№ 137
гр. М., 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на трети април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Албена Миронова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Албена Миронова Гражданско дело №
20241600100425 по описа за 2024 година
Искове с правно основание чл. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 и следв. ЗЗД
Предявен е иск от Г. Т. Д., ЕГН ********** от гр. М., чрез
пълномощника си, адв. Е. Х., МАК, срещу ЗАД О. АД, ЕИК ***, гр. С., за
обезщетение на неимуществени вреди, причинени от ПТП.
Ищцата твърди, че на 28.11.2022 год., в гр. М., по ул. И., на път към
работното си място с личния си автомобил, м. ХХХ, мод. ХХХ с рег. № ***,
при завой на ляво към входа на предприятието, била блъсната от движещият
се зад нея и изпреварващ колона от автомобили л.а., м. ХХХ с рег. № ***,
управляван от Б. П. Ц. от гр. М. – ученичка, бързаща за училище.
Виновният водач нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20,
ал. 1 и ал. 2 и чл. 42, ал. 1 ЗДвП – изпреварвала колона автомобили без да се
съобрази с извършваната от ищцата мА.ра – завой на ляво.
Вследствие настъпилият сблъсък между двете МПС, ищцата получила
следните увреждания: - закрито счупване на лява лъчева кост в долния й край,
довело до затруднение на движението на горен ляв крайник за повече от един
месец – средна телесна повреда по см. чл. 129 НК.
Било образувано ДП № 1218/2022 год. на РУ М., а в последствие, с
влязло в сила съдебно определение от 14.07.2023 год. по АНД № 801/2023 год.
на РС М. водачът Б. П. Ц. била призната за виновна в обвинение по чл. 342, ал.
1 НК и на осн. чл. 78а НК – освободена от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Вследствие на причинената травма, ищцата претърпяла болки и
страдания, които подлежат на обезщетение.
1
На 28.11.2022 год. постъпила в МБАЛ «Д-р Стамен И.» - гр. М.,
Ортопедично отделение. Претърпяла операция с венозна анестезия –
отвоХХХ наместване и гипсова имобилизация на горен ляв крайник. Била
изписана на 30.11.2022 год.
Изпитвала непрекъснати болки в ръката, не можела да я движи и да се
обслужва, приемала обезболяващи. За периода от 4 месеца, докато ползмала
отпуск по болест грижи за нея полагала майка й. Към настоящия момент
продължава да търпи болки при натоварване, каквито ще търпи и занапред.
Увреждащото МПС – л.а., м. ХХХ с рег. № ***, е бил валидно
застрахован при ответника с полица № BG/23/1220002499885, със срок на
валидност от 19.08.2022 год. до 18.08.2023 год.
При спазване изискванията на чл. 380 и следв. КЗ, на 02.08.2023 год.
ищцата подала молба, вх. № 99-5088 до ответника, по която била образувана
преписка по щета № 0411-340-0002-2023 год. и получила предложение за
сключване на споразумение, което отказала, тъй като счела предложеното й
обезщетение занижено по размер и несправедливо с оглед характера и
степента на причинените й увреждания. Така в предвидения от закона срок
страните не могли да постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора.
Иска се: да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от
80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, причинени в следствие от описаното ПТП, както и
сумата от 61,60 лв. – имуществени вреди, представляващи стойността на
заплатеното лечение, ведно със законната лихва, считано от 02.08.2023 год. до
окончателното плащане на сумите.
Претендират се и направените по делото разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
Ответникът оспорва исковете.
Въвежда няколко основни възражения по същество на спора:
На първо място – съпричиняване, с твърдения, че водачът на
автомобила, м. ХХХ е съобразил правилно насрещно движещите се ППС,
както и че не създава пречки за движещите се в същото пътно платно
автомобили и тогава е предприел мА.рата «изпреварване», но ищцата, в
нарушение разпоредбата на чл. 26 ЗДвП не е подала ясен и своевременен
сигнал за намерението си да предприеме мА.ра «завой наляво», не е изчакала
автомобила, вече предприел мА.рата «изпреварване», управлявала е с
несъобразена с пътните условия скорост, като така е създала предпоставки за
възникване на ПТП. Отделно от това не е била с правилно поставен предпазен
колан, с което е допринесла за вредоносния резултат. Счита, че поради горното
са налице предпоставки за приложение разпоредбата на чл. 51, предл. 2-ро
ЗЗД.
На второ място се оспорва твърдението за възникнали всички описани в
исковата молба неимуществени вреди и причинно-следствената им връзка с
процесното ПТП. По-конкретно оспорва твърдението за непрекъснати болки
след оперативната намеса и това, че възстановителния процес продължава и
2
към момента. А в случай, че се установи по-дълъг възстановителен процес от
обичайния и наличие на усложнения, то счита, че те са следстви лошото
здравословно състояние, възрастта, предхождащи ПТП заболявания и
неизпълнение на лекарските предписания, особено при липсата на данни за
проведени рехабилитация или физиотерапия.
