Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 16.05.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-А въззивен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно
гр. дело № 2955 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е
по въззивна жалба на „Т.С.“ ЕАД, чрез надлежно
упълномощен представител – юрк. Р.Р.С.,
срещу съдебно решение № 561038 от 13.12.2018г., постановено по гр. дело № 25072/2018г.
по описа на Софийския районен съд (СРС), ГО, 78 състав.
С обжалваното
решение са отхвърлени изцяло исковете на „Т.С.“ ЕАД срещу ответника Й.М.П., за признаване
за установено, че ответникът дължи следните суми: 1 801 лв. –стойност на потребена от ответника топлинна енергия за периода от месец
05.2013 г. до месец 04.2015 г., сумата от 456.16 лв. – обезщетение за забавено
плащане на главницата от 1 801 лв. за периода от 15.09.2014г. до 28.08.2017
г., сумата от 18.24 лева – стойност на доставена услуга дялово разпределение за
периода м. 05.2013г. – м. 04.2015г. и 4.18 лева – обезщетение за забавено
плащане на главницата от 18.24 лева за периода 15.09.2014г. – 28.08.2017г. Решението
е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД като трето лице – помагач на
страната на ищеца.
Въззивникът
поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, довело до
необоснованост на формираните от първоинстанционния
съд изводи и нарушение на материалния закон. Твърди, че пред първоинстанционния съд не са депозирали изрична молба за
отказ от доказателствени искания, в това число от СТЕ
и ССчЕ, но не са представили депозит за двете
експертизи, като това обстоятелство не съставлява пречка за изслушване на
същите, ако те бъдат заплатени от бюджета на съда, а дружеството – осъдено да
ги заплати. Поддържа, че от съществено значение е било изслушването на СТЕ и ССчЕ. Иска от съда да отмени обжалваното решение и да
постанови решение по същество, като уважи исковете изцяло, като основателни и
доказани. Претендира и присъждане на направените разноски в настоящото
производство. Моли да бъдат допуснати СТЕ и ССчЕ.
С писмена
молба от 22.04.2019г. въззивникът, чрез представител по пълномощие, претендира
разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, както и за неговото
основание и реалното осъществяване на престацията. Не
представя списък по чл. 80 от ГПК. Не сочи доказателства.
Въззиваемият
Й.М.П., в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е представил отговор на въззивната жалба. Не сочи доказателства.
В открито
съдебно заседание Й.М.П., се явява лично и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като
правилно и законосъобразно. Не сочи доказателства. В хода на устните състезания
пледира за оставане в сила на първоинстанционното
решение, като правилно и законосъобразно. Оспорва присъждането на разноски на въззивника.
Третото лице
- помагач „Т.с.” ЕООД не изразява становище по жалбата. Не сочи доказателства и
не претендира разноски.
В открито
съдебно заседание въззивникът „Т.С.“ ЕАД и третото
лице - помагач „Т.с.” ЕООД, редовно призовани, не се представляват и не сочат
доказателства.
Въззивната
инстанция е събрала нови доказателства поради допуснато от първоинстанционния
съд процесуално нарушение по смисъла на чл. 266, ал. 3 от ГПК.
Софийският
градски съд, в настоящия си състав, като взе предвид подадената въззивна жалба и съдържащите се в нея оплаквания,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна
страна:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана и с правен
интерес от обжалването страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Съгласно чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната
жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените
указания по тълкуването и прилагането на закона с т.1 от Тълкувателно решение №
1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
І. По
валидността на обжалваното решение.
Обжалваното
решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен
вид и е подписано от разгледалия делото съдия.
ІІ. По
допустимостта на обжалваното решение.
Решението е
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковете, а съдът се е произнесъл именно по
исковете предявени по реда на чл. 422 от ГПК, с които е бил сезиран, поради
което няма произнасяне в повече от поисканото.
ІІІ. По
съществото на спора приема следното:
Съгласно чл.
271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и
допустимо, въззивният съд следва да реши спора по
същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното
решение.
От събраните
в първоинстанционното съдебно производство
доказателства се установи, че със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх. № 3070213/07.09.2017г. на СРС, „Т.С.“ ЕАД е
поискала да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Й.М.П.,
като претендира от него сумата от 1819.24 лева – главница за доставена, но
неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******“, ап. 91, с аб. № 190084, за периода м.05.2013г.- м.04.2015г., ведно
със законната лихва от 07.09.2017г. до изплащането на задължението; 460.34 лева
– мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2014г.
до 28.08.2017г., както и 95.59 лв. – разноски по делото. Образувано е ч.гр.д. №
62193/2017г. на СРС, ГО, 78 състав по което за посочените суми, както и за
разноските по заповедното производство, а на 13.09.2017г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът не
е подал възражение и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на задължението си. Дружеството
е уведомено да предяви установителен иск на 19.03.2018г.
В изпълнение указанията на съда е депозирана искова молба вх. № 2010307/19.04.2018г.
на СРС, като е образувано гр. д. № 25072/2018г. на СРС, 78 състав. От районния
съд е поискано да установи с решението си, че Й.М.П.,*** ЕАД сумата от 1801
лева – главница представляваща стойност на доставена, но неплатена топлинна
енергия (ТЕ) за периода м.05.2013г. - м.04.2015г., ведно със законната лихва от
07.09.2017г. до изплащането на задължението; както и 456.16 лева – законна лихва
за забава върху главницата за периода 15.09.2014г. до 28.08.2017г., както и
18.24 лева за дялово разпределение за периода м. 06.2014г. – м. 05.2015г. и
4.18 лева мораторна лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода 15.09.2014г. – 28.08.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата до окончателното плащане на задължението.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК, пред първата инстанция ответникът Й.М.П. не е депозирал
писмен отговор на исковата молба.
В хода на
съдебното производство районният съд е събрал писмени доказателства, като
поради невнасяне на дължимия депозит не са изслушани са и не са приети
заключенията на вещите лица по допуснатите съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи, които със свое определение районният съд е заличил.
За да
постанови решението си, първоинстанционният съд е обсъдил
приетите писмени доказателства, приел е, че поради неизслушване на назначените
експертизи иска остава недоказан и го е отхвърлил изцяло.
По
основателността на подадената въззивна жалба досежно правилността на оспорения съдебен акт настоящият
съдебен състав намира следното:
Въззивната
жалба е частично основателна.
Възраженията
на въззивника за оспорване на постановеното решение
са в насока на неправилна преценка на доказателствата и необоснованост на
правните изводи на съда, което е в резултат на неприетите по делото заключения
по допуснатите по искане на ищеца съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи.
Доводите във въззивната жалба са основателни.
Видно от
съдебния протокол за проведеното открито съдебно заседание от 13.11.2018г. от
ответника Й.М.П. е направено признание, че е собственик на процесния
топлоснабден имот. С определението си по доклада на
делото първоинстанционният съд е приел за безспорно
между страните, че ответникът Й.М.П. е собственик на топлоснабдения
имот през процесния период, но неправилно е формирал
извод за неоснователност на исковете, тъй като е приел, че ищецът е станал
причина за неизслушване на допуснатите и несъбрани по делото главни доказателства
по установяване претенциите на ищеца – СТЕ и ССчЕ.
Настоящият
съдебен състав споделя като правилни възраженията на въззивника,
че първостепенният съд е бил длъжен да събере допуснатите доказателства.
Следвало е да даде възможност на ищеца в нов определен от съда разумен срок да
представи по делото доказателства за изцяло внесен депозит по допуснатите СТЕ и
ССчЕ. В случай, че ищецът не изпълни указанията по
внасяне разноските за допуснатите експертизи, то съдът е имал възможност да
приложи нормата на чл. 77 от ГПК, като постанови определение за принудителното
им събиране. Несъбирането на допустими, относими и
необходими за изясняване на правния спор доказателства във всички случаи е процесуално
нарушение, което е съществено, тъй като събирането на допуснатите доказателства
може да промени крайният изход от спора.
Следва, че поради
допуснатите процесуални нарушения при събиране и преценка на доказателствата, първоинстанционното съдебно решение е неправилно, тъй като
формираните изводи са останали необосновани.
