Р Е Ш Е Н И Е
№ 65 27.01.2023г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Д. Гальов
Секретар: Десислава
Фотева
като разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 1832 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и следващите от АПК, вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Образувано е по
жалба на С.Д.Д., чрез упълномощен представител, със съдебен адрес:***, против Заповед
№ РД-513 от 22.08.2022г. на Кмета на община Карнобат, издадена на основание
чл.194, ал.1 от ЗУТ. Жалбоподателят твърди, че процесният административен акт е
материално незаконосъобразен, тъй като в конкретният случай не е установено
описаните в заповедта дейности да се осъществяват по „предписание или разрешение“, за да бъде задължен да осигури достъп
в неговия имот по указания начин. На следващо място сочи, че не са описани
обема на строителните и ремонтните дейности, които следва да бъдат извършени,
като конкретно липсвала яснота за обема и вида на хидроизолацията, която следва
да се постави по каменната основа на границата, а това би довело до недопустимо
навлизане в неговия имот, без да е налице съгласие на собственика. Сочи се и
допуснато съществено нарушение на производствените правила, тъй като
оспорващият не е уведомен за започнатото производство, на основание чл.26, ал.1
от АПК, което го лишило от възможност за участие и обосноваване на възражения
до административния орган- издател на заповедта. Иска се отмяна на заповедта
изцяло. Претендират се разноските по делото.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован се представлява от упълномощения си адвокат,
който поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваната заповед на описани в
жалбата основания.
Ответникът– Кмет на
община Карнобат, прилага административната преписка, свързана с оспорената
заповед. В открито съдебно заседание се представлява от упълномощен адвокат,
който оспорва жалбата, като неоснователна. Прилага подробни писмени бележки в
защита на оспорената заповед. Претендират се разноските по делото.
Заинтересованите
страни К.Г.Д. и Д.Г.Д., редовно призовани, със залепване на уведомление по реда
на чл.18а, ал.9 от АПК, не се явяват и не се представляват. Не вземат становище
по оспорването и не ангажират доказателства.
Заинтересованата
страна Л.К.С., редовно призован се явява лично. Оспорва жалбата, като
неоснователна. Счита, че следва да бъде отхвърлена, с което да му се предостави
възможност да извърши ремонт на собствената си сграда, чрез достъп до съседния
имот.
Административен съд – Бургас, за да се
произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните,
съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, адресат на административен акт,
който по същество е неблагоприятен за жалбоподателя, доколкото му се вменяват
задължения и се ограничават правата му на собственик на недвижим имот.
Оспорването е направено в законния 14-дневен срок, видно от известие за
доставяне – л.26 от делото, от което е видно, че заповедта е получена от
жалбоподателя Д. на 24.08.2022г., а жалбата е подадена на 31.08.2022г.- л.3 от
делото. Жалбата е насочена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол, поради което са налице всички кумулативно изискуеми
предпоставки за разглеждане на спора по същество.
ФАКТИТЕ:
Жалбоподателят С.Д.Д.
и заинтересованите страни К.Г.Д. и Д.Г.Д. са съсобственици на поземлен имот-
УПИ ХII-1348, кв.121, по плана на гр.Карнобат.
Заинтересованата
страна Л.К.С. е собственик на самостоятелен обект от източно жилищно отделение
на масивна двуфамилна жилищна сграда, построена в дворно място, съставляващо УПИ
Х!II- 1349, кв.121 по плана на гр.Карнобат.
С Молба вх.№ 94-00-2953
от 15.06.2022г. Л.С. е сезирал ответният административен орган /л.50 от делото/
с искане да се издаде в негова полза заповед за осигуряване на достъп в чужд
имот. Като се позовава на вещните си права в цитирания имот заявителят сочи, че
съобразно нормативната уредба е длъжен да поддържа имота си в добро техническо
състояние, вкл. относно основните изисквания за строежите, както и други
действия, за да не се стига до влошаване на техническите характеристики. Иска
се издаване на заповед, на основание чл.194, ал.1 от ЗУТ за достъп до УПИ ХII-1348, кв.121, по плана на гр.Карнобат в посочени
часови диапазони, различни за делничните и за почивните дни от седмицата, в
продължение на 30 дни от издаване на административния акт и влизането му в
сила, с оглед извършване на текущ ремонт по смисъла на §5, т.43 от ДР на ЗУТ,
обоснован от проникването на влага, както в пода, така и в мазилката от
северната фасада на самостоятелния обект, негова собственост. Сочи се, че това
състояние създава опасност за качеството на сградата. Изтъква се, че след
извършване на ремонтните дейности заявителят ще възстанови всички евентуално
причинени вреди в имота. След постъпване на така подаденото заявление, от
страна на общинската администрация е изготвено писмо до заявителя, в което се
сочи, че подаденото на 15.06.2022г. заявление не съдържа конкретно описание на
строителните работи по вид, като липсват данни и дали тези работи са „разрешени
или предписани“, доколкото няма изготвен проект, конструктивно становище или
друг документ, удостоверяващ необходимостта от извършването им. Изрично се
сочи, че за законосъобразното прилагане на чл.194, ал.1 от ЗУТ е необходимо
строителните дейности да бъдат „разрешени
или предписани“. Изисква се представяне на проект за извършване на
предвидените строителни работи.
С нова молба от 03.08.2022г.
/вх.№ 94-00-2953/1/03.08.22г.- л.31
и сл. от делото/ Л.С. описва по вид строително-монтажните работи, които според
него съставляват текущ ремонт, съгласно чл.151, ал.1, т.1 от ЗУТ, а именно:
полагане на хидроизолационен слой, извършване на ръчен изкоп и обратно
засипване с отсевки и трамбоване на пластовете на всеки 20 см. с дълбочина до
1.00 м. и с площ приблизително 1.00 м/ 9.00 м, равняваща се на 9 кв.м, по
северната фасада- регулационна линия между УПИ 1349 и УПИ 1348, кв.121 по плана
на гр.Карнобат, с цел да се предотврати проникването на влага в каменните
основи. Заявява, че за това негово намерение е изготвено предписание/становище
от правоспособно лице /проектант/, по смисъла на чл.229, ал.1 от ЗУТ и
ЗКАИИП.Към представените доказателства за притежаваните вещни права и скици на
имота действително е приложено и „Становище“ относно необходимостта от
извършване на текущ ремонт с цел възстановяване на вътрешна и външна мазилка,
полагане на външна хидроизолация в основи, с цел предотвратяване проникването
на влага в основите на жилищна сграда в УПИ 1349, кв.121, по плана на
гр.Карнобат.
Видно от текста на
представеното към преписката „становище“ /л.37-39 от делото/, същото е
изготвено по желание на възложителя- С. и във връзка с горепосоченото писмо на
Община Карнобат, след първата молба на Л.С.. Описани са предприетите от
възложителя действия по преодоляване на влагата и вредите от нея, като се сочи,
че понастоящем /към момента на огледа/, не е разкрита каменната основа на къщата
и не е положена многокомпонентна система за хидроизолация единствено по
калканния зид, тъй като изкопните работи трябва да се извършат в съседния
урегулиран имот УПИ ХII-1348 в същия квартал.
В резултат на
проведения на място оглед, архитект Мария-Дария Димитрова /с пълна проектантска правоспособност, видно от приложените доказателства- л.40-41 от делото/ изразява
писмено становище, че за да се предотврати проникването на влага в каменните
основи на жилищната сграда собственост на Л.С. е необходимо и по калканния зид
от външната страна на фасадата, да се извърши ръчен изкоп по цялата дължина- 9
метра. Изкопът трябва да бъде направен в двора на съседния имот- УПИ 1348,
съответно са описани размерите му 1х9 м и дълбочина около 1 метър, до разкриване
на каменните основи. След това следва да се положи многокомпонентна система за
външна хидроизолация съответно обратно засипване с отсевки и трамбоване на
пластове на всеки 20 см., респективно накрая да се възстанови бетоновата
настилка в съседния имот. Сочи се, че едновременно с изкопа следва да се
отстрани и подкожушената външна мазилка по фасадата на жилищната сграда и
съответно да се положи нова външна мазилка. Според становището на архитекта,
всички описани дейности попадат в хипотезата на „текущ ремонт“, с оглед
подобряване и поддържане в изправност на сградите, постройките, съоръженията и
инсталациите, с които не се засяга конструкцията на сградата, позовавайки се на
разяснителната норма на §5, т.43 от ДР на ЗУТ. Към становището са приложени и снимки,
онагледяващи състоянието на сградата и направените констатации от архитекта.
Въз основа на втората молба на Л.С. от 03.08.2022г.
и приложените към нея документи, ответникът е издал процесната заповед, в която
са възприети направените констатации в писменото становище на арх.Димитрова,
както и изводите, че всички описани дейности съставляват действително текущ
ремонт, по смисъла на приложимата нормативна уредба. Обоснован е извод, че
молбата на С. за осигуряване на достъп в чуждия съседен имот е основателна и
същата е уважена, с издаване на съответна заповед с правно основание чл.194,
ал.1 от ЗУТ. Съгласно указаното, тримата съсобственици /жалбоподателя и
заинтересованите страни К.Д. и Д.Д./ са задължени „да осигурят свободен достъп
в УПИ ХII-1348, кв.121 по плана на гр.Карнобат за
извършване на текущ ремонт, с цел възстановяване на вътрешна и външна мазилка,
полагане на хидроизолация в основата, с цел предотвратяване проникването на
влага в основите на жилищната сграда на заявителя Л.С., респективно е описано
извършването на ръчен изкоп с цитираните по-горе размери.
Посочен е времеви диапазон за достъп, а именно от
09 до 14 часа и от 16 до 21 часа в работни дни, а в почивните дни /събота и
неделя/ от 10 до 14 часа и от 16 до 20 часа, в продължение на 14 дни, считано
от влизане на заповедта в сила. Описано е, че при неизпълнение на задълженията
за осигуряване на свободен достъп същият ще бъде осигурен принудително по
административен ред, а при необходимост – със съдействие на полицията. Указано
е на Л.К.С., че след завършване на строителните работи е длъжен веднага да
отстрани всички повреди, причинени на недвижимия имот във връзка с изпълнението
на работите, включително почистването му.
Заповедта е обявена по съответния ред на всички
заинтересовани лица, задължени от административния акт.
При така установените факти, съдът обоснова следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
В контекста на правомощията си по чл.168, вр. с чл.146
от АПК, след като анализа установените по делото факти, настоящият състав
намира, че оспорената заповед, съставляващ административен акт е издаден в
кръга на властническите правомощия на ответния орган, поради което е постановен
от компетентен административен
орган, в предвидената от закона писмена форма.
Заповедта съдържа изискуемите
реквизити, в контекста на чл.59, ал.2 от АПК, с изключение на пространствените параметри, които следва да бъдат
предоставени за достъп от страна на тримата собственици. Това е така, защото в
текста на заповедта е посочено само общо, че съсобствениците /вкл.
жалбоподателя/ следва да осигурят достъп до имота си без да се прави уточнение
в коя част на имота следва да бъде осигурен този достъп, при положение, че
описанието УПИ ХII-1348, кв.121 по плана на гр.Карнобат, в
който чужд имот се осигурява достъп не включва само мястото, където ще се
извършват строителните дейности, а по посочения начин и с това описание
фактически и юридически се предоставя достъп на Л.С. до целия недвижим имот и
неговите съставни части. В противен случай, ако достъпът е предоставен само в
конкретна част то именно това обстоятелство следва да намери отражение в
указанията, респективно в разпоредителната част на акта, съдържащ конкретизация
на частта от чуждия имота, в който на съответното лице се предоставя такъв
достъп. В този смисъл, заповедта не отговаря на стандартите на чл.59, ал.2, т.4
и т.5 от АПК, доколкото липсата на фактически основания в коя точно част на
имота се предоставя достъп и формулиране на конкретно разпореждане до
собствениците на имота в тази връзка, реално означава, че на заявителя се
предоставя безпрепятствен достъп до целия имот, което е необосновано и не
съответства на законовите цели на издадената заповед. По този начин се допуска
съществено и необосновано ограничаване на правата на собствениците, с което в
хода на производството освен нарушаване на изискуемата от закона форма /при липса на тези реквизити/ е допуснато и съществено нарушение на производствените правила, нарушаващо
правото на защита на задължените със заповедта лица. В този смисъл са и
указанията на съдебната практика по аналогични казуси, например Решение
№ 8528 от 05.10.2022г. по адм. дело № 3744 от 2022г. и Решение № 8820 от
11.10.2022г. по адм. дело № 2607 от 2022г. по описа на Върховния
административен съд на Република България.
По отношение приложение нормите на материалния закон и съблюдаване на неговите цели, следва да
се посочи следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.194, ал.1 от ЗУТ собствениците и
обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за
извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни,
монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията,
въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи -
със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол. Обаче,
"свободният достъп" следва да е определен в конкретни параметри както
времево, така и пространствено. Това изискване предполага при наличието на разрешени
или предписани строителни и монтажни работи административният орган да
избере конкретен вариант на разрешения достъп до имот и укаже същият в
заповедта по чл.194, ал.1 от ЗУТ. Във всички
случаи, следва указаните в заповедта строително-монтажни работи да са разрешени
или предписани от съответен орган.
На следващо
място, по делото не е установено наличие на предхождащ акт, в който да е
определена нуждата от извършване на строително-монтажни дейности по посочената
фасада и основите на сградата, собственост на заинтересованата страна С..
Изрично в приложимата разпоредба е посочено изискването достъпът до чуждия имот
да се осигурява само за извършването на "разрешени" или
"предписани" проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни
и други работи. Това изискване е валидно и в настоящият случай, независимо че
процесните дейности попадат в приложното поле на чл.151,
ал.1, т.1 ЗУТ, във връзка с разяснителната норма на §5, т.43 от ДР на ЗУТ.
Заповедта по чл.194, ал.1 ЗУТ се издава само при
доказана необходимост от извършване на конкретни дейности, поради което не е
достатъчно заинтересованото лице просто да заяви искането си за достъп в чуждия
имот, а следва да установи посредством друг предхождащ акт нуждата от извършване на строително-монтажни
дейности, които не могат да бъдат извършени без такъв достъп. Изобилната и
константна практика на ВАС по аналогични казуси, освен горепосочените две
решения в тази връзка може да се цитират и Решение
№ 9041 от 17.10.2022г. по адм. дело № 3421 от 2022г.,
Решение № 5377 от 27.04.2021г.
по адм. дело № 1586 от 2021г.,
Решение № 1471 от 04.02.2021г.
по адм. дело № 11101 от 2020г.,
Решение
№ 6387 от 16.05.2018г. по адм. дело № 14308 от 2017г. по
описа на Върховния административен съд на Република България, както и много други.
Вярно е, че при подаване на
втората си молба от 03.08.2022г. Л.С. е приложил писмено становище на
арх.Димитрова, описано по-горе в изложението, което е изготвено от специалист с
пълна проектантска правоспособност. Неправилна е оценката на тази
заинтересована страна, с която се е солидаризирал и ответния орган относно
естеството и правната същност на това становище. Никой не оспорва наличието на
специални знания, които посоченият архитект притежава, за да предоставя
консултантски услуги, но както става ясно и от титула на документа, същият
представлява именно „СТАНОВИЩЕ“, а не предписание. Именно погрешната правна
оценка на това приложение е довело до неправилно прилагане на материалния закон
и неговите цели. Независимо, че описаните видове строителни дейности се
включват в понятието „текущ ремонт“
и въпреки факта, че за този вид дейност не се изисква строително разрешение
/чл.151, ал.1, т.1 от ЗУТ/, за да е налице фактическият състав на чл.194, ал.1
от ЗУТ и да се издаде заповед от процесната категория, законодателят предвижда
изрично условие, т.е. наличието на предходен административен акт, с който подобни
дейности са предписани, в
противен случай нямаше да си служи с този термин. Действително, тези
предписания следва да бъдат дадени от лица с нужната компетентност и
образователен ценз, но законът държи сметка не само на специалните знания, но и
на качеството, каквото следва да притежава този специалист. Както е известно,
според правната теория и утвърдената съдебна практика предписанията съставляват принудителни административни мерки по
своята същност, респективно съставляват индивидуални административни актове,
издадени от компетентни за това лица /административни органи/, независимо дали
са еднолични или колективни. В тази връзка, цитираните дейности, за чието
извършване се иска достъп до чуждия имот следва да бъдат скрепени със санкцията
на компетентните длъжностни лица от общинската администрация, от съответните
звена по „Устройство на територията“ при община Карнобат, които могат да правят
констатации и да дават евентуални предписания, с оглед обезопасяване на
сградите и поддържане на необходимите им технически характеристики, чрез
извършване на съответни строително-ремонти дейности /вкл. текущ ремонт/.
