, че същата е съществуваща, като собственичката е започнала
реконструкция по нея с площ от около 2 кв.м., като за това е съставен
констативен акт №6/08.09.2017г. срещу който е постъпило възражение/л.248/. При
проверката е установено, че П.е подала в Община Карлово документи за издаване
на удостоверение за търпимост по отношение на собствения и гараж. Документи за
издаване удостоверение за търпимост за постройките от допълващото застрояване
са подадени от Т. Ж./л.250-251/;
- в отговор №11-00-313/06.03.2018г. Кметът на Община
Карлово посочва, че са предприети съответните процедурни действия, а именно: по
искането за представяне на КП е поискано писмено съгласие от собствениците, за
което Д.Н. е уведомена/л.258/; по отношение издадената заповед за забрана за
ползване и ограничаване достъпа до едноетажна масивна сграда, собственост та В.
П.е посочено, че същата е обжалвана и е в ход съдебно производство; по
отношение масивната ограда и издадената в тази връзка заповед за премахване, се
сочи, че същата е предмет на съдебно обжалване; административното производство
във връзка с констатираната масивна тераса е прекратено по подадено от
извършителя на строежа възражение; издадено е удостоверение за търпимост на
съществуващия гараж, а по отношение постройките от допълващото застрояване, е
подадено искане от Т.Ж.за издаване на удостоверение за търпимост/л.259/;
- в
изпълнение на дадените разпореждания с писмо изх.№К-1546-00-378/24.07.2018г.
Началник на РО НСК Пловдив към РДНСК-ЮЦР е разпоредил на 09.08.2018г. да бъде
извършена проверка от служители на РО НСК Пловдив при РДНСК-ЮЦР в Община
Карлово относно предприети действия на установено в УПИ XII-379, кв.159
незаконно строителство с Констативен протокол от 09.08.2017г., изпратен в
община Карлово с писмо изх.№К-1546-00-464/11.08. 2017г. на началника на РО НСК
Пловдив при РДНСК-ЮЦР, като проверката е следвало да бъде извършена от 10,30
часа в община Карлово по документи и след това и на място/л.270/;
- за извършената проверка и констатациите от нея Н.
е уведомена след сезирането на съда с исковата молба, предмет на разглеждане в
настоящото съдебно производство, с писмо изх.№К-1546-00-429/27.08.2018г. на РО
НСК при РДНСК-ЮЦР/л.305-308/, в т.ч. и че подменената покривна конструкция е
изпълнена, съгласно издаденото разрешение за строеж № 228/18.10.2007г.,
съществуващата стопанска постройка, за която е съставен Констативен акт
№7/08.09.2017г., впоследствие и Заповед №771/21.09.2017г. на Кмета на Община
Карлово, която заповед е изпълнена ефективно – при проверката на място е
установено наличие на лепки по врата и прозорци, поставени от служители на
община Карлово. Посочено е също така, че масивната ограда, за която е съставен
Констативен акт №5/08.09.2017г. и впоследствие Заповед №765/18.09.17г. за
премахването и, е премахната доброволно, видно от Протокол №1/10.01. 2018г. По
отношение масивната тераса по южната фасада на съществуваща жилищна сграда е
посочено, че е налице Констативен акт, срещу който е постъпило възражение и
впоследствие издадено Разрешение за строеж №14/02.02.
2018г. на Главния архитект на Община Карлово, влязло в сила на 13.03.2018г. За
извършеното строителство в западната част, собственост на Т.Ж.е представено
Удостоверение за търпимост от 22.12.2007г. По отношение на гаража, собственост
на В. П.е подадено Заявление за издаване на удостоверение за търпимост, като
към настоящия момент няма данни за хода на производството;
- с идентично съдържание е и писмо
изх.№24-00-237-131/26.10.2018г. на Кмета на Община Карлово/л.275/.
С оглед на всичко, изложено до тук, съдът намира, че
са неоснователни възраженията на ищеца, че служителите на общинска
администрация са бездействали при положение, че се констатираха извършени
множество проверки, дадени предписания – устни и писмени, съставени констативни
протоколи и констативни актове за незаконно строителство, въз основа на които
са издадени и последващи административни актове – Заповед №771/21.09.2017г. на
Кмета на Община Карлово за забрана достъпа и ползването на едноетажна масивна
сграда – допълващо застрояване, съответно Заповед №765/18.09.2017г. на Кмета на
Община Карлово за премахване на незаконен строеж „масивна ограда“.
Отделно от това, цитираната като неизпълнена разпоредба на чл.135 ЗУТ/в приложимите редакции за периода 2007-2018г./, касае реда, по който правоимащите лица могат да правят искания за изменение на устройствените планове, но не и недопускането и отстраняване на незаконно строителство.
От всичко изложено следва, че не е налице първата
предпоставка за ангажиране отговорността на Общината за вреди –
незаконосъобразно бездействие по отношение на незаконния строеж.
Що се отнася до възраженията досежно
липсата на отговори за предприетите от Община Карлово действия, следва да бъде
съобразено, че в случая органът действа в условията на оперативна
самостоятелност, която се разпростира не само до исканото удостоверяване с
административен акт и до неговото съдържание, но и до самото упражняване на предоставеното
му от закона правомощие по искането, в частност и до това, дали след извършване
на съответната проверка да се издаде индивидуален административен акт или да не
се издаде. Ето защо липсата на отговор на кмета на Община Карлово по жалбите,
сигналите и исканията на Н., също не може да бъде квалифицирано като
бездействие, изразяващо се в неизвършване на фактически действия, които
общината е била длъжна да извърши по силата на закона. В случая липсва
императивна разпоредба, задължаваща кмета на община Карлово да извърши
конкретни фактически действия по подобни искания. В този контекст неиздаването
на административен акт не представлява неоснователно фактическо бездействие на
административния орган или мълчалив отказ по смисъла на чл.58 АПК.
Освен това, както вече се посочи, от представените
писмени доказателства, безспорно се установява, че Д.Н., в качеството и на
пълномощник на Д.Н. многократно е подавала жалби и сигнали и е отправяла
искания до кмета на община Карлово, по които има отговори, подробно описани
по-горе.
От изложеното може да се направи извод, че Община Карлово
е приемала и отговаряла на многобройните искания и сигнали на ищеца в
настоящото производство. В този смисъл неоснователно е твърдението в исковата
молба, че служителите на общината са проявили незаинтересованост и са
бездействали. Напротив, служителите на общинска администрация са извършили
всички необходими действия по установяване на незаконното строителство,
съставили са констативни актове и в крайна сметка по отношение законността на
извършено строителство в съседния на ищеца имот е установено следното:
- за едноетажна масивна сграда, собственост на В. Д.-П.,
находяща се на адрес гр.Карлово, ул.“Св.Св.Кирил и Методий“№24А, е реализирана подмяна на покривна
конструкция на постройка въз основа на издадено от главния архитект на община
Карлово разрешение за строеж №228/08.10.07г. и изготвено конструктивно
становище. Съгласно съставен констативен акт №7 от 08.09.2017г. обаче,
съществуващата стопанска постройка се ползва като жилищна, без да е променено
предназначението и, с което е прието, че са нарушени разпоредбите на чл.177 във
връзка с чл.178 ЗУТ, поради което и е издадена Заповед №771/21.09.2017г. на
Кмета на Община Карлово за забрана достъпа и ползването и. Заповедта е
изпълнена, като постройката е запечатана от служители на общинска администрация
Карлово, което е констатирано на място от извършена проверка от РО НСК при
РДНСК-ЮЦР.
– за
извършено без строителни книжа строителство на „масивна ограда“ в същия имот, е
съставен констативен акт №5/08.09.2017г. по реда на чл.225а ЗУТ, въз основа на
който е издадена и Заповед №765/18.09.2017г. на Кмета на Община Карлово за
премахване на незаконния стоеж. Заповедта е изпълнена доброволно, като за
констатираното премахване на строежа е съставен протокол №1/10.01.2018г.
- във връзка с предприети действия за ремонт на
съществуваща тераса, цялостта на която е разрушена
вследствие на възникнал пожар, удостоверено с удостоверение №733/20.10.2017г. на
РСПБЗН-Карлово, е издадено Разрешение за строеж №14/02.02.2018г.
на Главния архитект на Община Карлово за „Възстановяване на част от
съществуваща тераса на жилищна сграда в УПИ ХII-379, кв.159 по плана на
гр.Карлово“, влязло в сила на 13.03.2018г.
- за извършено строителството в западната ½ ид. част на УПИ ХII-379, кв.159 по плана на
гр.Карлово е налице издадено Удостоверение за търпимост от 22.12.2017г.
- за изпълнен „гараж“, разположен в източната част
на посоченото по-горе УПИ, е подадено заявление за издаване на Удостоверение за
търпимост, както и декларация, от която се установява, че същият е построен
през 1982г., фигурира и в нотариални актове от 1983г. и 1996г., поради което е
прието, че попада в хипотезите на търпимост, съгласно ЗУТ, с оглед на което и
няма основание за предприемане на действия спрямо собственика.
За всяко едно от гореустановените
обстоятелства, Д.Н. е била надлежно информирана, в т.ч. и след образуване на
настоящото съдебно производство. Впрочем, в тази насока е и приетото и
неоспорено от страните заключение на СТЕ. Ето защо неоснователно се явява и
възражението на ищеца, че липсата на финално произнасяне, че посочените по-горе
сгради са незаконен строеж, нанася вреди на ищеца – имуществени и
неимуществени.
За пълнота следва да бъде посочено също така, че в
приложената по делото прокурорска преписка се съдържа нотариално заверена
декларация на 13.01.2015г. от ищеца, в която същият декларира, че няма
претенции и възражения към съседката си Т.Ж.от гр.Карлово, собственик на
западната ½ ид. част от процесното
УПИ по отношение на застрояването в имота и. Декларирано е също така, че Н. се
съгласява и приема постройките, изградени на регулационната граница на имотите
им, а именно полумасивна постройка, състояща се от
две помещения, покрити с керемиден покрив с дървена конструкция, находящи се в северозападната част на имота и, както и че
няма възражения срещу височината на постройката и застрояването в сегашния и
вид, за което е дал съгласието си и по-рано под формата на нотариално заверена
декларация с рег.№717/25.01.2006г. на М.В.– помощник-нотариус при С.Р.–
Нотариус с рег.№099 на Нотариалната камара /л.102 от пр.преписка №3414/2016г./.
С оглед на тези изложени обстоятелства, претенциите
за търсене на имуществени и неимуществени вреди, като обезщетение от сочените
бездействия на Община Карлово, се явяват неоснователни само на това отделно
основание.
За пълнота на изложеното, във връзка с
претендираните имуществени вреди, следва да бъде съобразено, че на обезщетяване
по ЗОДОВ, подлежат само претърпените от ищеца такива, доколкото под вреда се
разбира всяко неблагоприятно изменение в имуществената или личната сфера на
гражданина или юридическото лице, което е настъпило като последица от незаконосъобразния
административен акт, действието или бездействието на длъжностните лица, действащи
при или по повод административна дейност.
В настоящото производство обаче, остана недоказано
именно неблагоприятното изменение в имуществената сфера на ищеца Д.Н..
Такова/неблагоприятно изменение/, дори и да се приеме, че е установено за
всички претендирани вреди, е в имуществената сфера на
неговата майка Д.Н., която обаче, не е ищец в настоящото производство.
Достатъчно в тази насока е да се посочи, че за
установяване размера на претендираните имуществени вреди от страна на ищеца е
прието заключение по съдебно-агрономическа експертиза, ангажирани са и
свидетелски показания. Така събраните доказателства обаче, не доказват, че са
пропуснати ползи от отглеждане на зеленчуци от Д.Н. – ищец в настоящото
производство, т.е., че Н. е бил възпрепятстван да отглежда зеленчуци и
пропуснатите ползи са в неговия патримониум. Впрочем,
дори твърдения в тази насока не са и изложени в обстоятелствената част на
исковата молба. До извод в обратната насока не водят и свидетелските показания,
защото всеки един от разпитаните свидетели заявява, че ищецът не живее в
България, в т.ч. и в собствения му имот, а още по-малко пък отглежда зеленчуци,
което в процесния период е бил възпрепятстван да стори именно в резултат на
бездействието на общинската администрация да констатира и премахне незаконното
строителство в съседния имот. Нещо повече, както вече се посочи, собственоръчно
Н. е декларирал, че е няма претенции и възражения към извършеното строителство
на границата на неговия имот.
Същевременно няма основание да се приеме, че
пропуснатите ползи от неговата майка, която очевидно обитава постоянно
собствения на Н. имот, накърнява в случая имуществената сфера на последния, тъй
като именно Н. би пропуснала ползи от евентуално засенчване на въпросното
дворно място и нейно би било формално правото да търси обезвреда за това под
формата на обезщетение. Няма как ищецът да „придобие“ правото на обезщетение
само защото се касае за неговия имот, доколкото се установи, че не той го
обитава, а неговата майка и то на валидно правно основание.
По идентичен начин стои въпросът и с претендираните
неимуществени вреди. Следва преди всичко да бъде съобразено, че терминът
„вреди“ е легално установен предвид използването му в редица нормативни актове,
съдържанието му обаче, не е дефинирано от законодателя. Според трайното
разбиране, наложило се в теорията и съдебната практика, вредите са последица от
засягане на субективни права, на защитени от правото блага, които не са предмет
на права, както и от накърняване на фактически отношения, които правото
защитава. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на благата
на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве,
душевност и психическо състояние. Традиционно вредите се делят на имуществени и
неимуществени.
Във връзка с претендираните неимуществени вреди, ще
следва да бъде съобразено, че те се изразяват в засягане на нематериални блага
и личната сфера на правните субекти, обхващат последиците от засягането на
личността и достойнството на пострадалия и неговото добро име в обществото,
неговия емоционален живот, физическите и морални страдания, предизвикани от действия
на други лица, както и последиците от накърняване на естетическите му чувства.
Въз основа на свидетелските показания, изслушани в
хода на съдебното производство и събраните писмени доказателства, настоящият
съдебен състав приема, че в исковия период, дори и да се претърпени
неимуществени вреди „…изразяващи се в
постоянен психически тормоз, писане на жалби до всички органи и институции в
страната, получаване и писане на опровержения във връзка с отразени неверни
обстоятелства вследствие бездействието на общинската администрация…“, то те
отново са в сферата на Д.Н., в каквато насока са изложените съображения, както
в исковата молба, така и в уточненията към нея, доколкото няма спор между
страните, че именно Д.Н. е подавала всички жалби и сигнали и именно тя е
получавала отговорите, а не нейният син и ищец в настоящото производство – Д.Н..
Това от своя страна е другото самостоятелно
основание предявените искови претенции за заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното им изплащане, като неоснователни и
недоказани – да бъдат отхвърлени.
По разноските.
При
това изход на спора на ищеца не се дължат разноски, но такива не се следват и
на ответника на основание чл.10 ал.2 ЗОДОВ.
Това
е така, защото разпоредбите на чл.10, ал.2 и ал.3 от
ЗОДОВ/
тълкувани в тяхната взаимовръзка/ се явяват специални по отношение общата
разпоредба на чл. 78, ал.8 от ГПК във вр. с
чл.144
от АПК.
Съобразно новелата на ал.3 разноските по производството и държавната такса са
разходи различни от възнаграждението на адвокат, съответно юрисконсулт,
ползвани от страна на ответника, поради което в производство по ЗОДОВ
при отхвърляне изцяло на исковата претенция ищецът не дължи на ответника
заплащането на юрисконсултско възнаграждение.