При
установена неправилност на обжалваното решение, въззивният
съд съобразно чл. 271, ал. 1 от ГПК, следва да реши спора по същество, като
прецени основателността на предявените претенции съобразно доводите, изложени в
исковата молба и събраните доказателства в двете съдебни инстанции по спора.
Предявени са
за разглеждане кумулативно обективно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, във вр.
с чл.79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 150 от ЗЕ, както и във вр.
с чл.86, ал. 1 от ЗЗД.
Спорните
отношения между страните по делото се развиват в периода от м.05.2013г. до
м.04.2015г. През този период отношенията се регулират от действащите правни
норми на ЗЕ (обн. в ДВ бр.107/09.12.2003г.) и Наредба
№ 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, както и
от общите условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия, изработени от ищеца и
обвързващи него и неговите потребители, които не са възразили в срок срещу
тях.
За да се
приеме, че ответникът дължи сумите, търсени от него като стойност на доставена
ТЕ, ищецът следва да установи при условията на главно и пълно доказване
(създаващо сигурното убеждение у съда за осъществяване на твърдения факт), че
ответникът е потребител на ТЕ, че в абонатната станция (АС) в сградата, където
е имота на ответника има монтиран топломер, годно средство за търговско
измерване (СТИ), че дяловото разпределение е извършвано законосъобразно, което
включва установяване на извършваните отчети на индивид. разпределители от ФДР -
„Т.с.” ЕООД и правилно изчисляване на стойностите на различните компоненти,
съставящи цената на доставената ТЕ. Следва, че основателността на предявените
искове зависи от пълното и главно доказване на следните обстоятелства: 1.
Качеството на ответната страна като потребител на топлинна енергия; 2.
Доставяне от топлофикационното дружество на съответното количество топлинна
енергия на абоната за съответен период; 3. В установения срок ответникът да не е
заплатил дължимите за доставената му енергия суми.
От събраните
доказателства и приетото за безспорно по делото, настоящият съдебен състав намира
за установено, че между страните е съществувало валидно облигационно договорно
правоотношение през процесния период, произтичащо от
договор за продажба на топлинна енергия. От съвкупната преценка на събраните от
първостепенния съд писмени доказателства, кореспондиращи с приетото за
безспорно по делото, се установява по несъмнен начин, че Й.М.П. е придобил
правото на собственост по отношение на процесния топлоснабден имот - апартамент № 91, находящ
се в гр. София, ж.к. „******, преди исковия период. Не се твърди и не са
събрани доказателства, собственикът да се е разпоредил с правото си на
собственост. Според действалата и през процесния
период разпоредба на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) потребител на
топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът
на вещното право на ползване на топлоснабдения имот.
Разпоредбата на закона императивно установява кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като правно
значимо е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Следователно от придобиването на вещно право на собственост от ответника се
налага извод, че Й.М.П. през исковия период от време - м.05.2013г. до м.04.2015г.,
е собственик на имота, т.е. през този период Й.М.П. е имал качеството
потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ и респ. е
страна по договорното отношение с ищеца за продажба на топлинна енергия. В
случая не се изисква задължително договорът за продажба на топлинна енергия да
е в писмена форма, тъй като се касае за неформален договор за продажба на
топлинна енергия, като съдържанието на този договор е уредено в представените
общи условия (ОУ), утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да
ги е приел изрично - чл.150, ал.2, изр.2 от ЗЕ и доколкото не се твърди и
установява изключението по чл.150, ал.3 от ЗЕ. На основание чл. 69 от ОУ от
2008 г. (лист 29-30 от делото на СРС), които са публично известни, вкл. за съда
и страните, ОУ са задължителни за всички потребители (вкл. и за заварените) и
от влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. Ответникът
не е възразил срещу ОУ, поради което следва да се счита обвързан от
облигационно правоотношение с „Т.С.“ ЕАД (в същия смисъл е и решение №
35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г., на ВКС, III г.о.). Следователно,
установено е принципното съществуване на облигационно договорно правоотношение
между ищеца и ответника в процесния период,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е
доставял топлинна енергия в имота на ответника, което е достатъчно за доказване
на иска по основание. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно в жилището на ответника е от значение
единствено към доказването размера на иска, като евентуалната недоказаност на
този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл.162 от ГПК.
Количеството потребена от ответника топлинна енергия през исковия период
се установява от приетите от въззивния съд заключения
на техническата и на счетоводната експертизи. Вещите лица по тези експертизи са
формирали своите констатации след проверка на наличните писмени доказателства,
намиращи се както по делото, така и при ищеца и третото лице – помагач, което е
фирмата за дялово разпределение по процесното
правоотношение.
Установено е,
че в сградата, в която е имотът на ответника дяловото разпределение се извършва
от „Т.С.” ЕООД. На общо събрание (ОС) на ЕС собствениците на имоти в сградата,
проведено на 06.09.2002г. (лист 15 от делото на СРС), е взето решение да се премине
на дялово разпределение на ТЕ, като бъде сключен договор с „Т.с.” ЕООД за
топлинно счетоводство. Липсват доказателства ответника да е оспорил взетите
решения в сроковете и по реда на ПУРНЕС, респ. да са отменени от съда, поради
което следва да се приеме, че същите са стабилизирани и етажните собственици, в
това число и ответникът е обвързан от тях. Договорът за топлинно счетоводство е
сключен на 27.01.2003г. (лист 13-14 от делото на СРС) и с него ФДР е поела
задължение ежегодно да отчита индивидуалните разпределители в имотите на
потребителите. Между ФДР и „Т.С.“ ЕАД е сключен договор № 94 при ОУ за
извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ на 01.11.2007г. (лист 23-25
по делото на СРС). Настоящият съдебен състав приема, чрез заключението на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза (СТЕ), че дяловото разпределение
е извършвано законосъобразно от ФДР.
Предвид
изложеното и с оглед заключението на вещото лице по СТЕ, настоящият съдебен
състав приема извод, че общото количество ТЕ, измерено от топломера в АС се
разпределя от ФДР законосъобразно.
За
установяване на обстоятелството дали е доставена съответна топлинна енергия за процесния отопляем имот на ответника и в какво количество,
както и дали е измерена по нормативно определения начин, съответно правилно ли
са начислени дължимите суми за нея, настоящият съд е назначил СТЕ по искане на
топлофикационното дружество. Приетото заключение на вещото лице въззивният съд кредитира изцяло, доколкото същото е
изготвено компетентно, при пълно и ясно излагане на изводите, кореспондира с
останалите доказателства по делото и е подробно и професионално обосновано.
Вещото лице е посочило подробно начина за изчисляване на топлинната енергия и
дължимите суми за отопление на имота и за сградна
инсталация. Подробно са посочени отчетените стойности на доставената енергия. От
заключението на вещото лице по СТЕ съдът приема, че крайната стойност на
задължението на ответника за целия процесен период е 1
779.72 лева, като не се включват предишни неплатени и просрочени суми и без
начисляване на лихви по тях. Вещото лице е посочило, че начисляваните суми от „Т.С.“
ЕАД са съгласно действащите към съответния период нормативни актове.
Изчисленията на технологичните разходи в абонатната станция са извършвани
съобразно нормативната уредба и отчислявани ежемесечно от отчетената от уреда
топлинна енергия. Вещото лице е съобразило и резултатите от изравнителните
сметки, но е намалило общата сума от 1 801.02 лева със сумата от 21.30 лева поради
неточности, които са допуснати от ФДР. В съдебно заседание вещото лице М.Т.
уточнява, че посоченото намаляване се дължи на несъответствие с количеството
вода по ТЕ за битово-горещо водоснабдяване. Вещото лице сочи, че в главния
отчет за 2014г. са упоменати 2 броя лица, които ползват ТЕ в имота и въз основа
на това отразяване е направено начисление за ТЕ за 2 броя лица.
Във въззивното производство е прието и заключение на вещото
лице В.П. по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ),
което въззивният съд кредитира като компетентно изготвено,
при пълно и ясно излагане на изводите, кореспондиращо с останалите
доказателства по делото и подробно и професионално обосновано. От това
заключение се установяват релевантни по повдигнатия правен спор обстоятелства,
а именно, че липсват данни за заплатени суми от ответника за доставената му
топлинна енергия, както и какъв е размерът на главницата и дължимата лихва за
съответния процесен период (в табличен вид).
Заключенията
по експертизите установяват обема и стойността на доставената на абоната
топлинна енергия, като първенство следва да се отдава на СТЕ, доколкото същата
е ползвала непосредствено съответните данни за извършените отчети при
съобразяване на съответните технически параметри на инсталацията и услугата.
Същевременно
съдът съобрази, че сумата за главница се претендира от ищеца в по-висок размер
от посочената от вещото лице по СТЕ (исковата претенция е за 1 801 лв., а
според заключението на СТЕ се дължи 1 779.72 лв.). В този смисъл следва да се
приеме, че предявеният иск за главницата е доказан по основание и до размера от
1 779.72 лв. Искът за разликата до 1 801 лв. следва да се отхвърли, като
неоснователен, а обжалваното съдебно решение – потвърдено в тази част.
По отношение
на претендираната от ищеца сума от 456.16 лв. –
обезщетение за забавено плащане на главницата от 1 801 лв. за периода от
15.09.2014г. до 28.08.2017 г., настоящият състав намира следното:
Съгласно чл.
86, ал. 1 от ЗЗД ответникът дължи на „Т.С.“ ЕАД обезщетение за забава от деня
на изпадането си в забава. Според нормата на чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят
за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. По отношение режима на забавата за дължими суми за ТЕ, съдът
приема, че са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Следователно, за
задълженията за процесния период от м. 05. 2013 г. –
м. 04. 2015 г., съдържанието и публичното оповестяване на които е служебно
известно на съда. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г. след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2014
г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на
интернет страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал.
2. От анализа на посочените разпоредби на Общите условия на ищеца от 2014 г.
следва, че макар да са изискуеми месечно дължимите суми в 30-дневен срок от
датата на публикуването на задълженията (съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ от 2014
г.), длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за
заплащане цена на ТЕ в 30-дневен срок от публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен
период. Пред съда не са доказани от въззивника нито
факта, нито датата на която ответника е изпаднал в забава. Дружеството не е
доказало по делото дали и кога са публикувани фактурите за ТЕ за процесния отоплителен период и следователно лихвите върху
главниците не са установени. По изложените съображения искът за установяване на
вземането в размер от 456.16 лв. – обезщетение за забавено плащане на
главницата от 1 801 лв. за периода от 15.09.2014г. до 28.08.2017 г., следва
да се отхвърли, а обжалваното съдебно решение – потвърдено в тази част.
За да бъдат
уважени исковете по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумите 18.24 лева – стойността за доставена услуга за дялово
разпределение на топлинната енергия за периода от м.05.2013 г. до м.04.2015 г.
и 4.18 лева – лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до 28.08.2017 г., в
тежест на ищцовото дружество - въззивник
е да докаже при условията на пълно доказване, че ответника е поел задължение да
му заплаща възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинната
енергия, размерът на договореното възнаграждение, както и че в процесния период е извършвана съответната услуга, за която
се дължи именно сумата 18.24 лева, датата, на която сумата е следвало да бъде
заплатена от ответника, както и какъв е размерът на обезщетението за забава за
периода от 15.09.2014 г. до 28.08.2017 г.
Във въззивната
жалба не са изложени никакви възражения за отхвърлените искове за сумите 18.24
лева – стойността за доставена услуга за дялово разпределение на топлинната
енергия за периода от м.05.2013 г. до м.04.2015 г. и 4.18 лева – лихва за
забава за периода от 15.09.2014 г. до 28.08.2017 г., поради което и на
основание чл.269, изр.2 от ГПК, съдът намира първоинстанционното
решение за правилно и в тази част.
Следва, че Й.М.П.
дължи на въззивника сума в размер на 1779.72 лева – стойност
на потребената топлинна енергия за периода от месец 05.2013
г. до месец 04.2015 г. В този смисъл съдът приема, че иска за главницата е частично
основателен за сумата 1 779.72 лева, а до пълния предявен размер от 1801 лв. и за
сумата от 456.16 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата от
1 801 лв. за периода от 15.09.2014г. до 28.08.2017 г., сумата от 18.24
лева – стойност на доставена услуга дялово разпределение за периода м.
05.2013г. – м. 04.2015г. и 4.18 лева – обезщетение за забавено плащане на
главницата от 18.24 лева за периода 15.09.2014г. – 28.08.2017г., исковете следва
да се отхвърлят.
Поради
несъвпадане на крайните правни изводи на въззивния и първоинстанционния съд досежно претендираните суми за главница за периода м.05.2013г. – м.04.2015г.
в размера до 1 779.72 лева решението на районния съд следва да бъде отменено
като неправилно, като вместо това предявения иск бъде уважен. За разликата до
пълния предявен размер от 1801 лв. и за претендираната
лихва за забава за периода 15.09.2014г. до 28.08.2017г. в размер на 456.16 лева,
както за сумата 18.24 лева - стойност на услугата за дялово разпределение за
периода м. 05.2013г. – м. 04.2015г. и 4.18 лева мораторна
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15. 09.
2014г. – 28.08.2017г., в тези си части решението на първостепенния съд следва
да бъде потвърдено.
Предвид
цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящият
съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
ІV. По разноските:
По разноските във въззивната
инстанция:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е постановен
съдебният акт. С оглед факта, че първоинстанционното
решение бива частично отменено, а подадената въззивна
жалба – частично уважена, право на разноски имат и двете страни. С въззивната жалба „Т.С.“ ЕАД е направило искане за присъждане
на разноски за въззивното производство, която е
подадена от надлежно упълномощен юрисконсулт, но не е представен списък по чл.
80 от ГПК.
С оглед липсата на реално извършени
процесуални действия във въззивното производство,
настоящият съдебен състав приема, че на въззивника-ищец
не следва да се присъждат разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред СГС, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се присъдят единствено
разноски за платен депозит по приетите СТЕ и ССчЕ, съразмерно
с уважената част от иска. При материален интерес за ищеца от 2279.58 лв. и
платени разноски в размер на 360 лв. - внесения депозит за вещите лица, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на въззивника сумата от 281.06 лв. – разноски по исковото
производство пред въззивния съд.
По разноските в заповедното
производство:
Съобразявайки дадените указания по т.
12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, настоящият състав следва да се произнесе и относно
разпределението на отговорността за разноски, направени в заповедното
производство. В заповедното производство от „Т.С.“ ЕАД са направени разноски в
размер от 95.58 лв., поради което длъжникът следва да бъде осъден да заплати и
сумата от 74.62 лв. – разноски за заповедното производство, съразмерно с
уважената част от иска.
Въззиваемата страна Й.М.П., не е заявил претенции
за разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл.
271, ал. 1 от ГПК, Софийски градски съд, ГО, ІІ-А въззивен
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 561038 от 13.12.2018г., постановено по гр. дело № 25072/2018г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 78-ми състав в частта, с която е отхвърлен предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******срещу Й.М.П., ЕГН ********** иск по чл. 415, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1 779.72 (хиляда седемстотин седемдесет и девет лева седемдесет и две стотинки) лева – представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за периода от месец 05.2013 г. до месец 04.2015 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******“, ап. 91, с абонатен № 190084, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, по иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 150 от ЗЕ, че Й.М.П., ЕГН **********, адрес: *** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, сумата 1 779.72 (хиляда седемстотин седемдесет и девет лева седемдесет и две стотинки) лева – представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за периода от месец 05.2013 г. до месец 04.2015 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******“, ап. 91, с абонатен № 190084, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 13.09.2017г. по ч. гр. дело № 62193/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 78 състав.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 561038 от 13.12.2018г., постановено по гр. дело № 25072/2018г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 78-ми състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Й.М.П., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******сумата от 281.06 (двеста осемдесет и един лева и шест стотинки) лева, представляваща разноски по въззивно гр.д. № 2955/2019г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-А въззивен състав.
ОСЪЖДА Й.М.П., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******сумата от 74.62 (седемдесет и четири лева шестдесет и две стотинки) лева - представляваща разноски по ч. гр. дело № 62193/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 78 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – „Т.с.“ ЕООД, помагач на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.