ПРОТОКОЛ
№ 151
гр. Златоград, 08.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на осми май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
Сложи за разглеждане докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20255420100018 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ В. Г. Б. - редовно призована, не се явява, представлява се от
адв. Е. В..
ОТВЕТНИКЪТ ОБЩИНА Н. - редовно призована, представлява се
от юрк. И. Д..
АДВ. В. – Моля, да се даде ход на делото.
ЮРК. Д. - Моля, да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ кани страните към спогодба.
АДВ. В. – Направено е признание на иска от изрично упълномощен
представител и ще се ползваме от същото.
ЮРК. Д. – Поддържаме направеното признание на иска.
СЪДЪТ пристъпи към изясняване на предварителните въпроси и
фактическата страна на спора.
АДВ. В. – Няма да правя отвод на състава на съда. Нямам искания.
ЮРК. Д.– Няма да правя отвод на състава на съда. Нямам искания.
СЪДЪТ запита ответникът относно признанието, някога общината
владяла ли е процесния имот, има ли интерес към този имот.
ЮРК. Д. – Уважаеми г-н Председател, общ. Н. не е владяла процесният
имот, същия не представлява интерес за общината, поради което признаваме
иска на ищеца. Записването по чл. 19 е може би някаква кампания, понеже е
много назад във времето. Масово са записвани имотите на общината, защото
1
се е считало, че няма собственици, но реално са имали собственици, които са
ги владели. Има имоти, в които има застроени сгради много отдавна, овощни
градини, което е доказателство, че хората са ги владели от много време.
Всички имоти са със синори и огради, което доказва намерение за владение.
СЪДЪТ пристъпи към доклад по делото.
ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, от които произтичат претендираните права е
твърдението на ищеца, че има процесния имот с идентификатор 51319.12.170
в местността ,,А.‘‘, землището на гр. Н. от своите родители, като от 1990г.
владее имота.
Правната квалификация е разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Няма права и обстоятелства, които се признават. Няма и
обстоятелства, които не подлежат на доказване. Няма твърдения от страните,
за които същите не представят доказателства и не сочат такива за събиране.
В тежест на ищцата е да докаже, че е получила от родителите си
горния имот, като от 1990г. владее имота, описан в исковата молба явно и
необезпокоявано от никого. От 1990г. обработва имотът, засаждайки го с
различни земеделски култури. При направена справка обаче установила, че
процесният имот е записан, като стопанисван от община Н. и попадащ в
категорията земи по чл. 19 ЗСПЗЗ. Този имот обаче никога не е бил с
неустановен собственик или безстопанствен, а още по-малко община Н. го е
управлявала и стопанисвала.
Следва да докаже, че от 1990г. до сега владението й не е прекъсвано, тя
не го е губила, а същото е било явно, несъмнено, спокойно и непрекъснато.
Към владението на праводателите си е прибавила своето владение.
Ответникът не навежда фактически твърдения, а признава иска,
поради което не носи доказателствена тежест.
СЪДЪТ предоставя възможност на страните да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия.
АДВ. В. – Приемам доклада, нямам възражения и бележки. Да се
приеме за окончателен.
ЮРК. Д. - Приемам доклада, нямам възражения и бележки. Да се
приеме за окончателен.
СЪДЪТ намира, че ще следва да обяви за окончателен
гореизложеният проект за доклад, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен гореизложеният проект за доклад.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ СЪДЕБНО ДИРЕНЕ.
На основание чл.146, ал.4 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
2
допуснатите такива с Определение № 80/25.03.2025 г., а именно ксерокопия
представени от ищцата на: Скица на ПИ № 15-23225-06.01.2025 г. за ПИ с
идентификатор 51319.12.170; Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал.
1 ДОПК изх. № **********/21.01.2025 г.
АДВ. В. – Уважаеми г-н Председател, с оглед направеното признание
на иска ще се ползваме от същото. Отказваме се от разпит на допуснатите ни
свидетели. Моля, да бъде прекратено съдебното дирене и постановен съдебен
акт по реда на чл. 237, съгласно направеното признание и уважена исковата
претенция. Считам, че не са налице отрицателните предпоставки от чл. 237,
ал. 3, т. 1 и 2, както и настоящото производство не е такова, каквото
законодателят е изключил прилагането на чл. 237 от ГПК. Във връзка с
направеното признание, то доверителката ми не претендира съдебно
деловодни разноски.
ЮРК. Д. - Уважаеми г-н Председател, поддържаме признанието на
иска. Моля, да постановите съдебен акт в полза на ищцата, тъй като същата е
владяла имота по давност, а не е владян от община Н..
СЪДЪТ намира, че в случая са налице основанията по чл. 237, ал. 1 от
ГПК, а освен това липсват отрицателните предпоставки по ал. 3 от същата
разпоредба. Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д.
№5289/2013г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск,
когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В
това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава
възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска,
съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по
основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.
В настоящия случай, представителят на ответника освен, че прави
признание на иск, в съдебно заседание изрично заявява, че процесния имот
никога не е владян от общината и същата няма интерес към имота. Освен това
пояснява, че записването на много имоти в общината по чл. 19 е станало в
минал момент, тъй като се е смятало, че тези имоти нямат собственици, но
всъщност такива е имало и това са хора от общината, които са си владели
имотите.
В някои от имотите дори има построени къщи назад във времето,
всички имоти са с определени граници чрез синори и огради, което показва
намерение за своене от много време.
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно
съдът да указва на страните против волята им, да ангажират доказателства за
основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът
възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните
биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за
приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като
например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така
да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложението
на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като
например чл. 318, чл. 324, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.
3
Водим от всичко гореизложено, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ и ОБЯВЯВА на страните,
че ще се произнесе с решение, съобразно признанието на иска.
ПОСОЧВА 08.06.2025г., като ден, в който ще обяви решението си.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 09:16ч.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________
Секретар: __________Й.Б._____________
4