Изводът
се формира от обстоятелството, че според чл. 76 ГПК разноските по производството са
свързани само с процесуалните действия, които страната иска да бъдат извършени,
поради което и съгласно чл. 75 ГПК за разноски по производството
следва да се приемат възнагражденията за вещи лица и тези за призоваване на
свидетели. Както ГПК/
чл.71, чл.75 и чл.78 /, така и ЗОДОВ
ясно отграничава института на разноски по
производството от дължимата държавна такса и възнагражденията за адвокат.
Отговорността на загубилия делото ищец, съгл. чл.10 ал.2, предл.
първо ЗОДОВ,
норма - която има специален характер спрямо чл. 78 ГПК в делата по ЗОДОВ,
се ограничава само до разноските по производството, същата не включва заплащане
на държавната такса и възнаграждение за адвокат. Различен е режимът на
отговорността на ответната страна, когато искът бъде признат за основателен -
било изцяло, било частично. В тази хипотеза отговорността на ответника е пълна
- както по исковата претенция, така и за заплащане на разноските за
производството, държавната такса и за възнаграждението за адвокат съразмерно с
уважената част от иска - ал.3 на чл.10 ЗОДОВ/ така Определение
№13388 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. №
11258/2019г., III о., Решение №15069 от 7.11.2019г. на ВАС по адм. д. № 9284/2018 г., III о., Определение №14595 от
30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9395/2017 г., III
о., Решение №13446 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д.
№1144/2018 г., III о., а и по-старите – Решение №2611 от 28.02.2018г. по адм. д. № 592/2017г., Решение №1521 от 05.02.2018г. по адм. д. №9762/2016г. и Решение №819 от 22.01.2018г. по адм. д. №10451/2016г. на ВАС на РБ, а и много други/.
Или исканията и на двете страни за присъждане на
разноски - не следва да се уважават.
Ето защо и поради
мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд.,
VІІ състав:
Р Е Ш
И
ОТХВЪРЛЯ изцяло
предявените от Д.Н. ***
срещу Община – Карлово с адрес на призоваване гр.Карлово, ул.“Петко Събев“№1
обективно активно кумулативно съединени претенции за заплащане на обезщетение
за: причинени имуществени вреди в общ размер на 2 413 лева, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане, представляващи
пропуснати ползи, поради невъзможност да бъдат отгледани зеленчуци, вследствие
на засенчване и оттичане на дъждовна вода, за периода от реализиране на
незаконно строителство в УПИ ХІІ-379/по КП имот №584/, кв.159 по плана на
гр.Карлово, ПИ с ид.36498. 501.584 по КК на
гр.Карлово, с административен адрес ул.“Кирил и Методий“ №24, извършено на
общата регулационна граница с имота на ищеца – УПИ ІІ-2916/по КП имот №583/,
кв.159 по плана на гр.Карлово, ПИ с ид.36498.501.583
по КК на гр.Карлово с административен адрес ул.“Парчевич“№29, а именно
13.08.2007г. до завеждане на исковата молба, и обезщетение за неимуществени
вреди в размер 15 000 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане, изразяващи се в: „…постоянен
психически тормоз, писане на жалби до всички органи и институции в страната,
получаване и писане на опровержения във връзка с отразени неверни обстоятелства
вследствие бездействието на Общинската администрация и несвоевременните
действия на Кмета на Общината, дадени му като правомощия, съгласно чл.135 от ЗУТ.“ по отношение на констатираното от РДНСК, ДНСК, РП – Карлово незаконно
строителство, вследствие депозирана жалба от 13.08.2007г., вследствие
бездействие на общинската администрация и несвоевременни действия на Кмета на
Община Карлово, дадени му като правомощия съгласно чл.135 ЗУТ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.Н. *** за заплащане на разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Община – Карлово за заплащане на
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :