ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. П., 22.08.2023 г.
Районен съд – П., Гражданска колегия, в закрито
заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
като разгледа докладваното от дежурния съдия
гр.д. № 2514 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 403, ал. 2 от ГПК – освобождаване на парична гаранция.
Постъпила е молба от ищеца „Н.“ АД
за освобождаване на внесената по делото парична гаранция за допуснатото
обезпечение на иска.
В сроковете по чл. 403, ал. 2 от ГПК
ответникът А.А.З. е подал възражение против освобождаване на гаранцията и е
представил доказателства за предявяване на иск за причинените от обезпечението
вреди.
Молбата за освобождаване на внесената
парична гаранция е допустима, но разгледана по същество – неоснователна.
Съгласно чл.
403, ал. 1 от ГПК
ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде
предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът
може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението
вреди. За да гарантира ефективното упражняване на правото на обезщетение за
претърпени от обезпечението вреди, законодателят е предвидил в чл.
403, ал. 2 от ГПК,
че в случаите по ал. 1, когато обезпечението е допуснато при условията на
парична гаранция, ответникът може да възрази срещу освобождаването й и в
едномесечен срок за предяви иск за причинените му вреди. Предназначението на
паричната гаранция се извежда по тълкувателен път от разпоредбите на чл.
403, ал. 1
и ал.
2 от ГПК
– да послужи за удовлетворяване на вземането на ответника за обезщетяване на
вредите, претърпени в резултат на допуснатото обезпечение на иск, който не е
предявен в предоставения за това срок или е отхвърлен с влязло в сила решение
или производството по който е прекратено.
Действително предявеният по делото иск е
отхвърлен с влязло в сила решение, а допуснатото обезпечение на иска –
отменено, но в случая не са налице предпоставките за освобождаване на внесената
парична гаранция, тъй като ответникът се е възползвал от възможността, която му
предоставя чл. 403, ал. 2 от ГПК да претендира обезщетяване на причинените му
вреди от неоснователното обезпечение. В рамките на едномесечния срок,
предоставен на ответника с разпореждане от 13.07.2023 г., същият е предявил иск
за заплащане на обезщетение за вредите, причинени от допуснатото по молба на ищеца
обезпечение. След като такъв иск е предявен, внесената във връзка с
обезпечението парична гаранция, не подлежи на връщане, а следва да послужи за
удовлетворяване на осъдителната претенция на ответника в случая на благоприятно
за него решение по иска за обезщетение.
Определението не подлежи на обжалване
съгласно т. 3 от ТР № 6 от 23.10.2015 г. по тълк.д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС
и Определение № 407 от 19.06.2019 г. по ч.т.д. № 1361/2019 г. на ВКС, ІІ т.о.
По изложените съображения и на основание
чл. 403, ал. 2 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на „Н.“ АД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „П. Б.“ № 154,
представлявано от изпълнителния директор С.Е.Д., за освобождаване на внесената
по делото парична гаранция в размер на 3 000 лв.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: