№ 991
гр. Бургас, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Радостина П. Петкова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20222100501242 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. Победа, ул.
„Ген. Владимир Вазов” №3, срещу решение № 98 от 31.05.2022 г.
постановено по гр. д. № 387/2022 по описа на РС-Карнобат, с което са
отхвърлени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК
вр. с чл. 79 и чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, предявени от въззивното
дружество срещу Т. С./В. В. за установяване по отношение на ответника, че
същият дължи на ищеца сумата от 67,28 лева - главница за доставена,
отведена и пречистена вода за периода от 17.11.2016г.до 19.01.2019 г. ,с
отчетен период по издадени фактури от 25.08.2017г. до 25.01.2019г., както и
сумата от 14,76 лева - мораторна лихва, за периода от 26.09.2017г. до
14.05.2020г. ,ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението -21.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението ,за
които суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. 353/2020 г. по описа на КРС,както и иска за присъждане
на направените по делото и в заповедното производство разноски.
Жалбоподателят излага съображения, че неправилни са изводите на
съда ,че не било доказано по делото водоснабдяването на собствения на
ответника имот и че един имот се явява водоснабден само ако
водопроводното отклонение се свърже с водомерна шахта ,изградена от
потребителя на ВиК услуги и че тъй като в случая нямало изградена такава
,то за имота не било установено той да е водоснабден .Подчертава се ,че в
1
декларацията по чл. 26 от ЗМДТ изрично е декларирано от собственика ,че
имотът е водоснабден и това е извънсъдебно признание на този факт,считано
от 29.05.1998 г.Не са представени доказателства за подаване на последваща 1
декларация за някаква промяна .Освен това от събраните гласни
доказателства се е установило ,че инкасаторът отчита имота,като е записвал
по 5 куб.м. за всеки обитаем месец ,през който в имота се е ползвала вода
/като е проверявал ,че външната чешма в двора тече /.Показанията не са
оспорени .Вещото лице по назначената експертиза не е било допуснато до
имота за оглед ,поради което не е видял водомерната шахта в имота и как е
разпределението на вътрешната водопроводна мрежа ,но заявява ,че
захранването е от уличната мрежа .При това положение съдът е следвало да
приложи нормата на чл. 161 ГПК.
От всички доказателства се налага извод ,че водоснабдяването в имота
се е извършвало успушно чрез водопроводно отклонение ,влизащо във
водомерна шахта ,разположена в поземления имот,поставяща начало на
вътрешна водопроводна мрежа на имота ,но след изграждането й от
потребителя шахтата не е била поддържана,което е задължение на
потребителя Следователно той е този ,който следва да възстанови елементи
от вътрешната водопроводна мрежа ,а до този момент операторът има право
да инкасира суми съобразно правилата на чл. 39 от Наредбата /вещото лице
съо сочи ,чме имотът е водоснабден и в района има водопроводна и
канализационна система / .
Като е достигнал до противните изводи ,съдът е постановил
незконосъобразен и неправилен акт .
Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на
предявените искове . Претендират се разноски за двете съдебни инстанции и
не се сочат доказателства.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата община и в
законоустановения срок е постъпил отговор. В него се твърди, че още в
отговора на исковата молба ответницата е оспорила качеството си на
ползвател на посочения в исковата молба „водоснабден „имот,както и
наличието на облигационна връзка с ищеца през процесния период Счита се
,че по делото не е извършено пълно и главно доказване ,че е налице между
страните валидно облигационно отношение по повод доставка на ВиК услуги
за сочения имот и че ответницата е имала качеството на потребител на тези
услуги .Превратно е тълкуването на декларацията по чл. 26 от ЗМДТ според
въззиваемата страна относно доказване на факта на водоснабдяването на
имота .С оглед и цитираните свидетелски показания ,преди години в имота е
имало водомерна шахта с водомер ,но впоследствие водомерът е бил снет
.Затова и правилно е прието от съда ,че имотът не е бил водоснабден в
процесния период .Всъщност събраните доказателства по делото доказват ,че
имотът е необитаем и поради липса на водомерна шахта /измервателно
устройство не може да се осъществи електронно отчитане на изразходваното
количество вода /подробно се анализират свидетелските показания в тази
насока/.Сочи се ,че липсват данни операторът да е бил възпрепятстван от
въззиваемата да отчита показания,като липсват и данни за предписания за
2
поставяне на водомер и съответно неизпълнение на подобни предписания от
ответницата .Липсват данни ,че въобще има ползване на ВиК услуги на
оператора .
Моли се за потвърждаване на решението . Претендира се
възнаграждение за особен представител и не се сочат доказателства.
Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално
легитимирано лице в срока по чл.259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1
и чл.261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод
искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД против ответника Т.
С. /В./В..
Твърди се в исковата молба, че ответникът е собственик на недвижим
имот с административен адрес – гр.*** ул.*** № * и страна по валидно
възникнало правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за
водоснабдения обект с абонатен номер № 962733. Твърди се още, че
качеството потребител на ВиК услуги възникнало за ответника с
придобиването на собствеността на посочения водоснабден обект по силата
на универсалното правоприемство по ЗН в качеството й на правоприемник на
починалата А.М.М. съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от
2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи. Предоставянето на
услугите се извършвало по силата на публично известни общи условия, като
отчитането се осъществявало по електронен път посредством мобилно
устройство (чл. 23, ал. 4 и чл. 32, ал. 4 от Общите условия). За задълженията
ищецът издавал фактури за конкретния абонатен номер, подробно описани в
исковата молба, които следвало да бъдат заплатени в 30-дневен срок (чл. 33,
ал. 2 от Общите условия), след изтичането на който длъжникът автоматично
се поставял в забава. Бездействието на потребителя пораждало правото на
ищеца да предяви вземанията си ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от датата на изтичане на 30-дневния срок за
плащане, без да е необходимо да изпраща покана на изпадналия в забава
длъжник.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника/последният не е намерен на посочения му
постоянен и настоящ адрес ,поради което му е назначен особен представител
/, с който се оспорва иска като неоснователен. Излагат се твърдения, че
ответницата не е страна по валидно възникнало облигационно
правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за посочения в
исковата молба обект. Счита, че за ответницата не е възникнало качеството
потребител съгласно Наредба № 4, тъй като в случая е приложима
3
дефиницията на разпоредба от по-висок ранг, а именно: пар.1, ал. 1, т.2 от
Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, съгласно която потребители са собственици или
ползватели на съответните имоти. Твърди ,че за процесния период липсват
доказателства ответницата да е получавала ВиК услуги ,които е била длъжна
да заплаща.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства прие за
установено следното от фактическа страна :
По делото е представено удостоверение за наследници на О.М.Д. ,от
което се установява ,че ответницата Т. С. /В./В. е единствен наследник на
починалите си родители – О.М.Д. и А.М.М. ,които са били собственици на
недвижим имот в гр.***,с административен адрес –ул.*** № * и ответницата
се явява собственик на 1/3 ид.част от имота.Не са представени доказателства
собствеността върху имота на ответницата да е прекратена и вследствие на
това потребител да се явява друг собственик ,или че правото на ползване
върху имота да е прехвърлено на друг собственик ,поради което правилно е
заключението на първоинстанционния съд ,че ответницата и до настоящия
момент е собственик на процесния имот ,включително и през процесния
период през 2019 г. .Правилен е и изводът ,че доколкото партидата на
потребление не е била прехвърлена на никой от другите собственици ,или на
друг ползвател ,ответникът носи отговорност за евентуални задължения за
потребени ВиК услуги пред сочения период съобразно дела си от
собствеността .
Тъй като имотът е без водомер ,през процесния период отчитането на
изразходваното количество вода се е извършвало в съответствие с ччл. 39 ал.
5 т. 1 от Наредба4/2004 г.-по 5 бум.м. при нетоплофицирано жилище за всеки
обитател .Отчитането се е извършвало елекронно ,с мобилно устройство ,като
след всяко отчитане са се издавали данъчни фактури ,в чиито реквизите
фигурират отчетените водни количества .
От заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-техническа
експертиза, изготвено след оглед на имота и съответните справки, се
установява, че на посочения адрес има построена жилищна сграда . Всеки
имот в района е захранен с питейна вода от уличната мрежа. От
свидетелските показания на свид.Д. се установява фактическия начин на
отчитане на изразходваното количество питейна вода и се потвърждават
изводите на вещото лице по назначената техническа експертиза, която съдът
изцяло кредитира, като обективна, компетентно изготвена и съответстваща на
останалия доказателтвен материал.Свидетелката заявява ,че тъй като
водомерът е бил снет и обектът е без измервателно устройство количеството
вода се е отчитало по Тарифа36 вр.с Наредба № 4-по 5 кубика на човек.След
смъртта на майката на ответницата известно време никой не е живял в имота
,но след това е имало настанени хора ,като през процесния период е имало
водоподаване /но сега водата е спряна / .Свидетелката ,която е отчитала
водата в този район,заявява ,че е ходила всеки месец до имота и пускала
външната чешма ,за да види дали има вода .
4
Представена е и данъчна декларация, по чл. 14 от ЗМДТ за
придобиване на имота по наследство от ответницата ,както и декларация за
притежавани недвижими имоти по чл. 26 ЗМДТ, изходяща от О.М.Д., от
която е видно, че лицето е декларирало собственост на водоснабден имот в
гр.*** ,на сочения адрес .
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на § 1, ал.1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги "Потребители на такива
услуги " са: а) юридически или физически лица - собственици или ползватели
на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически
или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други
потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейни води. Аналогична е разпоредбата на
чл. 3, ал.1 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи: потребители на услугите В и К са:
1.собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти
и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост;3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. С оглед на тези норми потребителите,които са задължени да
заплащат В и К услуги са собствениците или носители на ограничени вещни
права- на строеж или на ползване.
При това положение следва да се посочи, че въпросът за собствеността
досежно водоснабдения имот има преюдициално значение за вземането на
ВиК оператора за доставена, отведена и пречистена вода. Инстанцията
разглеждаща спора по облигационното отношение между ВиК оператора и
потребителя на ВиК услуги, следва да се произнесе в мотивите си по
отношение на правото на собственост относно водоснабдения имот.
Собственикът на водоснабдения имот отговаря пред ВиК оператора, дори и да
не упражнява фактическа власт върху водоснабдения имот. В случай, че той
не е реалният ползвател на ВиК услугите, същият отново е обвързан в
отношенията си с ВиК оператора, но може да търси заплатеното от него от
реалния ползвател на ВиК услугите на извъндоговорно основание.
От заключението на вещото лице Д. по назначената техническа
експертиза става ясно ,че в района на процесния имот захранването с питейна
вода е от уличната мрежа ,но поради неоказване на достъп вещото лице
подчертава ,че е трудно да се предвиди как е разпределението на вътрешната
5
водопроводна мрежа .От показанията на свид. Д. ,цитирана по-горе, която е
инкасаторът,отчитащ показанията в имота ,се установява ,че тя ежемесечно е
посещавала имота ,пускала е външната чешма в двора и по този начин е
проверявала дали имотът е водозахранен .Като лице ,отчитащо обекта и
извършваща проверка и контрол за обитаемостта и захранването на имота
,свидетелката непоссредствено е възприемала състоянието на ВиК мрежата и
показанията й са годно и уведително доказателство за факта ,че имотът е бил
водоснабден .Свидетелят описва подробно сградата ,като посочва ,че преди
години е имало водомерна шахта с водомер ,но впоследствие същият е бил
снет и шахтата – затрупана.Показанията й съвпадат и с констатациите на
вещото лице .От тук се налага и изводът,че водоснабдяването на имота се е
осъществявало успешно чрез водопроводно отклонение ,влизащо във
водомерна шахта ,разположена във водоснабдения поземлен имот ,поставяща
началото на вътрешната водопроводна мрежа ,която шахта след
изграждането й от потребителя не е била поддържана.Няма спор ,че по силата
на действащата уредба водопроводната система от водовземането до
водомерния възел в имота на потребителя е собственост на ищцовото
дружество . От водомерното отклонение до захранването на последната
точка в имота на потребителя водната инсталация съставлява вътрешна
водопроводна мрежа и е собственост на потребителя .Изграждането и
поддържането на водомерната шахта е задължение на потребителя ,поради
което неправилен е изводът на първостепенния съд ,че след като водомерната
шахта е била затрупана ,то това означава ,че имотът не е водоснабден
.Всъщност в случая се установява ,че потребителят е в неизпълнение на
задължението си да поддържа изградената от него водомерна шахта
съобразно изискванията на закона за правилна експлоатация .Потребителят е
страната ,която следва да възстанови елементите от вътрешната си
водопроводна мрежа ,а до този момент инкасаторът имат право да инкасира
суми съобразно правилата на чл. 39 от цитираната Наредба ,като вещото лице
е посочило ,че имотът е водоснабден и в района има водопроводна и
канализационна мрежа .Стегайки до противните изводи ,при разместване на
доказателствената тежест ,районният съд е постановил незаконосъобразно
решение ,което следва да бъде отменен и вместо него – постановено ново ,с
което да бъде уважена исковата претенция.
Съгласно чл. 30 ал. 3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си ,поради което и
ответницата Т. В. В. следва да отговаря за 1/3 ид.част от общия размер на
дълга към ищцовото дружество –на стойност 134,57 лв. / тъй като ,видно от
представеното удостоверение за наследници на общия наследодател О.Д. и
съпругата му А.М./ тя е съсобственик на 1/3 ид.част от имота .
Следователно исковата претенция следва да бъде уважена за сумата от
44,86 лв. – главница ,заедно с обезщетение за забавено плащане за
претендирания период в размер на 9,84 лв.,както и законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и
сумата 25 лв. – разноски в заповедното производство /равняващи се на 1/3 от
общата сума от 75 лв. –разноски в заповедното производство /.На осн.чл. 78
6
ал. 1 ГПК в полза на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени и
направените разноски в исковете производство пред двете инстанции в
размер на 250 лв. /от общо направените разноски в размер на 500 лв. /-
съобразно уважената част от исковете и 100 лв. – за юк.възнаграждение за
двете инстанции .
Мотивиран от горното Бургаският
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 98/31.05.2022 г.постановено по гр.д. №
20212130100387 по описа на Карнобатския районен съд за 2021 г. В ЧАСТТА
,с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с
чл. 415 ал.1 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД предявени от ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Бургас
,кв.“Победа „ ,ул.“Ген.Владимир Вазов“ № 3, ЕИК ********* със законен
представител инж. Ганчо Йовчев Тенев - Изпълнителен директор на
дружеството и с процесуален представител гл. юрисконсулт Десислава
Златева срещу Т. С. /В./В. с ЕГН ********** с адреси за призоваване - гр.***
обл.*** ул.*** № *и с постоянен и настоящ адрес на същата в гр.*** обл.***
ул. *** № ** с които искове ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕАД
моли съда да постанови решение с което да приеме за установено по
отношение на ответницата В. , че същата му дължи парична сума главница в
размер на 44,86 лв. което задължение произтича от потребени ВиК услуги за
доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период от 17.11.2016
година до 19.01.2019 година за което са издадени фактури през периода от
25.08.2017 година до 25.01.2019 година, ведно с обезщетение за забавено
плащане – мораторна лихва върху главницата посочена по- горе в размер на
сумата от 9,84 лв. дължима се за периода от 26.09.2017 г. до 14.05.2020 г. ,
както и законовата лихва върху главницата , считано от датата на подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 196 от 21.05.2020 г. по ч. гр.д. № 353 / 2020 година по
описа на Районен съд Карнобат – 20.05.2020 г. до окончателното им
изплащане , като неоснователни и недоказани изцяло , както и искането на
ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕАД за присъждане на
направените от него разноски по заповедното производство по ч.гр. д. № 353 /
2020 г. по описа на Районен съд Карнобат в размер на 25 лв. , както и
искането на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕАД за присъждането
на съдебни разноски направени от него пред първоинстанционния съд по
исковото производство в размер на 212 лв. и вместо него ПОСТАНОВИ :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. С. /В./В. с ЕГН
********** с адреси за призоваване - гр.*** обл.*** ул.*** № *и с постоянен
и настоящ адрес на същата в гр.*** обл.*** ул. *** № **,че същата дължи на
ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕАД със седалище и адрес на
управление гр. Бургас ,кв.“Победа „ ,ул.“Ген.Владимир Вазов“ № 3, ЕИК
********* със законен представител инж. Ганчо Йовчев Тенев -
7
Изпълнителен директор на дружеството и с процесуален представител гл.
юрисконсулт Десислава Златева парична сума главница в размер на 44,86лв.
което задължение произтича от потребени ВиК услуги за доставена, отведена
и пречистена вода през отчетен период от 17.11.2016 година до 19.01.2019
година за което са издадени фактури през периода от 25.08.2017 година до
25.01.2019 година, ведно с обезщетение за забавено плащане – мораторна
лихва върху главницата посочена по- горе в размер на сумата от 9,84 лв.
дължима се за периода от 26.09.2017 г. до 14.05.2020 г. , както и законовата
лихва върху главницата , считано от датата на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 196 от 21.05.2020 г. по ч. гр.д. № 353 / 2020 година по описа на Районен съд
Карнобат – 20.05.2020 г. до окончателното им изплащане.
В ОСТАНАЛАТА част –за сумата над 44,86 лв. – главница и 9,84 лв. –
обезщетение за забавено плащане за сочените по-горе периоди
ПОТВЪРЖДАВА решението .
ОСЪЖДА Т. С. /В./В. с ЕГН ********** с адреси за призоваване -
гр.*** обл.*** ул.*** № *и с постоянен и настоящ адрес на същата в гр.***
обл.*** ул. *** № **,да заплати на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Бургас
,кв.“Победа „ ,ул.“Ген.Владимир Вазов“ № 3, ЕИК ********* със законен
представител инж. Ганчо Йовчев Тенев - Изпълнителен директор на
дружеството и с процесуален представител гл. юрисконсулт Десислава
Златева сумата от 375/триста седемдесет и пет /лева- разноски ,направени в
исковото производство съобразно уважената част от исковете .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8