Р Е Ш Е Н И Е
№……/…..11.2019г.
гр.Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при
секретар Христина Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията Чавдарова
въззивно търговско дело № 1367 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба,
подадена от
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК
- ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , р-н Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. Света
София №7, ет. 5, действащо чрез адв. Т.С., против решение
№2590/11.06.19г., постановено по гр.д.№13398/18г. на ВРС, 8 състав, в частта, с
която е прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к.“Възраждане“, ул.“Света София“ №7, ет.5,
дължи на ищеца Н.К.Н. - П., с адрес: ***, сумата над 898,47лв до размера от 3000лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди по договор за застраховка „Каско", обективиран в полица №
0020090201601974,
в резултат на настъпило на 11.12.2017г. ПТП при движение преди гр.Търговище, посока
гр. София-гр. Варна, когато внезапно пред автомобила на ищцата марка „Мерцедес", модел „Е 270" с peг. № *********излязло диво животно, което
било блъснато, за което била образувана щета
№0020-090-2205/2017г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение от
26.06.2018г. по ч.гр.д. №31424/2018г. по описа на Софийски районен съд, 62-ри
съдебен състав, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 18.05.2018г., до окончателното изплащане, на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр.
с чл.405, ал.1 КЗ.
В жалбата въззивникът е навел
твърденията, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
материалния закон и необосновано. Твърди, че необосновано съдът е приел, че
размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи на 5164,88лв.
Счита, че липсват доказателства, които да обосновават отремонтирането на
автомобила на възраст от 14 години с оригинални части и в сервиз, притежаващ
европейски сертификат за качество при значително по-високи цени на материали и
труд. В тази връзка сочи, че посочената от ищеца сума за ремонт на автомобила,
която е заплатил, е по-близка до тази, посочена в експертизата като сума за
ремонт в несертифициран сервиз. Счита, че именно посочената от експерта
стойност на разходите от 2311,21лв, определена по средни пазарни цени на
резервни части от алтернативни доставчици и по средни пазарни цени на труд в
три сервиза, които не притежават европейски сертификат за качество,
представлява действ.стойност на увреденото имущество. Намира за неправилно
решението и в частта на предявения акцесорен иск за законна лихва, тъй като
такава се претендирала и съответно дължала от датата на завеждане на иска, а не
от датата на подаване на заявлението. Моли да бъде отменено решението в
обжалваната част.
Въззиваемата страна Н.К.Н. - П., с адрес: ***, действаща
чрез адв.Л.П., е депозирала отговор, с който счита жалбата за неоснователна и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано
по предявен иск от Н.К.Н. - П. срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК *********, с
правно основание чл.422, ал.1
вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.405, ал.1 от КЗ за приемане за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 3000лв, представляваща застрахователно
обезщетение за причинени имущ.вреди на лек автомобил Мерцедес Е270 с рег. № *******
по застраховка ”Каско на МПС”, вследствие на настъпило на 11.12.2017г.
застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на исковата молба до оконч.изплащане на задължението, за която
е издадена заповед от 26.06.18год. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№31424/2018год. на СРС.
В исковата молба се твърди, че между страните
била налице валидно сключена застраховка КАСКО на МПС по застр.полица
№0020090201601974 със срок на действие от 23.12.16г. до 22.12.17г. Излага, че
на 11.12.17г. на път, преди гр.Търговище, посока гр.София-гр.Варна излязло
диво животно, което било блъснато, в
резултат на което на автомобила били нанесени имуществени вреди, изразяващи се
в счупване на предна броня, решетка на бронята, 3 бр. кори под двигателя,
халогени,закрепени на бронята, предните фарове, воден радиатор, вентилаторна
перка с датчици към водния радиатор, кори под калници, климатичен радиатор,
интерколер, дифузьор, изтичане на антифриз от радиатора и климатична течност
фреон, като се наложило подмяна на маркучи, свързващи турбина, радиатори и интерколер,
диагностика на двигател, турбина и скоростна кутия за сработване, и
транспортиране на автомобила с пътна помощ. Била заведена щета при
застрахователя под №0020-090-2205/2017г.
и направен опис на увредените детайли, като застрахователя признал сума на
щетата от 1412.74лв. Твърди, че разходваната сума за пътна помощ, труд и части
била 4412,74лв, като с оглед платената част от застрахователя претендира
остатъка от 3000лв. Сочи, че ищецът
се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
срещу която ответникът подал възражение.
В отговор на исковата молба ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, оспорва предявения иск по основание и размер. Не
оспорва наличието на застр.правоотношение между страните по полица №0020-090-2205/2017г.,
факта на настъпило застр.събитие и на изплатена сума от 1412,74лв на ищеца като
обезщетение. Счита за приложима разпоредбата на чл.19, ал.1 и 2 от ОУ , приети
от ищеца, като размера на обезщетението се определя по експертна оценка
съгласно действащата Методика , в доверен сервиз или съобразно оригинални
разходни документи. Счита , че претендирания размер не съответства на
действителните вреди и не е съобразена с действ.стойност на необх.материали и
труд.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на
тази проверка настоящият състав намира предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.405,
ал.1 от КЗ за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по
същество на спора.
По делото между страните не е налице
спор относно наличието на договорно правоотношение помежду им за застраховка
Каско на МПС, както и относно факта на завеждането на щета при застрахователя
за това, по която е постановен отказ за заплащане на застр.обезщетение. Безспорно по делото се установява и факта на
настъпване на застр.събитие, както и естеството, вида и обема на
подлежащите на обезщетяване вреди.
Основният спорен момент между
страните, въведен с въззивната жалба, е относно размера на дължимото за
причинените щети обезщетение.
С оглед на безспорно установеното
настъпване на покритото от договора застр.събитие за застрахователя е
възникнало задължението да заплати уговореното застр.обезщетение в размера,
определен по правилото на чл.386, ал.2 КЗ. Последната предвижда, че
обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредите е в тежест
на застрахования.
Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.
е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество /чл. 400,
ал. 1
КЗ /,
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид,
в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка /чл. 400,
ал. 2
КЗ /. Смисълът е да бъде реализирана в
пълен обем обезвредата на пострадалия, така че да бъде избегнато обезпеченото с
полицата обедняване на патримониума му вследствие на настъпилия застрахователен
риск. Ето
защо предвидената в общите условия клауза за определяне на обезщетението според
методиката на застрахователя не намира приложение. Методиката се
прилага като минимална долна граница в случаите, когато между страните не е
налице спор относно размера на дължимото застрахователно обезщетение. При
съдебно предявена претенция за плащане на застрахователно обезщетение съдът
следва да определи обезщетението съобразно предвидените императивни законови
правила.
В конкретния случай липсват както наведени от ищеца
твърдения, така и ангажирани доказателства, че увредените части са били
оригинални, респ. че са били отремонтирани с оригинални части. Същевременно ремонт
само с оригинални части на производителя
би могъл да се изпълни в официален сервиз, но такъв вариант на договаряне
изисква и съответно адекватно оценяване на риска и договаряне на по-висока
застрахователна премия, а видно от полицата ищцата не е избрала това. Ето защо в случая не може да се приеме, че
обезщетението се равнява на сбора от цените на труда и оригиналните части,
доколкото на пазара широко се предлагат и части на алтернативни доставчици. В
този смисъл съдът намира, че следва да бъде предпочетен варианта на вещото лице
по т.3 от заключението при отчитане на цени на резервните части от
алтернативните доставчици, доколкото той в по-пълна степен отразява пазарните
аналози. Съдът отчита, че ремонтът
може да бъде извършен както в сертифициран за качество ISO сервиз, така и
в такъв, който няма сертификат, поради което и като разходи за труд и материали
за ремонта, подлежащи на възстановяване, следва да се вземе средната пазарна
цена (при отчитане на
оферти както на сертифицирани, така и на сервизи без европейски сертификат за
качество), която определена съобразно заключението на вещото
лице възлиза на 718,62лв. Следва да се отчетат и разходите, сторени за пътна
помощ, за които са представени доказателства, възлизащи на 151,20лв. Или с
оглед гореизложеното размера на дължимото застр. обезщетение като възстановителна стойност при
отчитане на части от алтернативни доставчици и средни пазарни цени на труда и
материалите за ремонта възлиза на общата сума от 2578,37лв. Приспадайки
заплатената от застрахователя сума от 1412,74лв, дължимото обезщетение възлиза
на 1165,63лв. Ето защо решението в частта, в която е присъдено обезщетение за
разликата над 1165,63лв до присъдения размер от 3000лв като неправилно следва
да се отмени.
Що се касае до уважената с
първоинстанционното решение претенция за заплащане на законна лихва върху
главницата, считано от датата на заявлението до оконч.изплащане, съдът
съобрази, че с исковата молба ищецът е заявил акцесорна претенция за
установяване дължимост на законна лихва върху главницата , начиная от датата на
завеждане на исковата молба. Предвид това първоинстанционното решение в частта
за присъждане на законна лихва от подаване на заявлението до датата на
завеждане на исковата молба се явява постановено по непредявен иск, поради
което и в тази част подлежи на обезсилване.
С оглед разясненията, дадени в т.12 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение следва
да се разпредели от съда в исковото производство, или с решението си по
установ.иск съдът дължи произнасяне по дължимостта на разноските за заповедното
производство. С оглед на това, предвид установения размер на вземането в
настоящото производство, съдът намира, че дължимите в заповедното производство
разноски на ищеца са в размер на 169,02лева, за която сума е издадена заповед
за изпълнение.
Съобразно
уважената част от предявеният иск на ищеца се следват разноски по съразмерност на уважената част на
иска за първа инстанция в размер на 252,55лв, поради което и решението на ВРС за горницата до присъдената сума
за разноски от 650лв следва да се отмени.
В полза на ответника за първа инстанция също се следват разноски с оглед
отхвърлената част от иска. Направеното от ищеца в производството пред първата
инстанция възражение за прекомерност е неоснователно, доколкото догов.размер
съответства на минималния такъв по Наредба №1/2004г., като върху него е
начислен съгласно
§2а от същата наредба и дължимия се ДДС. Ето защо следващите се
на отв.страна разноски по съразмерност възлизат на 263,43лв.
С оглед
обжалвания с подадената въззивна жалба размер на решението
и установената от въззивния съд частична основателност на въззивната жалба,
разноските за въззивното производство, които по съразмерност се следват за
въззивника са 434,72лв. Разноски се следват и
на възз.страна, като съгласно списъка такива се претендират за адв.възнаграждение в
размер на 600лв. Направеното в с.з. възражение за прекомерност от насрещната
страна се цени като основателно с оглед факта, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, поради което и на осн. чл.78, ал.5 ГПК същото
следва да бъде намалено в минималния размер от 377,10лв. Съответно за
възз.производство следващите се разноски на възз.страна по съразмерност на
отхв.част възлизат на 47,94лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №
2590/11.06.2019г.
на Варненски районен съд, постановено по
гр.д. № 13398/2018г. по
описа на ВРС, В ЧАСТТА, с
която е прието за установено, че ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК *********, дължи на Н.К.Н. - П.,
ЕГН **********, законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 18.05.18г. до датата, предхождаща завеждането на исковата молба –
30.08.18г.вкл.
ОТМЕНЯ Решение №2590/11.06.2019г. на
Варненски районен съд, постановено по
гр.д. № 13398/2018г. по описа на ВРС, В
ЧАСТТА, с която е прието за установено, че ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК *********, дължи
на Н.К.Н. - П., ЕГН **********, сумата от 1834,37лв, съставляваща
горницата над 1165,63лв
до размера от 3000лв,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени имущ.вреди на лек
автомобил Мерцедес Е270 с рег. № ******* по застраховка ”Каско на МПС”,
вследствие на настъпило на 11.12.2017г. застрахователно събитие, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба до оконч.изплащане на задължението, за която е издадена заповед от
26.06.18год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№31424/2018год. на СРС, както и в ЧАСТТА
, в която са присъдени разноски в полза на Н.К.Н. - П., ЕГН **********, за
заповедно производство за горницата над 169,02лева до 435лв и за исково
производство за горницата над 252,55лв до 650лв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.К.Н. - П., ЕГН **********,
с адрес: ***, против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , р-н Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. Света София №7, ет. 5,
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.405, ал.1 от КЗ за
приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1834,37лв,
съставляваща горницата над 1165,63лв до пълния му размер от 3000лв, представляваща застрахователно
обезщетение за причинени имущ.вреди на лек автомобил Мерцедес Е270 с рег. № *******
по застраховка ”Каско на МПС”, вследствие на настъпило на 11.12.2017г.
застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на исковата молба до оконч.изплащане на задължението, за
която е издадена заповед от 26.06.18год. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№31424/2018год. на СРС, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2590/11.06.2019г. на
Варненски районен съд, постановено по
гр.д. № 13398/2018г. по описа на ВРС, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София , р-н Възраждане, ж.к.
Възраждане, ул. Света София №7, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на Н.К.Н. - П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 47,94лв, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски за въззивно производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.К.Н. - П., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София , р-н Възраждане, ж.к.
Възраждане, ул. Света София №7, ет. 5, сумата от 698,15лв,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното и
въззивно производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
В
необжалваната му част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване
съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: