№ 174
гр. Асеновград, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ат. Терзиева
при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело №
20215310101339 по описа за 2021 година
Предявени искове по реда на чл. 439 вр.чл.124 от ГПК.
Ищецът Г. Д. К., ЕГН ********** от гр. Асеновград, ул. „Първомайска“ № 23, чрез
пълномощника и адвокат С.Б., моли да се постанови решение, с което да бъде прието за
установено по отношение на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че не дължи на същия
следните суми: 6025.30 лв. главница, 610.73 лв. договорна лихва за периода от 27.08.2009 г.
до 20.09.2010 г., 419.26 лв. наказателна лихва за периода от 27.08.2009 г. до 20.09.2010 г.,
6543.28 лв. законна лихва в/у главницата, считано от 21.09.2010 г. до 17.05.2021 г., сумата
141.11 лв. държавна такса и 421.99 лв. адвокатски хонорар, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.дело № 1547/2010 г. по описа на РС Асеновград, а за
принудително събиране на които е образувано висящо изп.дело № 1124/2020 г. по описа на
ЧСИ П.И., поради погасяване на вземанията по давност. Твърди, че въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 24.09.2010 г. по ч.гр.дело № 1547/2010 г. по описа на РС
Асеновград, при ЧСИ П.И. е било образувано изп.дело № 1477/2010 г. с взискател „ОББ“ АД
и длъжник – ищцата Г.К., по което същата е получила ПДИ на 23.10.2012 г. По това дело
ищцата е направила едно доброволно плащане в размер на 350 лв. на 13.12.2011 г. Ищцата
счита, че давността на паричните вземания, обективирани в посочения изпълнителен лист е
изтекла на 23.09.2018 г. или най-късно на 09.03.2020 г., тъй като последното действие преди
перемиране на изпълнителното дело е от 23.09.2013 г. – когато е поискана справка за
трудови договори и запор в/у трудовото възнаграждение. На 12.11.2019 г. ответникът е
подал молба за прекратяване на делото на осн.чл.433 ал.1 т.2 от ГПК, на 05.10.2020 г.
изпълнителния лист е бил върнат, а на 08.10.2020 г. е подадена молба за образуване на ново
изп.дело при ЧСИ П.И. – под № 1124/2020 г. Ангажира доказателства, претендира за
1
разноски в производството. Моли да се изискат от ЧСИ П.И.: изп.дело № 1477/2010 г. и №
1124/2020 г. , както и ч.гр.дело № 1547/2010 г. или запазени документи от същото /ако
делото е унищожено/.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника „ЕОС Матрикс“
ЕООД, които оспорва иска. Твърди, че на 06.12.2013 г. между него и „ОББ“ АД е сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на които процесното вземане и е
прехвърлено. Счита, че твърдението на ищеца за изтекло по давност вземане е
неоснователно, тъй като в случая е приложима петгодишна давност и давността по
отношение на вземането е прекъсвана – за което излага подробни съображения. Ангажира
доказателства, претендира за разноски в производството. Моли да се изискат посочените
изпълнителни дела. В случай, е съдът уважи частично иска, на осн.чл.103 от ЗЗД прави
изявление за прихващане на присъдените разноски в полза на ответната страна.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна:
От представеното копие от изп.дело № 20108210401477 г. по описа на ЧСИ П.И. е
видно, че същото е образувано на 11.10.2010 г., въз основа на издаден изпълнителен лист от
24.09.2010 г., по заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 1547/2010 г.
