Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 08.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на
трети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Христинка
Димитрова
при секретаря Росица
Хаджидимитрова и участието на прокурор Орлин Куздов от Окръжна прокуратура – гр.
Шумен, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 143 по описа за 2020
година на Административен
съд – гр.Шумен и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203
и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е въз основа на искова
молба от Г.И.С.
с ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощник и процесуален представител адв.
С.б.от АК - Шумен срещу Агенция «Пътна инфраструктура» - гр.София, с която на
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се претендира обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 700,00 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство в размер на 350,00 лева по ВАНД №
1794/2019г. по описа на РС – Стара Загора, в което е отменено като
незаконосъобразно Наказателно постановление № 6194/24.06.2019г. на началник
отдел «Контрол по РПМ», Дирекция «Анализ на риска и оперативен контрол» при
Агенция «Пътна инфраструктура», с което на основание чл.26, ал.2, т.1, б. «а»
от ЗП, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ и на
основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП на ищеца е наложено административно наказание
«глоба» в размер на 1000 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер на
350,00 лева по КАНД № 466/2019г. на АдмС – Стара Загора, приключило с Решение №
22/27.01.2020г., с което е оставено в сила Решение № 531/17.10.2019г., по ВАНД
№ 1794/2019г. на СЗРС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното
постановление – 27.01.2020г. до датата на нейното окончателно плащане. В
исковата молба се сочи, че по повод обжалването на посоченото наказателно
постановление лицето е ползвало адвокатска защита, за която има сключен Договор
за правна защита и съдействие № 0-096538/08.10.2019г., по който е уговорило и
заплатило сума в размер на 350 лв. Впоследствие във връзка с подадена
касационна жалба е сключен договор за правна защита и съдействие №0-096547/06.01.2020г.,
по който е уговорено и заплатено възнаграждание в размер на 350 лева. Ищецът
счита, че доколкото процесното НП е отменено с влязъл в сила съдебен акт, то е
претърпял имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
отменения незаконосъобразен акт, поради което моли съда да постанови съдебно
решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 700лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на решението, с което е
отменено наказателното постановление до окончателното ѝ плащане, както и
направените по настоящото дело разноски. В съдебно заседание ищецът се
представлява от упълномощен процесуален представител адв.С.Борисова, която от
името на своя доверител заявява, че поддържа изцяло исковата претенция.
Ответната страна - Агенция «Пътна
инфраструктура» - гр.София, не се явява и не изпраща представител в съдебно
заседание. В писмено становище, депозирано чрез процесуален представител П.К.–
началник отдел «Административно обслужване» в ОПУ – Силистра, правоспособен
юрист, ответникът оспорва подадения иск като неоснователен, а в условията на
евентуалност - като завишен по размер. Счита за недоказано наличето на реално
претърпяна вреда и причинна връзка между отменения незаконосъобразен акт и
настъпилия вредоносен резултат. Оспорва искането за присъждане на законната
лихва върху претендираната главница с аргумента, че върху разходите за съдебни
разноски не следва да се присъжда законна лихва.
Участващият по делото прокурор
дава заключение за основателност на исковата молба. Според прокурора по делото
безспорно са доказани всички предпоставки за реализиране на отговорността на АПИ
по отношение на пълния претендирания размер от 700 лева, предвид липсата на
друг процесуален ред, по който да се обезщетят претърпените имуществени вреди от
незаконосъобразното наказателно постановление.
Шуменският административен съд
след като обсъди и прецени наведените в исковата молба доводи, становищата на
страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите, съдържащи
се по ВАНД № 1794/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора, приобщено към
настоящото дело по искане на ищеца, с Наказателно постановление №6194/24.06.2019г.,
издадено от Началника на отдел «Контрол по РПМ», дирекция «Анализ на риска и
оперативен контрол» при Агенция «Пътна инфраструктура» - гр.София, на основание
чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата за нарушение на разпоредбата на чл.26,
ал.2, т.1, б. «а» от Закона за пътищата на Г.И.С. *** е наложено
административно наказание «глоба» в размер на 1000 лева.
Лицето обжалвало наказателното
постановление като по този повод ангажирало правна помощ и упълномощило адвокат
за процесуално представителство в образуванотото пред Старозагорския районен
съд ВАНД № 1794/2019г. по описа на съда.
С Решение № 531/16.10.2019г. по
ВАНД № 1794/2019г., РС – Стара Загора отменил наказателното постановление.
Съдебният акт на въззивната
инстанция бил обжалван пред Административен съд – Стара Загора. По касационната
жалба на 27.11.2019г. в АдмС – Стара Загора е образувано КАНД № 466/2019г. по
описа на съда. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на
16.01.2020г.
С Решение № 22/27.01.2020г. по КАНД
№ 466/2019г. по описа на АдмС – Стара Загора, касационният състав оставил в
сила решението на предходната съдебна инстанция.
Пред двете съдебни инстанции
ищецът се е представлявал от надлежно упълномощен процесуален представител –
адвокат С.б.от ШАК, съгласно сключени договор за правна защита и съдействие
№**********/08.10.2019г., по който е уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лева и договор за правна защита и съдействие
№**********/06.01.2020г., по който е уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лева.
Сторените разноски са предмет на
исковата претенция по настоящото съдебно производство.
Изложената фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата не се оспорва от
страните и се подкрепя от приобщените доказателства.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Съобразно чл.7 от ЗОДОВ искът за
обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия
адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите. Ищецът е с постоянен адрес ***, правното основание на иска е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния
съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е
родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на
ТП № 2/19.05.2015г. по ТД № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия
на ВАС.
Исковата молба е подадена от лице
с надлежна активна процесуална легитимация; насочена е против ответник с
надлежна пасивна процесуална легитимация – Агенция «Пътна инфраструктура» -
гр.София в качеството ѝ на юридическо лице, в чиято структура е органът,
издал незаконосъобразния административен акт; отговаря на формалните изисквания
за реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото
производство.
Разгледана по същество,
исковата молба е частично основателна досежно претенцията за заплащане на
имуществени вреди, претърпени по повод издаденото наказателно постановление,
съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция. Съображенията в тази насока са следните:
Съгласно чл.203, ал.1 от АПК
исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава XI от АПК. За неуредените
въпроси за имуществената отговорност чл.203, ал.2 от АПК препраща към
разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за
обезщетение. Препращането е само към материално правните норми, касаещи
имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива
принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно
другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата
за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при
изпълнение на правно регламентирана административна дейност. Във фактическия
състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана
в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат.
Доказателствената тежест за
установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от
ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди.
Съдът намира, че визираното в
исковата молба наказателно постановление, издадено от Началника на отдел
«Контрол по РПМ», дирекция «Анализ на риска и оперативен контрол» при Агенция
«Пътна инфраструктура» - гр.София (орган в структурата на ответника в
настоящото производство), отменено с влязло в сила съдебно решение, съставлява
незаконосъобразен акт на административен орган или длъжностно лице на
ответника, по следните съображения:
Дейността по
административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на
администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод
на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на
независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със
защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл.6 от ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. Но наред с другите
правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и
договорно правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя
представлява форма на административна (изпълнителна) дейност, извършва се по
административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово
предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното
постановление, като резултат от упражнената дейност по административно
наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не
се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт
по смисъла на чл.21 от АПК. Въпреки това основният вид на дейността по налагане
на административно наказание и на извършените действия или бездействия във
връзка с административното наказване, не дава основание разпоредбата на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното ѝ поле се
ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.
За квалифициране на иска като
такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт,
който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, а властнически акт с наказателноправни последици. Определяща е дейността
на органа - негов издател. Наказателното постановление се издава от
административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при
упражняване на административно наказателна компетентност, законово предоставена
на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Ето защо не е от
значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и не е отменен по реда на АПК.
Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на
която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното
основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления
като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от
Тълкувателно постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014г. на
ВКС и ВАС. Въз основа на изложените съображения съдът приема, че в случая е
налице първата материалноправна предпоставка - незаконосъобразен акт на
държавен орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен
по съответния ред.
Налице са и
втората и третата предпоставки - вреда от този акт и пряка причинна връзка
между вредите и настъпилия вредоносен резултат. Ищецът е претърпял вреди,
изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на наказателното постановление. Макар и да липсва
нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на
ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на НП се явява
нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради
което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт. По силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждащото действие. Несъмнено е, че ищецът не би
заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха
представлявали вреда за него, ако не беше издадено наказателното постановление,
отменено впоследствие като незаконосъобразно. Обстоятелството, че адвокатската
защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна,
не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой
процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна
връзка с издаденото НП. Неразделната взаимовръзка между наказателното
постановление и потърсената от санкционираното лице адвокатска защита е пряка и
непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие - лицето не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е
издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. По тези съображения съдът намира
за неоснователни възраженията на ответната страна, изложени в писменото
становище, депозирано по делото с рег.№ ДА-01-1283/02.06.2020г.
След като ищецът има право на
адвокатска защита при оспорването на издадено срещу него наказателно
постановление и същевременно дължи възнаграждение за нея, което съгласно Закона
за адвокатурата следва да уговори в договор, както и след като е платил
дължимото, той е изразходвал средствата именно, за да се защити по надлежния
ред против незаконосъобразното наказателно постановление. Ако не е съществувало
НП, което той счита за незаконосъобразно, то нямаше да съществува и съдебното
му оспорване, в което производство
лицето може да упражни както намери за необходимо и ефективно правото си на
защита, включително като наеме адвокат, на когото дължи възнаграждение.
Разходът за адвокатско възнаграждение е направен именно в резултат на
издаденото наказателно постановление и е обусловен от него. В същия смисъл е и
съдебната практика при отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
за причинени имуществени вреди, съставляващи платено възнаграждение за адвокат
– защитник, на лице, което е обвинено в извършване на престъпление, а
впоследствие е оправдано или образуваното наказателно производство е
прекратено. Правото на защита, включващо и правото на адвокатска такава, е
основно конституционно право, което не може да бъде ограничавано по никакъв
начин, в т.ч. и поради липсата на възможност за възстановяване на платения
адвокатски хонорар към момента на приключване на производството пред въззвината
инстанция. Липсата на процесуална възможност за упражняване претенция за
разноски в административно наказателния процес от лицето, подложено на
неоправдана наказателна репресия в контекста на Тълкувателно решение №2/2009г.
на ВАС, към 16.10.2019г., на която дата е приключено съдебното дирене по ВАНД №
1794/2019г. по описа на РС – Стара Загора, обуславя извод, че направените от
него разходи в хода на производството, приключило с отмяна на НП, представляват
имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение по чл.4 от ЗОДОВ. При
липсата на друг процесуален способ за обезщетяването ѝ към този момент,
общият ред по ЗОДОВ се явява единственият възможен такъв за възстановяване на
вредите, претърпени от отменено като незаконосъобразно НП.
Горните разсъждения са изцяло в
унисон с мотивите в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по т.д. № 2/2016 г.
на ОСС от I и II колегия на ВАС, образувано по искане на Главния прокурор на
Република България. Общото събрание на колегиите от ВАС приема, че при
предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този
закон, съответно подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ.
По изложените съображения
настоящият съдебен състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, съставляващи договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие №
**********/08.10.2019г. е доказан по основание. Същият се преценява като
доказан и по претендирания размер от 350 лева, доколкото от приложените по
делото доказателства е видно, че ищецът е договорил и заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лева.
Съдът намира за неоснователно
направеното възражение по отношение размера на обезщетението, аргументирано с
твърдение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение. В тази насока съдът дължи съобразяване с Тълкувателно решение №
1/15.03.2017г. на ВАС, в мотивите на което е отбелязано, че съдът, спазвайки
принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и
единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на
чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, а именно да е «обоснован и справедлив»,
т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети
страната за действително понесените от нея вреди от причиненото ѝ от
държавен орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства
интересите на която и да е от страните в производството. В чл.18, ал.2 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждания е посочено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7,
ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от
300 лв. В случая с наказателното постановление на ищеца е наложена «глоба» в
размер на 1000 лева, поради което съдът намира, че договореният и заплатен
адвокатски хонорар в размер на 350 лева не се явява прекомерен.
Основателна се явява и
претенцията на ищеца обезщетението в размер на 350 лева да се присъди
ведно със законната лихва, считано от 27.01.2020г. - датата на влизане
в сила на съдебното решение, с което е отменено наказателното постановление. В
този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по гр.д. № 3/2004г.
на ОСГК.
В останалата част ѝ
претенцията за заплащане на имуществени вреди в размер на 350,00 лева,
представляващи направените разноски за адвокатско възнаграждение съгласно
договор за правна защита и съдействие № №**********/06.01.2020г., за процесуално
представително по КАНД № 466/2019г. на АдмС – Стара Загора, се явява недопустима,
поради следното:
Основен аргумент в цитираната
по-горе съдебна практика, указваща възможността да се репарират претърпените
имуществени вреди за платен адвокатски хонорар в административно наказателните
производства по реди на ЗОДОВ, е липсата на друг процесуален способ за
обезщетяване, поради което общият ред по ЗОДОВ се е явявал единственият
възможен такъв за възстановяване на вредите, претърпени от отменено като незаконосъобразно
НП. С §9 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и
допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
законодателят създаде нови алинеи 3, 4 и 5 в чл.63 от ЗАНН. Съгласно новата
разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебното производство, образувано по
обжалване на наказателно постановление страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Разпоредбата е била част от действащото право към
момента на приключване на съдебното дирене по КАНД № 466/2019г. на АдмС – Стара
Загора, както и към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие пред касационната инстанция. Видно от доказателствата по делото, с
молба вх.№156/10.01.2020г. по описа на АдмС – Стара Загора, депозирана от
адвокат Сашка Борисова, в качеството ѝ на пълномощник на Г.И.С., същата е
заявила, че не възразява по хода на делото в нейно отсъствие, като е отправила
искане обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила, както и в полза на
доверителя ѝ да бъдат присъдени направените от него деловодни раноски в
размер на 350 лева съгласно приложено към молбата пълномощно и договор за
правна защита и съдействие. Доколкото със съдебното решение съдът не се е
произнесъл по искането за разноски, страната е разполагала с процесуален ред,
по който да иска допълване на съдебното решение в частта за разноските.
Пропускът да стори това не може да бъде преодолян с производство по реда на
ЗОДОВ. Законодателят е разписал възможността претенцията за разноски,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение да бъде заявена в
административно наказателното производство по обжалване на наказателното
постановление. Отговорността за разноски по конкретно дело е правото на едната
страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разходи от
страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. Тази отговорност произтича
от процесуалния закон и е уредена от него, като фактическият състав, от който
се поражда, включва: неоснователно предизвикан правен спор; разноски, причинени
от водене на делото по повод този спор и съдебно решение в полза на
претендиращия разноските субект. Тя е обективна, безвиновна отговорност, но не
е отговорност за вреди, защото обхваща само доказаните в текущия процес разходи
на страната. Затова отговорността за разноски може да се осъществи само по
висящия процес, в който страната своевременно е предявила искането си за
заплащането им, но не и с отделен иск. Отговорността за разноски по правило е
санкция за неоснователно предизвикания правен спор. След като от 03.12.2019г. е
налице новото процесуално правило на чл.63, ал.3 от ЗАНН, регламентиращо
наличието на специален ред за обезщетяване на страната за понесените от нея
разходи в процеса, същото изключва приложимостта на исковия ред по ЗОДОВ на
основание чл.8, ал.3 от ЗОДОВ и обосновава извода за недопустимост на исковата молба в тази ѝ част, което
налага същата да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в
тази му част – прекратено.
В обобщение на изложеното съдът
приема, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на
отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в резултат от издаването на
незаконосъобразното наказателно постановление, отменено по съответния ред с
влязло в сила решение, като ответната страна бъде осъдена да заплати на ищеца сумата
от 350,00 лева за причинени имуществени вреди – платено адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по ВАНД №
1794/2019г. на РС – Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 27.01.2020г. до окончателното ѝ изплащане.
В останалата ѝ част
претенцията за заплащане на имуществени вреди в размер на 350,00 лева,
представляващи направените разноски за адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна
защита и съдействие № №**********/06.01.2020г. за процесуално представително по КАНД № 466/2019г. на АдмС
– Стара Загора, както и законната лихва върху тази сума, считано от
27.01.2020г., се явява недопустима и производството в тази му част следва да
бъде прекратено.
С исковата
молба ищецът е направил искане за присъждане на направените по делото разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса; съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно
с уважената част от иска. Изхождайки от това правило и съобразно уважената част
от иска, съдът намира, че следва да присъди в полза на ищеца разноски за
заплатена държавна такса от 10 лв., както сумата от 200,00 лева, съставляваща
половината от договорено и заплатено
възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие №
**********/24.02.2020г., или общо разноски в размер на 210 лева.
Водим от
горното Шуменският административен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Агенция «Пътна инфраструктура» - гр.София да заплати на Г.И.С. *** сумата от 350,00 (триста и петдесет) лева за причинени имуществени вреди – платено
адвокатско възнаграждение по договор за права защита и съдействие № **********/08.10.2019г.
за осъществено процесуално представителство по ВАНД № 1794/2019г. по описа на
Районен съд – Стара Загора, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 27.01.2020г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на
Г.И.С. *** срещу Агенция «Пътна инфраструктура» - гр.София за присъждане на обезщетение за
причинените му имуществени вреди в размер на 350,00 (триста и петдесет) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.01.2020г. до
окончателното ѝ изплащане, представляща платено адвокатско възнаграждение
по договор за права защита и съдействие № **********/06.01.2020г. за
осъществено процесуално представителство по КАНД № 466/2019г. по описа на АдмС
– Стара Загора и ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в тази му част.
ОСЪЖДА Агенция «Пътна инфраструктура» - гр.София да заплати на Г.И.С. *** сумата от сумата от 210,00 лв. (двеста и десет) лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр.София в
14-дневен срок от съобщаването на страните, а в частта, с която производството
е прекратено (имаща характер на определение) – подлежи на обжалване с частна
жалба пред ВАС на РБ, подадена в 7-дневен срок от съобщаването му. Касационната / частната жалба се
подава чрез Административен съд - Шумен
Препис от
решението да се връчи на страните съгласно чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: