Р Е Ш Е Н И Е
№ 2023г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети тричленен
състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА НЕДЕВА
ИВЕЛИН
БОРИСОВ
при
секретаря Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Стоян З , като разгледа
докладваното от съдията Д.Недева КНАД № 17
по описа на Административен съд – гр.Варна за 2023 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния
кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по касационна жалба на Г.Х. подадена чрез адв.
Й.А., против решение № 1444 от 04.11.2022 г. на ВРС, постановено по АНД №
20223110202461/2022 г., по описа на ВРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0819-001935 от 18.05.22 г.
на Началника та група ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“ - Варна, с което за
нарушение на чл.174 ал.З пр.1 от ЗДвП на Х. е наложено наказание “глоба” в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
С решението са присъдени разноски в полза на ОД на МВР -
Варна в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Сочи се, че касаторът не е
извършил от обективна и субективна страна нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП.
Доколкото лицето е чужд гражданин и при липса на данни, че владее български
език е следвало да му бъде назначен преводач. Горното е ограничило правата на
наказаното лице, поради което само на това основание административнонаказателното
производство е опорочено, което води до отмяна на НП. На следващо място счита,
че не е посочено, в какво се изразява от фактическа страна изпълнителното
деяние, с което е осъществен състав на административното нарушение. Липсват
обстоятелствата при които е извършено, което води до допуснати процесуални
нарушения от категорията на съществените. Твърди, че е неясна волята на
административнонаказващия орган, кое нарушение приема за извършено, за което е
наложено наказание. Счита за законосъобразен в случая подход евентуално
санкционирането на отказ на водача да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на алкохол. Позовава се на тълкувателно решение
№13/20.12.2021г. по тълкувателно дело №1/2021г. на ОСС на І и ІІ колегия на
ВАС. От НП става ясно, че е наложено едно наказание, но твърди, че е неясно за
кое нарушение. Твърди, че в случая е нарушено правото на защита на наказаното
лице. Не на последно място изтъква, е АНО е допуснал съществено процесуално
нарушение в частта на отнемането на контролни точки, тъй като не е посочил
конкретната норма от посочената Наредба №Із-2539 на МВР.
По изложените
съображения отправя искане за отмяна на решението на ВРС и постановяване на
ново по съществото на спора, с което се отмени процесното НП.
В открито съдебно заседание касаторът редовно призован не се явява, не се
представлява. С писмени бележки вх. № 2840 от 23.02.2023г. депозирани от
процесуалния представител на касатора, адв. Й.А., поддържа
касационната жалба и отправя искане за отмяна на решението на ВРС и
оспореното НП.
Ответникът, редовно призован, не се
явява, не се представлява. С писмени бележки вх. № 2757/21.02.2023г., чрез гл. юрисконсулт К Л А оспорва касационната жалба.
Отправя искане за оставяне в сила на решението на ВРС и присъждане на
юрсконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение, че
касационната жалба е неоснователна и решението на ВРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Производството пред ВРС е образувано по жалба на Г.Х. подадена чрез
адв. Й.А., против наказателно постановление №
22-0819-001935 от 18.05.2022 г. на Началника та група ОДМВР-Варна, Сектор
„Пътна полиция“ - Варна, с което за нарушение на чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП на Х. е наложено наказание „глоба” в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
ВРС е установил от фактическа страна, че на 23.04.2022г. около 23.30ч.
в гр.Варна Г.Х. бил спрян за проверка от служители на МВР. Макар и чужд
гражданин, той бил със статут на постоянно пребиваващ в РБългария. Пред
полицейските служители говорел на разбираем български език и не направил искане
за назначаване на преводач. Разказал им, че живее в България отдавна и даже, че
има магазин за авточасти на ул. „Вяра“. Х. бил във видимо нетрезво състояние и
отказал проверка за алкохол с техническо средство. Бил му издаден талон за
кръвна проба и му било разяснено къде трябва да отиде за медицинското
изследване на съдържанието на алкохол в кръвта. Фактическата обстановка ВРС
приел за установена въз основа на материалите по АНП и показанията на св. Конаров,
които кредитирал изцяло като логични, добросъвестни и непротиворечиви.
За да потвърди процесното НП, ВРС е приел, че не са
налице процесуални нарушения, както и че издаденото НП съответства на
материални закон при правилно определена санкция за извършеното от лицето
нарушение. Приел е, че административнонаказателното производство е проведено
при отсъствие на нарушения. Х. е разбирал
всичко, което му се говори и сам е говорил на разбираем български език,
независимо, че е и арменски гражданин. Извършил е нарушение на чл.174 ал.3 пр.1
от ЗДвП, с оглед алтернативността на
двете хипотези на изпълнително деяние –отказ да бъде извършена проба с
техническо средство и отказ да бъде извършена кръвна проба. В случая е отказал
изследване с техническо средство, поради което ВРС е приел, че е осъществил
състава на нарушението по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Изложил е подробни мотиви
досежно волята на АНО и правната квалификация на извършеното нарушение. Приел
е, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и са налице
отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно това, че водачът е бил видимо
алкохолно повлиян. ВРС е изложил съображения и досежно размера на наказанието,
както и в частта на отнемането на контролни точки, което е последица от влязлото в сила наказателно
постановление, като в тази му част не било обжалвано.
Настоящият
състав на Административен съд - Варна, след преценка на събраните по делото
доказателства и наведените касационни основания, намира от правна страна
следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна
страна.
Разгледана
по същество е неоснователна, тъй като не са налице посочените от касатора
основания за отмяна, а съдът разглежда тези от тях, които съставляват
касационни основания по смисъла на чл.348 НПК, съобразно препращащата норма на
чл.63в ЗАНН.
Настоящата
инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка,
както и изложените подробни правни изводи. В касационната жалба се преповтарят
идентични възражения срещу оспореното НП, на които е даден подробен отговор от
въззивната инстанция, поради което настоящия състав на съда не следва да
преповтаря мотивите и на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към същите.
По
делото се установява по несъмнен начин, че при
съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от
категорията на съществените, ограничаващи
правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. На първо място по делото е безспорно установено, че
касатора е с арменско гражданство притежаващ статут на постоянно пребиваващ в
РБългария.
В случая няма данни по делото водачът на МПС
да е твърдял, че не владее български език и да е поискал назначаване на
преводач. От свидетелските показания се
установява еднозначно, че е говорил разбираем български език, разбирал е
всичко, сам е отишъл след покана при служебния автомобил, обяснил е, че от
дълги години живее в страната, има бизнес с авточасти на ул.”Вяра”. Правото му
защита не е нарушено, още повече, че в хода на съдебно производство по
обжалване на НП е представляван от надлежен процесуален представител– адвокат.
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията на чл.42 от ЗАНН. Актът
е съставен от оправомощено
лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя. НП отговаря
на задължителните изисквания към съдържанието съгласно чл.57 ал.1 от ЗАНН,
издадено е от материално и
териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в
наказателното постановление.
Съгласно
чл.174 ал.3 от ЗДвП Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.
Водачът е привлечен към административно наказателна
отговорност за нарушение описано в нормата в предл. пълво, а именно отказ да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта, съобразно описанието на нарушението от фактическа страна. АНО е посочил фактическите обстоятелства, които
съставляват основание по закон за издаването на НП и е цитирал относимата
правна уредба. Правилен е извода
на ВРС, че е налице единство, което сочи на извод за осъществено деяние
подробно описано от фактическа и правна страна.
Описано е
самото поведение, представляващо
изпълнителното деяние и с оглед на правната
квалификация на нарушението, обуславят съставомерността на деянието на санкционираното лице. Независимо, че е
неотносимо позоваването на касатора на решение
№13/20.12.2021г. по тълкувателно дело №1/2021г. на ОСС на І и ІІ колегия на ВАС
следва да се посочи, че отказите по чл. 174, ал.
3 от ЗДвП на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или
наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този
случай е приложима нормата на чл. 18 от Закона за административните нарушения и
наказания. Последната е императивна, не предвижда изключения и като процесуална
административнонаказателна норма не подлежи на разширително или стеснително
тълкуване. При наличието на две административни нарушения, извършени от един
деец, приложима е разпоредбата на чл. 18 ЗАНН и за двете отделни
административни нарушения следва да се наложат две отделни административни
наказания.
От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин,
че касаторът е осъществил нарушението по чл.174 ал.3 предл. първо от ЗДвП
от обективна и субективна страна.
При доказано извършване на административното нарушение, за което е санкциониран
касатора, правилен е изводът на ВРС, че извършеното деяние не представлява маловажен
случай, както и скрепената нормативна забрана в тази насока в разпоредбата на чл.189з от ЗДвП, който предвижда, че за нарушения по
този закон не се прилага чл.28 от ЗАНН.
Видът и размерът на санкцията са определени от законодателя във фиксиран размер. В
тази връзка наложената с наказателното постановление глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца е правилно
определена, като е индивидуализирана в единствения й възможен размер.
Настоящият
състав на съда приема, че като е потвърдил наказателното постановление ВРС е
постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед
направеното своевременно искане от пълномощника на ответника по касация за
присъждане на разноски, съдът намира, че следва касатора да бъде осъден да
заплати сумата в размер на 80 лева, съставляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Воден
от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Трети
тричленен състав на Административен съд – Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1444 от 04.11.2022 г. на ВРС, постановено
по АНД № 20223110202461 по описа на ВРС за
2022г.
ОСЪЖДА Г.Х. ЕГН/ЛНЧ **********,***
да заплати на ОД на МВР-Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева
разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: