Р Е Ш Е Н И Е
16.04.2019 г.
Номер 92 2 0 1 9 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на деветнадесети март 2 0 1 9 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Светла Кърлова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 522 по описа на 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Г.Б.Т. ***, чрез адв. У., е подал жалба срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № 1701325 - 1/27.11.2017 г., издаден от орган по приходите при Община Дупница. Същият е потвърден с писмо изх. № 94-Г-602-1/13.11.2018 г., издадено от Началник отдел „МДТ“ гр. Дупница. Съгласно чл. 98 ал. 2 от АПК на оспорване пред съда подлежи първоначалния административен акт. АУЗ № 1701325 - 1/27.11.2017 г. се обжалва изцяло по основание и размер, общо в размер на 612.87 лв., касаещ дължими дънъци за недвижими имоти - такса битови отпадъци, със съответните лихви към 27.11.2017 г., подробно описани с всички данни, като са изложени доводи за нищожност, съответно незаконосъобразност на акта, като постановен в противоречие с материалния закон и при нарушение на административнопроизводствените правила, като по същество се отрича дължимостта на данъка. Излагат се съображения за невръчване на оспорения АУЗ, съответно наличието на обстоятелства по чл. 28 от ЗАНН. Прави се искане за отмяна на административния акт и присъждане на разноски по делото. Прилага писмено становище, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител адв. Ч., изразява по същество становище за потвърждаване на административния акт. Представя и писмена защита.
По делото са представени и приети като доказателства по същото, писмени такива с вх. № 5250/04.12.2018 г.; вх. № 5257/04.12.2018 г.; вх. № 5619/27.12.2018 г.; писмо вх. № 257/21.01.2019 г., със съответните писмени доказателства, приложени и подробно описани в същото; становище вх. № 1490/19.03.2019 г.; писмо изх. № 94-В-26-1/27.02.2019 г., със съответните доказателства, съгласно текста.
Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. Съображенията за това са следните:
От фактическа страна не се спори, че Г.Б. Т. е подавал декларации по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти, подробно описани в АУЗ / лист 6 – 8 по делото/.
Данъкът върху недвижимите имоти – такса битови отпадъци е определен съгласно ЗМДТ и Наредбата за определяне на местните данъци на територията на Община Дупница.
С Акт за установяване на задължение по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № 1701325-1/27.11.2017 г. на ст. инспектор Ц.А. в отдел “Местни данъци и такси” в Община Дупница, на Г.Б.Т. е установено да заплати задължения за такса битови отпадъци, общо в размер на 612.87 лева /главница и лихви към 27.11.2017 г./. По делото са представени доказателства за връчване на същия по реда на чл. 32 от ДОПК /лист 33 - 35 по делото/. Актът /поканата за доброволно изпълнение на същия/ е връчен на адресата на 15.10.2018 г. /съдът приема с оглед на представените доказателства – писмени и устни, че това е датата, на която е станал известен АУЗ лично на Т. / като е последвала жалба срещу същия с вх. № 94-Г-602/29.10.2018 г./. Началникът на отдел „МДТ“ в Община Дупница с писмо № 94-Г-602-1/13.11.2018 г. е отхвърлил жалбата и е потвърдил акта. Последният като решаващ орган, съгласно чл. 4 ал. 5 от ЗМДТ във вр. с чл. 107 ал. 4 от ДОПК, се е произнесъл при условията на чл. 155 ал. 1 и 2 от ДОПК.
В този смисъл, оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК.
В чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред; в ал. 2 е предвидено, че невнесените в срок данъци по този закон се събират с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и др. подобни държавни вземания по реда на ДОПК; според ал. 3 в производствата по ал. 1, служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители.; според ал. 4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината, а според ал. 5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152 ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община – на териториален директор на НАП.
В гл. ХІV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107 ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. В конкретният случай, се касае до определяне на задължение за данък върху недвижими имоти - ТБО по реда на чл. 107 ал. 3 от ДОПК.
В случая е издадена Заповед № 1243/21.06.2012 г. на Кмета на Община Дупница, с която Ц.С.А. – ст. инспектор в дирекция “Местни данъци и такси” е определена и има качеството на орган по приходите по см. на чл. 4 ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ, поради което е с правомощие по установяване на задължения за местни данъци и ТБО, съгласно регламентацията на чл. 107 ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ.
Когато с акт са установени задължения за местни данъци и такси, предвид препращащата разпоредба на чл. 9б от ЗМДТ, /правомощията на териториален директор на НАП се осъществяват от ръководителя на звеното за местни приходи при съответната община/. По делото са представени Заповед № 1242/21.06.2012 г. и Заповед № 324/15.03.2013 г. на Кмета на Община Дупница, с която Г. Фрунзев Георгиев – Началник отдел „МДТ“ е упълномощен да упражнява правомощията на териториален директор на НАП.
Предвид изложените съображения, в производството по обжалване на акта за местни данъци и такси, издаден по реда на чл. 107 ал. 3 от ДОПК, приложим на основание чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ, компетентният орган да осъществи задължителния административен контрол е ръководителя на звеното за местни приходи при общината и с неговото произнасяне приключва производството по обжалване на акта за установяване на публично общинско вземане, а по съдебен ред е по реда и при условията на чл. 156 от ДОПК. В този смисъл, жалбата се явява допустима.
По съществото на спора, съдът счита, че
оспорения административен акт е постановен в съответствие с материалния закон и
целите на закона, т.е. констатира се съответствие между фактическите
обстоятелства и приложената правна норма в рамките на доказателствата по
делото.
Деклараторът на недвижимите имоти – Г.Б.Т. е задължено лице по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ във вр. с чл. 1 ал. 1 т. 1 от ЗМДТ.
Определянето и администрирането на местните данъци е предоставено на общинския съвет, който съгласно чл. 1 ал. 2 от ЗМДТ приема наредба за определянето и администрирането на местните данъци.
Наредбата за определяне на местните данъци на територията на Община Дупница е приета с Решение № 30/28.02.2008 г. /доп. и изм./
Т. е бил поканен да заплати начислените данъци в посочените в тях размери, като Община Дупница е осигурила онлайн достъп на данъчно –задължените лица до база данни с дължимите от тях суми на сайта на общината.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не дължи начислените му суми, като не дължи дънъци за ТБО.
Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. Събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. Третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.
В конкретният случай, с оспорения АУЗ са установени неплатени задължения за данък върху недвижими имоти по подадени декларации – такса битови отпадъци, подробно описани по партиден номер, период, радмер на задължението по декларация, внесена сума и остатък за внасяне, също подробно описани. Към 27.11.2017 г. партидите по декларациите не са били закрити и не са били подадени заявления от данъчно – задълженото лице, за данъчни и други облекчения. На основание чл. 14 ал. 3 от ЗМДТ при промяна на някое от обстоятелствата, което има значение за определяне на дънъка, ДЗЛ уведомява общината по реда и срока по ал. 1, т.е. в двумесечен срок. Задължението за подаване на декларация е както на ДЗЛ придобило имота, така и на ДЗЛ /бивш собственик/ за продажбата при настъпило обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка за бъдещ период, какъвто е и конкретният случай. Такива заявления за дънъчни и или други облекчения, към датата на издаване на акта в Община Дупница не са били подавани нито от страна на Т., нито от някой друг. Ето защо и предвид липсата на доказателства за смяна на собствеността на посочените недвижими имоти към 27.11.2017 г. и липсата на подадени декларации за промяна на обстоятелства към тази дата, издаденият АУЗ за определения данък върху недвижимите имоти - ТБО се явява законосъобразен, в съответствие с разпоредбите на чл. 62 и сл. от ЗМДТ и Наредбата за определяне на местните данъци на територията на Община Дупница.
От извършена служебна проверка и представената справка относно обстоятелствата за статута на имотите описани в АУЗ по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № 1701325-1/27.11.2017 г., е видно, че със заявления за закриване на партиди на недвижими имоти с вх. № 94-Г-626/11.05.2018 г. и вх. № 94-Г-627/11.05.2018 г. са закрити партида с № 7601042962010 за имот в гр. Дупница, ул. „Патриарх Евтимий“ № 9, ет. 2 и партида с № 760104296016 за имот в гр. Дупница, ул. „Патрирах Евтимий“ № 9, ет. 4, ап. 6. Същите са закрити към 31.12.2017 г., тъй като към датата на подаване на заявлението за закриване на партидите, вече е бил издаден и е влязъл в сила АУЗ № 1701325-1/27.11.2017 г. Същият е бил надлежно връчен при условията на чл. 32 от ДОПК, което е видно от приложените доказателства на лист 33 – 35 по делото /съобщение по чл. 32 от ДОПК – изх. № У00025/15.01.2018 г. и Протокол № 0104159/07.12.2017 г./. АУЗ не е оспорен по надлежният ред, влязъл е в сила и като такъв е предаден за принудително събиране от ДСИ. Образувано е изпълнително дело № 2117/2018 г. по описа на ДСИ при ДРС, като поканата за доброволно изпълнение е получена лично от жалбоподателя на 15.10.2018 г. /виж възражение на лист 12 по делото/ и то на посочения от него постоянен адрес:***.
Административният орган се е позовал на чл. 107 ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 4 ал. 1 – 5, чл. 1 ал. 2, чл. 9 и чл. 9б от ЗМДТ. С неплащането на задълженията за дънък върху недвижимите имоти – ТБО в нормативно регламентираните срокове, задълженото физическо лице е изпаднало в забава и дължи лихви, като административният орган по чл. 9б, вр. с чл. 4 ал. 3 и чл. 4 от ЗМДТ е изчислил, съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
Изложените по – горе съображения и писмени доказателства, категорично потвърждават дължимите суми за дънък върху описаните недвижими имоти – ТБО.
Не на последно място не са налице обстоятелствата по чл. 28 от ЗАНН – „маловажен случай“, доколкото засегнатите обществени отношения касаят фискалната стабилност на съответната община.
На последно място, не е изтекла и погасителната давност по задължението. Съгласно чл. 171 ал. 1 от ДОПК, публичните задължения се погасяват с изтичането на 5 – годишен давностен срок, считано от 01 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по – кратък срок, а съгласно ал. 2 с изтичането на 10 – годишен давностен срок, считано от 01 януари на годината следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отстрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Съгласно чл. 172 ал. 2 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публично общинско вземане или с предприемане на действия по принудително изпълнение. АУПОВ за данък въху превозни средства № 1701325 – 1 е издаден на 27.11.2017 г. и касае задължения за 2016 г. и 2017 г., т.е. давностният срок за дължимите задължения не е изтекъл.
Съгласно чл. 170 от АПК, административният орган, за който оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установи фактическите основания посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая, доказателствата по делото подкрепят издаването на Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № 1701325 - 1/27.11.2017 г. на ст. инспектор в отдел “Местни данъци и такси” в Община Дупница.
Предвид изложеното, съдът ще постанови своето решение.
Воден от горното и на основание чл. 160 ал. 1 от ДОПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Б.Т. ***, срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № 1701325 - 1/27.11.2017 г., издаден от ст. инспектор в отдел “Местни данъци и такси” в Община Дупница.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Р. България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: