№ 486
гр. Пазарджик , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200314 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от АНГ. ИВ. Т., ЕГН- **********, от гр. Пазарджик, ул.
„***“ № 20, против Наказателно постановление № 20-1006- 002478 от 17.08.2020 г.
издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Пазарджик, с
което са наложени следните санкции:
- за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лева наложена на
основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП;
- за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лева наложена на
основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП;
- за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лева наложена на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП.
- за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лева наложена на
основание чл.181 т.1 от ЗДвП.
В бланкетната жалба се твърди, че издаденото НП е порочно, като не се излагат
конкретни съображения и се иска неговата отмяна.
1
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от
процесуален представител, който първоначално поддържа изцяло депозираната жалба,
но в хода по същество оттегля жалбата в частта относно нарушенията по пункт 1 и
пункт 3 на НП, като я поддържа в останалата част по отношение на нарушенията по
пункт 2 и пункт 4 на НП. Ангажира доказателства и излага становище за
незаконосъобразност на НП по отношение на нарушенията- управление на МПС без
поставен обезопасителен колан и за това че МПС не е представено на ГТП, като
пледира по отношение на същите НП да бъде отменено. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов или процесуален
представител. По делото е депозирано писмено становище, в което са изложени
аргументи за законосъобразност на НП и се иска неговото потвърждаване. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
Като взе предвид изложеното в жалбата и становищата на страните и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата
на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП, за това, че на 08.08.2020 г., в 18,30 часа,
в гр. Пазарджик, на кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и ул. „Константин
Величков“, е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, негова собственост, като е
преминал през кръстовището на червен сигнал при нормално работеща трисекционна
светофарна уредба, като управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан.
Поради тази причина той бил спрян от АП за проверка, като при извършването на
същата не представил СУМПС и КТ, които не носел със себе си. Установено било
също, че управляваното МПС не е представено на ГТП в законоустановения срок.
Всичко това било възприето от автопатрул на сектор „ПП“ при ОДМВР-
Пазарджик, в чиито състав бил актосъставителят св. С.В.- мл. автоконтрольор в Сектор
ПП и св. Н.Р.- полицай в група ООР при РУ- Пазарджик. За така констатираното св. В.
съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл. № 255833/08.08.2020 г. за извършените от
него нарушения на чл.6 т.1, чл.137а ал.1, чл.100 ал.1 т.1 и чл.147 ал.1 от ЗДвП, след
което му го предявил и връчил срещу подпис. При предявяването нарушителят не
възразил срещу така направените констатации от контролния орган.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН жалбоподателят подал писмено възражение
срещу съставения му АУАН по отношение на нарушението по чл.137а ал.1 от ЗДвП
като представил медицински документ.
Възражението не било уважено от АНО и въз основа на акта на 17.08.2020 г.
било издадено атакуваното НП. Последното било връчено лично на жалбоподателя на
2
18.01.2021 г., видно от разписката към НП. Жалбата срещу последното била подадена
лично от санкционираното лице на същата дата чрез АНО и била входирана в
деловодството на ОДМВР- Пазарджик на цитираната дата, видно от печат върху
същата (л.3), поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и от показанията свидетелите В. и Р.. Настоящият
съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетелите, като същите се явяват
логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и съответни на приобщените по
делото писмени доказателства. Съдът възприема в цялост приобщените по делото
писмени доказателства, тъй като при преценката им не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на
АНП и съдебното следствие.
Тъй като съдът е десезиран по отношение на част от нарушенията, а именно тези
по пункт 1 и пункт 3 от НП, намира че не следва да се произнася по същество по
отношение на същите. Това е така тъй като е право на жалбоподателя дали да обжалва
НП, в коя част, както и да поддържа ли депозираната жалба и то в цялост или по
отношение само на някои нарушения. В този смисъл оттеглянето на жалбата по
отношение на нарушенията по пункт 1 и пункт 3 от НП, като сторено от надлежно
упълномощен от санкционираното лице адвокат (виж пълномощно на л. 18), е правно
валидно и съдът следва да се съобрази със същото.
По отношение на жалбата относно останалите две нарушения по пункт 2 и пункт
4 от НП, съдът счита, че от правна страна жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
По отношение на нарушението по пункт 2- по чл.137а ал.1 от ЗДвП.
Установи се безспорно от събраните гласни доказателства, а и не се оспорва от
жалбоподателя, че на процесната дата и място последният е управлявал цитираното в
НП МПС, като същото е управлявано от Т. без поставен обезопасителен колан и в този
смисъл формално погледнато той е извършил нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП.
Безспорно е, че разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДвП императивно повелява, че:
„Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1,
N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани”. От това задължение обаче са предвидени и няколко
изключения в алинея втора на същата правна норма, като в чл.137а ал.2 т.2 от ЗДвП е
разписано, че могат да не използват обезопасителни колани лицата, чието физическо
3
състояние не позволява използването на обезопасителен колан.
От приетата по делото като писмено доказателство епикриза от УМБАЛ
„Пълмед“ ООД клон МС „Здраве“- Пазарджик става ясно, че жалбоподателят Т. на
31.07.2020 г. е претърпял оперативна интервенция „инцизия на перианален абсцес“,
като е бил изписан от болничното заведение на 03.08.2020 г. Този мед. документ е бил
представен и с направеното възражение срещу съставения АУАН, но АНО не е
възприел същото, тъй като счел, че след акто в епикризата не било посочено, че
състоянието е такова, което пречи на управлението на МПС с поставен колан, то
нарушителят е осъществил нарущшението. Да, вярно е че в епикризата липсва такова
становище на лекуващия лекар, но следва да се отчете това, че само седмица преди
извършването на проверката на въззивника той е претърпял оперативна интервенция
на ануса, поради наличие на абсцес и е бил изписан от болничното заведение преди
четири дни по-рано. Очевидно е, че управлението на автомобила с поставен
обезопасителен колан е било затруднено, поради това че коланът е притиска силно
тялото на водача към седалката и това създава дискомфорт и води до болки, което пък
води до рисково управление на автомобила. Поради тази причина и жалбоподателят не
е поставил обезопасителния си колан при управлението на МПС. Освен това МПС е
управлявано в града, където живее и жалбоподателят, а не на по-дълго разстояние.
С оглед на всичко това съдът намира, че на посочените в НП дата, час и място
жалбоподателят не е имал безусловното задължение да използва обезопасителен колан
при управление на процесното МПС, т.к. неговото физическо състояние не е
позволявало използването на такъв. Казано с други думи, той не е бил длъжен да се
съобразява с изискването на чл.137а ал.1 от ЗДвП, т.к. за него е била налице хипотезата
на изключението по смисъла на чл.137а ал.2 т.2 от ЗДвП, при което не е извършил
виновно и вмененото му административно нарушение. Следва да се каже също, че това
му здравословно състояние е било съобщено на АНО и са представен съответен
медицински документ и същият е могъл да прецени дали неговото здравословно
състояние представлява изключение от предвидените в закона. Като не е съобразил
посочените обстоятелства АНО неправилно е санкционирал жалбоподателя, поради
което е издал незаконосъобразно НП, което следва да се отмени.
По отношение на нарушението по пункт ІV- по чл.147 от ЗДВП.
Съдът намира, че и в тази му част НП е незаконосъобразно и следва да се
отмени. Допуснати са СПН, тъй като не са спазени императивните изисквания на чл.42
т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН при описание на нарушението в АУАН и НП, доколкото
липсва ясно и точно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено и на доказателствата, които го потвърждават. В постановлението се сочи
само, че „МПС не е представено на задължителен ГТП в законоустановения срок“.
4
Това е квалифицирано като нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП, която разпоредба
императивно регламентира задължението МПС, които се управляват и са
регистрирани в страната да бъдат представяни на задължителен периодичен
преглед за проверка на техническата им изправност. Тази норма пряко кореспондира
с нормата на чл.181 т.1 от ЗДвП, която предвижда санкция за собственик или
длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок
превозно средство за технически преглед. Казано с други думи, задължението за
представянето на МПС на годишен технически преглед лежи само върху собственика
или оторизирано от него длъжностно лице. В случая е посочено, че жалбоподателят е
управлявал автомобил, който е негова собственост, тоест правилно същият е субект на
нарушението. Но пък от описанието на последното не става ясно, защо АНО е приел,
че МПС не е представено на ГТП, като не е посочил изрично дали МПС не е било
представяно въобще на технически преглед или не е представено в срок и кой е този
срок, респ. кога е следвало да бъде представено МПС за ГТП или кога за последно
МПС е преминало ГТП. Описание в НП и в АУАН в тази насока липсва. Дори в
съдебно заседание тези обстоятелства не бяха изяснени чрез свидетелските показания
на свидетелите В. и Р., а и в АНП липсват писмени доказателства относно тези
обстоятелства. Не е описано по никакъв начин от кое обстоятелство се съди, че МПС
не е преминало периодичен технически преглед.
Съгласно разпоредбата на чл.29 ал.1 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства, регистрираните в страната МПС подлежат на задължителен технически
преглед, който се извършва всяка година преди изтичане на една година от предходния
преглед. Поради тази причина и горепосочените обстоятелства е следвало да бъдат
описани в акта и НП. На следващо място съгласно цитираните разпоредби на ЗДвП и
Наредбата е необходимо МПС да е регистрирано в страната. Вярно е, че в описанието е
посочен регистрационен номер, но това не означава непременно, че МПС е
регистрирано, тъй като е възможно неговата регистрация да е била прекратена поради
някаква причина. Липсата на описание на обективните признаци на вмененото
нарушение всякога накърнява драстично правото на защита, т.к. обвиненото лице се
брани срещу фактите, като ги оборва, гради алиби и т.н., а при тяхната липса той е в
невъзможност да стори това. Всичко това е достатъчно основание НП по пункт ІV да
се отмени.
В този смисъл НП в обжалваната му част следва да се отмени. Доколкото
санкционният акт в останалата му част не се обжалва, поради оттегляне на
депозираната жалба по отношение на наложените санкции за извършени още две
нарушения, то в тази му част същото следва да бъде обявено за влязло в сила.
5
При този изход на делото- отмяна на НП в обжалваната част и обявяване за
влязло в сила на НП в останалата му част, претенцията на АНО за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение.
Така мотивиран и Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1006- 002478 от 17.08.2020 г.
издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Пазарджик, В
ЧАСТТА, с която на АНГ. ИВ. Т., ЕГН- **********, от гр. Пазарджик, ул. „***“ № 20,
за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 50 лева и за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП на
основание чл.181 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева, като
незаконосъобразно.
ОБЯВЯВА за влязло в сила НП в ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ- относно
наложените глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП във вр. с
чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от
ЗДвП във вр. с чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП.
ОТХВЪРЛЯ искането на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство, като неоснователно.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му пред Административен съд гр. Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6