Определение по дело №1063/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2575
Дата: 12 юли 2019 г.
Съдия: Насуф Исмал
Дело: 20193101001063
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 2 юли 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ……….

гр. Варна, ………. 2019 г.

 

          ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ съдебен състав, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

                                                                     мл. с. НАСУФ ИСМАЛ

                                                                                    

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Н. Исмал ч. т. д. № 1063 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

 

          Образувано е въз основа на определение № 8175 от 26.06.2019 г., постановено по гр. д. № 9739/2019 г., по описа на Районен съд - Варна, 46-ти съдебен състав, с което е повдигната препирня за подсъдност за определяне на местно компетентен съд измежду Районен съд – гр. Варна и Районен съд – гр. София за разглеждане на депозирана искова молба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, против Х.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ за заплащане на сумата в размер на 647.25 лева, представляваща изплатено от ЗД „БУЛ ИНС“ АД на увреденото при ПТП лице, обезщетение за имуществени вреди, причинени виновно от ответника при управление на застраховано при ищеца МПС по застраховка “Гражданска отговорност“ и ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 09.04.2019 г. до окончателното погасяване на сумата и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на 113.09 лева за периода от 19.07.2017 г. до 08.04.2019 г.

          След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Окръжен съд - Варна намира, че местно компетентен да се произнесе по предявените искове е Районен съд – гр. София, по следните съображения:

          Повдигнат е спор /препирня/ за местна подсъдност между две районни съдилища, които принадлежат към различни по-горни съдилища, ето защо компетентен да се произнесе по спора за местна подсъдност на основание чл. 122, изр. 2 от ГПК е ОС Варна, като по-горен на съда, попадащ в неговия район, който последен е отказал да разгледа делото - РС Варна.

          Както вече бе посочено по-горе, производството пред Районен съд София, е образувано по предявена претенция от застраховател по гражданска отговорност, против водач на МПС, който е причинил вреди на трето лице, при управление на застрахования лек автомобил, като е напуснал мястото на ПТП, в следствие на което виновно се е отклонил от проверка за алкохол.

          Софийски районен съд, приемайки, че искът е предявен срещу потребител, служебно, на основание чл. 118, ал. 1, вр. чл. 119, ал. 3, вр. чл. 113 от ГПК, с определение № 103608 от 25.04.2019 г. е прекратил производството по предявената претенция и изпратил делото на Районен съд - Варна, като териториално компетентен съд, доколкото исковете срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния. В конкретния случай в исковата молба ищецът е посочил като адрес на ответника – гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, бл. 22, вх. 4, ет. 4, ап. 76.

          С определение № 8175 от 26.06.2019 г., постановено по гр. д. № 9739 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, 46-ти съдебен състав, Районен съд - Варна е повдигнал препирня за подсъдност за определяне на местно компетентен съд, изхождайки от обстоятелството, че ответникът – делинквент, не се ползва от застрахователното правоотношение, поради което не попада сред кръга от лица, посочени в разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от КЗ, т.е. не е ползвател на застрахователни услуги, оттам не е и потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

          Настоящият състав на въззивния съд не споделя изводите на Районен съд - София, тъй като в случая не се касае за иск срещу потребител. Това е така, защото с оглед предмета на спора реализиране на регресно право на застраховател на основание специалната разпоредба на чл. 500 от КЗ, отговорността на ответника не е породена от клаузите на застрахователния договор, а е резултат от проявеното от него противоправно поведение. В този смисъл, макар и имащ качеството на застрахован, ответникът не се явява потребител на застрахователна услуга на основание чл. 2, ал. 2 от КЗ, доколкото не черпи права или не отговаря към застрахователя по силата на сключен договор.

Отговорността на ответника не е договорна. Правото на регрес на застрахователя не произтича от процесния договор за застраховка „Гражданска отговорност“, а от закона – чл. 500, ал. 1 от КЗ. Предмет на иска не е застрахователното правоотношение, а суброгационното правоотношение, учредено между застрахователя и делинквента по силата на погасяване на дълга на последния от първия. Облигационното правоотношение, възникнало по силата на застрахователния договор, в конкретния случай се явява преюдициално спрямо главния предмет на делото. В същото време по силата на специалната материалноправна норма, обективирана в разпоредбата на чл. 500, ал. 1 от КЗ, при наличието на определени обстоятелства, изчерпателно изброени в цитираната разпоредба, застрахователят няма задължението да докаже своя правен интерес от заплащането на чуждия дълг, за да обоснове своето встъпване в правата на удовлетворения кредитор – увреденото лице, каквото изискване се поставя в общия случай по силата на чл. 74 от ЗЗД.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че ответникът не е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което местната подсъдност се урежда по общото правило на чл. 105 от ГПК, а не по специалната норма на чл. 113 от ГПК и доколкото липсва, наведено от ответника изрично възражение за неподсъдност на делото пред Районен съд – София, последният неправилно е прекратил делото по служебен път и го изпратил на Районен съд – Варна.

С оглед изложеното, настоящият състав на съда намира, че компетентен да разгледа подадената искова молба от ЗД “БУЛ ИНС“ АД, против Х.П.К., е Районен съд София, а не Районен съд Варна.

Воден от горното и на основание чл. 122, изр. 2 от ГПК, Окръжен съд Варна

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОПРЕДЕЛЯ Районен съд София за местно компетентен съд да разгледа исковете с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* против Х.П.К., ЕГН ********** и изпраща делото на Районен съд София за произнасяне.

 

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото определение на Районен съд Варна за сведение относно приключилото гр. дело № 9739/2019 г., по описа на Районен съд - Варна, 46-ти съдебен състав.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: