Определение по дело №36303/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20593
Дата: 16 август 2022 г. (в сила от 16 август 2022 г.)
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20221110136303
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20593
гр. София, 16.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110136303 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от ........ против „Софийска вода“ АД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е представил удостоверение за наследници на лицето .........., което като
относимо и необходимо следва да бъде прието по делото.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представеното към исковата молба удостоверение за наследници на
лицето ...........
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 27.10.2022
г. от 10:30 ч., за когато да се призоват страните, на които да се изпрати препис от
настоящото определение, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на исковата
молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване на
установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумата от 363,56 лева,
представляваща ½ част /равняваща се на наследствения й дял/ от сумата от 727,12 лева
- стойност на ВиК услуги, за които са издадени фактури в периода от м. 03.2012 г. до м.
03.2013 г., начислени по партида с абонатен № .........., разкрита на името на .......... -
наследодател на ищцата.
Ищцата ...... твърди, че процесната сума е начислена от ответника „Софийска
вода“ АД като стойност на потребени ВиК услуги в имот, находящ се в ............ по
партида, водена на името на нейния наследодател ......... Счита, че не дължи
заплащането й поради липса на облигационно отношение с ответника, както и че
нейната наследодателка няма качеството на потребител. Алтернативно, счита, че
ответникът не е спазил разпоредбите на Наредба № 4 за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи, поради което не е
1
налице основание за начисляване на процесната сума. Ответното дружество не спазило
и приложимите ОУ. Оспорва и приложената методика за изчисление на потребено
количество ВиК услуги. Намира освен това, че процесната сума е погасена поради
изтекъл тригодишен давностен срок, тъй като фактурите включвали задължения за
погасен по давност период. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът изразява становище за основателност на
предявения иск поради изтекъл давностен срок. Изрично признава предявения
отрицателен установителен иск поради изтекла погасителна давност, като счита, че
следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и ответникът да не бъде
осъждан за заплащане на разноски, като на свой ред претендира такива. Ответникът не
е изпълнил дадено от съда указание да заяви дали признанието на иска касае
единствено погасяване на задължението по давност, или и другите заявени основания.
Ето защо, следва да се приеме, че признанието се касае единствено до евентуално
заявеното основание – погасяване на дълга поради изтекъл давностен срок.
В тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск по чл.124,
ал.1 ГПК е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца вземане
съществува, т.е. че през процесния период, включен в оспорените фактури, между
страните, респ. между наследодателя на ищцата и ответното дружество, е
съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което ищецът е бил
потребител на ВиК услуги, доставени от ответника, чиято стойност възлиза поне на
претендираната сума, респ. че са налице обстоятелства, обуславящи основание за
спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При доказване на горното, в тежест на ищеца е да докаже погасяване на дълга.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на страните, че не сочат доказателства за
установяване на разпределените в тежест на всяка от тях факти.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2