На трето място претенцията за неимуществени вреди се оспорва по
размер като прекомерна, а тази за имуществените – като недоказана.
Оспорва се и претенцията за лихви относно началната дата и поради
неокомплектоване на претенцията към застрахователя с посочена банкова
сметка на ищцата, с което тя е изпаднала в забава.
Моли да бъдат отхвърлени претенциите изцяло, като неоснователни и
недоказани, а в условията на евентуалност- да бъде намалено по размер
претендираното обезщетение.
Претендират се и разноски.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с адв. Е. Х., МАК, който
поддържа исковете и моли да бъдат уважени в цялост по съображения,
изложени в писмени бележки. Претендира разноски въвежда възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение разноските на другата страна. Не представя
списък по чл. 80 ГПК. Претендира разноски на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА.
Ответникът се представлява от адв. И. И., САК, който оспорва исковете
като неоснователни и недоказани. В условията на евентуалност – да бъде
намалено присъденото обезщетение поради надлежно доказано възражение за
съпричиняване. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От фактическа страна:
На 28.11.2022 год. служителят на ОД МВР М. Иво И. съставил
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1023-678, за настъпило
ПТП на 28.11.2022 год., около 08,00 часа, в гр. М., ул. „И.“, между л.а., м.
ХХХ, мод. ***, рег. № ***, собственост на Г.Ц.А. от гр. М. и управляван от
свид. Б. П. Ц. от с.гр. (участник 1) и л.а., м. ХХХ, мод. ХХХ, рег. № ***,
собственост и управляван от ищцата Г. Т. Д. (участник 2).
Пробите за алкохол и наркотични вещества и на двете водачки били
отрицателни. Първият автомобил е бил застрахован при ответника ОЗК
„Застраховане“.
Като обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че участник 1, при
предприемане на мА.ра „изпреварване“ на колона от МПС-та не се убеждава,
че някое от тях не е подало сигнал за отклоняване от посоката си на движение,
вследствие на което блъснал участник 2.
Извършен е оглед на местопроизшествие и е образувано ДП №
1218/2022 год. на РУ М..
3
С Определение от 14.07.2023 год. по АНД № 801/2023 год. на РС М. е
одобХХХ постигнатото споразумение за решаване на делото между РП М. и Б.
П. Ц., обвиняема по ДП № 1218/2022 год. на РУ М., с което обв. Ц. е призната
за виновна в извършването на престъпление по 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342,
ал. 1 НК – за това, че на 28.11.2022 год., в гр. М., по ул. „И.“, с посока на
движение от ф-ма „Монбат“ към ф-ма „Крос“, на отбивката за входа на ф-ма
„Е.“, при управлението на л.а., м. ХХХ, мод. ***, рег. № *** нарушила
правилата за движение по пътищата: - чл. 20, ал. 1 ЗДвП: „Водачите са длъжни
да контролират непрекъснато ППС, които управляват; - чл. 20, ал. 2 ЗДвП:
„Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движение да се
съобразяват с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на
пътя и на превозното средство, превозвания товар, характера и
интензивността на движението, конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност.“; - чл. 42, ал. 1 ЗДвП: „Водач, който ще предприеме изпреварване е
длъжен: 1./ преди да подаде сигнал да се убеди, че не го изпреварва друго
ППС и че движещото се зад него ППС или това, което ще изпреварва не е
подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво и 2./ след като
е подал сигнала да се убеди, че има видимост“ и по непредпазливост
причинила средна телесна повреда на Г. Т. Д. от гр. М., изразяваща се в
закрито счупване на лява лъчева кост в далечния й край, което е причинило
трайно затруднение на движението на горен ляв крайник за период от 2-3
месеца, за което и на осн. чл. 78а НК й е наложено административно наказание
„Глоба“, а на осн. чл. 343г от НК е лишена от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца.
Определението е влязло в сила на същата дата.
От приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, изготвена
от в.л. инж. М. Й. се установява, че:
Процесното ПТП е настъпило сутринта, при облачно, дъждовно време,
дневна светлина, мокра пътна настилка и слаб трафик.
Сведенията, събрани в хода на образуваното ДП № 1218/2022 год. на РУ
М. за поведението на пострадалата Г. Т. Д. непосредствено преди процесното
ПТП са противоречиви според вещото лице. Ищцата и водачката на движещия
се зад нея автомобил твърдели, че такъв е бил подаден, а водачката на другия
автомобил, участник в ПТП и на пътуващата с нея нейна съученичка твърдят,
че не били видели мигач. По данни на очевидци тя е спряла за да пропусне
насрещно движещ се автомобил. Била е с включен ляв мигач. ПТП е
настъпило в лявата пътна лента, насрещна и за двата автомобила, на около 0,5
м. от прекъснатата осева линия. Ударът е получен веднага след
предприемането на мА.ра „завой наляво“ от л.а., м. ХХХ.
Ако мигач за завой на ляво не е бил подаден от ищцата, то в този случай
водачът на л.а., м. ХХХ, мод. ***, рег. № *** е бил навлязъл в опасната зона за
спиране и не е имал възможност да предотврати сблъсъка между двата
автомобила.
4
Ако ищцата е била погледнала в лявото огледало за обратно виждане
непосредствено преди предприемането на мА.рата завой на ляво, тя е могла да
види идващия изпреварващ автомобил и да прекрати мА.рата, като остане на
място.
В момента на удара скоростта на л.а., м. ХХХ, мод. ХХХ, рег. № *** е
била 11,95 км./ч, а на л.а., м. ХХХ, мод. ***, рег. № *** – 45,22 км./ч.
Според вещото лице, ищцата е съобразила движението си с насрещно
движещите се автомобили, но не е погледнала в огледалото за да види
изпреварващия л.а., м. ХХХ, мод. ***, рег. № ***. Ако го е била видяла, тя е
трябвало да прекрати мА.рата завой на ляво.
От свидетелските показания по ДП има данни за насрещно движещ се
автомобил, но той е отбил вдясно от пътното платно и не се е разминавал с
участниците в ПТП.
Няма данни ищцата да е забавила неоснователно мА.рата „завой
наляво“. Участниците в МПС са предприели действия едновременно.
Причина за настъпване на процесното ПТП са субективните действия на
двамата водачи, които са предприели мА.ри без да се съобразят с останалите
участници в движението.
Не са установени данни, от които да се заключи дали ищцата е била с
поставен предпазен колан.
В съдебно заседание експертът пояснява, че не може категорично да
даде отговор на въпроса бил ли е автомобилът, управляван от ищцата с
подаден мигач. На мястото на ПТП няма кръстовище, това е отбивка към
входа на завода, в който работела ищцата. Управляваният от свид. Б. Ц. л.а., м.
ХХХ, мод. ***, рег. № *** е бил с десен волан („дясна дирекция“). При
започване на мА.рата „изпреварване“ последната не е имала възможност да
види има ли подаден мигач, но след това е могла. Според вещото лице, ищцата
е щяла да възприеме изпреварващия автомобил ако е била погледнала в
огледалото. Добре е било да погледне за да се подсигури. Отново според
вещото лице л.а., м. ХХХ, мод. ***, рег. № *** първи е започнал мА.рата си.
но по данните от ДП не може да се установи на какво разстояние се е намирал
от мястото на удара този автомобил при започване на мА.рата „изпреварване“.
От приетата в хода на настоящото производство съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от в.л. Д. Д. се установява, че при възникналото ПТП
ищцата Г. Т. Д. е получила следните увреждания: Травма в областта на левия
горен крайник със счупване на лъчевата кост (радиуса) на предмишницата в
долната й част. Това увреждане е било от естество да води до трайно
затруднение на движението на левия крайник за срок над един месец. Общият
оздравителен период на травмата е бил около четири месеца. От получената
травма пострадалата е търпяла значителни болки и страдания, които са били с
най-голяма интензивност в първите дни след инцидента, като е имала
затруднения в извършването на обичайните ежедневни дейности. Били са й
издадени 4 бр. болнични листа за временна нетрудоспособност за периода
28.11.2022 – 29.03.2023 год.
5
Преди инцидента здравословното състояние на пострадалата е било
добро. В придружаващата медицинска документация е отразено
придружаващо заболяване „есенциална хипертония“, но няма данни това
заболяване да се е отразило негативно на провежданото лечение и на
оздравителния процес.
Проведено е подходящо за такава травма лечение – мануално наместване
на счупването с последваща гипсова имобилизация, както и медикаментозно
лечение с обезболяващи. Ищцата е спазвала лекарските предписания, като е
провела и два седмични курса на физиотерапия. Рехабилитацията и
физиотерапията са част от лечебния процес, като подобряват
възстановяването.
Правилно поставен предпазен (обезопасителен) колан несъмнено
предотвратява получаване на травматични увреждания или намаляват
тежестта им, но не изключва получаването на такива, особено на травми в
областта на крайниците, които не са фиксирани от предпазния колан.
Предпазните колани са най-ефективни при челен удар, но са с по-малка
ефективност при странични удари, какъвто е бил ударът при процесното ПТП.
При процесното ПТП ищцата е била с поставен предпазен колан.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че стабилна консолидация и
лекостепенна деформация означава, че костта е зараснала малко накриво, с
дефект. Това има отражение – болки при натоварване и при промяна на
времето. В случая освен счупване е имало и разместване на костиците на
китката. Има и изменение в едната от костиците, което също може да
доведе до болки. Когато има надробено счупване няма как да се възстанови
целостта на костта в първоначалния й вид. Във връзка с предпазния колан – в
случая ударът е бил страничен. При страничен удар ефективността на
предпазния колан е равна почти на нула. В случая при удара ръката се е
„набила“ във волана. Няма никакви други травми и няма връзка с предпазния
колан. Ръцете са свободни и движението им не се ограничава.
По делото са събрани и гласни доказателства, ангажирани от страните,
от които се установява:
Свид. Т. П. Ф., майка на ищцата си спомня, че ищцата й звъннала
сутринта непосредствено след катастрофата и казала, че е била ударена от
момиче и предполага, че ръката й е счупена. Веднага отишла на място, но
заварили само полиция и разследващи, а дъщеря й вече била откарана в
болница. Изчакали докато приключи огледа, прибрали автомобила и отишли в
болницата. Ищцата вече била оперирана, все още под упойка, а ръката й била
гипсирана. Счупването било в областта на китката. В този момент не
изпитвала болка, но след като преминало действието на упойката последвал
много тежък период от около месец и половина. Възстановяването било
трудно, с много болка, която ищцата изпитвала постоянно. Приемала
болкоуспокояващи. Три месеца и половина болките не преставали затова се
усъмнили, че нещо не е наред. Ищцата не можела да спи, не можела да си
служи с ръката – да извършва обичайни дейности от домакинската работа,
нито дори елементарни като обличане, лична хигиена (през първата седмица
6
не можела да отиде и до тоалетна). Налагало е свидетелката да й помага за
всичко. Потърсили второ лекарско мнение и се установило, че ръката не е
наместена правилно. За да се коригира трябвало да се счупи отново, но било
рисковано и ще търпи още месец и половина гипс и болки с неясен резултат и
не било препоръчително. Свалили гипса и се установило, че ръката е
изкривена. Ищцата изпитвала болки при всяко движение, за натоварване не
можело да става дума. Тръгнали на физиотерапия – два курса от по седем дни.
Помогнало, но ищцата все още не можела да извие китката си навътре докрай,
а назад никак. Възстановяването не е пълно и до момента. Отпуск по болест
ползвала 4 месеца, през първите 3 от които не можела да си служи с ръката, а
след това започнала да извършва ненатоварващи движения, но пак
придружени с болка. Приемала болкоуспокояващи през цялото време.
Наложило се да тръгне на работа въпреки, че не се била възстановила напълно
защото работела на срочен трудов договор, била в изпитателен срок и се
страхувала да не остане без работа. Работата й е свързана с натоварване на
ръцете. Болките продължават и до момента. Засилват се при промяна на
времето, особено при застудяване, също при натоварване. В такива моменти
приема болкоуспокояващи лекарства. Ищцата има семейство, но съпругът й
ходел на работа, а децата на училище и затова през деня майка й, свидетелката
се грижела за нея.
Свид. Р. Н.П., без родство, близка на ищцата, чуват се често,
приблизително веднъж седмично, включително след катастрофата, като малко
след като ищцата излязла от болницата свидетелката я посетила. Направило й
впечатление, че изпитва силни болки и непрекъснато приема обезболяващи.
Около 4 месеца ищцата си била вкъщи, като през това време болките не
отслабвали. Можела да продължи да ползва отпуск по болест, но решила да се
върне на работа за да не загуби работното си място. Сега ищцата може да
хваща с ръката си стандартни домакински неща и в някаква степен да си
върши работата. Успява да си сготви и да почисти. При повече натоварване
усеща дискомфорт.
Свид. Б. П. Ц., без родство, управлявала другия автомобил. Спомня си,
че започнала да изпреварва един автомобил, но пред него имало друг, който
завивал, но свидетелката не го видяла. Когато се изнесла за мА.рата, тогава
видяла автомобила на ищцата, който тъкмо завивал. Не видяла дали
автомобилът на ищцата бил с подаден мигач. Не помни в кои части на двата
автомобила бил сблъсъкът. Нейната кола била пострадала отпред в дясно.
Другият шофьор бил излязъл от колата си, самата свидетелка не могла да
отвори своята врата на автомобила. Била много изплашена. Извикали линейка,
дошла полиция. Тогава свидетелката била на 18 години, с около 5 месеца
шофьорски стаж. Била тръгнала на лекар, защото не се чувствала добре, но
карала свои съученици на училище. Закъснявали. Учебните занятия започвали
в 8,00 часа.
На отправеното от ищцата към ответника искане за заплащане на
застрахователно обезщетение, с вх. № ЦУ 99-5088/02.08.2023 год. по щета
№ 0411-340-0002-2023 в следствие на ПТП от 28.11.2022 год., с писмо изх. №
99-5277/10.08.2023 год. ответникът предложил обезщетение за претърпените
7
неимуществени вреди в размер на 5000 лв. и 61,60 лв. – за имуществените
вреди.
При така установените факти, съдът достигна до следните правни
изводи:
Иска се: да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от
80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, причинени в следствие от описаното ПТП, както и
сумата от 61,60 лв. – имуществени вреди, представляващи стойността на
заплатеното лечение, ведно със законната лихва, считано от 02.08.2023 год. до
окончателното плащане на сумите.
Искът е допустим. Пред ответника е проведено рекламационно
производство по чл. 496 КЗ – подадено е било от ищцата заявление за
заплащане на застрахователно обезщетение вх. № 99-5088/02.08.2023 год., с
претендирани 60 000 лв. неимуществени вреди – болки и страдания, получени
като пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП и 61,60 лв. –
имуществени вреди – разходи, свързани с лечение, по което при ответника е
образувана щета № 0411-340-0002-2023, по която последният е предложил
извънсъдебно споразумение, при което да заплати 5000 лв. за причинените
неимуществени вреди (л. 23-27).
За възникване на имуществената отговорност на застрахователя по чл.
432, ал. 1 от КЗ е необходимо осъществяването на следния фактически състав:
1/ застрахованият виновно да е увредил лицето, 2/ от това да са причинени
вреди, 3/ тези вреди да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и 4/ наличие на валидна
застраховка «Гражданска отговорност» на увреждащия при ответника.
Предвид твърденията на ищцата и въведените от ответника възражения,
съдът е приел с доклада си по делото, неоспорен от страните, че между тях
няма спор относно факта на възникване на ПТП, в резултат от което ищцата е
получила описаното в исковата молба увреждане – счупване на лява ръка в
областта на китката, както и че водачът на увреждащия автомобил е имал
сключена задължителна застраховка ГО при ответника.
Не е спорна и вината на водача на увреждащия автомобил. Същата е
установена с влязла в сила присъда – с Определение от 14.07.2023 год. по
АНД № 801/2023 год. на РС М. свид. Б. П. Ц. е призната за виновна в
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 341, ал. 1 НК за причиняване по
непредпазливост на процесното ПТП, в резултат от нарушаване правилата за
движение по пътищата и по-конкретно чл. 20, ал. 1 ЗДвП: „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват; чл. 20, ал. 2
ЗДвП: „Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движение да
се съобразяват с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на
пътя и на превозното средство, превозвания товар, характера и
интензивността на движението, конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност.“; - чл. 42, ал. 1 ЗДвП: „Водач, който ще предприеме изпреварване е
8
длъжен: 1./ преди да подаде сигнал да се убеди, че не го изпреварва друго
ППС и че движещото се зад него ППС или това, което ще изпреварва не е
подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво и 2./ след като
е подал сигнала да се убеди, че има видимост“ и е причинила средна телесна
повреда на Г. Т. Д. от гр. М..
Установеният механизъм на ПТП е следният:
Видно от съставеният непосредствено след катастрофата Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 1023-678, ПТП е настъпило на
28.11.2022 год., около 08,00 часа, в гр. М., ул. „И.“, между л.а., м. ХХХ, мод.
***, рег. № ***, собственост на Г.Ц.А. от гр. М. и управляван от свид. Б. П. Ц.
от с.гр. (участник 1) и л.а., м. ХХХ, мод. ХХХ, рег. № ***, собственост и
управляван от ищцата Г. Т. Д. (участник 2). Като обстоятелства и причини за
ПТП е посочено, че (участник 1), при предприемане на мА.ра „изпреварване“
на колона от МПС-та не се убеждава, че някое от тях не е подало сигнал за
отклоняване от посоката си на движение, вследствие на което блъснал
(участник 2).
Срещу водача на лекия автомобил, м. ХХХ – свид. Б. Ц. е образувано
досъдебно производство, приключило с одобряване от съда на описаното по-
горе споразумение.
Нарушените норми на ЗДвП, приети в диспозитива на съдебния акт са:
чл. 20, ал. 1 и ал. 2, регламентиращи задълженията на водача да контролира
непрекъснато превозното средство и да го управлява със скорост, съобразена с
пътните условия, която да му позволи да спре пред всяко внезапно появило се
препятствие и чл. 42, ал. 1 – правилата за изпреварване. Нанесени били
материални щети на двете МПС, а на водача на лекия автомобил, м. ХХХ,
ищцата Г. Д. била средна телесна повреда по см. чл. 129 НК.
От заключението на приетата САТЕ, изготвена от в.л. инж. М. Й. се
установява, че ПТП е настъпило сутринта, при дневна светлина, облачно,
дъждовно време, мокра пътна настилка и слаб трафик, в лявата пътна лента,
насрещна и за двата автомобила, на около 0,5 м. от прекъснатата осева линия.
Ударът е получен веднага след предприемането на мА.ра „завой наляво“ от
л.а., м. ХХХ. В момента на удара скоростта на л.а., м. ХХХ, мод. ХХХ, рег. №
*** е била 11,95 км./ч, а на л.а., м. ХХХ, мод. ***, рег. № *** – 45,22 км./ч.
Според вещото лице, ищцата е съобразила движението си с насрещно
движещите се автомобили, но не е погледнала в огледалото за да види
изпреварващия л.а., м. ХХХ, мод. ***, рег. № ***. Ако го е била видяла, тя е
трябвало да прекрати мА.рата завой на ляво. Тя била спряла за да пропусне
насрещно движещ се автомобил и след това предприела мА.рата. Била е с
включен ляв мигач. Ако е била погледнала в лявото огледало за обратно
виждане непосредствено преди предприемането на мА.рата завой на ляво, тя е
могла да види идващия изпреварващ автомобил и да прекрати мА.рата, като
остане на място. Няма данни ищцата да е забавила неоснователно мА.рата
„завой наляво“. Участниците в МПС са предприели действия едновременно.
В съдебно заседание експертът пояснява, че не може категорично да
9
даде отговор на въпроса бил ли е автомобилът, управляван от ищцата с
подаден мигач. На мястото на ПТП няма кръстовище, то представлява отбивка
към входа на завода, в който работела ищцата. Управляваният от свид. Б. Ц.
л.а., м. ХХХ, мод. ***, рег. № *** е бил с десен волан („дясна дирекция“). При
започване на мА.рата „изпреварване“ свид. Б. Ц. не е имала възможност да
види има ли подаден мигач, но след това е могла.
От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от в.л., Д. Д. се установява, че при процесното ПТП
ищцата Г. Т. Д. е получила следните увреждания: Травма в областта на левия
горен крайник със счупване на лъчевата кост (радиуса) на предмишницата в
долната й част. Това увреждане е било от естество да води до трайно
затруднение на движението на левия крайник за срок над един месец. Общият
оздравителен период на травмата е бил около четири месеца. От получената
травма пострадалата е търпяла значителни болки и страдания, които са били с
най-голяма интензивност в първите дни след инцидента, като е имала
затруднения в извършването на обичайните ежедневни дейности. Проведено е
подходящо за такава травма лечение – мануално наместване на счупването с
последваща гипсова имобилизация, както и медикаментозно лечение с
обезболяващи. Ищцата е спазвала лекарските предписания, като е провела и
два седмични курса на физиотерапия. Рехабилитацията и физиотерапията са
част от лечебния процес, като подобряват възстановяването. В съдебно
заседание вещото лице пояснява, че стабилна консолидация и лекостепенна
деформация означава, че в случая костта е зараснала малко накриво, с
дефект. Това има отражение – болки при натоварване и при промяна на
времето. В случая освен счупване е имало и разместване на костиците на
китката. Има и изменение в едната от костиците, което също може да
доведе до болки. Когато има надробено счупване няма как да се възстанови
целостта на костта в първоначалния й вид. Във връзка с предпазния колан – в
случая ударът е бил страничен. При страничен удар ефективността на
предпазния колан е почти равна на нула. В случая при удара ръката се е
„набила“ във волана.
От показанията на свидетелките Т. П. Ф., майка на ищцата и Р. Н.П.,
нейна приятелка се установява, че около 4 месеца ищцата си била вкъщи, като
през това време болките не отслабвали. Възстановяването било трудно, с
много болка, която ищцата изпитвала постоянно. Не можела да спи, не
можела да си служи с ръката – да извършва обичайни дейности от
домакинската работа, нито дори елементарни действия като обличане, къпане,
лична хигиена (през първата седмица не можела сама да отиде и до тоалетна).
Налагало се майка й да й помага за всичко това. Приемала болкоуспокояващи.
Можела да продължи да ползва отпуск по болест, но решила да се върне на
работа за да не загуби работното си място. Сега, две години и половина след
катастрофата ищцата може да хваща с ръката си стандартни домакински неща
и в някаква степен да си върши работата. Успява да си сготви и да почисти.
При повече натоварване усеща дискомфорт. Болките продължават и до
момента. Засилват се при промяна на времето, особено при застудяване, също
при натоварване. В такива моменти все още приема болкоуспокояващи
10
лекарства.
От съвкупната преценка на доказателствата се установява по несъмнен
начин, причинно-следствената връзка между претърпените от ищцата Г. Д.
увреждания с противоправното поведение на водача на застрахованото при
ответника МПС, извършено в нарушение правилата за движение по чл. 20, ал.
1 и ал. 2 и чл. 42, ал. 1 ЗДвП.
Вината се предполага, съгл. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а в случая е установена и
съгл. чл. 300 ГПК с влязла в сила присъда.
Следователно, налице са всички елементи от фактическия състав на
деликта по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – увреждане, вина, противоправност, вреда и
причинна връзка, представляващи една от предпоставките на исковете,
предявени пряко срещу застрахователя на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Доказа се по делото наличието и на следващата материална
предпоставка, включена във фактическия състав, обуславящ правото на
вземане на ищцата Г. Д. срещу ответника, а именно съществуването на
валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от действащ към
момента на процесното ПТП договор за застраховка Гражданска отговорност.
По силата на този договор ответникът съгласно чл. 431, ал. 1 и чл. 493,
ал. 1 от КЗ е обезпечил деликтната отговорност на водачите, причинили вреди
на трети лица при управлението на л.а., м. ХХХ, мод. ***, рег. № ***,
собственост на Г.Ц.А. от гр. М.. Този правнорелевантен факт е безспорен
между страните, а се доказва и от представените по делото констативен
протокол и справка от електронния регистър на Гаранционен фонд.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични блага не биха могли да бъдат възстановени,
поради което предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя съобразно критериите по чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства - вид и обем на
причинените неимуществени вреди, интензивност и продължителност на
претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост
и общото икономическо състояние на обществото.
Настоящият състав на съда, при преценка на всички събрани по делото
доказателства счита, че с оглед на вида на увреждането, довело до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, интензивните болки и
страдания при настъпване на увреждането и през време на около четири
месеца след произшествието, до края на възстановителния период и досега
при претоварване или промяна на времето, психологическите неудобства от
преживяното (невъзможността да се справя сама с базови ежедневни дейности
като къпане, обличане), възрастта към момента на увреждането – около 40
години, съпруга и майка, която не е могла да се грижи за децата си, следва да
бъде определено заместващо обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди в размер на 25 000 лева.
11
Така определеното обезщетение е съобразено с характера и степента на
засягане на ищцата Г. Д., а също и с принципа на справедливостта, залегнал в
чл. 52 от ЗЗД.
Настоящият състав на съда намира за неоснователно въведеното от
ответника възражение за съпричиняване на причинените от процесното ПТП
вреди.
Съпричиняването на вредоносния резултат е поведение на самия
пострадал, с което той обективно е допринесъл за неговото настъпване,
създавайки предпоставки или улеснявайки настъпването му, без да е
необходимо да е действал виновно.
Ответникът, който в разглеждания случай носи доказателствената
тежест по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, не установи при пълно и главно
доказване ищцата със своите действия да е нарушила правилата за движение
по пътищата относно подаването на светлинен сигнал (ляв мигач) преди
предприемането на мА.рата „завой наляво“, при която е последвало
процесното ПТП и така да е съпричинила настъпването на вредоносния
резултат.
От приетото заключение на САТЕ, допълнено и пояснено в съдебно
заседание е видно, че вещото лице не е могло да формира категоричен извод
за спорния по делото въпрос: подала ли е ищцата светлинен сигнал (ляв
мигач) преди да предприеме мА.рата „завой на ляво“, при изпълнението на
която е била блъсната от застрахования при ответника автомобил. В тази
насока в наказателното производство е прието, че такъв сигнал е бил подаден,
но не е бил видян от водача на застрахования автомобил, свид. Б. Ц.. Пред
настоящия състав последната признава, че не е видяла мигач (което далеч не
означава, че не е имало подаден такъв, както се интерпретира и акцентира от
ответника), а вещото лице заявява, че последната, предвид факта, че е
управлявала автомобил с „десен волан“, при започването на мА.рата
„изпреварване на колона от автомобили“ не е могла да види не само има ли
подаден мигач, но и изобщо автомобила на ищцата. Видяла е този автомобил
едва след като вече е била предприела мА.рата и навлязла в насрещната пътна
лента, т.е. когато и двата автомобила вече са били започнали да изпълняват
съответните мА.ри – завой на ляво и изпреварване (едновременно според
отговора, даден от вещото лице на въпрос № 9). Затова съдът не възприема
отговора на вещото лице на въпрос № 4, при което и отговорът на въпрос 5 е
неотносим. От доказателствата по делото не се установява по несъмнен начин
ищцата да е нарушила свое задължение по чл. 28, ал. 1, т. 1 ЗДвП или по чл.
37, ал. 2 ЗДвП.
По тези съображения съдът приема, че в случая не е налице
съпричиняване от ищцата Г. Т. Д. на процесните вреди, което да бъде
основание за намаляване на размера на отговорността на застрахователя
съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Предвид изложеното, искът за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 25 000 лева, а за
разликата над нея до пълния предявен размер от 80 000 лева – отхвърлен, като
12
неоснователен.
Претенцията за имуществени вреди е основателна и следва да се уважи в
цялост – за сумата от 61,60 лв. Неоснователно е възражението на ответника, че
тази претенция е недоказана. По делото са приложени писмени доказателства
– неоспорени копия от фактури, издадени от МБАЛ „Д-р Стамен И.“ АД, гр.
М. за тези разходи. Същите са признати извънсъдебно и от ответника – в
писмото (стр. 27), адресирано до пълномощника на ищцата, с което предлагат
извънсъдебно споразумение.
