Решение по адм. дело №666/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 268, ал. 1 вр.чл.171 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от Е. А. Ф. от с.Батишница, обл.Русе против Решение № 202 от 10.10.2025 г. на директор на ТД на НАП-Варна, в частта, с която е оставена без уважение негова жалба с вх.№ Ж-18-38/30.09.2025г. против Разпореждане изх. № С250018-137-0005000/18.09.2025г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП – гр. Варна, офис Русе и е отказано прекратяване на производството по изп.д. № *********/2018г. поради изтекла погасителна давност на публични вземания за такси и разноски в общ размер на 1415 лева, от които главница в размер на 730,46 лева и лихва в размер на 684,54 лева.

Наведени са доводи за незаконосъобразност на постановеното от публичния изпълнител разпореждане, в частта, с което е потвърдено с оспореното в настоящото производство решение. Иска се съдът да отмени частично оспореното Решение № 202 от 10.10.2025 г. на директор на ТД на НАП-Варна и да признае посочените задължения за погасени по давност или да върне преписката на публичния изпълнител с указания за прекратяване на изпълнителното производство порази погасяване по давност на процесните публични задължения.

Ответникът в производството - Директорът на ТД на НАП – Варна, чрез процесуален представител - старши юрисконсулт Н. Т., оспорва жалбата и твърди, че същата е неоснователна. Поддържат се доводите на административния орган, издал решението, според които не е налице изтекла 5-годишна давност по отношение на спорните вземания. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното относимо към правния спор:

С искане вх.№250018-000-0526779/03.09.2025г. жалбоподателят е изявил желание за погасяване по давност на публични задължения по изп.дело № *********/2018г.

В ТД на НАП Варна, ИРМ-Русе срещу жалбоподателя е образувано изп.дело № *********/2018г. за принудително събиране на публични задължения, като за тези в размер на 470 лева, произтичащи от наложени глоби по фиш и влезли в сила НП, след направеното възражение за изтекла давност, жалбата по адм.ред е уважена с оспореното решение и е отменено в тази част разпореждане с изх. № С250018-137-0005000/18.09.2025г. , издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП – гр. Варна, офис Русе.

По изп.дело № *********/2018г. не са налагани обезпечителни мерки.

Към изп.дело пред публичния изпълнител с издадени разпореждания са присъединени вземания, произтичащи от наложени глоби по фиш и влезли в сила НП, като в оспореното пред адм.орган разпореждане се твърди и присъединяване на разноски и такса от 5 лв. по изп.лист 16-0352-000347/13.06.2016г. по дело № 1942/2016г. с взискател РС-Русе, чиято давност започва да тече от 01.01.2018г.

В частично потвърденото разпореждане е посочено, че е налице присъединяване в производството на ЧСИ по изп.дело № 20218320401013, образувано на 01.07.2021г. въз основа на изп.лист по ГД 1552/2018г. на РРС-Русе, издаден на 19.03.2020г. с наложени обезпечителни мерки : запор на банкови сметки, наложени на 28.07.2021г., възбрана на 38/40 ид.ч. на изоставен ПИ в с.Батишница, вписана на 29.07.2021г., възбрана на ПИ в с. Пиргово, вписана на 30.07.2021г., запор върху трудово възнаграждение от работодател , наложен на 31.08.2022г.

В отговор на запитването на публичния изпълнител ЧСИ е отговорил, че изп.дело № 20218320401013 или 1013/2021г. е образувано на основа Изпълнителен лист по ГД 1552/2018г., издаден в полза на М. А. М. на 13.03.2020г.

Служебната справка в интернет страницата на РРС-Русе сочи, че този представен от взискателя изп.лист е за вземания, произтичащи от осъждане на жалбоподателя да заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, ведно с деловодни разноски в производството по гр.дело, както следва 7810,43 лева обезщетение за имуществени вреди, 1000лева –обезщетение за неимуществени вреди и 744,60 лева-деловодни разноски .

С постановеното съдебно решение по гр.д. 1552/2018г. жалбоподателят е осъден да заплати и д.т. в полза на РРС в размер на 181,21 лева. плюс 5 лева д.т. Служебно е издаден ИЛ на 10.09.2019г., но липсват данни за присъединяване на такова производство за посочената сума по образуваното изп.дело и това не е предмет на спора..

За да постанови свое разпореждане с изх. № С250018-137-0005000/18.09.2025г. публичен изпълнител в ТД на НАП – гр. Варна, офис Русе е посочил, че към изп.дело № *********/2018г. са присъединени и разноски и такса от 5 лв. по изп.лист 16-0352-000347/13.06.2016г. с взискател РС-Русе, чиято давност започва да тече от 01.01.2018г. Такива документи липсват.

Служебната справка от съда по отношение на изпълнителен лист за разноски и дължимата д.т. в размер на 725,46 лева главница и 5 лева за такса за издаване на изп.лист с посоченото в разпореждането дело № 1942/2016г. сочи, че се касае за присъждане по НОХД 1942/16г. на РРС по посочената сума, но не в полза на РРС , с дата на издаване 18.04.2017г. за присъдени в полза на ОДМВР –Русе разноски в размер на 725,46 лева и 5 лева за издаване на изп.лист или общо в размер на 730, 46 лева, а в полза на РРС сумата от 45 лева.

Публичният изпълнител и в решението на директора на ТД на НАП Варна липсва тази детайлна информация. Липсва и информация за присъединяване на това вземане, чийто взискател е различен от посочения в разпореждането.

Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата, в частта относно искането за отмяна на обжалваното решение е процесуално допустима – подадена е в преклузивния седемдневен срок, от легитимирано лице, съгласно разпоредбата на чл. 268, ал. 1 от ДОПК - длъжник по изпълнително дело, образувано от публичен изпълнител. Разгледана по същество жалбата в тази ѝ част е основателна.

Спор по фактите между страните няма; процесуалния представител на ответника признава, че единствените извършени действия по принудителното изпълнение са издадените разпореждания за присъединяване. Не са сочени доказателства за наличие на обстоятелства по чл.172, ал.1 от ДОПК - за спиране на давността, освен това описано в решението на директора на ТД на НАП-Варна и в разпореждането на публичния изпълнител, т.е наложените обезпечителни мерки по изп.дело № 20218320401013 или 1013/2021г. на ЧСИ Х. по образувано на основа Изпълнителен лист по ГД 1552/2018г., издаден в полза на М. А. М. на 13.03.2020г., което не е за публично, а за частно вземане.

Това изпълнително производство пред ЧСИ няма за предмет публични вземания, а е изцяло частно такова и се движи по правилата на ГПК. Липсват данни за присъединяване на производство по изп.дело въз основа на изп.лист по д.1942/2016г. за посочената сума от 725,46 лева, още повече, че взискател за тази сума не е РРС.

Съгласно чл.217 ДОПК, в производствата по принудително изпълнение, респективно по вече образувано изпълнително дело, могат да се присъединяват публични взискатели, като присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до изготвянето на разпределението на събраните суми; присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има и първоначалният взискател. Разпореждането на публичния изпълнител в този случай замества образуването на ново изпълнително дело и в този смисъл то обективира действие по принудителното изпълнение, годно да прекъсне течащата погасителна давност. Липсва такова надлежно присъединяване, респ.липсват представени доказателства от ответната страна, чието задължение е да докаже всички материалноправни предпоставки и извършването на процесуални действия свързани със спирането на давностните срокове.

Позоваването на действия на ЧСИ по отношение на частноправно вземане като действия по налагане на обезпечителни мерки не е сред действията по спиране на производството, най-малкото поради различния характер на вземанията и действията на различни процесуални закони.

Независимо от горното, изводите на административния орган, че публичните вземания, които макар и крайно неясно определени, но явно известни на оспорващия от какво произтичат, с оглед възраженията му, за спорните периоди 2018г. -2025г. не са погасени по давност, са неправилни.

Няма спор, че процесните задължения по изп.лист по дело 1942/2016г. са публични по см. на чл.162, ал.2 от ДОПК. Съгласно члHYPERLINK "apis://Base=NARH&DocCode=2023&ToPar=Art172_Al2&Type=201/". 172, HYPERLINK "apis://Base=NARH&DocCode=2023&ToPar=Art172_Al2&Type=201/"алHYPERLINK "apis://Base=NARH&DocCode=2023&ToPar=Art172_Al2&Type=201/". 2 HYPERLINK "apis://Base=NARH&DocCode=2023&ToPar=Art172_Al2&Type=201/"отHYPERLINK "apis://Base=NARH&DocCode=2023&ToPar=Art172_Al2&Type=201/" HYPERLINK "apis://Base=NARH&DocCode=2023&ToPar=Art172_Al2&Type=201/"ДОПК, погасителната давност за тези вземания се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като съгласно члHYPERLINK "apis://Base=NARH&DocCode=2023&ToPar=Art172_Al3&Type=201/". 172, HYPERLINK "apis://Base=NARH&DocCode=2023&ToPar=Art172_Al3&Type=201/"алHYPERLINK "apis://Base=NARH&DocCode=2023&ToPar=Art172_Al3&Type=201/". 3 HYPERLINK "apis://Base=NARH&DocCode=2023&ToPar=Art172_Al3&Type=201/"отHYPERLINK "apis://Base=NARH&DocCode=2023&ToPar=Art172_Al3&Type=201/" HYPERLINK "apis://Base=NARH&DocCode=2023&ToPar=Art172_Al3&Type=201/"ДОПК от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Действията по принудителното изпълнение са уредени в разделHYPERLINK "apis://Base=NARH&DocCode=2023&ToPar=Sec4&Type=201/" HYPERLINK "apis://Base=NARH&DocCode=2023&ToPar=Sec4&Type=201/"ІHYPERLINK "apis://Base=NARH&DocCode=2023&ToPar=Sec4&Type=201/"V HYPERLINK "apis://Base=NARH&DocCode=2023&ToPar=Sec4&Type=201/"наHYPERLINK "apis://Base=NARH&DocCode=2023&ToPar=Sec4&Type=201/" HYPERLINK "apis://Base=NARH&DocCode=2023&ToPar=Sec4&Type=201/"ДОПК - чл. 220 и следващите и включват: образуване на изпълнително дело и изпращане на съобщение за доброволно изпълнение не е сред тях , докато налагането на запор и вписването на възбрана, присъединяването на публични вземания и такова, стига да е в срока на давността. Налагането на посочените обезпечителни мерки в производство, за които липват данни да е присъединено и такова касаещо публични вземания, а само в производство по частно вземане, не е от категорията актове, които да произведат действие по спиране на давността.

Оспореното частично решение се позовава на документи от ЧСИ абсолютно неотносими към производството и по жалбата, което прави решението незаконосъобразно по приложението на материалния закон, постановено при съществена липса на материално правни основания за него и липсващи и непредставени доказателства за тезата.

Действия, предприети от публичния изпълнител, с които се прекъсва давността по изп.лист, опоменат като № 1942/2016г. в сила от 18.04.2017г. , не са налични и не се твърдят а и липсват представени доказателства за присъединяване към образуваното изп.дело, още повече и констатираното разминаване в кредитора. Все пак такива действия следва да бъдат сведени до знанието на длъжника, именно с цел той да упражни свои права и да направи възражения в хода на изпълнителното производство, включително възражение за изтекла погасителна давност за принудително събиране на публични вземания. Ако давността може да прекъсне/спре без знанието на длъжника и то по отношение на изп.производство пред ЧСИ, в което това вземане не е вкючено или най-малко липсват данни за това, той е изложен на риска да унищожи или най-малкото да престане да съхранява документите за плащане на дълга или за погасяването му по друг начин / в този смисъл са мотивите по т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК/. Предвид това, прекъсване на давността без знанието на длъжника е невъзможно да настъпи, т. к. институтът е установен в негова полза.

Кога как и по какъв повод е присъединено твърдяното задължение от 730,46 лева ,възникнало през 2017г. и дължимо от 01.01.2018г. и кой е неговия взискател, явно различен от посочения, как е присъединено и какви действия по прекъсването са извършени и кога, е повече от неясно, което и прави оспореното частично решение незаконосъобразно и необосновано, и защото позоваването на представените от ЧСИ уведомления не касаят това задължение.

Така мотивиран и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Е. А. Ф. от с.Батишница, обл.Русе Решение № 202 от 10.10.2025 г. на директор на ТД на НАП-Варна, в частта, с която е оставена без уважение негова жалба с вх.№ Ж-18-38/30.09.2025г. против Разпореждане изх. № С250018-137-0005000/18.09.2025г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП – гр. Варна, офис Русе и е отказано прекратяване на производството по изп.д. № *********/2018г. поради изтекла погасителна давност на публични вземания за такси и разноски в общ размер на 1415 лева, от които главница в размер на 730,46 лева и лихва в размер на 684,54 лева. и ВРЪЩА преписката на публичен изпълнител при ТД на НАП гр. Варна, офис Русе за ново произнасяне в тази част по искане вх.№ 250018-000-0526779/03.09.2025г. за погасяване по давност на публични задължения по изп.дело № *********/2018г. относно задължения по т.2 от искането, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

Решението е окончателно на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК