РЕШЕНИЕ
№ 255
гр. Петрич, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Д.а Домусчиева
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20221230101782 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от В.
А. В., ЕГН ********** от с.Б., община Петрич, действаща чрез пълномощник
адв.Д. М., АК-Пловдив срещу „А.Т.Ф.Г.“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес
на управление гр.С., ул.“А.С.“ № ***, бл.Б.ц. „У.М.“ ет.*, представлявано от
Ф.Г.Д. и С.Ю.А. обективираща обективно кумулативно съединени искове с
правно основание:
чл.26, ал.1, предл.3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ поради
противоречие с добрите нрави и неспазване на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, да се обяви за нищожна клаузата на
чл.5.6 от Договор за потребителски кредит № 406561/25.01.2021 г., сключен
между В. А. В., ЕГН ********** от с.Б., община Петрич и „А.Т.Ф.Г.“ АД,
ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр.С., ул.“А.С.“ № 84-86,
бл.Бизнес център „У.М.“ ет.*, представлявано от Ф.Г.Д. и С.Ю.А.;
чл.55, ал.1 от ЗЗД, да се осъди дружеството-ответник да заплати на ищеца
сумата от 148, 50 /сто четиридесет и осем лева и петдесет стотинки/ лева като
недължимо платена от В. А. В., ЕГН ********** от с. Б., община Петрич на
1
„А.Т.Ф.Г.“ АД, ЕИК *****, по силата на нищожната клауза на чл.5.6 от
Договор за потребителски кредит № 406561/25.01.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба – 30.12.2022 г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит №
406561/25.01.2021 г., сключен с „А.Т.Ф.Г.“ АД, ЕИК *****, по силата на
който се е задължил да върне в срок от 1 месец, на ответника - заемодател,
сумата от 516,66 лева, от която 500 лева заем, 16,66 лева лихва и 148,50 лева
неустойка.
Твърди се в молбата, че по силата на постигнатите договорености - чл.5.6,
заемополучателят се е задължил да заплати на заемодателя неустойка, в
случай, че първият не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита в
срок и при условия на т.5.1-т.5.5 от Договора и ОУ към него. Твърди, че
размерът на неустоечното задължение е индивидуално определен и изрично
посочен в Приложение № 1 към Договора и Погасителния план към него.
Твърди, че съгласно постигнатите договорености начисляването и
заплащането на неустойката се извършва ведно със съответната погасителна
вноска.
Ищцата твърди, че в съответствие с договореностите в срок е заплатила на
ответника сумата 665,16 лева, от която 500 лева заем, 16,66 лева лихва и
148,50 лева неустойка.
В молбата се излагат подробни доводи за нищожност на неустоечната
клауза като противоречаща на добрите нрави и на нормите на чл.143, ал.1 и
чл.146, ал.1 от ЗЗП.
С изложеното ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на
претенциите. Претендира съдебни разноски.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея, както и препис от
разпореждане по чл.131 ГПК са надлежно връчени на ответника, който в
законоустановения срок депозира писмен отговор, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Излага подробни твърдения и доводи
относно сключването на процесния договор между страните, при
съобразяване на закона и добрите нрави. Признава ищцовите твърдения за
сключване на процесния договор за кредит с релевираното в исковата молба
съдържание. С подробни съображения оспорва като неоснователни доводите
2
на ищцата за нищожност на поцесната неустоечна клауза. Оспорва
твърденията на ищцата, че е заплатила на ответника сумата от 148, 50 лева, на
основание оспорената неустоечна клауза. С посоченото обосновава искане за
отхвърляне на претенциите като неоснователни. Претендира съдебни
разноски. Навежда възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
С определение по чл.140 ГПК съдът е обявил на страните проекта на доклад
по делото. С акта е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
възникването на релевираното с исковата молба облигационно
правоотношение между страните със съдържанието, посочено в молбата.
Страните не са заявили възражения по проекта на доклад по делото, поради
което същият е обявен за окончателен.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Заявява воля
за разглеждане на процеса в негово отсъствие. Поддържа предявените искове,
по наведените в исковата молба съображения. Прави искане за изменение
размера на предявения осъдителен иск чрез намаляването му до размер на
108,75 лева. Претендира съдебни разноски съгласно списък по чл.80 ГПК и
доказателства към него.
Ответникът не изпраща процесуален представител. В писмена молба
заявява воля за разглеждане на делото в негово отсъствие. Поддържа
писмения отговор на исковата молба. Представя доказателство – справка за
извършени от ищцата плащания на основание процесния договор за кредит.
Обосновава становище за неоснователност на претенциите и прави искане за
отхвърлянето им. Претендира съдебни разноски, прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В хода на съдебното дирене съдът е приобщил към доказателствата по
делото представените от страните писмени доказателства. Уважено е
доказателственото искане на ищеца за съдебно-счетоводна експертиза.
Вещото лице е изслушано в съдебно заседание, заключението е приобщено
към доказателствената съвкупност по делото. Уважено е искането на ищеца за
допускане изменение размера на предявения осъдителен иск чрез
намаляването му до размер от 108, 75 лева.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и обсъди същите
във връзка с доводите на страните, намира за установено от фактическаи
3
правна страна следното:
Страните не спорят, а събраните писмени доказателства – неоспорени и
необорени, установиха по несъмнен начин, че на 25.01.2021 г. между В. А. В.,
ЕГН ********** от с. Б., община Петрич и „А.Т.Ф.Г.“ АД, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление гр.С., ул.“А.С.“ № 84-86, бл.Бизнес център
„У.М.“ ет.12, представлявано от Ф.Г.Д. и С.Ю.А. е сключен Договор за
потребителски кредит, по силата на който дружеството е предоставило на В.
паричен заем в размер на 500 лева, а заемополучателят се е задължил да върне
сумата в срок до 24.02.2021 г., чрез една погасителна вноска, ведно с
възнаградителна лихва. По силата на постигнатите договорености е уговорен
ГЛП 40,54 % и ГПР 49,00 %. Страните уговорили задължение за
кредитополучателя да предостави на кредитора обезпечение, като при
неизпълнение на това задължение същият /кредитополучателят/ се задължава
да заплати на кредитора неустойка в размер на 148,50 лева /чл.5.6 от
договора/.
По делото не се спори, а събраните писмени и гласни - съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира с доверие като компетентна, обективна,
неоспорена от страните и необорена от останалите доказателства по делото,
установиха, че на основание процесния договор ищцата е платила в полза на
ответника общо сумата от 625,41 лева, от която 500 лева главница, 16,66 лева
възнаградителна лихва и 108,75 лева неустойка.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Безспорно се установи по делото възникването на облигационно
правоотношение между страните, по силата на което ответникът е
предоставил на ищцата заем, а последната се е задължила да го върне.
Съдържанието на облигационното правоотношение между страните включва
клауза /чл.5.6/ за задлъжение на кредитополучателя да заплати на
кредитодателя неустойка при непредставяне на обезпечение.
Несъмнено е по делото, че ответникът е финансова институция по смисъла
на чл.3, ал.2 от Закона за кредитните институции и предоставя кредити, което
го определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК. Ищецът има
качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Ето защо сключеният
между страните договор по своята правна природа е договор за потребителски
4
кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, спрямо който са приложими
разпоредбите на ЗПК.
Ищецът обосновава претенцията си за недействителност на клаузата за
неустойка поради непредставяне на обезпечение на противоречие с добрите
нрави. В тази връзка съдът намира, че като критерий дали е налице
нищожност следва да се приеме ТР № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009г. на
ОСТК на ВКС, сочещо че такава се явява неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този
смисъл и съобразно решение № 107/25.06.2010 г. по т.д. № 818/2009г. ВКС,
клаузата, задължаваща заемополучателят да осигури надлежно обезпечение
на кредитора в срок най-късно в края на следващия ден от сключване на
договора, което обезпечение да отговаря на конкретно посочени в договора
условия, както и че при неизпълнение на това задължение /за предоставяне на
обезпечение/ следва неустойка, има предназначение да санкционира
кредитополучателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
вземане има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
следователно въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока
за предоставянето му създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредставянето
на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който би
следвало да прецени възможностите на заемополучателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключване на
договора, с оглед на индивидуалното договаряне на условията.
Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че в случая
неустоечната клауза води до скрито оскъпяване на кредита. Тя се явява
добавък към възнаградителната лихва. Тъй като води до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя като увеличава
подлежащата на връщане сума по заема, същата излиза извън
обезпечителната й функция и се явява нищожна поради противоречие с
добрите нрави. Доколкото това противоречие възниква още при сключване на
процесния договор следва извод, че в случая изначално липсва валидно
сключено неустоечно съглашение по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради
което в тази си част /на неустоечната клауза чл.5.6/ договорът не е произвел
5
правно действие. Т.е. нищожността на процесната клауза е пречка за
възникване на задължение за неустойка, дължима от ищеца на ответника,
поради което предявеният иск за недействителност на клаузата за неустойка е
основателен и като такъв следва да се уважи.
Основателно съдът счита и твърдението на ищеца, че процесната
неустоечна клауза е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП. Тя води до
значително неравновесие между договорените права на страните, като
облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора.
Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена, ответникът не доказа
такива преговори, следователно клаузата е нищожна и на основание чл.143 и
чл.146 от ЗЗП.
По осъдителния иск.
По делото безспорно се установи, че на основание процесната нищожна
неустоечна клауза чл.5.6 от договора ищецът е заплатил на ответника сумата
от 108,75 лева, която несъмнено е различна от платената от
кредитополучателя главница и възнаградителна лихва по договора. Ето защо,
като платена без основание тази сума подлежи на връщане от ответника. В
този смисъл предявеният осъдителен иск е изцяло доказан и основателен и
като такъв следва да се уважи.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от последния разноски
в размер на 200 лева, от която 100 /сто/ лева заплатена държавна такса по
предявените искове и 100 лева депозит за вещо лице.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА в полза на адв.М. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за осъществената в полза на ищеца безплатна
адвокатска помощ, съгласно чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 960 лева /с вкл.ДДС/, от
която сума 480 лева /с вкл. ДДС/ възнаграждение по предявения и уважен иск
за недействителност на чл.5.6 от процесния договор и 480 лева
възнаграждение по осъдителния иск. По делото е представен договор за
правна защита и съдействие /лист 6/ съгласно който на ищеца е предоставена
безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38 ЗАдв. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА
на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
6
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът намира за неоснователно своевременно заявено от ответника
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение за
процесуален представител, тъй като същото е определено в размер на
минимума, съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата на чл.5.6 от Договор за потребителски
кредит № 406561/25.01.2021 г., сключен между В. А. В., ЕГН ********** от с.
Б., община Петрич и „А.Т.Ф.Г.“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление гр. С., ул. “А.С.“ № ***, бл. Бизнес център „У.М.“ ет.*,
представлявано от Ф.Г.Д. и С.Ю.А., поради противоречие с добрите нрави по
чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД и поради неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146,
ал.1 от Закона за защита на потребителите.
ОСЪЖДА „А.Т.Ф.Г.“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр.
С., ул.“А.С.“ № **, бл. Б. ц. „У.М.“ ет.*, представлявано от Ф.Г.Д. и С.Ю.А.,
да заплати на В. А. В., ЕГН ********** от с .Б., община Петрич сумата от
108,75 /сто и осем лева и седемдесет и пет стотинки/ лева, като недължимо
платена от В. А. В., ЕГН ********** от с. Б., община Петрич на „А.Т.Ф.Г.“
АД, ЕИК *****, по силата на нищожната клауза на чл.5.6 от Договор за
потребителски кредит № 406561/25.01.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба – 30.12.2022 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „А.Т.Ф.Г.“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр.
С., ул.“А.С.“ № **, бл. Бизнес център „У.М.“ ет.*, представлявано от Ф.Г.Д. и
С.Ю.А. да заплати на В. А. В., ЕГН ********** от с. Б., община Петрич
сумата от 200 /двеста/ лева съдебни разноски по делото.
ОСЪЖДА „А.Т.Ф.Г.“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр.
С., ул.“А.С.“ № **, бл. Бизнес център „У.М.“ ет.*, представлявано от Ф.Г.Д. и
С.Ю.А. да заплати на адв. Д. В. М., АК Пловдив, на основание чл.38 от ЗА
адвокатско възнаграждение в размер на 960 /деветстотин и шестдесет/ лева.
7
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Благоевград в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
8