РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Враца, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20211420104145 по описа за 2021 година
Предявен е за разглеждане иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 139 вр. чл.149 и чл. 150 ЗЕ.
Ищецът „Топлофикация-Враца“ ЕАД гр. Враца e подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу В. П. В., ЕГН ********** за сумата от
общо 43,20 лв., представляваща незаплатени суми за извършена услуга дялово
разпределение за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. -10,40 лв., за периода 01.05.2018 г. -
30.04.2019 г. -10,40 лв., за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г. -10,40 лв., за периода
01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. -12,00 лв., за жилище в гр. ****, ул. „*****“ № ***, вх. „***“,
ап. ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 17.08.2021 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото – 50,00
лв. юрисконсултско възнаграждение и 25,00 лв. държавна такса.
Срещу издадената Заповед за изпълнение № 840 / 19.08.2021 г., постановена по
ч.гр.дело № 3131 /2021 г. по описа на ВРС в законоустановения срок е постъпило
възражение от длъжника по реда на чл.414 ГПК.След указание до заявителя, последният е
предявил установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че ответникът като собственик на топлоснабден имот - апартамент №
26, находящ се в гр. ****, ул. “ *** ” № *** вх. ***, е потребител на топлинна енергия по
смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката.
За периода 01.01.2008 г. до 30.04.2021 г. от потребителите в сградата етажна
собственост е потребявана топлинна енергия, чието разпределение съгласно чл. 139 от ЗЕ се
извършва по системата за дялово разпределение при наличие на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а. В настоящия случай на 02.10.2002 г., сградата - етажната
собственост, в която се намира имота на ответникът, е сключил договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „НЕЛБО” ЕАД, като на нея
потребителите са заплащали такса за извършване на услугата. С влизане в сила на Наредба
№ 16 - 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването - §5, договорните отношения между
1
потребителите и търговците извършващи услугата дялово разпределение на топлинна
енергия в сгради - етажна собственост се считат прекратени, като се сключва договор между
топлопреносното предприятие и лицето извършващо услугата дялово разпределение и се
забранява на търговците извършващи дялово разпределение да събират такси за услугата,
считано от отоплителен сезон 2007/2008 г.
Съгласно чл. 139в, ал. 1 от ЗЕ, считано от отоплителен сезон 2006/2007 г.
топлопреносното предприятие сключва договор с търговеца извършващ дялово
разпределение при Общи условия, като в ал. 3 на същата разпоредба изрично е указано, че
то заплаща вместо потребителите и цената за извършена услуга дялово разпределение.
Моли съдът да установи вземането така, както е предявено в заповедното
производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът намира предявения иск за неоснователен и
недоказан.
Твърди се на първо място, че договорът за дялово разпределение на топлинна енергия,
на който се позовава ищеца, за да обоснове вземанията си към него не е сключен съобразно
предвидения за целта с разпоредбата на чл.139б ЗЕ ред и не е сключен от топлопреносното
предприятие с лица, избрани от клиентите в етажната собственост по същия този ред.
Поради тази причина същия не е годно правно основание да породи твърдените задължения
към ищеца, тъй като се явява недействителен.
На следващо място се посочва, че от страна на ищеца с исковата молба не са
представени относими доказателства досежно това, че твърдените от него задължения по
договора за дялово разпределение са с настъпил падеж и съответно - дължими към датата на
подаване на заявлението му за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника.Релевира
и възражение за погасяване на задълженията по давност.
Въз основа на изложеното се иска от съда да отхвърли иска, като неоснователен и
недоказан.Претендира разноски.
Съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е приет договор от 02.10.2002 г., сключен между „Топлоремонтстрой ТРС
94“ ООД – официален представител на ТАЕС „ Нелбо – инженеринг“ООД, като изпълнител,
и абонатите на адрес: гр. *****, ул. “ ***** **** ” №*** вх. ***, чрез А. Г.М., като
възложители /л. 10-12/. Предметът на сключения договор касае извършването на монтаж на
индивидуални топлинни разпределители и отчитане и разпределение на топлинната енергия
по тях, както и индивидуално отчитане на разходите за отопление за всеки потребител
/Раздел II от договора/.
Видно е от протокол от проведено общо събрание на етажните собственици от
30.09.2002 г. в процесния вход, че лицето А. Г. М. е упълномощено да сключи от името на
етажните собственици договор с „ Нелбо – инженеринг“ООД за индивидуално отчитане и
разпределяне на топлинната енергия и да представлява абоната по време на изпълнението на
договора /л. 13 - 14/.
По делото е приета и справка за неплатени фактури и дължими лихви от ответника,
издадена от ищцовото дружество. Дължимите суми, посочени в справката, съответстват на
размера на исковата претенция.
От приетата по делото справка от Служба по вписванията гр. Враца, се установява, че
ответникът е собственик на процесния имот, като е придобил собствеността върху същия
чрез договор за дарение през 2006 г., като липсват отбелязвания да се е разпоредил с имота.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-счетоводна експертиза.В заключението е посочено, че за процесния период
етажните собственици, потребители в сграда гр.*****, бул. “****” № ***, вх.”***” са
ползвали топлинна енергия за отопление и БТВ. Имотите са топлоснабдявани от АС 540.
Топлофикация - Враца“ ЕАД съгласно действащата нормативна уредба е сключила договор
с „НЕЛБО“ ЕАД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
2
между потребители в сгради-етажна собственост в гр. Враца. Договорните отношения
между страните са конкретизирани за съответния отоплителен сезон за процесния
анализиран период са подписвани между страните допълнителни споразумения за всеки
отоплителен сезон.
Страните са договорили цени за извършване отчет на средства за дялово разпределение
един път в годината и изготвяне на изравнителна сметка на потребителите на топлинна
енергия в СЕС един път в годината при ежемесечен обмен на прогнозни данни по абонати за
отопление и БГВ, като са договорени стойности както следва:
за периода 01.05.2016 -30.04.2017г.:
- 2,40 лева с включено ДДС за партида за годината;
- 4,00 лева с включено ДДС на уред за дялово разпределение за година, както и за
водомер за гоила вода;
за периода 01.05. 2018-30.04.2019г.:
- 2,40 лева с включено ДДС за партида за годината;
- 4,00 лева с включено ДДС на уред за дялово разпределение за година, както и за
водомер за топла вода;
за периода 01.05. 2019-30.04.2020г. :
- 2,40 лева с включено ДДС за партида за годината;
- 4,00 лева с включено ДДС на уред за дялово разпределение за година, както и за
водомер за топла вода;
за периода 01.05. 2020-30.04.2021 г. :
- 3,00 лева с включено ДДС за партида за годината:
- 4,50 лева с включено ДДС на уред за дялово разпределение за година, както и за
водомер за топла вода;
Отразено е също така, че „Топлофикация Враца“ ЕАД събира от абонатите
потребители на топлинна енергия таксите за извършената от топлинния счетоводител услуга
по дялово разпределение на топлинна енергия в АС, като еднократно платима за
отоплителния сезон такса.
Потребителите на топлинна енергия в имоти обслужвани от абонатна станция № 540 в
гр. ***** бул. “**** ***“ № ***, вх.”***” с протокол от 30.09.2002г. са избрали топлинен
счетоводител “НЕЛБО” ЕАД и са упълномощили А.Г.М., която да представлява абонатите
пред “Топлофикация - Враца” ЕАД и “НЕЛБО" ЕАД - фирма осъществяваща дялово
разпределение на ТЕ в СЕС - топлинно счетоводство и да присъства при отчитане на
уредите в абонатна станция № 540. Упълномощеното лице е сключило договор на
02.10.2002 г. с “НЕЛБО“ ЕАД, фирма за извършване на услугата топлинно
счетоводство/дялово разпределение на топлинна енергия в СЕС/ в АС 540, от която АС е
топлоснабдяван и процесния имот.
От извършена справка в „Топлофикация-Враца“ ЕАД, към датата на изготвяне на
заключението се установило, че дължимите такси за осъществяване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за процесния период в имот в гр. ****, бул. “***’' №
***, вх.”***”, ап.№ ** на обща стойност 43,20 лева не са заплатени от ответника.
Изготвяните от „Топлофикация-Враца“ ЕАД ежемесечни фактури включват суми за
отопление - топлинна енергия от отоплителни тела и енергия за общи разходи, общи части
на сградата и сума за топла вода. В изготвяните фактури не се включва дължимата сума за
дялово разпределение на топлинна енергия/топлинно счетоводство/, извършвана от
топлинния счетоводител. Таксата за топлинно счетоводство се заплаща от абонатите
еднократно, като годишна такса за осъществяване на дейността по разпределение на
топлинна енергия в СЕС между потребителите.В издаваните месечни фактури, на абонатите
е отразена информация за налични задължения за услуга дялово разпределение на ТЕ в СЕС
- отразена стойност с натрупване.
3
Съдът кредитира експертното заключения като пълно, обективно и неоспорено от
страните по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно:
- че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в
сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа;
- че ответникът има качеството на потребител на енергия за битови нужди;
- че между страните е съществувало облигационно отношение, по силата на което
ищецът е доставил топлинна енергия до процесния недвижим имот за съответния период;
- начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответника за отопление на
процесния недвижим имот, за сградна инсталация и/или за битово горещо водоснабдяване;
- потребената от ответника топлоенергия в определеното количество и стойностите й
през исковия период.
Потребител на топлинна енергия до отмяната на т.42, § 1 ДР ЗЕ /юли 2012 г./ е лицето,
което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва
топлоснабдения имот по силата на вещно /§1, т.42 от ЗЕ към редакцията съгласно ДВ
бр.18/2005г./ или по силата и на облигационно основание /§1, т.42 от ЗЕ, действаща до
отмяната на разпоредбата/. През останалата част от процесния период относно приложение е
намерила разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация-Враца“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. Враца, които се изготвят от „Топлофикация- Враца" ЕАД и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези
общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на
топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите
при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства
ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по
делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в
която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма. Въз основа на чл. 139 от Закона за
енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот, се доказва от
приетата по делото справка от Служба по вписванията гр. Враца, от която се установява, че
ответникът е придобил собствеността върху същия чрез договор за дарение през 2006 г. –
преди процесния период по делото.Освен това обстоятелството, че е собственик на
процесния апартамент не е оспорено от ответника.
С отговора на исковата молба ответникът е направил правопогасяващо възражение, че
вземанията на ищеца за услугата дялово разпределение са погасени по давност.
4
Възражението е основателно отчасти.
Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и задълженията към ищеца за
заплащане на стойността на услугата дялово разпределение. Съдебната практика е
уеднаквена в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г.,
ОСГК на ВКС, относно понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от
Закона за задълженията и договорите, което се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Плащането на стойността на услугата
дялово разпределение е периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, като при срочните задължения /каквито са процесните/, давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да
иска предсрочно изпълнение/. В чл. 32, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че
купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задълженията
на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни
– както вече бе отбелязано, според общите условия месечните суми за топлинна енергия са
били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
за всяка една от претендираните от ищцовото дружество суми, касаещи процесния период,
тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното заплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "б" от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване
на иск. Разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК предвижда, че искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК за депозиране на
възражението. Исковата молба по чл. 422 от ГПК има правните последици на прекъсване на
погасителната давност на основание чл. 116, б. "б" от ЗЗД. По силата на чл. 422, ал. 1 от
ГПК погасителната давност се счита прекъсната от датата на подаване на заявлението в
заповедното производство – така т. 9 от ТР от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
на ВКС.
С оглед липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът приема за
погасени по давност всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три
години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 18.08.2021 г., с който момент законът свързва настъпването на последиците на
подаване на исковата молба, т. е. преди 18.08.2018 г., а такива са претендираните вземания
за заплащане на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г.,
чиито размер възлиза на сумата 10, 40 лв. Доколкото падежът на задължението настъпва
след края на всеки отоплителен сезон – след 30.04. на съответната календарна година, то
претенцията за отоплителен сезон 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. не е погасена по давност,
защото падежът за плащане на стойността на услугата за този сезон е настъпил след
30.04.2019 г.
Предвид гореизложеното, от предявените искове следва да се уважат тези за периода
01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. -10,40 лв., за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г. -10,40 лв., за
периода 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. -12,00 лв., за жилище в гр. ***, ул. „***** № **, вх.
„**“, ап. **, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 17.08.2021 г. до изплащане на вземането, като този за сумата от 10, 40 лв. и за
отоплителен период 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., е неоснователен, поради което следва да се
отхвърли като погасен по давност.
По разноските:
5
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415,
ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.
Ответникът не претендира и не е представила доказателства да е сторила разноски,
поради което такива не следва да й се присъждат.
С оглед искането на ищеца за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати направените от ищеца разноски
съразмерно с уважения иск.
В настоящото производство ищцовото дружество е направило разноски в размер
325,00 лева /25, 00 лв. държавна такса, 200,00 лева възнаграждение за вещо лице и 100, 00
лв. юрисконсултско възнаграждение/. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
разноски за исковото производство в общ размер 265, 74 лева съразмерно с уважения иск.
В заповедното производство по ч.гр.д. 3131 по описа на Районен съд – гр.Враца за
2021 г. са присъдени разноски за държавна такса в размер 25 лева и за юрисконсултско
възнаграждение в размер 50 лева, от които ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 56, 94 лева съразмерно с уважения иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. с чл. 139 вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, че В. П. В., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация
- Враца” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 32,80 лв., представляваща неизплатени суми за
извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периодите: 01.05.2018 г. -
30.04.2019 г. -10,40 лв., за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г. -10,40 лв., за периода
01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. -12,00 лв. за жилище с адрес: гр. ***, ул. „****“ № ***, вх. „**“,
ап. ***, за която сума е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение № 840 /
19.08.2021 г. по ч.гр.д. 3131 по описа на Районен съд – гр.Враца за 2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 410 ГПК вр. с чл.79, ал.1, предл.
първо от ЗЗД, вр. с чл.139 ЗЕ за сумата от 10, 40 лв. за отоплителен период 01.05.2016 г. –
30.04.2017 г., като неоснователен - погасен по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. П. В., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация - Враца” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 265,74 лв., представляваща
разноски в производството по гр. дело № 4145 /2021 г. по описа на РС Враца, както и сумата
от 56,94 лв., представляваща направени разноски по ч.гр.д. 3131 по описа на Районен съд –
гр.Враца за 2021 г., съразмерно с уважената част от исковите претенции.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6