По акцесорната претенция за лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано,
че застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на
застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която
от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая основателността на главния иск в посочения размер води до
основателност и на акцесорната претенция. При липса на данни по делото, а и
на твърдения от страните, за по-ранна дата на уведомяване на ответника от
застрахования или увреденото лице за настъпването на процесното
застрахователно събитие, настоящият съдебен състав на съда намира, че
лихвата за забава се дължи от предявяването на застрахователната претенция
от ищцата Г. Т. Д. – 02.08.2022 год., когато видно от входящия печат е заявена
застрахователната претенция пред, до окончателното изплащане на
дължимото обезщетение. Неоснователно е въведеното от ответника
възражение за наличие предпоставките на чл. 380, ал. 3 КЗ. Видно от
приложеното по делото искане за заплащане на застрахователно
обезщетение, с вх. № ЦУ 99-5088/02.08.2023 год. по щета № 0411-340-0002-
2023, към него е било приложено удостоверение за банкова сметка.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцата
се следват и реално заплатените по производството разходи.
В случая обаче, ищцата е освободена от такси и разноски на осн. чл. 83,
ал. 1, т. 4 ГПК, а процесуалното представителство пред първата инстанция е
предоставено от пълномощника, адв. Е. Х., САК безплатно, на осн. чл. 38, ал.
2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
На основание чл.38, ал.2 ЗА в този случай и предвид изхода от спора,
насрещната страна дължи разноски за възнаграждението на пълномощника.
Направеното искане за присъждане на тези разноски се преценява като
своевременно:
Разноски са поискани както с исковата молба, така и изрично на
основание чл.38 ЗА, преди приключване на устните състезания по см. на
чл.149 ГПК.
13
Съобразно изхода от делото, ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати на адв. Е. В. Х., ЕГН **********, адвокат в АК – М., сумата от 2650
лв. за предоставената на ищцата безплатна правна помощ, определена
съразмерно на уважената част на иска въз основа на възнаграждение съгл. чл.
7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 год.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, и на ответника следва да се присъдят
сторените разноски по производството съразмерно на отхвърлената част на
иска. Видно от представеният списък по чл. 80 ГПК и доказателствата по
делото, ответникът е сторил разноски в общ 13050 лева, от които 12 000 лв. за
адвокатско възнаграждение, 500 лв. за СМЕ, 500 лв. за САТЕ и 50 лв. – за
свидетел. С настоящото решение предявените искове се уважават в 31,3% от
предявения размер, съответно се отхвърлят в 68,7%, с оглед на което ищцата
следва да бъде осъдена да заплати разноски в общ размер на 8965.35 лева за
производството пред първата инстанция.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден да
заплати на съда следващата се държавна такса съобразно уважената част от
исковете – 1050,00 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД О. АД, ЕИК ***, гр. С. да заплати на Г. Т. Д., ЕГН
********** от гр. М., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 25 061,60
лева (двадесет и пет хиляди шестдесет и един лева, 60 ст.), от които 25 000
лева (двадесет и пет хиляди лева), представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от причиненото й
травматично увреждане – травма в областта на левия горен крайник със
счупване на лъчевата кост (радиуса) на предмишницата в долната й част,
която контузия е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за
живота и 61,60 лева (шестдесет и един лева, 60 ст.) – имуществени вреди в
резултат от осъществено на 28.11.2022 год., около 08,00 часа, в гр. М., ул. „И.“
пътнотранспортно произшествие по вина на водача на л.а., м. ХХХ, мод. ***,
рег. № ***, собственост на Г.Ц.А. от гр. М. и управляван от Б. П. Ц. от с.гр.,
чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез Договор №
BG/23/1220002499885, със срок на валидност от 19.08.2022 год. до 18.08.2023
год. за застраховка Гражданска отговорност със ЗАД О. АД, ЕИК ***, гр. С.,
заедно със законната лихва върху тази сума от 02.08.2023 год. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ за
причинените неимушествени вреди за разликата над уважения размер от
25 000 лева до пълния предявен размер от 80 000 лева като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД О. АД, ЕИК ***, гр. С., да заплати на адв. Е. В. Х., ЕГН
**********, адвокат в АК – М., сумата от 2650 лв. (две хиляди шестстотин и
петдесет лева) за предоставената на Г. Т. Д., ЕГН ********** от гр. М.
14
безплатна правна помощ, определена съразмерно на уважената част на иска.
ОСЪЖДА Г. Т. Д., ЕГН ********** от гр. М. да заплати на ЗАД О. АД,
ЕИК ***, гр. С., на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК сумата 8965.35 лв. (осем
хиляди деветстотин шестдесет и пет лева, 35 ст.), представляваща разноски по
производството съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД О. АД, ЕИК ***, гр. С., да заплати на Окръжен съд М.,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 1050 лв. (хиляда и петдесет лева) –
разноски пред първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд С. в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Окръжен съд – М.: _______________________
15