Съгласно чл.196, ал.1 и ал.2
от ЗУТ „Състоянието на обектите и
необходимите ремонтни и възстановителни дейности, както и обстоятелствата по чл.195, ал.6 се установяват с протокол
от комисия, назначена от кмета на общината.
(2) Комисията действа служебно или
по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида
и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на
констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината
строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат.“
В случаят,
от материалите по преписката и представените доказателства по делото не се
установява подобен предхождащ акт, нито въобще се твърди наличие на такъв. Вярно
е, че съгласно чл.229, ал.1 от ЗУТ, на която норма се позовава и
заинтересованата страна С. във втората подадена молба от 03.08.2022г. „Физически лица могат да
извършват проучвателни, проектантски, контролни, строителни и надзорни
дейности, ако притежават техническа правоспособност съобразно придобитата им
специалност и образователно-квалификационна степен“ а несъмнено изготвилият становището архитект е
технически правоспособно лице, по смисъла на чл.229, ал.3 от ЗУТ. Обаче, извършваните
от тези компетентни лица дейности в качеството им на лица упражняващи свободна
професия е ясно разграничена от правомощията на такива специалисти, които имат
по силата на заемана длъжност в администрацията /по трудово или служебно
правоотношение/. Това е така, защото императивната норма на чл.230, ал.3 от ЗУТ изрично забранява
извършването на дейности, по смисъла на чл.229, ал.1 от ЗУТ от такива лица,
заемащи длъжности в съответните териториални органи на изпълнителната власт /общинска администрация/. Подобна дейност
може да се извършва от тях само в административно-териториални единици, в които
те не са органи или не участват в състава на органи с експертни,
съгласувателни, одобрителни, разрешителни, контролни или други правомощия по
този закон. Този законов критерий разграничаващ компетентностите на
технически правоспособните лица, сред които са и архитектите, ясно онагледява
разликата между дадено становище от такъв специалист, в качеството на лице
упражняващо свободна професия и указания, дадени под формата на административно предписание от лица,
заемащи съответни длъжности в конкретната местна администрация. Именно
наличието на последното е една от основните предпоставки, които следва да са
налице в условието на кумулативност, за да е изпълнен фактическият състав,
обосноваващ издаване на заповед с правно основание чл.194, ал.1 от ЗУТ. С
издаване на подобен административен акт съществено се засяга правната сфера на
собствениците на чуждия имот, в който се разрешава достъп, без да се изисква
въобще съгласието на притежателите на вещни права, поради което законодателят е
определил някои формални и задължителни условия за издаване на акта, сред които
и наличие на предписание за извършване
на описаните дейности. В този случай, точно тази предпоставка не е налице и
издадената заповед е постановено в нарушение
нормите на материалния закон и неговите цели.
По изложените съображения, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде уважена,
респективно незаконосъобразната заповед следва да бъде отменена, по изложените
в настоящия съдебен акт съображения.
При този изхода на спора и своевременното
искане за присъждане на разноски, на основание чл.143, ал.1 от АПК,
в полза
на жалбоподателя следва да се присъдят разноски общо в размер на 610.00 лева, включващи
сумата от 600 лева –платено адвокатско възнаграждение на пълномощника на
жалбоподателя /л.7 от делото/ и платена държавна такса в размер на 10 лева,
които следва да бъдат възстановени на оспорващия от община Карнобат, тъй като
ответният административен орган е в структурата на общинската администрация.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд – Бургас,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
РД-513 от 22.08.2022г., издадена от Кмета на община Карнобат, на основание
чл.194, ал.1 от ЗУТ, като НЕЗАКОНО-СЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Община Карнобат да заплати на С.Д.Д., с
адрес: ***, разноските по делото, в размер на 610.00 /шестстотин и десет лева/
за настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: