Р Е
Ш Е Н И Е № 1129
гр. Пловдив, 09.04.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на единадесети
март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 3093 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с
искова молба от „Агенция за контрол за просрочени задължения” ЕООД – гр. София,
срещу Д.Е.К. ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 99 ЗЗД,
чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и ал.2, чл.82 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата от 1427,11 лв. - главница, дължима по
договор за паричен заем № ******/ 26.05.2017 г., сключен между ответника и
„Вива Кредит” ООД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД с приложение № * от 01.03.2018 г. към рамков
договор за цесия от 01.12.2016 г., сумата от 207,27 лева– договорна лихва за периода от 09.06.2017 г. до
02.02.2018 г., сумата от 554,54 лева–
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, сумата от 554,54 лв. – такса за експресно
разглеждане на документите; сумата от 245
лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение,
както и сумата от 119,54 лв. –
обезщетение за забава за периода от 03.02.2018 г. до 21.04.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 10.05.2018
г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед №
4704/28.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 7519/2018 г. на ПРС, IIІ бр. с-в.
В исковата молба
ищецът твърди, че между „Вива Кредит” ООД, в качеството на заемател, и
ответника, в качеството на заемополучател, бил сключен договор за паричен заем №
******/ 26.05.2017 г., при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит, като заемодателят се задължил да предостави на ответника паричен заем в
размер на 1500 лв., която сума се усвоявала в търговски обект на клоновата
мрежа на „Изипей” АД. С подписването на договора заемодателят предоставил на
заемателя парична сума в размер на 1500 лева. Твърди се, че ответникът се
задължил да върне заемната сума, ведно с договорената лихва – сумата от общо 1730,52
лв., на 18 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 128,76 лв.
Посочва, че ответникът извършил плащания в размер на 161,38 лв., като към
момента на депозиране на исковата молба в съда размерът на претендираната
главница бил 1427,11 лв., а остатъкът от договорната лихва – 207,27 лв.
Поддържа, че в договора било уговорено възнаграждение за ползване на
допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение на
паричния заем в размер на 587,16 лв., от която сума неизплатена останала сумата
от 554,54 лв. Излага твърдения, че съгласно клаузите на договора, заемателят се
е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора на заем да предостави на
заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, като поради
неизпълнение на задължението на заемателя да предостави обезпечение на
задълженията му в предвидения в договора срок, съгласно уговореното от
страните, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 587,16
лева, която към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение възлизала на 554,54 лв. Посочва, че разпоредбите на договора
предвиждали, че кредитополучателят се е запознал с Тарифа на Вива Кредит, която
била актуална към датата на сключването му и представлявала неразделна част от
договора. В последната било изрично посочено, че при забава на плащане на
погасителна вноска, ответникът дължал на кредитора определени суми,
представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори,
изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просрочено
вземане, както и разходи за събиране на просрочени вземания, включващи
ангажиране на дейност на лице /служител, което осъществява и администрира
дейност на събиране на вземането. На ответникът били начислени такси за събиране
на просрочени задължени в размер на 245 лв. Ищецът посочва, че крайната дата за
плащане на заемната сума била 02.02.2018 г., когато всъщност настъпвал и
падежът на цялото вземане. От тази дата до 21.04.2018 г. била начислена
мораторна лихва в размер на 119,54 лв., за забавено плащане на главницата.
Посочва, че с приложение № * от 01.03.2018 г. към рамков договор за цесия от
01.12.2016 г. вземанията по договора били прехвърлени на ищеца, за което
длъжникът бил уведомен. Прилага към исковата молба за връчване и уведомление за
извършената цесия по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД. За процесните вземания било
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по
чл.410 ГПК, станало повод за образуване на ч.гр.д. № 7519 по описа за 2018 г.
на Районен съд Пловдив, III брачен състав, по което била издадена заповед за
изпълнение за процесните суми. Заповедта била връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, поради което ищецът обосновава правен интерес от предявяване
на настоящите искове. Моли за тяхното уважаване и за присъждане на разноските в
заповедното и в исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Д.Е.К., не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
С молба от 15.01.2020
г. на основание чл.218 ГПК като трето лице помагач на страната на ищеца по
делото е встъпило „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. С протоколно
определение на съда от 20.01.2020 г. дружеството е конституирано като
подпомагаща страна. С молба от 10.02.2020 г. излага подробни съображения по
съществото по правния спор, като моли за уважаване на предявените искове.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По допустимостта и
предмета на производството:
От приетото за
послужване ч.гр.д. № 7519 по описа за 2018 г. на ПРС, III брачен състав,
се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата от 1427,11 лв. -
главница, дължима по договор за паричен заем № ******/ 26.05.2017 г., сключен
между ответника и „Вива Кредит” ООД, вземанията по който са прехвърлени на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с приложение № 1 от
01.03.2018 г. към рамков договор за цесия от 01.12.2016 г., сумата от 207,27
лева – договорна лихва за периода от 09.06.2017 г. до 02.02.2018 г., сумата от
554,54 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, сумата от
554,54 лв. – такса за експресно разглеждане на документите; сумата от 245 лв. –
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, както и
сумата от 119,54 лв. – обезщетение за забава за периода от 03.02.2018 г. до
21.04.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 10.05.2018 г. до окончателното й
изплащане. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което и на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК на ищеца са дадени указания
да предяви иск за установяване на вземанията си. Претенциите, предмет на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7519
по описа за 2018 г. на ПРС, и предмет на настоящата искова молба са напълно
идентични, поради което и производството се явява допустимо.
По
легитимацията на ищеца:
Въпросът за
материалната легитимацията на ищеца е общ по отношение на всички обективно
кумулативно съединени установителни искове, поради което следва да бъде
изследван преди разглеждане на предпоставките за основателността на всеки един
от тях.
Ищецът извлича правото
си да претендира процесните суми от факта, че е придобил вземането по договора
за паричен заем № ******/ 26.05.2017 г. от „Вива кредит“ ООД съгласно
Приложение № 1 от 01.03.2018 г. към рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 01.12.2016 г. За да бъде титуляр на процесното вземане и
кредитор на ответника по процесния договор за потребителски кредит, в тежест на
ищеца е да установи осъществяването на прехвърлянето на вземането, т.е.
наличието на валиден договор за цесия, както и уведомяването на длъжника за
прехвърлянето.
С рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. (л.17 и сл. от делото), сключен
между „Вива кредит“ ООД, в качеството му на цедент, и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, в качеството му на цесионер, страните се споразумяват,
че продавачът ще прехвърля на купувача свои ликвидни и изискуеми вземания,
произхождащи от договори за заем по ЗЗД и ТЗ и договори за потребителски кредит
по ЗПК и договори за паричен заем по ЗПФУР, като вземанията се индивидуализират
съгласно приложение № * към договора. В договора в § 2, т.2.5 е уговорено, че купувачът
приема вземанията да бъдат прехвърляни срещу покупна цена, която ще бъде
определена в анекс, подписан от всяка от страните. Процесното вземане е предмет
на договора за цесия, като е индивидуализирано в приложения № 1 от 01.03.2018
г. (л.21 и 22 от договора). Извършването на цесията е потвърдено от цедента с
потвърждение № ****/ 01.03.2018 г. (л.25 от делото).
За да има действие
цесията по отношение на длъжника, а и спрямо третите лица, тя следва да му бъде
съобщена надлежно – чл.99, ал.4 ЗЗД. До момента на уведомяване за извършеното
прехвърляне на вземанията, за длъжника надлежен кредитор е цедентът. Нормата на
чл.99, ал.3 ЗЗД задължава предишния кредитор да извърши посоченото уведомяване.
Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД
действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването до длъжника като негов
пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на разпоредбите на чл.99, ал.3
и ал.4 ЗЗД. Длъжникът би могъл да се защити срещу неправомерно изпълнение в
полза на трето лице, като поиска доказателства за представителната власт на
новия кредитор. В посочения смисъл е съдебната практика на ВКС, обективирана в
решение №137/2.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г.о. Затова
представеното от ищеца уведомително писмо към исковата молба, изходящо от него,
в качеството му на цесионер, както и в качеството му на пълномощник на цедента „Вива
кредит” ООД съгласно пълномощно (л.26 от делото), е годно да уведоми длъжника
за извършената цесия на процесното вземане.
По делото не са
ангажирани доказателства ответникът – заемополучател, да е уведомен за
извършеното прехвърляне на вземанията преди депозирането на исковата молба в
съда. Няма пречка обаче длъжникът да бъде уведомен за цесията с връчването като
приложение към исковата молба на уведомителното писмо за извършената цесия.
Съгласно решение № 78/09.07.2014 г., постановено по реда на чл.290 ГПК по т.д.
№ 2352 по описа за 2013 г. на ВКС, II т.о. цесията следва да се счете за
надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като
факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента, респективно от упълномощения
цесионер, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да
бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило
на чл.235, ал.3 ГПК.
Ответникът е получил
препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея на дата 06.06.2019 г.,
чрез лице от домашните, съгласно да получи книжата със задължение да ги
предаде. Поради това съдът намира, че длъжникът е редовно уведомен за
извършеното прехвърляне на вземанията в хода на процеса, с което прехвърлянето
на вземането поражда действие за него на основание чл.99, ал.4 ЗЗД.
Поради гореизложеното,
ищецът доказа материалноправната си легитимация като кредитор по договора за
заем по силата на договор за цесия, за който длъжникът е надлежно уведомен.
Затова подлежат на изследване материалноправните предпоставки за уважаването на
всеки един от предявените установителни искове.
По иска с правно
основание чл. 240, ал.1 ЗЗД:
За да се уважи иск с
правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД следва да са налице следните
материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен
договор за заем; 2. предаване на заемната сума от заемодателя на
заемателя; 3. настъпил падеж за връщане
на заемната сума от заемателя на заемодателя; 4. липса на плащане от страна на
заемодателя.
По делото не е спорно,
а и се установява от събраните по делото доказателства, че на 26.05.2017 г.
между ответника и „Вива кредит” ООД е сключен договор за паричен заем № ******.
Съгласно чл. 2, ал.1
от договора, заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя
сумата от 1500 лв., която заемателят се задължава да върне на 18 двуседмични
вноски, всяка в размер на 128,76 лв., в която са включени част от дължимите
главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Уговорен е фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 40,31 % и годишен процент на разходите от 49,34 %. В
чл.2, ал.2 от договора е упоменато, че с подписване на договора, заемателят
удостоверява, че е получил от заемодателя заемната сума, като договорът има
силата на разписка за предадена, съответно получена сума. По делото е
представен и разходен касов ордер, съгласно който на дата 26.05.2017 г. на
ответника е предоставена заемната сума в размер на 1500 лв. По този начин се
установява фактът на предаване на заемната сума на ответника.
От чл.2, ал.1, т.4 от
договора се установява, че падежът на последната вноска за връщане на
главницата по заема е настъпил на 02.02.2018 г., преди подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК.
От изложеното следва,
че са се реализирали всички описани по-горе юридически факти, водещи до
основателност на предявения иск за главницата. Поради това той следва да се
уважи до размера на претендираната сума от 1427,11 лв. Като законна последица
от уважаване на иска с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД за главницата ответникът следва да бъде
осъден да заплати и законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 10.05.2018
г., до окончателното й изплащане.
По иска с правна
квалификация чл. 240, ал.2 ЗЗД:
За уважаване на иск с
правно основание чл. 240, ал.2 ЗЗД следва да се установят следните
материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен
договор за заем; 2. наличие на уговорка за заплащане на възнаградителна лихва; 3. настъпил падеж за заплащане на
задължението за възнаградителна лихва; 4. липса на плащане от страна на
заемодателя.
Както се прие по-горе,
по делото се установява, че на 26.05.2017 г. между ответника и „Вива кредит”
ООД е сключен договор за предоставяне на паричен заем № ****** с уговорена
възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.31 %. Общият
размер на всички плащания по договора с включена такса за експресно разглеждане
е 2317,68 лв., като същият е сбор от размера на заемната сума и общите разходи
по кредита при взети предвид допускания в т.8. Като се взе предвид, че предоставената
заемна сума е в размер на 1500 лв., а уговорената такса за експресно
разглеждане на документи в 587,16 лв., и след като тези две суми се извадиха от
общия размер на дължимата сума, то следва, че размерът на възнаградителната
лихва по договора за кредит е 230,52 лв. От тази сума ищецът претендира 207,27
лв. за периода от 09.06.2017 г. до 02.02.2018 г. Искът е основателен и следва
да се уважи изцяло.
По иска с правна
квалификация чл.92, ал.1 ЗЗД:
Фактическите
предпоставки за уважаване на иск с правна квалификация чл. 92 ЗЗД са следните:
1. валидно поето задължение от страна на ответника; 2. неизпълнение на това
задължение или наличие на неточно или забавено изпълнение; 3. наличие на
уговорка между страните, че за съответното неизпълнение или неточно или
забавено изпълнение ще се дължи неустойка в определен размер; 4. отсъствие на
някоя от причините, водещи до отпадане на договорната отговорност на ответника
на длъжника - случайно събитие, непреодолима сила и др.
Претендираната от
ищеца неустойка е уговорена в разпоредбата на чл.4 от договора, съгласно която
заемателят се задължава в тридневен срок от усвояване на заемната сума да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му, а
именно: 1) поръчител – физическо лице, което да представи на заемодателя
бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне
и да отговаря на изрично посочените в договора изисквания или 2) банкова
гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото
задължения на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа на плащане по
договора. Страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението
за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 587,16
лв., която да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от
погасителните вноски, посочени в чл.2, ап.1, т.4, като в този случай дължимата
вноска е в размер на 161,38 лв., а общото задължение по договора става в размер
на 2904,84 лв.
При разпределена с
доклада на съда доказателствена тежест ищецът да докаже наличието на
предпоставките за начисляване на претендираната неустойка, ищцовото дружество
не ангажира доказателства в тази насока. Макар предпоставка за начисляване на
неустойката да е „отрицателен” факт – непредставяне на обезпечение, то именно
кредиторът следва да го установи, доколкото на този факт основава своето искане
– чл.154, ал.1 ГПК. Затова и исковата претенция по чл.92 ЗЗД за заплащане на
неустойка в размер на 554,54 лв. за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение е неоснователна.
Искът с правно
основание чл. 92 ЗЗД за признаване за установена дължимостта на претендираната
неустойка е неоснователен и на още едно самостоятелно основание. Съгласно
задължителните указания на ТР № 1/2009 г. ОСТК на ВКС съдът следи служебно за
нищожността на клаузи за неустойка. В този смисъл е и трайната практика на ВКС
- така решение № 93 от 19.03.2012 г. по гр. д. № 1057/2011 г., II г. о., ВКС,
решение № 110/11.04.2014 г., гр.дело № 1237 по описа за 2013 г., ВКС, ІV г.о.,
решение № 384 от 02.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ВКС, решение
№ 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т.о., ВКС, решение № 188 от
15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на II т.о., ВКС. От систематичното тълкуване на клаузите на
чл. 4 от договора за паричен заем, предвидената по договора неустойка излиза
извън типичните си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, а представлява скрита форма на
допълнително възнаграждение на кредитодателя за ползването на предоставения от
него финансов ресурс. Критериите, които следва да се вземат предвид при преценката
дали неустойката излиза от присъщите й три функции, са естеството на парични
или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи – залог, ипотека, поръчителство и др.; видът на уговорената
неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението
– съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението на задължението вреди.
Съгласно клаузите, в
които е уговорена неустойката, след просрочие в плащането на текущите
задължения по договора възниква допълнително възнаграждение за
кредитополучателя, неизпълнението на което води до начисляването на неустойка.
Това задължение е свързано с предоставяне на обезпечение (и то възниква едва
след забавата), като кумулативните критерии, на които трябва да отговаря
поръчителя са: да е лице над 21 години с минимален осигурителен доход от 1000
лв.; да работи минимум 6 месеца по трудово правоотношение по силата на
безсрочен трудов договор; да няма кредитна история в Централния кредитен
регистър към БНБ и да не е поръчител или кредитополучател по друг активен
договор за паричен заем с кредитодателя. Другият алтернативно предвиден вид
обезпечение, който длъжникът следва да предостави е банкова гаранция в размер
на цялото задължение по договора, валидна
30 дни след падежа на плащане по договора. От начина, по който е уговорено
начисляването на неустойката е видно, че съществено за кредиторовия интерес в
случая е не точното изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
което неустойката гарантира, а получаването на стойността на неустойката, като
скрита добавка към възнаградителната лихва. Допълнителен аргумент за това е, че
в чл.4, ал.2 от договора е извършена калкулация на размера на погасителната
вноска, в която се включва и претендираната неустойка, т.е. последната се
заплаща на части, съответни по период на вноските по кредита. Затова съдът
намира, че неустойката излиза от присъщите й функции и като такава е недължима.
С оглед изложените
съображения, предявеният иск за признаване за установена дължимостта на
неустойката в размер на 554,54 лв. ще се отхвърли като неоснователен.
По иска с правна
квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД за такса за експресно разглеждане на документите:
В чл.1, ал.3 от
договора е уговорено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по
експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставен от
заемодателя и заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 587,16 лв. Тази
сума е включена в общата дължима от ответника сума съгласно изричното записване
в чл.2, ал.1, т.7 от договора и е част от размера на всяка вноска – чл.2, ал.1,
т.1. Съдът намира, че претенцията за заплащане на такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на паричен заем е неоснователна по
следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК кредиторът не
може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита. Уговорената такса за експресно
разглеждане на документите е начислена за извършване на една от съществените
функции на кредитодателя (небанкова финансова институция) по разглеждане на
искането за предоставяне на кредит и извършване на преценката за това дали да
се предостави в заем сума. Таксата е уговорена в противоречие със законовата
норма, поради което съдът приема, че е недължима. Затова искът ще се отхвърли
като неоснователен.
По иска с правна
квалификация чл. 79, ал.1, прел.1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД:
Съгласно чл. 79, ал.1,
предл.1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД кредиторът има право на обезщетение за действително
претърпени вреди в резултат от неизпълнението. Това правило е доразвито в чл.
12 от договора, в който е предвидено, че заемателят заявява, че е запознат и
съгласен с Тарифа на „Вива кредит“ ООД, актуална към датата на сключване на
настоящия договор, която се намира на видно място във всеки търговски обект на
клоновата мрежа и партньорската мрежа на заемодателя. Посочената тарифа е
представена по делото – л.12, като видно от нея за договори за паричен заем със
срок на погасяване на двуседмична погасителна вноска (на 14 дни), какъвто е
настоящият, е определен начинът за начисляване и размерът на разходите. Предвидено
е, че на четвърти ден забава от всяка погасителна вноска, заемателят дължи на
заемодателя заплащането на 10 лв.; на единадесетия ден забава от всяка
погасителна вноска, заемателя дължи заплащането по 15 лв. Максималният размер
на всички начислени разходи не може да превишава 175 лв. за заемни суми от 500
лв. до 1500 лв. Посочено е също, че при забава с повече от 57 календарни дни за
плащане, на която и да е погасителна вноска по договор за предоставяне на
паричен заем, за заплаща на 58-я ден забава еднократно сумата в размер на 70
лв., представляваща направени разходи за събиране на просрочените вземания,
включващи ангажиране на дейността на лице/ служител, което осъществява и
администрира дейността по събиране на вземането.
От граматическото
тълкуване на текста на посочените клаузи следва, че те нямат характер на
неустойка за забавено плащане, а на уговорена между страните цена на
допълнителните действия, които следва да бъдат предприети от кредитора за
събиране на просроченото вземане. В такъв смисъл, предпоставка за присъждането
на уговорените суми е реално извършване
на действията от страна на кредитора, цената на които те представляват. По
отношение на разноските от първата група в максимален размер от 175 лв., по
делото не се ангажираха доказателства да са сторени реално разходи във връзка
със събиране на сумите в просрочие. Не се представиха и доказателства за
дейността на лице/служител, което да събере извънсъдебно просрочените суми и
което да обоснове начисляването на разноски в размер на 70 лв. Затова исковата
претенция за признаване за установено на дължимостта на сумата от 245 лв.,
представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение, ще се отхвърли като неоснователна.
По иска с правна
квалификация чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата. Установи се по делото, че ответницата е
изпаднала в забава за плащане на главницата, считано от деня, следващ крайния
падеж на последната погасителна вноска, а именно – от 03.02.2018 г. Затова и
ищецът има право на обезщетение за забава от тази дата. Периодът, за който
ищецът претендира лихва за забава е от 03.02.2018 г. до 21.04.2018 г. – дата,
предхождаща депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК. По на размера на иска, съдът на основание чл.162 ГПК определи същия
чрез използването на интернет калкулатор – www.calculator.bg. Размерът на обезщетение за
забава, начислен на база главницата в размер на 1427,11 лв. за претендирания
период възлиза на сумата от 30,92 лв. До този размер подлежи на уважаване
предявения иск, като разликата до пълния предявен размер от 119,54 лв. искът
подлежи на отхвърляне.
По отношение на
разноските:
При този изход на
спора право на разноски имат и двете страни. На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално
на уважената част от исковете. Същият е доказал заплащането на държавна такса в
размер на 244,92 лв. Претендира на основание чл. 78, ал.8 ГПК вр. НЗПП да му
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева. Съдът
намира, че при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на
делото присъденият размер на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 100
лева. Общият размер на разноските на ищеца за исковото производство възлизат на
344,92 лева, като по съразмерност следва да му бъдат присъдени 184,81 лева. За
заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 112,16
лева, като следва да му се присъдят по съразмерност 60,10 лева. Ответникът не
доказва да е сторил разноски, поради което и няма да му бъдат присъждани.
Претенцията на третото лице помагач за разноски за юрисконсултско
възнаграждение е неоснователна с оглед изричната разпоредба на чл.78, ал.10 ГПК, съгласно която на третото лице помагач не се присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с чл. 422,
ал.1 ГПК, във вр. чл. 99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и ал.2, чл.82 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД по отношение на Д.Е.К., ЕГН: **********,
адрес: ***, че дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Панайот Волов” № 29, ет.3 следните суми, а именно: сумата от 1427,11 лв. (хиляда четиристотин
двадесет и седем лева и единадесет стотинки) - главница, дължима по договор за
паричен заем № ******/ 26.05.2017 г., сключен между ответника и „Вива Кредит”
ООД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД с приложение № * от 01.03.2018 г. към рамков договор за цесия
от 01.12.2016 г., сумата от 207,27 лева
(двеста и седем лева и двадесет и седем стотинки) – договорна лихва за периода
от 09.06.2017 г. до 02.02.2018 г., както и сумата от 30,92 лв. (тридесет лева и деветдесет и две стотинки) – обезщетение
за забава за периода от 03.02.2018 г. до 21.04.2018 г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 10.05.2018 г. до окончателното й изплащане, за които суми
е издадена Заповед № 4704/28.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7519/2018 г. на ПРС, IIІ бр. с-в, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване за установено по
отношение на Д.Е.К., ЕГН: **********, че
дължи на Агенция за контрол на просрочени
задължения ООД, ЕИК *********, сумата от 554,54
лева (петстотин петдесет и четири лева и петдесет и четири
стотинки) – неустойка за неизпълнение на договорно задължение,
сумата от 554,54 лв. (петстотин петдесет и
четири лева и петдесет и четири стотинки) – такса за
експресно разглеждане на документите; сумата от 245 лв. (двеста четиридесет и пет лева) – разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение, както и иска за обезщетение за забава за разликата от уважения размер от 30,92 лв. до пълния предявен размер
от 119,54 лв.
ОСЪЖДА Д.Е.К., ЕГН: ********** да заплати на основание чл.
78, ал.1 ГПК на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК
********* сумата от 184,81 лв. (сто
осемдесет и четири лева и осемдесет и една стотинки), представляващи съдебно
деловодни разноски за исковото производство и сумата от 60,10 лв. (шестдесет лева и десет стотинки), представляващи съдебно
деловодни разноски за заповедното производство.
Решението може да бъде
обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба
пред Окръжен съд Пловдив.
Решението е
постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.