№ 1401
гр. Варна, 09.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:Константин Д. Иванов
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20243100501377 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:11 часа се явиха:
Въззивникът Ф. Е. Г., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, се
явява лично и се представлява се от адв.К. К., редовно упълномощена и приета от
съда отпреди и от адв.Е. Д., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Въззиваемата К. П. П., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, се
явява лично, представлява се от адв.Г. Н., редовно упълномощена и приета от съда
отпреди.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна,
редовно призована, не изпращат представител.
Вещите лица Л. Б.-Щ. и С. В. В., редовно призовани, се явяват лично.
Преводачът И.Б. при „Т.“ЕООД, редовно призован, се явява.
Свидетелката В. А. П., редовно призована, се явява лично.
След поименната проверка, Съдът указва извеждането на свидетеля от съдебна
зала.
1
АДВ.К.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ.Н.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Съгласно Определение №3037/19.07.2024г.
АДВ.К.: Поддържам въззивната жалба и оспорваме отговора на въззивната
жалба.
АДВ.Н.: Оспорваме въззивната жалба и поддържаме отговора, който сме
депозирали.
СЪДЪТ докладва, че е постъпила справка – декларация с вх.№263330 от
24.09.2024г. от „Т.“ЕООД за предходното явяване на преводача И.Б. в съдебно
заседание на 04.09.2024г. за привременните мерки, като претенцията за
възнаграждение е в размер на 60(шестдесет)лева.
АДВ.К.: Ще я заплатим в едноседмичен срок от днес.
СЪДЪТ с оглед депозираната справка – декларация от „Т.“ЕООД намира, че
следва да укаже на въззивника Ф. Е. Г. в едноседмичен срок от днес да заплати сумата
в размер на 60 лева за възнаграждение на преводач, явил се в предходно съдебно
заседание на 04.09.2024г., поради което
ОПРЕДЕЛИ:
2
УКАЗВА на въззивника Ф. Е. Г. в едноседмичен срок от днес да заплати сумата
от 60(шестдесет)лева, представляваща възнаграждение за преводач от „Т.“ЕООД, явил
се в предходно съдебно заседание на 04.09.2024г.
При неизпълнение в указания срок, съдът ще пристъпи към събирането й
принудително.
След представяне на доказателства сумата от 60(шестдесет)лева ще бъде
преведена по сметка на „Т.“ЕООД.
СЪДЪТ докладва постъпило в срока по чл.199 от ГПК писмено заключение с
вх.№24033/27.09.2024г. по допуснатата комплексна съдебно – психиатрична и
неврологична експертиза на вещите лица С. В. и Л. Щ..
АДВ. К.: Да се изслушат вещите лица.
АДВ. Н.: Да се изслуша заключението на вещите лица.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на вещите лица след снемане на тяхната
самоличност:
С. В. В.: 47г., българин, български гражданин, семеен, неосъждан, без родство и
дела със страните по делото. Обещавам да дам вярно заключение. Предупреден за
наказателната отговорност по чл.291 от НК. Поддържам представеното заключение.
Л. Б. –Щ.: 60г., българка, българска гражданко, семейна, неосъджана, без
родство и дела със страните по делото. Обещавам да дам вярно заключение.
Предупредена за наказателната отговорност по чл.291 от НК. Поддържам
представеното заключение.
СЪДЪТ: При изготвяне на заключението запознахте ли се с доказателствата по
делото, с показанията на свидетелите и изявленията на страните?
В.Л. В.: Да.
В.Л. Щ.: Запознати сме с доказателствата по делото, изявленията на страните и
събраните до момента по делото гласни доказателства.
3
АДВ. К.: Нямаме въпроси към вещите лица.
АДВ.Н.: Имам няколко въпроса към вещото лице-психиатър. Вие казахте, че сте
се запознали с гласните доказателства, а запознахте ли се с представените други
доказателства, в частност с решението по ЗЗДН, какво е констатирано с него?
В.Л.В.: Запознал съм се с всички материали, включително и с решението по
ЗЗДН представено по първоинстанционното дело.
АДВ.Н.: Веднъж ли се видяхте с освидетелстваното лице на дата 20.09.2024г.?
В.Л.В.: Да, само веднъж.
АДВ.Н.: Изследвана ли е при тази среща самата личност на Г. по отношение на
характеровите му особености и споделеното лично оплакване от функционален тип,
като тревожност, лесна афективна лабилност и причините за тях?
В.Л. В.: Личностовите особености се изследват от психолог. В случая нямаме
назначено психологично изследване. Имаме за задача да отговорим, да разгледаме
психично разстройство.
СЪДЪТ: Но не сте установили някакво психично заболяване, така ли е?
В.Л.В.: Психиатрично заболяване към настоящия момент не съм установил.
Тези оплаквания доколкото има анамнестични данни, че тези оплаквания са били по –
засилени, към настоящия момент те са в контекста на продължаващия съдебен процес.
Тревожността му е по – скоро вторична, следствие на житейската ситуация. Тя не е
тревожност, причинена от болест. Не е болестно състояние. Към настоящия момент
той няма болестно състояние в тесния смисъл на думата.
АДВ.Н.: Т.е. личностовото разстройство, което е констатирано в
първоинстанционното производство, където вещите лица категорично и по другото
дело са посочили, че Ф. Г. представлява опасност за детето, по какъв начин вие
преценихте, че той не представлява такава опасност? От къде се получава това
разминаване?
В.Л.В.: Защо да се получава разминаването. Първо въпросът ви не е правилно
зададен. Противоречие нямаме никакво. Личностовото разстройство не е психично
разстройство в тесния смисъл на думата, това е особеност на характера. Това са
4
трайно изградени черти на личността, които имат отношение към поведението и
реакцията към една или друга ситуация. Това не е психично разстройство, което се
лекува от психиатър или което може да се лекува с медикаменти. То не е болест. Това е
особеност на характера, която може да доведе до дезадаптация, социално да затрудни
лицето и ежедневното му функциониране, поради това че е по-ригиден и начините му
на реагиране не винаги са най –правилните, или най - приетите от обществото и т.н.,
но то не е болест. В този смисъл не си противоречат нещата. Задачите са ми зададени
по друг начин. Второто, което аз пак казвам, аз не мога да изследвам личността на Ф.
без психолог, но такава експертиза има вече написана. Смятам, че добре е направена
експертизата. В случая не се налага да се направи същата, защото ще се повторят
нещата. Единственото нещо, което е поведенческо при него са данните от решението
за защитата от домашно насилие, но това не се дължи на психично разстройство.
Много хора са агресивни, говоря по принцип, много хора извършват неща, за които
след това търпят наказателна отговорност, то си има друг начин това да се преследва,
но не значи че има психично разстройство.
АДВ.Н.: В момента имаме достатъчно събрани данни, че този човек е
осъществявал такова агресивно поведение към майката. Към детето не е успял да
демонстрира такова към момента, благодарения на това, че не е останал насаме с него.
Как решаваме, че не е опасен? И по трите въпроса, които са поставени давате
категорично заключение, че той не представлява опасност за детето, но това което
току що Вие обяснихте означава, че това е предвид липсата в момента на данни за
психично заболяване, така ли е? Тъй като в предходните експертизи всички
заключават, и в социалния доклад, и в решението по другото дело, че той
представлява евентуално опасност за детето.
В.Л.В.: Ние не сме казали, че няма опасност за някого. Ние сме написали много
ясно, че нямаме медицински причини поради, които той да представлява опасност, т.к.
това е била и задача на експертизата. Да установим дали той страда от някакво
заболяване, поради което да представлява опасност.
АДВ.Н.: Желая да предоставя на клиентката си възможност да зададе въпросите
си към вещите лице.
ВЪЗЗИВАЕМАТА П.: На няколко пъти се цитира, че г-н Г. има споделени
лично от него оплаквания от функционален тип. Това е на стр.2, т.2 – „има моменти с
по- бурни отреагирания с вербална и физическа агресия“ и стр.3 т.11 – „с
предхождащи оплаквания от функционален тип, провокирани от силен стрес“. Дори
без наличието на клинична анамнеза или диагноза можете ли Вие като вещо лице да
5
обясните на нас и на съда, евентуално какво представляват този функционален тип
оплаквания? Не е ли нужно те да се обследват? Казва, се че той реагира много по -
бурно на стресови ситуации. Тези стресови ситуации могат ли да се опишат? Какво
той възприема за стресови ситуации, защото ако говорим за едно личностово
разстройство, за каквото говорим още от началото на завеждане на исковата молба от
ноември 2022г., много е важно да се уточни на какво той реагира толкова бурно, за
което се говори, констатира и признава?
В.Л. В.: Аз не съм установил никъде в документацията, нито в интервюто
някаква конкретна причина, която да отключва тази агресивна реакция. В смисъл
някакъв конкретен стресов фактор, за който да кажем, че това като се случи и той
реагира. Поне аз не съм забелязал, нито той го е споделил. Пак казвам. Възможно е
най – вероятно личностовите му особености, както са описани и в предходните
експертизи да имат отношение към неговата реакция, но това са личностови
особености, т.е. той носи отговорност, разбира действия си и отговаря за тях. Това не е
болестно поведение. Вижда се, това е при д-р А. от 2018г., правени са ЕКГ –та,
правени са ЯМР-та, не е намерено заболяване.
ВЪЗЗИВАЕМАТА П.: Последно още един въпрос, просто за яснота. Доц.В. все
пак, макар това да не е въпрос за психиатър, Вие сте експерт в областта си, може ли да
обясните личнстовото разстройство отново какво представяла и може ли то да бъде
третирано, и предвид цялата история назад може ли да представлява опасност ако
детето остане насаме с него?
В.Л.В.: Мисля, че вече обясних какво представлява личностовото разстройство
и доколко може да представлява опасност? Човек и без личностово разстройство може
да представлява опасност. Разберете, че това само по себе си не е някакво болестно
състояние. Да, той има анамнеза за различни реакции, но аз лично не намерих към
детето да проявявал някаква физическа агресия. Ще влезем в изключително
спекулативни сфери. Да, има риск в бъдеше той пак да проявява агресия на базата на
данните, които имаме до момента, имаме прояви на домашно насилие и т.н. В този
смисъл не смятам, че психиатър трябва да Ви го каже, това е житейски ясно на всички.
Това което, е било в задачата е дали има някакво психично разстройство поради което
да бъде в това състояние, да проявява тези агресии, което евентуално можем да
лекуваме и с което да обясним това поведение. Иначе другото, което казахте
личностовото разстройство не е нещо, което се лекува в буквалния смисъл на тази
дума, но може да се повлияе от психотерапия най – вече. Това са черти на личността и
с медикаменти не може да се промени личността. Личностовото разстройство се
повлиява евентуално и то частично, поведението може да търпи някакви корекции или
не съвсем оптимално, чрез провеждане на продължителна психотерапия.
6
АДВ.Н.: Ако го осъзнава.
В.Л. В.: Да, насила не става.
АДВ.Н.: Нямаме повече въпроси към вещите лица.
АДВ.К.: Относно личностовото разстройство, това което е поведението на Ф.,
което е възприето като личностово разстройство казахте, че той е имал отриагирване
от ригиден тип, т.е. той е ригиден в реакциите си. Възможно ли е това да се дължи на
културални различия, от друга култура, друго възпитание, друг начин на живот,
поведението му да е повлияно от това и да показва по-силна реакция, но без да е
агресивна?
В.Л. В.: Сега реакцията му дали е агресивна или не, не мога да кажа. Към
момента на изследването, което беше достатъчно дълго, не е имало такива прояви, но
все пак, т.к. въпросът беше в тази посока да, възможно е поведението да се дължи на
някакви културни особености, т.е. особеностите, които ние намираме за особености да
се дължат на някакви културални фактори. Факт, е че личността и поведението трябва
да се разглеждат в културалния контекст, вероятно има неща, които за нас са
необичайни, но другаде по света може да не бъде толкова странно. Нямам наблюдения
върху културата на двете Америки, не мога да ги кажа, още по - малко за г-н Г.. Там
вече не мога да кажа дали може да се обясни поведението му културално.
АДВ.К.: Да се приеме заключението.
АДВ.Д.: Да се приеме заключението на вещото лице.
АДВ.Н.: Не се противопоставям по приемането на заключението на вещите
лица.
В.Л. В.: Не съм представил справка – декларация. Моля възнаграждението да
остане, каквото е първоначално определено.
В.Л.Щ.: Представям и моля да приемете справка – декларация в размер на 500
лева.
СЪДЪТ намира, че следва да приеме и приобщи към доказателствата по делото
писмено заключение с вх.№24033.27.09.2024г. по допуснатата комплексна съдебно –
психиатрична и неврологична експертиза на вещите лица д-р С. В. и д-р Л. Б. – Щ.,
както и представената от последната в днешно съдено заседание справка – декларация,
поради което
7
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото писмено заключение
с вх.№24033.27.09.2024г. по допуснатата комплексна съдебно – психиатрична и
неврологична експертиза на вещите лица д-р С. В. и д-р Л. Б. – Щ..
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото депозираната в днешно
съдебно заседание от вещо лице д-р Л. Б. – Щ. справка – декларация на стойност
500(петстотин)лева.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещите лица в размер на по
500(петстотин)лева за всяко едно от тях от общо внесения първоначален депозит в
размер на 1000 (хиляда)лева. /изд.2бр.РКО/
АДВ.Н.: Водим лицето допуснатото до изслушване на осн. чл. 59, ал. 6 от ГПК в
днешно съдебно заседание-бабата на детето К. по майчина линия да се яви за
изслушване, на основание чл.59, ал.6 от ГПК.
АДВ.Д.: Ще имаме въпроси във връзка с възникнали новите факти.
АДВ.К.: Новите факти са следните: След постановяване изменението на
привременните мерки, от бащата бяха предприети своевременни действия по
снабдяване със заверен препис от определението и отнасяне в отдел „Закрила на
детето“ за отпочване на процедурата по срещи в контактния център в А. Ние с
колегата придружихме бащата в А. Там казаха че процедурата има срокове: 20 –
дневен срок от подаване на документите и от двамата родители. Преди това той не
беше разбрал, че като са изменени привременните мерки няма право на онлайн среща
с детето. Беше се обадил на майката за онлайн среща и тя беше отказала. След това
отидохме в социалните и там разбрахме, че трябва да чакаме 20 дни, т.е. срещите се
отлагаха с много във времето, неясно колко. До настоящия момент е нямало среща,
защото текат сроковете по Закона за закрила на детето. Има процедура, казват има
срок, подаваме заявление за издаване на направление за предоставяне на услугата. С
това заявление се отива в центъра и така. Въпросът, е че в този период, ние обяснихме
каква е ситуацията, че бащата не се вижда с детето. Новото обстоятелство, е че във
връзка с това забавяне беше поискано от майката докато върви тази процедура и
бащата не може да чува, нито да вижда детето, затова поне срещите да си вървят
онлайн, докато почнат срещите в контактния център. Беше категорично отказано и в
тази връзка, като изменение на мерките моля да се изменят мерките, като се допълни
определението ви с това, до започване на срещите да продължат срещите онлайн. С
оглед обстоятелството, за да бъдат проведени срещите в защитена среда, то преди да
8
бъдат проведени такива срещи с оглед защита интереса на детето, бащата поне да не
прекъсва и малкото, което е имал. Майката го ограничава тотално. Молбата я
подадохме в контактния център в А.на 17.09.2024г., защото първо чакахме заверен
препис, след това на 09.09.24г. подадохме в социалните за издаване на направление,
направлението беше подадено на 17-ти.
АДВ.Д.: Сега правят преценка.
АДВ.К.: Двадесетте дена ще текат след датата на подаване на заявлението и от
майката. Майката е подала заявлението на 20 –ти. Трябва и двамата родители да са
подали.
АДВ.Д.: От един месец се борим със социалните за да имаме някаква среща.
АДВ.К.: Проверихме, майката е подала заявление в контактния център на 20-ти
септември.
АДВ.Н.: Нямаме срещи.
ВЪЗЗИВАЕМАТА П.: На мен ми казаха, че до към 10-ти ще са готови. На мен
това ми казаха.
АДВ.К.: Надяваме се тази седмица, евентуално да се случи, тази седмица се
явява втора седмица от месеца и тази седмица се явява седмицата за осъществяване на
контакт в събота и неделя. Но, ако тази седмица не са готови, колко още трябва да
чакаме? Вече месец бащата не е чувал детето. Става въпрос за едно онлайн обаждане
от 20 мин. и опитахме с колегата за съдействие, категорично отказаха.
ВЪЗЗИВАЕМАТА П.: Такава е процедурата на системата, аз съм спазила
сроковете. Детето не иска да чува бащата. Всеки петък като пускам за онлайн среща,
тя реве. Веднъж, когато бащата поиска онлайн среща, бях извън града и не беше
възможно.
АДВ.К.: За един месец?
ВЪЗЗИВАЕМАТА П.: Тогава е поискал. Веднъж бащата ми поиска онлайн
среща. Това съм видяла. Ако толкова бащата настоява сега, ще го направя. Ако до края
на седмицата не приключи процедурата, разбира се ще съдействам, ще го направя.
АДВ.Д.: Оспорваме твърденията на майката. Правени са многократни опити по
вайбър, на които майката не е отговорила на молбите на бащата. На 27 –ми септември
детето е имало рожден ден, бащата е купил подарък и е поискал да подари подаръка.
9
Молил я е да се видят и да подари подаръка, отговор на съобщенията няма. За
съжаления днес ни представи съобщенията, но са на английски. Моля да ни бъде
предоставен срок да ги представя в превод от английски език на български език.
АДВ.Н.: Аз се противопоставям на искането за изменение на определението за
привременните мерки. Мисля, че това което определихте по привременните мерки
процедурата си е изтекла. Ще започне да се осъществява режима. Майката заяви, че
ако тази седмица не сключат въпросния договор, който трябва да се подпише, ще
окаже съдействие.
ВЪЗЗИВАЕМАТА П.: Поемам ангажимента за петък, да. Искам само да уточня
във връзка с това, че не съм съдействала.
АДВ.Н.: По отношение на твърденията, които се направиха за изпратени
съобщения искам да отбележа, че моята доверителка каза, че не е получавала тези
съобщения.
По направеното искане за изменение на постановените на 05.09.2024г.
привременни мерки Съдът намира, че не следва да бъдат променяни, т.к. не се твърди
изменение на обстоятелствата, при които са променени в заседанието на 05.09.2024г.
привременните мерки. И до изменението в о.с.з. на 05.09.2024г. и към момента се сочи
невъзможността на бащата да контактува с детето. Нищо ново не се е случило. Освен
това остават три дни до изтичане на така дадения срок, за който съдът не е уведомяван
и няма никакво касателство с административните решения на органа, а и току що
чухме изявлението на майката, че в петък (11.10.2024г.) в случай, че до 10.10.2024г. не
бъде сключен договор, дава съгласие на следващия ден-11.10.2024г. да бъде
осъществен видео контакт от бащата с детето.
Предвид изложеното Съдът намира, че не следва да бъде уважавана молбата на
адв.К., процесуален представител на въззивника за изменение на привременните
мерки постановени с протоколно определение на 05.09.2024г., поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.К., процесуален представител на
въззивника Ф. Е. Г. за изменение на постановените с протоколно определение от
05.10.2024г. привременни мерки по реда на чл. 323, а. 3 от ГПК.
10
АДВ.К.: В предходно съдебно заседание от другата страна бяха направени
изявления, че нямало никакви данни дали бащата посещава социален център по
изпълнение на съдебното решение по ЗЗДН, да посещава такава програма за справяне
с агресията. Искам да направя доказателствено искане и преди да направя
доказателственото си искане ще наведа твърдения. Във връзка с какво ги правя тези
доказателствени искания? В предходно съдебно заседание от другата страна заявиха,
че нямат данни дали бащата посещава такава програма, дали е опасен за детето и дали
се справя с агресията. В тази връзка бащата се свърза с този център, който посещава,
да поиска документ, който да представи, но от там казаха, че такъв документ могат да
представят само след представяне на съдебно удостоверение. Не могат да му
предоставят такъв документ без съдебно удостоверение. В тази връзка моля да ни бъде
издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабдим с друго от
фондация „SOS семейства в риск“, от което да е видно дали бащата посещава такава
специализирана програма за преодоляване на агресията и справяне с гнева, каква е
периодичността, редовно ли я посещава, какви са резултатите и да представи
протоколи или доклади, ако разполагат такива. Нашите твърдения, са че посещава
специализирана програма след постановяване на съдебното решение.
АДВ.Д.: Той не е сигурен, но смята, че от началото на август месец посещава
програмата, започнали са срещите. Посещава програмата всяка седмица, поне веднъж,
а понякога и два пъти в седмицата, по един час от началото на август.
АДВ.Н.: Аз се противопоставям. Считам, че се цели шиканиране на процеса,
отлагане на производството за неопределено време. С каква цел вече не мога да кажа.
Предвид направеното в днешно съдебно заседание доказателствено искане от
въззивната страна Съдът намира, че следва да бъде уважено. Доказателството е
допустимо и относимо по спора такова, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ, след представяне на доказателства за внесена държавна такса
съдебно удостоверение на въззивника Ф. Г., чрез процесуалните му представители
адв. К. К. и адв. Е. Д., по силата на което да се снабди от Фондация „SOS семейства в
риск“, с друго удостоверение, от което да е видно дали Ф. Е. Г., ЛНЧ **********
11
посещава специализирана програма за преодоляване на агресията и справяне с гнева
към фондацията, от кога, каква е периодичността на посещенията му, редовно ли я
посещава и какви са резултатите от срещите, съответно да се снабди в тази връзка с
преписи от изготвените протоколи или доклади, ако са изготвяни такива.
В залата влиза свидетелката В. А. П..
В. А. П.: 65г., ЕГН **********. Майка съм на К. П., с разяснени права и
задължения по чл.166-167 от ГПК. Предупредена за наказателната отговорност по
чл.290 от НК. Обещавам да говоря истината.
СЪДЪТ: Заедно ли живеете с дъщеря си К. и с детето К.?
СВИДЕТЕЛКАТА В.П.: Да, заедно живеем. Жилището е на дъщеря ми. Аз
живея там, помагам за отглеждането на детето.
СЪДЪТ: Полагате ли грижи за детето в продължение на няколко дни, ако се
налага майката да отсъства?
СВИДЕТЕЛКАТА В.П.: Не, детето не може без майка си, особен вечер, то си я
търси. Не съм я гледала.
Да, разбира се, в близки отношения съм с детето. Не бих поела ангажимент да
водя детето при бащата, защото не бих така доброволно предоставила на бащата
детето. За срещите не мога да поема тази отговорност, защото едно, че ми престои
операция, онкоболна съм и сега ми предстои друга операция и второ, че вдигам
кръвно. Не бих се срещала с бащата, не мога да си смъквам кръвното.
АДВ.Н.: Само заболяванията ви ли са причините, поради които не бихте поели
такава отговорност?
СВИДЕТЕЛКАТА В.П.: Не само заради заболяването. Аз съм била свидетел на
физически и психически тормоз от негова страна върху майката на детето и не бих го
преживяла отново, не бих доброволно завела детето, просто се притеснявам за него,
особено пък само да остане с него.
АДВ.К.: До преди да се заведе делото през 2022г. за развод, дотогава идвал ли е
Ф. в жилището на К.? Това е във връзка с обстоятелството дали е оставал сам, дали е
излизал сам с детето тогава на разходка например.
12
СВИДЕТЕЛКАТА В.П.: Във вкъщи е идвал, но не е поемал никакви грижи. Аз
ви казвам. Идва в къщи, гледа си на телефона, спи на дивана, на килима се търкаля,
такива неща. Просто не е грижовен. Не е идвал много често, имало е и периоди, когато
по цял месец не се е интересувал от детето.
АДВ.К.: Свидетелката не отговори на въпроса дали бащата е оставал сам с
детето, дали е излизал на разходка с него?
АДВ.Д.: Вземал ли е бащата детето да излезе сам на разходка с него?
СВИДЕТЕЛКАТА В.П.: Не, да ви кажа. Просто не поемаше некакъв
ангажимент за него.
АДВ.Д.: Виждала ли сте бащата да упражнява насилие върху детето?
СВИДЕТЕЛКАТА В.П.: Виждала съм го да крещи. Той крещи пред детето К.,
детето се стресира. Аз цялата треперя. На детето дори е крещял, когато не е неговата,
той просто не търпи отказ. Тази дума „НЕ“ той не иска да я чува.
АДВ.Д.: Какво му отказа К., че започна да й крещи, спомняте ли си?
АДВ.Н.: Противопоставям се на въпроса.
СЪДЪТ допуска въпроса отправен към свидетелката.
СВИДЕТЕЛКАТА В.П.: В момента не се сещам, но е имало такива моменти,
просто не мога да си спомня за какво.
АДВ.Д.: Вие виждала ли сте К. да упражнява насилие срещу Ф., да го удря?
СВИДЕТЕЛКАТА В.П.: Не.
СЪДЪТ: Каква е реакцията на детето, когато примерно бащата е звънил на
вратата през 2022г. или когато бащата поиска видео-връзка?
СВИДЕТЕЛКАТА В.П.: Детето не иска да разговаря с бащата. Насила не я
караме. Казваме й както решиш, ако искаш разговаряй и детето казва „искам да си
играя“ и тича из къщи, играе си. Просто не иска. Аз не зная по какви причини самото
дете не желае.
АДВ.Д.: Били ли сте свидетел дали детето е искало срещи с бащата, да пита ли
13
за него?
СВИДЕТЕЛКАТА В.П.: Честно си казвам, детето не е питало за срещи с
бащата.
АДВ.Д.: Свидетел ли сте на такива онлайн срещи на детето с бащата?
СВИДЕТЕЛКАТА В.П.: Да, била съм свидетел, аз съм в къщи. Детето играе,
казва „искам да си играя, не искам да разговарям с Ф.“. Тя така му казва. Не седи на
компютъра, много рядко сяда, но почти не. Изобщо не.
АДВ.Д.: През месец септември имало ли е такива срещи?
СВИДЕТЕЛКАТА В.П.: Не.
АДВ.Д.: Детето питало ли е нещо, защо няма срещи?
СВИДЕТЕЛКАТА В.П.: Не, тя дори много се притесни. Притесни се, като
разбра, че може да ходи при тате без мама.
СЪДЪТ: От къде детето знае, че може да ходи при баща си?
СВИДЕТЕЛКАТА В.П.: Може да ходи, може да се отсъди, нали все пак детето
трябва да е подготвено. Детето е чуло. Нали имаше решение да се води пак при тате.
Ходихме в А.в центъра с детето и тя знае това нещо и за това.
АДВ.К.: Нямаме повече въпроси към свидетелката.
АДВ.Д.: Нямаме повече въпроси към свидетелката.
АДВ.Н.: Ние също нямаме въпроси.
СЪДЪТ освобождава от залата свидетелката В. П..
АДВ.К.: За следващо съдебно заседание моля да ни бъде издадено съдебно
удостоверение, с което да поискаме от контактния център в А. документи, протоколи и
доклади от провежданите срещи. Считаме, че е от значение да има такава информация
за предстоящите срещи. Те още не са започнали, с оглед процесуална икономия. Не
дават такива документи на страните.
АДВ.Н.: Не дават на страните такива документи, не им ги дават. Казват „ние
предоставяме на съда“. Говоря за Дирекция „Социално подпомагане“.
14
АДВ.К.: Ако имаме възможност да представим документи от контактния център
в А. ще ги представим, но ако не можем ще поискаме да ни бъде издадено съдебно
удостоверение.
С оглед попълване на делото с доказателства СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 11.11.2024г.. от 14:00 часа.
АДВ.Н.: Не мога, в заседание по друго дело съм. Моля делото да бъде
отложено за друга дата.
СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 25.11.24г. от 14:00часа,
за която дата и час страните са редовно уведомени от днес.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:03часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15