на Асеновградския РС. Страните по образуваното изпълнително дело са: „Обединена
българска банка“ АД - взискател, Г.Д. Г. – длъжник. ПДИ от длъжника е получен на
23.10.2011 г. По делото са извършвани: справки и е проучено имущественото състояние на
длъжника Г. Г.. На 06.06.2011 г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения до всички търговски
банки в страната. На същата дата е изпратено съобщение да трето задължено лице – получен
на 20.11.2011 г., на 12.12.2011 г. е насрочен е извършен опис на движими вещи. За датите:
22.11.2012 г, 11.01.2013 г., 19.02.2013 г., 15.08.2013 г. и 30.08.2013 г. са насрочени описи на
движими вещи, но съобщения за същите не са връчени на длъжника. На 08.11.2013 г. до
длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение – налагане запор в/у трудовото
възнаграждение на длъжника, и насрочен опис на вещи в дома на същия, чрез работодателя
– също невръчено. На 14.01.2014 г. е додадена молба от взискателя, с която е уведомен ЧСИ
за извършена цесия в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. На 22.01.2011 г. и 09.03.2015 г. е
подадена молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД по чл.429 от ГПК, за конституирането му в
качеството на цесионер като взискател по изп.дело, но същия не е конституиран. С
постановление от 12.11.2019 г. на ЧСИ П.И., образуваното изп.дело № 20108210401477 г. е
прекратено на осн.чл.433 ал.1 т.2 от ГПК, което постановление е влязло в сила на 08.06.2020
г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Като взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът квалифицира
предявения иск по чл. 439 от ГПК - установителен иск, в производството по който ищецът
цели да установи, че не съществува вземането по изпълнителното основание. С оглед
твърденията в ИМ, е налице интерес от водене на делото.
Разгледан по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът може
2
да оспорва чрез иск изпълнението, като оспорването може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Не се спори по делото, че срещу Г. Д. К., ЕГН ********** от
гр. Асеновград, е издаден ИЛ по ч.гр.д. 1547/2010 г. по описа на Асеновградския РС. Въз
основа издадения изпълнителен лист, за събиране на вземането е било образувано изп.дело
№ 20108210401477 г. по описа на ЧСИ П.И., с район на действие Пловдивския ОС, по което
на ищеца Г. Г. е изпратена Покана за доброволно изпълнение, връчена на същия на
23.10.2011 г. По изпълнителното делото длъжника (ищеца в настоящото производство) е
направила едно доброволно плащане в размер на 350 лева. По делото през 2010 г. са
изискани служебни справки и проучено имущественото състояние на длъжника и съпруга и.
На 22.01.2014 г. и на 09.03.2015 г. ответникът в настоящото производство е подал молба по
чл.429 ГПК за замяна на взискателя „ОББ“, но ЧСИ е оставил молбите без движение, като
му е указал да представи доказателства за уведомяване на длъжника за извършената цесия.
След 09.03.2015 г. за период повече от две години не са поискани или предприети никакви
изпълнителни действия. По изп.дело от 23.09.2013 г. до 08.10.2020 г. спрямо длъжника не са
поискани или извършени изпълнителни действия, годни да прекъснат срока по чл.433 ал.1
т.8 от ГПК, поради което на 23.09.2015 г. делото се е перемирало по силата на закона.
Подадените молби от 22.01.2014 г. и 09.03.2015 г. по чл.429 от ГПК не прекъсват давността,
но дори да се приеме, че я прекъсват след подаването им пак е налице период на непоискани
и неизвършени изпълнителни действия повече от две години, поради което на 09.03.2017 г.
е настъпило прекратява по силата на закона на изп.дело № 1477/2010 г. Но тъй като по
закон погасителната давност започва да тече от датата на последното валидно изпълнително
действия, а не от датата на прекратяване еx lege на изп.дело, то на 09.03.2020 г.
погасителната давност за всички вземания на длъжника, посочени в издадения
изпълнителен лист е изтекла. На 12.11.2019 г. „ЕОС Матрикс“ ООД е подало молба за
прекратяване на изп.дело на осн.чл.433 ал.1 т.2 от ГПК. С Постановление от 12.11.2019 г. на
ЧСИ П.И. /влязло в сила на 08.06.2020 год./ изп.дело № 20108210401477 г. е прекратено на
осн.чл.433 ал.1 т.2 от ГПК.
След като изпълнителния лист е бил върнат, на 08.10.2020 г. е подадена молба от ЕОС
„Матрикс“ ЕООД за образуване на ново изп.дело при ЧСИ П.И., което е образувано под нов
№ 1124/2020 г.
В т.10 от ТР № 2/26.02.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
подробно са изброени примерно действията, които прекъсват давността и е прието, че
давността се прекъсва от което и да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ – насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане и т.н.,
до постъпване на суми от плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия
и не прекъсват давността: образуването на изп.дело, изпращането и връчване на ПДИ,
проучване имущественото състояние на длъжника, извършване на справки, набавяне на
документи, книжа, назначаване на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
3
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение.
От ЧСИ по изп.дело № 20108210401477 г. не са извършвани никакви принудителни
действия в периода от 2013 г. до 2020 г. - или други действия по изпълнението, които да
прекъсват давността.
От доказателствата по делото се установи, че в периода от образуване на
изпълнителното дело, в продължение на две години, считано от последното изпълнително
действие – 23.09.2013 г., взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия,
/такива въобще не са били извършвани/, поради което по силата на закона и на осн.чл.433
ал.1 т.8 от ГПК изпълнително делото е перемирано, като перемцията е настъпила по силата
на закона, считано с изтичане на две години от извършване на последното изпълнително
действие – 23.09.2015 г. Отделно от това, вземането на ответното дружество спрямо ищеца
е погасено по давност, като погасителната давност е изтекла на 23.09.2018 г., с изтичане на 5
годишния давностен срок, считано от датата на последното извършено валидно
принудително изпълнително действие. Или прекратяване на изпълнителното дело е
настъпило на 23.09.2015 г. по силата на закона, а с постановление от 12.11.2019 г. ЧСИ е
прекратил делото, по искане на взискателя на осн.чл.433 ал.1 т.2 от ГПК (влязло в сила на
08.06.2020 г.). Тъй като за дължимите суми по изпълнителния лист, е приложима общата
петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, то вземането на ответника към ищеца е погасено по
давност. По отношение на акцесорните вземания за лихви и разноски, на осн.чл.119 от ЗЗД,с
изтичане на давността на главното вземане се погасяват и акцесорните такива.
Ето защо съдът намира предявения иск за основателен и доказан, поради което следва
да бъде уважен.
При произнасяне от съда за недължимост на сумите, описани в исковата молба /за
които е издаден цитирания изпълнителен лист/, като погасени по давност, то издадените
заповед за изпълнение и изпълнителен лист в бъдеще не могат да породят правни последици
в полза на ответника.
Съобразно с изхода на делото, направеното искане и на основание чл.78 ал.1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по производството
(съобразно представени доказателства за направени такива), за внесена ДТ и заплатено
адвокатско възнаграждение. На осн.чл.78 ал.5 от ГПК от ответника е направено възражение
за прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца, което е основателно.
Видно от доказателствата по делото ищеца е заплатил адвокатски хонорар в размер на
1368.09 лева, но съгласно Наредбата за адвокатските възнаграждения се дължи хонорар в
размер на 955 лв., поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на
ищеца общо в размер на 1521.59 лева, от които: 566.50 лв. внесена ДТ и 955 лв. заплатен
адвокатски хонорар.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК, по иска предявен от Г.
Д. К., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Асеновград, ул. „Първомайска“ № 23, против
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, булстат/ЕИК131001375, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Витоша“, кв. „Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6,
сграда „Матрикс Тауър“ ет.6, представлявано от Р.И.М.-Т., че същия не дължи, поради
погасяването му по давност, вземането по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №
1547/2010 г. по описа на Асеновградския РС, за сумите: 6025.30 лева (шест хиляди двадесет
и пет лева и тридесет стотинки) главница по договор за банков кредит сключен на
02.09.2008 г., сумата 610.73 лева (шестотин и десет лева и седемдесет и три стотинки)
договорна лихва за периода от 27.08.2009 г. до 20.09.2010 г., сумата 419.26 лева
(четиристотин и деветнадесет лева и двадесет и шест стотинки) наказателна лихва за
периода от 27.08.2009 г. до 20.09.2010 г., сумата 6543.28 лева (шест хиляди петстотин
четиридесет и три лева и двадесет и осем стотинки) законна лихва в/у главницата, считано
от 21.09.2010 г. до 17.05.2021 г., сумата 141.11 лева (сто четиридесет и един лева и
единадесет стотинки) държавна такса и сумата 421.99 лева (четиристотин двадесет и един
лева и деветдесет и девет стотинки) адвокатско възнаграждение, за принудително събиране
на които вземания е образувано висящо изпълнително дело № 20208210401124 по описа на
ЧСИ П.И. с рег.№ 821, с район на действие Пловдивския ОС.
СЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, булстат/ЕИК131001375, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Витоша“, кв. „Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-
Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“ ет.6, представлявано от Р.И.М.-Т., да заплати
на Г. Д. К., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Асеновград, ул. „Първомайска“ № 23,
разноски по производството в размер на 1521.59 лева (хиляда петстотин двадесет и един
лева и петдесет и девет стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5