Решение по дело №1277/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на директора на ОДБХ-Варна , против решение № 616/ 24.04.2023 г. по НАХД № 4062/2022 г. по описа на ВРС, с което е отменено издаденото от директора НП № ЗЖ-17/ 21.09.2022 г. и ОДБХ-Варна е осъдена да заплати на И.Н.П. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. С развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон , се иска отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на делото за потвърждаване на обжалваното НП. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от упълномощения юрисконсулт Г., включително с искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът И.Н.П., чрез упълномощения адвокат Р. К. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното НП е наложена на основание чл.69 от З-на за защита на животните на настоящият ответник глоба в размер на 1000 лв. за нарушаване на разпоредбата на чл. 13, ал.1, т.1 от Наредба № 4/2021 г. за прилагане на националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на РБ и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност, а именно : затова, че при извършена на 24.08.2022 г. проверка в ОПБК Каменар – приют за безстопанствени кучета стопанисван от Община Варна, И.Н.П. в качеството си на кмет на община Варна не е изпълнил задължението си свързано с дейността му относно организиране на изпълнението по изготвянето на приемо-предавателни протоколи , които се предоставят от екипите по залавяне на безстопанствени кучета съгласно приложение № 2 от чл.13, ал.1, т.1 от Наредба № 4/2021 г. , отговорността за което е на кмета на община Варна съгласно чл. 41, ал.3 от З-на за защита на животните.

За да отмени обжалваното НП, по приложението на материалния закон районният съд е приел липсата на осъществен състав на адм. нарушение, тъй като нямало как обективно да бъде нарушена от жалбоподателя разпоредбата на чл. 13, ал.1 от Наредба № 4/2021 г. по причина, че липсвали данни кметът на община Варна да има сключени договори с ветеринарномедицински заведения за извършване на ветеринарномедицински дейности за предоставяне от екипите и доброволците на заловените безстопанствени кучета, а по отношение прилагането на процесуалния закон е приел наличието на допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в противоречие с изискванията на разпоредбите на чл.42, ал.1, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5, пр.2 от ЗАНН в АУАН и НП не била посочена дата на извършване на изпълнителното деяние.

Без да споделя всички наведени от въззивния съд правни изводи, касационният съд намира, че не е налице изложеното в жалбата основание по чл.348, ал.1, т. 1 от НПК за отмяна на въззивното решение - нарушение на материалния закон.

Неправилни са изложените в мотивите на въззивната инстанция правни изводи по отношение обективната невъзможност за осъществяване състава на визираното в НП адм. нарушение. В обжалваното НП ясно е описано , че процесния приют за безстопанствени кучета се стопанисва от Община Варна, като този факт не е бил спорен по делото. Цитираната в НП разпоредба на чл.13, ал.1, т.1 от Наредба № 4/2021 г. действително изисква наличието на сключен с кмета на общината договор, което обаче се отнася за ветеринарномедицинските заведения които нямат статута на общински такива, т.е. когато същите са общински както е в случая, то сключването на такъв договор е правно невъзможно и съответно наличието му не е необходимо. Последното съвсем не означава, че изискванията на чл.13, ал.1, т.1 от Наредбата за съставяне на приемо-предавателни протоколи са неприложими, когато същата дейност се извършва от общинските приюти за безстопанствени кучета - данните от тези протоколи са съществено важни и необходими за отчетността и финансирането на съответната дейност. Отговорността за организацията по изготвянето на приемо-предавателните протоколи по чл.13, ал.1, т.1 от Наредбата е за кмета на общината съгласно разпоредбата на чл. 41, ал.3 от З-на за защита на животните, поради което безспорният факт за несъставянето на такива, установен и чрез събраните по делото гласни доказателства, принципно може да има за последица осъществяването на състава на адм. нарушение по чл.69 от З-на за защита на животните, но само при условие, че неизпълнението на въпросното регламентирано в Наредбата задължение за съставяне на приемо-предавателни протоколи обективира липсата на организация за изпълнението на програмата по чл. 40, ал.3 от З-на за защита на животните и плана към нея.

Независимо от гореизложеното относно материалната законосъобразност на обжалваното НП, касационният съд намира за правилни правните изводи на районния съд относно неговата процесуална незаконосъобразност, конкретно за наличието на допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо в неспазване на изискванията на разпоредбите на чл. 42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5, пр. 2 от ЗАНН за описание на датата на нарушението. В случая е посочена единствено датата на извършената от контролните органи проверка, но не и датата на която същите органи приемат, че нарушението е извършено. Този процесуален пропуск създава неяснота в обвинението и поради това ограничава правото на защита на нарушителя , а последното винаги попада в категорията на абсолютните съществени процесуални нарушения, наличието на които предполага отмяна на НП без необходимост от разглеждане на спора по същество.

Доколкото постановеният от въззивния съд краен правен резултат представлява проявление на приложението на материалния закон, чиято правилност касационния съд е длъжен да следи и служебно, установява се че постановената с обжалваното решение отмяна на процесното НП намира своето основание в съществуването и на друго допуснато от наказващия орган съществено процесуално нарушение, което ВРС е пропуснал да констатира. От обективна страна, съставът на приложената санкционна норма на чл.69 от З-на за защита на животните има предвид бездействие на отговорния субект по организиране изпълнението на програмата и плана по чл.40, ал.3 от закона, а не описаното в НП бездействие относно организиране изпълнението по изготвянето на приемо-предавателни протоколи съгласно приложение №2 от чл.13, ал.1, т.1 от Наредба №4/2021 год. В тази връзка, описанието на деянието както в АУАН, така и в НП, не съдържа нито дума и нито ред за въпросните програма и план – кои са тези програма и план ; приети ли са и кога от общинския съвет по смисъла на цитираната разпоредба на чл.40, ал.3 от закона / евентуално това станало ли е по внесеното от кмета на община Варна предложение с рег. № РД22008919ВН от 27.04.2022 г. , за което на л.14 и 15 от въззивното дело е приложено писмено доказателство/ ; има ли връзка и каква между липсата на организация за изпълнение по изготвянето на приемо-предавателните протоколи и липсата на организация по изпълнението на програмата и плана по чл.40, ал.3 от закона. В този смисъл, налице е абсолютна липса на описание на съществените елементи на изпълнителното деяние от състава на нарушението по чл.69 от З-на за защита на животните, именно поради което обжалваното НП е издадено при допуснато от наказващия орган съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в ограничаване на правото на защита на наказаното лице, наличието на което също налага отмяна на обжалваното НП.

Така, като е отменил незаконосъобразното НП, районният съд е постановил решението си при правилно приложение на материалния закон.

Освен материално законосъобразно, при служебно извършената от касационния съд проверка относно допустимостта и валидността на обжалваното решение, такива пороци не се установиха, поради което същото следва да бъде изцяло оставено в сила, включително в частта му за разноските.

При този изход на делото, претенцията на касатора за разноски по делото се явява неоснователна, съответно основателна съгласно чл. 63д, ал.1 от ЗАНН е претенцията на ответника за разноски с оглед осъщественото от упълномощения адвокат К. процесуално представителство по касационното дело. Повдигнатото от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение , което съгласно представеният договор за правна защита и съдействие от 3.07.2023 г. е в размер на 400 лв., съдът намира за неоснователно - възнаграждението е определено в минималния размер съгласно чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид изложеното , съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ сила решение № 616/24.04.2023 г. по НАХД № 20223110204062/2022 г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – Варна да заплати на И.Н.П. с ЕГН ********** и адрес *** за разноски по делото сумата от 400 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: