Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 2040 25 ноември 2019 година град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на тринадесети ноември, две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар В. С.
като
разгледа административно дело номер 153 по описа за
2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 31, ал.19 от Закона за биологичното
разнообразие/ЗБР/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по жалба на Д. ***, к-с
„**“, бл*, ет.*, ап.*; А. ***; А.Т.Ч. ***; С.Т.Г. ***;
П.Т.Ч. ***; Я.С. *** и „Ри старт“ЕООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и
адрес на управление - гр. София, ул. „Цар Асен“ №100, представлявано от Л.Г.Г., против
решение №БС-9-ОС-П от 19.12.2018 г. за прекратяване на процедура по оценка за
съвместимост на инвестиционно предложение „изграждане на сграда за отдих в
поземлен имот с идентификатор 67800.54.30 по КККР на гр.Созопол, местност
„Каваци“ , на директора на Регионална инспекция по околната среда и
водите/РИОСВ/ Бургас.
Жалбоподателите, редовно уведомени, чрез процесуалните
си представители, поддържат сезиращата съда жалба. Твърдят, че оспореното
решение е незаконосъобразно като издадено при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила; в
противоречие с материалния закони и неговата цел и е необосновано. Считат, че
констатацията в оспореното решение, че в имота, за който се отнася
инвестиционното предложение, има пясъчни дюни, противоречи на писмо, изх.№ БРЗТЗЗ-751-(1)/14.11.2016
г. на РИОСВ Бургас. Твърдят, че
констатациите на комисията, изложени в констативен протокол №013239 от
28.08.2018 г. и приложеното към него експертно становище, изготвено от
специалисти в Института по биоразнообразие и екосистемни
изследвания, БАН, не са годни да докажат наличието на дюни в имота. Твърдят
също, че административният орган е бил длъжен, но не им е предоставил възможност да се запознаят със
съдържанието на тези документи. Считат, че директорът на РИОСВ Бургас е следвало да
съобрази обстоятелството, че по отношение на имота не е проведена процедура по
установяване на пясъчни дюни, уредена в чл.6 ЗУЧУК, както и че по цифровата
информация, вкл.модели за разпространение на дюнни
природни местообитания по Черноморското крайбрежие, в имота няма пясъчни дюни. Твърдят,
че имотът не попада в границите на
природна забележителност „Пясъчни дюни в м.Каваците“, нито в границите на
защитена зона по Натура 2000 с предмет на опазване на пясъчни дюни с код 2130 /сиви
дюни/. Искат да се отмени решението. Ангажират доказателства. Претендират
разноски. Представени са писмени бележки и защита.
Ответникът по жалбата- директор на РИОСВ Бургас, редовно
уведомен, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Иска да се
отхвърли. Сочи, че съгласно изискванията на чл.31 ал.25 ЗБР, е достатъчно да
бъде установено наличие на дюни, за да бъде процедурата прекратена. Представена
е административната преписка по издаване на процесното
решение. Не ангажира допълнителни доказателства. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Представени са писмени бележки.
Административен
съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателства и
закона, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 215, ал.4 ЗУТ,
от лица, които има правен интерес, съдържа необходимите форма и
реквизити, поради което е допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна, при
следните съображения:
Жалбоподателите
А.Д.Ч., А.Т.Ч., С.Т.Г., П.Т.Ч. и Я.С.Ч. се
легитимират като съсобственици на поземлен имот/ПИ/ с идентификатор 67800.54.30
по КК на гр.Созопол, местност „Каваци“ с решение № 878 от 28.09.2009 г. на
Общинска служба по земеделие гр.Созопол, с което е възстановено правото на собственост върху
имота на наследниците на П.Т.Ч. и съгласно удостоверение за наследници изх.№ №
1421/29.08.2017 г.; 1422/29.08.2017 г., изх.№ ГРН-20/08.01.2018 г., издадени от
община Созопол/л.11-18 от делото/.
Жалбоподателят
Д.В.К. се легитимира като собственик на ид.части от
поземления имот, съобразно нот. акт №169, том 42,
вх.рег. №12618 от 16.12.2009 г. на служба по вписванията Бургас/л.16 от
делото/. А жалбоподателят „Ри старт“ ЕООД се легитимира като собственик също на
ид.части от този имот, съгласно нот.акт
№55, том.40, дело №7450, вх.рег.№14375 от 20.10.2017 г. на служба по
вписванията Бургас/л.18 и 19 от делото/.
На
20.12.2017 г., вх.№ПД-3305, в РИОСВ Бургас, е постъпило уведомление за
инвестиционно предложение-изграждане на сграда за отдих в поземлен имот с
идентификатор 67800.54.30 по КККР на гр.Созопол, местност „Каваци“, собственост
на жалбоподателите, съобразно действащия ОУП на община Созопол. В уведомлението
се сочи, че се предвижда стартиране на
процедура за изготвяне и одобряване на ПУП - ПРЗ за имота, смяна на статута на
земята и процедура за издаване на разрешение за строеж като по време на
строителството няма да се използват терени извън площадката на инвестиционното
предложение, а използваните природни ресурси ще са строителни и инертни
материали. Посочено е, че се предвижда поставяне на ограда, която ще се изгради
по границите на имота с височина на плътната част до 0.6 м. и на прозирната
част - 2 м., а водоснабдяването и ел.захранването на имота ще се изпълни чрез
свързване към съществуващата инфраструктура. Към инвестиционното предложение е
приложена скица на поземления имот с № 15-587579/22.11.2017 г., СГКК
Бургас/л.46 и 47 от делото/ и становище
изх.№ 5-94-М-171(1)/12. 12. 2017 г. на главния архитект на община Созопол, от което се установява, че
по действащия ОУП на гр.Созопол поземлен имот с идентификатор 67800.54.30 по КККР
на гр.Созопол, местност „Каваци“ попада частично в охранителна зона „А“ и
частично в охранителна зона „Б“ от ЗУЧК и в устройствена
зона за курорт и допълващи дейности - ОК4 /11/ с отреждане за изграждане на
сгради за отдих и курорт. Посочени са параметрите на застрояване за тези
охранителни зони/л.42 от делото/.
Във връзка с
инвестиционното предложение и по повод подадено заявление от РИОСВ Бургас, на
13.02.2018 г., е издадено удостоверение от началника на СГКК Бургас, изх.№
25-18427, че за поземлен имот с идентификатор 67800.54.30 по КККР на
гр.Созопол, няма изработени и приети специализирани карти за обекти по чл.6,
ал.4 и 5 ЗУЧК. Агенцията по геодезия, картография и кадастър не е възлагала
обследване за наличие на такива обекти. В СГКК Бургас не се съхраняват
специализирани карти, съобразно които поземлен имот с идентификатор 67800.54.30
се засяга от обекти по чл.6, ал.4 и ал.5 ЗУЧК/л.49 от делото/.
В отговор на
запитване на РИОСВ Бургас, обективирано в писмо,
изх.№ БРЗТЗЗ-385/11.07.2018 г., са определени двама експерти от Института по
биоразнообразие и екосистемни изследвания/ИБЕИ/ при БАН,
за извършване на проверка за картиране на дюнни
природни местообитания в местността „Каваците“, землището на гр.Созопол/л.61 от
делото/. Проверката за наличие на дюни е извършена на място, на 28.08.2018 г.,
в няколко поземлени имота, в това число и в поземлен имот с идентификатор
67800.54.30 от главен експерт „Натура 2000“ и началник отдел „БРЗТЗ“, РИОСВ
Бургас, съвместно с проф. д-р И. Апостолова и главен асистент д-р Д. Сопотлиева от ИБЕИ, БАН.
За резултатите
от проверката е съставен констативен протокол № 013239/28.08.2018 г. от
служителите на РИОСВ Бургас/л.58-60 от делото/, към който е приложено становище
на експертите от ИБЕИ, БАН. В становището се сочи, че имот с идентификатор №
67800.54.30 частично граничи с паркинг на къмпинг „Каваци“ и като цяло попада
върху добре оформена дюна, южната страна на която е друг имот, граничещ с пътя
към паркинга. На север дюната се развива в заравнена територия. Средната
височина на дюната в имота е приблизително 3-4 м, като според експертите и
даденото от тях определение за тип на дюната, тя попада в категорията „сива
дюна“. Основание за тази оценка експертите сочат наличието на типичните
представители на сивите дюни като мъхове, лишеи, храсти и др. растения, сред
които и три защитени вида/л.52-57 от делото/.
Установява
се от съставения констативен протокол, че цялата площ на поземлен имот с
идентификатор 67800.54.30 по КККР на гр.Созопол представлява пясъчни дюни/л.58-60
от делото/.
На
19.12.2018 г., поради констатираното наличие на пясъчни сиви дюни в имота,
собственост на жалбоподателите, съгласно констативния протокол и експертното
становище на специалистите от ИБЕА, БАН, и на основание и на основание чл.31,
ал.25 от Закона за биологичното разнообразие, директорът на РИОСВ Бургас е
издал решение №БС-9-ОС-П, с което е прекратил започналата процедура по оценка
за съвместимост за инвестиционното предложение „изграждане на сграда за отдих в
поземлен имот с идентификатор 67800.54.30 по КККР на гр.Созопол, местност
„Каваци“, което е предмет на разглеждане в настоящото производство.
При тези
факти се налагат следните правни изводи:
На първо
място, решение №БС-9-ОС-П от 19.12.2018 г. е издадено от компетентен
орган-директора на РИОСВ Бургас, съобразно нормата на чл.31, ал.25 ЗБР.
На второ
място, решението е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа
фактически и правни основания.
На трето
място, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила, които да обосноват неговата отмяна.
На следващо
място решението е издадено в съответствие с приложимия материален закон и
неговата цел, при следните съображения:
Няма спор,
че жалбоподателите са собственици на поземлен имот с идентификатор 67800.54.30 по КККР на гр.Созопол, местност
„Каваци“, съобразно представените актове за собственост.
Ирелеванто в случая е обстоятелството, че имотът е част от къмпинг „Каваци“ и върху
него са налични постройки.
Съобразно
нормата на чл.31, ал.25 ЗБР, компетентният орган прекратява
процедурата, когато установи, че планът, програмата, проектът или
инвестиционното предложение засягат поземлени имоти в границите на зона „А“,
зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на
зона „А“ по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, в които попадат
пясъчни дюни, освен в случаите по чл.
17а от същия закон.
Няма спор,
че инвестиционното предложение -
изграждане на сграда за отдих в поземлен имот с идентификатор 67800.54.30 по КККР
на гр.Созопол, къмпинг „Каваци“, собственост на жалбоподателите, не попада в
случаите по чл.17а ЗБР.
Спорът се
свежда до това дали в ПИ с идентификатор
67800.54.30 по КККР на гр.Созопол, местност „Каваци“, са налични пясъчни дюни,
което е мотивирало административния орган да прекрати процедурата за оценяване
на вероятната степен на отрицателно въздействие върху защитени зони.
От
допуснатата съдебно-техническа експертиза, прието без възражение, което съдът
намира за безпристрастно, мотивирано и компетентно, се установява, че ПИ с
идентификатор 67800.54.30 по КККР на гр.Созопол, се намира в бивш къмпинг
„Каваци“. В община Созопол има действащ
териториално устройствен план /ТУП/, одобрен с
решение №377 от 26.06.1997 г. на общински съвет Созопол, където територията на
местността „Мапи“, в която попада къмпинг „Каваци“, е
отразена като територия за възстановителен режим. През 1999 г., във връзка със ЗСПЗЗ, е изработена карта на възстановената
собственост за землището на гр.Созопол. Вещото лице сочи, че местността „Мапи“, където се намира процесния
имот, е земеделска земя, т.е. същата представлява неурегулирана територия,
извън строителните граници на населеното място и няма действащ подробен устройствен план/ПУП/. Със заповед №РД-18-60 от 04.10.2007
г. на изп. директор на АГКК, е одобрена кадастралната
карта на гр.Созопол. ПИ с идентификатор 67800.54.30 по КККР на гр.Созопол е с
площ от 4 021.00 кв.м., с начин на трайно ползване „изоставена орна земя“
и трайно предназначения на територията „земеделска“. По действащия ОУП на
община Созопол, одобрен със заповед №РД-02-539 от 13.07.2016 г. на министъра на
РРБ, имотът попада частично в охранителна зона „А“ и частично в охранителна зона
„Б“ по ЗУЧК и в устройствена зона за курорт и
допълващи дейности- Ок (11), с
отреждане за изграждане на сгради за отдих и курорт. Експертът сочи още, че процесният имот не попада в границите на защитени територии
по смисъла на Закона за защита на природата/отм./ и Закона за защитените
територии. Теренът предвиден за реализация на инвестиционното предложение,
попада в границите на защитена зона ВG 0002077 „Бакърлъка“
от европейската екологична мрежа „Натура 2000“ за опазване на дивите птици,
обявена със заповед №РД-530 от 26.05.2010 г. на министъра на околната среда и
водите. Същият не попада в зона с предмет на опазване на типове природни
местообитания/л.137-144 от делото/. Констатациите на вещото лице относно
местонахождението на поземления имот, съвпадат с отразеното от административния
орган в процесното решение.
За да
прекрати започналата процедура по оценка
за съвместимост за инвестиционно предложение „изграждане на сграда за отдих в
поземлен имот 67800.54.30 по КККР на
гр.Созопол, административният орган, се е позовал на наличната в РИОСВ Бургас
цифрова информация, вкл. модели за разпространение на дюнни
природни местообитания по Черноморското крайбрежие и извършена проверка на
място, в присъствие на експерти от РИОСВ Бургас и от ИБЕИ, БАН, констатациите, от която са отразени в
констативен протокол №013239 от 28.08.2018 г./л.58-60 от делото/. Приложение
към протокола е експертно становище на специалистите от ИБЕИ, БАН/л.52-57 от
делото/. В становището, изрично, за ПИ с идентификатор 67800.54.30 по КККР на
гр.Созопол, се сочи, че попада върху добре оформена дюна, от вида „сиви дюни“,
като основание за този извод е посочено установените на място типични растителни
видове за сивите дюни-мъхове, лишеи, защитени растителни видове, а в
най-високата част на дюната - единични храсти от драка/л.53 от делото/.
В параграф 1, т.5 ДР на Наредба №1 от 16.09.2008 г. за създаването и
поддържането на специализираните карти и регистри на обектите по чл.6, ал.4 и 5
от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/ обн.ДВ, бр.84/26.09.2008 г./, се съдържа легално
определение на понятието „пясъчна дюна“. Последната представлява образувание,
формирано от насипване на пясъци под въздействието на вятъра, разположени в
близост до морския бряг, непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху
морския плаж. „Пясъчна дюна“ включва зараждащи се подвижни дюни, подвижни /бели/
дюни, неподвижни дюни с тревна растителност /сиви дюни/ или облесени
дюни.
От анализа на тази дефиниция се налага извода, че за да се даде квалификация
за наличието на пясъчни дюни, освен наличието на пясъчен субстрат, е необходимо
да се установи дали те са образувани под въздействието на вятъра.
За да изясни основният спорен въпрос по делото, а именно дали в имота
има дюни, съдът, на основание чл.171, ал.2 АПК, е допуснал извършването на
съдебно-екологична експертиза, заключението, по която, независимо че е оспорено
от жалбоподателите, цени като компетентно, изчерпателно, мотивирано и
безпристрастно. За съда не съществува съмнение за безпристрастност и
компетентност на вещото лице.
Вещото лице-еколог е изготвило заключението, след извършен оглед на процесния
имот, в присъствие на представители на страните и вещо лице-геодезист, за да
няма съмнение, че изследванията и наблюденията, съответно изводите, касаят
именно поземлен имот с идентификатор 67800.54.30 КККР на гр.Созопол, местност
„Каваци“.
Въз основа на
научни публикации „Доклад на ветровия ресурс на
област Бургас и община Бяла“ и академичната монография „География на България“,
на авторски колектив към Географски институт при БАН, вещото лице е посочило,
че регионът на процесния имот се отличава като един
от двата региона с най-висока средногодишна скорост на североизточния вятър - 4.65
м/с и спрямо местоположението на имота именно такъв тип вятър е подходящ за
формирането на дюнни образувания. Въз основа на тези
проучвания вещото лице е дало заключение, че процесният
имот е част от дюнния ландшафт, разположен на юг от Созопол,
чието формиране съответства на преобладаващия въздушен пренос, а ветровия режим в региона свидетелства, че повърхността на
терена е формирана под еолична /ветрова/ дейност и
следва да се разглежда като част от ландшафта на пясъчните дюнни
образувания по смисъла на дефиницията по § 1, т. 5 ДР на Наредба № 1 от 16.09.2008 г. Сочи, че повърхнината на процесния
имот, макар и увредена в два участъка, в своята преобладаваща част, а и в своя
генезис като цяло, принадлежи към най-типичните изяви на дюнния
комплекс в местността „Каваците“.
От гледна точка на геоморфологията, ландшафтознанието,
картографията и фитоценологията експертът посочва, че
под пясъчни дюни се разбират еолови възвишения или
сърповидни хълмове изградени от пясък, пренесен и отложен от вятъра. Към дюни
следва да се възприемат и микропониженията, които ги
разделят и които са изградени от същия пясък, защото често тяхното
местоположение е временно.
Експертът е пояснил, че
в българската геоморфоложка литература пясъчните дюни
разположени по цялото крайбрежие, вкл. и в района на юг от Созопол, са били
описани още при създаването на първите топографски карти на България, където те
са отбелязани като територия и не са картирани като единични дюни. Уточнението
е важно, тъй като дюните са тип релеф, който е необходимо да се разглежда в
неговата цялост и съвкупност, а разглеждането само на отделни участъци от имота
като дюни противоречи на същността на това понятие, което следва да се схваща
като територия изградена от единични хълмове, съвкупност от гредове,
както и пониженията между тях, които имат различна форма. Вещото лице е
посочило още, че дюните са тип релеф, ландшафтна
единица, чието формиране е свързано с предишни геологични епохи, а еволюцията
им продължава и в настоящето.
За да установи, повърхността
на процесния имот, от геоложка гледна точка, вещото
лице е извършило полеви наблюдения и проучвания чрез вземане на теренни проби
от три произволно избрани участъка по дължина
на процесния имот в направление запад-изток,
съответно от западната, средната и източната част на имота. От взетите проби, в
трите участъка, е установено преобладаване на фракцията на пясък, среден по
размер пясък по БДС-0.50-0.25 мм. Експертът сочи, че в трите описани и
анализирани участъка на пробовземане, независимо от
тяхното различно местонахождение, разпределението на фракциите е със сходни
стойности и следва да се разглежда като пясъчен нанос/пясъчен субстрат/,
изграден предимно от среден по размер пясък. В съдебно заседание вещото лице
изрично е заявило, че е изучавало почвознание, има знания за начина на вземане
на проби, а изследвания в специализирана лаборатория не е необходимо, тъй като
ползваният от него метод по БДС, допуска измерване на частиците по окомерен
начин, съобразно конкретни показатели/виж таблица №1 от заключението, л.316 от
делото/.
Вещото е изложило фактическите
си констатации от огледа на място и теренните наблюдения, необходими за ботанически,
фитоценологичен
и общоекологичен анализ. Експертът сочи, че има
продължителни наблюдения върху общата ситуация на терена в местността
„Каваците“ от 1990 г. и е провеждал
специализирани професионални ботанически, фитоценологични
и общоекологични наблюдения в района на процесния имот, ежегодно от 2014 г. В имотът са установени характеризиращи
и диагностични за дюнни местообитания растителни
видове. Сочи още, че анализът на геодезическото
проучване, извършено по делото, и седиментоложките
данни от други проучавия в местността „Каваците“,
потвърждават тезата, че установеният в процесния
имот, пясъчен субстрат, е с морски произход, който е преотложен
вследствие дейността на вятъра. Направен е подробен и задълбочен анализ на
установените в процесния имот растителни видове/виж
списък №2 и 3 от закл., л.322-325 от делото/. В имота
са установени растителни видове, характерни за дюнните
образувания-многогодишни тревисти растения и полухрасти,
които могат да преживяват по крайморски дюни.
В заключение вещото лице
сочи, че процесният имот спада към терените, чиито
качествени характеристики, като се отчетат 3% от значително унищожените и 13%
от значително увредените участъци на имота, съответстват на характеристиките на
природните местообитания на стабилизираните сиви дюни с код 2130* Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност /сиви дюни/.
В процесния имот са установени типичните за дюнните образувания морфографски
образувания/пясъчни хълмове и гредове, и междинни
понижения/, както и голям набор от типичните и характеризиращи стабилизираните
сиви дюни, диагностичен комплекс от растителни многогодишни псамофитни
видове/типични дюнни растения/, лишеи и мъхове. Като
наличните геоморфоложки и общоекологични
данни сочат, че зоната, в която попада процесния
имот, е час от обширен и непрекъснат в миналото дюнен
комплекс в местността „Каваците“.
От изложеното се налага извода, че
наличието на пясъчни дюни в имота на жалбоподателите е дало основание на
административния орган да прекрати процедурата за преценяване на вероятната степен на отрицателно
въздействие върху защитени зони, в какъвто смисъл е нормата на чл. 31, ал. 25 ЗБР. Следва да се посочи, че цитираната разпоредба не въвежда изискване относно
вида и размера на установените в конкретен имот дюни. При наличие на дюни,
органът е бил задължен да издаде процесното решение,
каквото е сторил.
В хода на съдебното
производство, с оглед правилата на разпределение на доказателствената
тежест, жалбоподателите не са ангажирали доказателства, които да опровергаят
констатациите на административния орган.
Налага се извода, че след като в процесния имот
попадат пясъчни дюни, административният орган е приложил правилно материалния
закон, като е издал решение №БС-9-ОС-П от 19.12.2018 г. за
прекратяване на процедура по оценка за съвместимост за инвестиционно
предложение „изграждане
на сграда за отдих в поземлен имот с идентификатор 67800.54.30 по КК на
гр.Созопол, местност „Каваци“.
Отделно, съгласно чл. 6, ал. 6 вр. ал. 4, т. 4 и ал. 7 ЗУЧК, границите на пясъчните дюни се определят чрез преки геодезични измервания
и едва след това, въз основа на така определените граници, се изработват
специализирани карти, регистър и информационна система, отразяват се в
кадастралната карта и в имотния регистър по реда на ЗКИР. Именно такова „определяне
на границите“ на дюните чрез преки геодезични изследвания изпълнява
изискванията на специалния закон и е от значение в процесния
случай, а не отразяването им в КК и КР, което е последваща
дейност, доколкото е в компетентност на друг административен орган.
От заключението на
вещото лице-еколог, категорично е установено, че процесният
имот е част от дюнния ландшафт, разположен на юг от Созопол,
чието формиране съответства на преобладаващия въздушен пренос, а ветровия режим в региона свидетелства, че повърхността на
терена е формирана под еолична /ветрова/ дейност и
следва да се разглежда като част от ландшафта на пясъчните дюнни
образувания по смисъла на дефиницията на § 1, т. 5 ДР на Наредба № 1 от
16.09.2008 г. за създаването и поддържането на специализираните карти и
регистри на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 от Закона за устройството на
Черноморското крайбрежие /обн.ДВ, бр. 84
от 26.09.2008 г., в сила от 26.09.2008 г./.
По тези съображения
жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора и предвид
направеното искане от процесуалния представител на ответника, на
администрацията следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200.00/двеста/ лева, определено съобразно чл.78,
ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/ и чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ/обн.ДВ,бр.5/2006
г./.
Мотивиран
така и на основание чл.172, ал.2 АПК,
Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. ***, к-с
„**“, бл.*, ет.*, ап.*; А. ***; А.Т.Ч. ***; С.Т.Г. ***; П.Т.Ч. ***; Я.С. *** и
„Ри старт“ЕООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление - гр.
София, ул. „Цар Асен“ №100, представлявано от
Л.Г.Г., против решение №БС-9-ОС-П от
19.12.2018 г. за прекратяване на процедура по оценка за съвместимост на
инвестиционно предложение „изграждане на сграда за отдих в поземлен имот с идентификатор
67800.54.30 по КК на гр.Созопол, местност „Каваци“, на директора
на Регионална инспекция по околната среда и водите/РИОСВ/ Бургас.
ОСЪЖДА Д. ***, к-с „**“, бл.*, ет.* ап.*; А.
***; А.Т.Ч. ***; С.Т.Г. ***; П.Т.Ч. ***; Я.С. *** и „Ри старт“ЕООД, ЕИК/Булстат
*********, със седалище и адрес на управление - гр. София, ул. „Цар Асен“ №100,
представлявано от Л.Г.Г., по равно, да заплатят на Регионална
инспекция по околната среда и водите/РИОСВ/ Бургас, разноски в
размер на 200.00/двеста/ лева, или по 28.60/двадесет и осем лева и шестдесет
ст./ лева, всеки от тях.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва, в 14- дневен срок от
съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен съд на Република
България.
СЪДИЯ :