Определение по дело №56/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 196 и следващите от ГПК /отм./, във връзка с § 2, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на ГПК и е образувано след постановено от Въховния касационен съд решение, с което въззивното решение на ОС – гр. Смолян е отменено и делото е върнато на същия съд за произнасяне по съществото на спора.

Във въззивната жалба на Я. Б. М. от гр. Д., ул. “К***** П. В. № **, депозирана Ч. А. Д. П. срещу Решение № 53/07.04.2008 г. по гр. д. № 28/2008 г. по описа на Девинския районен съд е направено оплакване за недопустимост, евентуално за неправилност и незаконосъобразност на оспорения съдебен акт. В нея са изложени аргументи, че с влязлото в сила Решение № 42/24.03.2006 г. по т. д. № 864/2005 г. на АС – гр. Пловдив е определен издателя, респективно платеца на процесния запис на заповед, а именно: В. А. Х. като физическото лице, а не търговското дружество, което същият представлява – „*****” ЕООД, гр. Д., поради което ново тълкуване на въпроса за задълженото лице по ценната книга е недопустимо. Направено е искане за обезсилване на решението, респективно за неговата отмяна.

В срока по чл. 201, ал. 1 от ГПК /отм./ писмено възражение от въззиваемия В. А. Х. не е постъпило, в съдебно заседание същият оспорва жалбата Ч. процесуалния си представител.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното във въззивната жалба, обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно и провери валидността и допустимостта на оспореното решение на първоинстанционния съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение № 75/02.03.2000 г. по гр. д. № 191/2000 г. по описа на РС – гр. Девин В. А. Х., в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на “*****” ЕООД, гр. Д. е осъден да заплати на Я. Б. М. сумата от 162 525.09 лв., от които главница в размер на 121 740 лв., неустойка в размер на 29 461 лв., мораторна лихва в размер на 11 324.09 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.03.2000 г. и 3 251 лв. разноски по запис на заповед от 01.06.1999 г. Въз основа на горецитираното решение е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 43/2000 г. по описа на СИС при РС – гр. Девин.

С оглед установяване съществуването на претендираното по изпълнителното дело задължение, “*****” ЕООД, гр. Д., представлявано от В. А. Х. е предявило иск с правно основание чл. 97, ал. 1, във вр. с чл. 254 от ГПК /отм./, с което претендира да се признае за установено, че дружеството не дължи сумата по изпълнителното дело. С Решение № 69/19.07.2002 г. по гр. д. № 10/2002 г. Смолянският окръжен съд е отхвърлил исковата претенция като неоснователна. Това решение е обезсилено от АС – гр. Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане /Решение № 783/12.05.2003 г. по гр. д. № 1157/2002 г./. С последващо Решение № 86/31.10.2003 г. по гр. д. № 75/2003 г. Смолянският окръжен съд е отхвърлил иска по чл. 97, ал. 1, във вр. с чл. 254 от ГПК /отм./ като неоснователен, а Пловдивският апелативен съд е отменил решението на първоинстанционния съд и е уважил исковата претенция /Решение № 132/31.05.2004 г. по гр. д. № 57/2004 г./, който съдебен акт на въззивната инстанция е обезсилен с Решение № 448/29.09.2005 г. по гр. д. № 659/2004 г. на ВКС, І ГО и делото е върнато за ново разглеждане. С Решение № 42/24.03.2006 г. по гр. д. № 864/2005 г. АС – гр. Пловдив е оставил в сила Решение № 86/31.10.2003 г. по гр. д. № 75/2003 г. Смолянският окръжен съд. Следователно с влязло в сила съдебно решение иска на “****” ЕООД, гр. Д., представлявано от В. А. Х. за установяване, че дружеството не дължи сумата по изпълнителното дело, е отхвърлен като неоснователен.

Изпълнителното дело е изпратено на М.Б. – частен съдебен изпълнител № 838 с район на действие СГС и е образувано под № 1601/2007 г. с взискател Я. Б. М. и длъжник В. А. Х., като са предприети действия по принудителното изпълнение – проучване имуществото на задълженото лице и налагане на обезпечителни мерки. С оглед насочване на принудителното изпълнение срещу физическото лице, а не срещу дружеството, В. А. Х. е предявил молба по чл. 194 от ГПК /отм./ с искане за тълкуване на Решение № 75/02.03.2000 г. по гр. д. № 191/2000 г. по описа на РС – гр. Девин досежно задълженото лице, като бъде установено, че това е “*****” ЕООД, гр. Д., а не В. А. Х. като физическо лице.

Районният съд се е произнесъл по така направеното искане, като тълкувайки по-рано постановеното си решение, е посочил, че осъденото лице е “****” ЕООД, гр. Д., а не физическото лице В. А. Х.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното във въззивната жалба, обсъди доказателствата по делото, в тяхната съвкупност и поотделно, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалвания съдебен акт, намира жалбата за процесуално допустима - депозирана е в законоустановения срок от надлежна страна, която има правен интерес от търсената защита и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата се явява основателна, поради следните съображения:

Тълкуването е способ за отстраняване на неясната воля на съда, обективирана в тълкуваното решение, с оглед възможността за точното му изпълнение. В настоящия случай такава неяснота не е налице - постановеният диспозитив на решението, чието тълкуване се иска, е следният: В. А. Х., в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на “*****” ЕООД, гр. Д. е осъден да заплати на Я. Б. М. сумата от 162 525.09 лв., от които главница в размер на 121 740 лв., неустойка в размер на 29 461 лв., мораторна лихва в размер на 11 324.09 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.03.2000 г. и 3 251 лв. разноски по запис на заповед от 01.06.1999 г. Този диспозитив е възпроизведен и в издадения, въз основа на него изпълнителен лист, послужил за образуване на изп. д. № 43/2000 г. по описа на СИС при РС – гр. Девин, преобразувано впоследствие под № 1601/2007 г. по описа на М. Б. – частен съдебен изпълнител № 838 с район на действие СГС.

Волята на съда е ясна и недвусмислена – задълженото лице е В. А. Х., в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на “*****” ЕООД, гр. Д.. Предприетите впоследствие от частния съдебен изпълнител принудителни действия по отношение на физическото лице не са обусловени от неяснота на съдебното решение и не следва да бъдат атакувани по реда на чл. 194 от ГПК /отм./.

Освен това, с влязлото в сила Решение № 86/31.10.2003 г. по гр. д. № 75/2003 г. Смолянският окръжен съд е отхвърлил изцяло като неоснователни исковете на “****” ЕООД, гр. Д., със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „. № ** да се признае за установено спрямо Я. Б. М., с ЕГН *, че “****” ЕООД не дължи сумите от 121 740 лв. главница, неустойка в размер на 29 461 лв., мораторна лихва в размер на 11 324 лв., за които Я. М. се е снабдил с изпълнителен лист по чл. 237, б. “д” от ГПК въз основа на заповед от 01.06.1999 г. и за които е образувано изпълнително дело № 43/2000 г. на СИС при РД – гр. Д.. Следва да се отбележи, че с решението по предявения иск с правно основание чл. 97, ал. 1, във вр. с чл. 254 от ГПК /отм./ се уреждат със сила на пресъдено нещо същите правоотношения /възникнали във връзка с посочения по-горе запис на заповед/ между същите страни - “****” ЕООД, гр. Д. и Я. Б. М.

Предвид гореизложеното, въззивният съд счита, че решението на първоинстанционния съд по предявената молба за тълкуване на Решение № 75/02.03.2000 г. по гр. д. № 191/2000 г. по описа на РС – гр. Девин е неправилно и следва да бъде отменено, а молбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Въззивната страна е направила искане за присъждане на разноските по делото, но доказателства за направени такива при второто разглеждане на делото от настоящата инстанция не са представени, поради което разноски в нейна полза не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното, Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 53/07.04.2008 г. по гр. д. № 28/2008 г. по описа на Девинския районен съд, като вместо него постановява:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. А. Х. за тълкуване на Решение № 75/02.03.2000 г. по гр. д. № 191/2000 г. по описа на РС – гр. Девин, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: