О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1 3 5 0
26.08.2019 г., гр. Пловдив
РАЙОНЕН
СЪД-ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, III
състав, в закрито заседание на двадесет и шести август две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОНИКА ТАРЕВА
след като се запозна с материалите по ЧНД № 5220/2019 г. по описа на
съда, намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 243,
ал. 4 НПК.
Образувано е по Жалба с вх. № 54765/23.08.2019 г. по описа
на ПРС, депозирана от Н.В.П. срещу Постановление от 31.07.2019 г. на
РП-Пловдив, с което производството по ДП № 164/2017 г. по описа на РУ Раковски
при ОД на МВР, водено престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, е било прекратено.
От фактическа страна се установява следното:
Разследването е започнато и водено срещу неизвестен
извършител за това, че за времето от месец април 2010 г. до месец май 2017 г. в
град Пловдив, след като е осъден с Решение № 137/2007 г. по гражданско дело №
1345/2006 г. на Районен съд-Пловдив да издържа свой съпруг – Н.В.П. с ЕГН
********** с ежемесечна издръжка от 600 лева, но не по-малко от четири
минимални работни заплати за страната, съзнателно не е изпълнил задължението си
в размер на повече от две месечни вноски – престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
По делото е установено, че жалбоподателката П. и свид.
И. П. Р. са бивши съпрузи. След прекратяването на брака им по взаимно съгласие
през 2007 г., свид. Р. поел задължение да изплаща ежемесечна издръжка на
бившата си съпруга в размер на 600 лева, но не по-малко от четири минимални
работни заплати за страната. Този размер бил предложен от самия свидетел Р. .
Това задължение било част от постигнатото споразумение за прекратяване на брака
по взаимно съгласие и било одобрено с Решение № 137/2007 г. по гражданско дело
№ 1345/2006 г. на Районен съд-Пловдив. Първоначално свид. Р. изплащал дължимата
издръжка. През 2010 г. година, обаче, поради влошаване на здравословното му
състояние и настъпването на финансови затруднения за ръководените от него
търговски дружества, същият преустановил плащането на тази издръжка. Последната
изплатена такава била през март месец 2010 г. От тогава-насетне същият
преустановил плащането й. Недоволна от този резултат останала жалбоподателката
П.,***. В тази връзка било образувано и процесното досъдебно производство.
Настоящето производство по реда на чл. 243, ал. 4 НПК
е трето по ред такова, след две поредни отменени Постановления на РП-Пловдив за
прекратяване на наказателното производство. В първия случай актът на РС-Пловдив
не е бил протестиран, а във втория е бил обект на въззивна проверка по протест
на прокурора, завършила с потвърждаване на изводите на първоинстанционния съд.
За да отмени прекратителното постановление на РП-Пловдив в последното проведено
производство по чл. 243, ал. 4 НПК, съдът е приел, че по делото не е установено
дали свид. Р.съзнателно се е отклонил от задължението си да заплаща дължимата
издръжка или обективни причини са го препятствали да стори това, респ., какво е
имущественото състояние на свид. П., т.е. дали същата е лице, нуждаещо се от
такава издръжка. След провеждането на допълнителни действия по разследване и
събиране на доказателства за имущественото състояние на свид. Р. е била
назначена финансова експертиза, според заключението на която реализираните
доходи от свид. Р. през процесния период не са му позволявали да изпълнява
задължението си да издържа свид. П.. Предвид това наказателното производство
отново е било прекратено от страна на представителя на РП-Пловдив по
съображения, че в случая не се установява неизпълнението на поетото задължение
за издръжка да е съзнателно.
Недоволна от този резултат отново
е останала свид. П.. В жалбата се
изразява несъгласие с извода на прокурора, като се сочи, че за съставомерността
на деянието по чл. 183, ал. 1 НК е ирелевантно обстоятелството дали свид. Р. е
разполагал със средства, с които да плаща дължимата издръжка, като единственото
релевантно обстоятелство е неплащането на дължимата издръжка, което в случая
бил несъмнено установен факт. Поради тези съображения се претендира за отмяна
на постановения прокурорски акт и се иска делото бъде върнато на прокурора за
продължаване на действията по разследване.
Съдът, след като се запозна с обжалваното
постановление и като съобрази събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следния правен
извод:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок,
от лице, за което разполага с активна процесуална легитимация и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, същата се оценя като
НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази
следното:
На първо място следва да се посочи, че настоящият
съдебен състав констатира, че въпреки че след предходно проведеното
производство по чл. 243, ал. 4 НПК от страна на разследващите органи са
положени значителни усилия по попълването на делото с доказателства, съобразно
дадените указания от съда, от страна на прокурора е налице неизпълнение на част
от указанията на съда (както на районен, така и на окръжен) досежно
установяването на имущественото състояние на свид. П., с оглед установяването
на обстоятелството дали същата е лице, нуждаещо се от издръжка. Последното би
било самостоятелно основание за отмяна на прокурорския акт, ако в случая
отговорът на този въпрос не се явяваше ирелевантен за съставомерността на
деянието, предвид отговора на другия релевантен въпрос, касаещ възможността
свид. Р. да плаща дължимата издръжка.
За да достигне до този извод настоящият съдебен състав
съобрази събраните по делото писмени доказателства, касаещи имущественото
състояние на свид. Р. и най-вече заключението на изготвената по делото
финансова експертиза, което няма причина да не бъде кредитирано, доколкото е
дало обоснован отговор на поставените му въпроси, съответстващ на събраните по
делото писмени доказателства. Според заключението на експертизата в процесния
период доходите на свид. Р. обективно не са му позволявали да изпълнява поетото
задължение за издръжка. Дружествата, в които той е имал участие като собственик
на капитал или управител са „Рожевска“ ЕООД, „Р. “ ЕООД и „Билдинг пропърти
2012“ ЕООД, като той е упражнявал дейност и като ЕТ - „И. Р. “ ЕТ. Според
заключението на експертизата, което е базирано на анализ на счетоводството им
през целия релевантен период, цитираните дружества и ЕТ не са реализирали
печалби, като някои от тях са с преустановена дейност, а другите са инкасирали
единствено счетоводни загуби. Единствените доходи, които свид. Р. е получил от
2010 година насам са били 5052,85 лева като обезщетение за временна
нетрудоспособност от м. януари 2010 год. до м. август 2011 година или средно по
336,86 лева месечно, както и 7000 лева печалба от дейността му като едноличен
търговец за 2011 год. Наред с това, след извършени справки е установено, че Р.
няма реализирани доходи по трудово правоотношение, нито каквито и да било други
доходи от дивиденти, наеми, продажба на движимо или недвижимо имущество. От
2005 година свид. Р. се самоосигурява като доходът върху, който той е внасял
осигуровките си е бил максимум 580 лева, която сума е около четири пъти под
дължимата издръжка от негова страна. Не без значение са и данните по делото, че
от 2018 г. свид. Р. е диагностициран с аденокарцином на простатата и диабет тип
II с диабетна полиневропатия, което още веднъж затвърждава извода за липсата на
обективна възможност за реализиране на доход, позволяващ заплащането на
процесната издръжка.
Така
установените обстоятелства налагат да се сподели изводът на прокурора, че за
визираният период от време свид. Р. е бил в обективна невъзможност да изплаща
поетото задължение за издръжка на бившата си съпруга и това негово бездействие
не се дължи на виновно поведение, т.е. в случая липсва изискуемото от закона за
съставомерността на процесното престъпление съзнателно неизпълнение на
задължението за издръжка. Липсата на субективна страна обосновава и извода
за липса на извършено престъпление по
чл. 183, ал.1 НК. В подкрепа на извода за липса на вина при обективна
невъзможност за плащане на дължима издръжка е и практиката на върховната
инстанция, цитирана в прокурорския акт, която се споделя без резерви.
Всичко гореизложено налага да се сподели изводът на
прокурора, че данните по делото сочат на липса на съставомерност на
престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, а именно съзнателно неизпълнение на
поетото задължение. Ето защо и доколкото по делото се установява, че процесното
неплащане се дължи именно на обективни причини, а не на нежеланието на свид. Р.
да стори това, следва да се сподели изводът на прокурора, че производството по
делото следва да бъде прекратено, тъй като в случая не е налице виновно
поведение.
Горното обезпредметява и връщането на делото за
допълнително разследване в оглед установяването на имущественото състояние на
свид. П., респ. нуждата да бъде издържана, доколкото дори и при положителен
отговор на този въпрос, изводът за несъставомерност не би се променил именно
предвид установената липса на виновно поведение от страна на свид. Р. . В
действителност от формална страна прокурорът не е изпълнил част от указанията
на съда, но влагането на допълнителен ресурс за изследването на въпрос, който
не би се отразил на крайния изход на делото, се явява неоправдано.
Предвид всичко гореизложено, обжалваното постановление
следва да се потвърди.
С оглед на изложеното Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 31.07.2019 г. на РП-Пловдив, с което производството по
ДП № 164/2017 г. по описа на РУ Раковски при ОД на МВР, водено престъпление по
чл. 183, ал. 1 НК, е било прекратено.
Определението подлежи на
обжалване и протест в седмодневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред ПОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
П. С.