Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 08.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на единадесети юни, през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието на
секретаря Ваня Ружина,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 9462 по описа на състава за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искове с правно
основание чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът И.Г.И. твърди, че понесъл
значителни неимуществени вреди, в резултат от причинен деликт от ответника А.В.Т.,
съставляващ престъпление по смисъла на чл.116, ал.1, т. 6, вр. с чл.115 от НК, което
е установено с влязла в сила присъда № 196/07.07.2014г. по НОХД № 1371/2014г.
по описа на 16 с-в при СГС, НО. На 14.07.2013г. в гр. София, обитаван от него и
майка му А.И., в негово отсъствие, ответникът нападнал и умишлено умъртвил А.И.И.,
майка на ищеца. Механизмът на осъществяване на изпълнителното деяние дал повод
то да бъде квалифицирано като умишлено убийство, извършено по особено мъчителен
за жертвата начин и с особена жестокост. Тъй като убийството било извършено в
жилището, което ползвали ищеца и жертвата А.И.И., а престъпното деяние оставило
множество и забележими следи от кръв по стените и обзавеждането – за да
продължи да го обитава, ищецът бил принуден лично да се заеме с почистването на
жилището от следите от кръвта на майка си, оставени при убийството. Към
настоящия момент ищецът продължавал да живее в същия апартамент, където било
осъществено престъпното деяние, тъй като нямал друго собствено жилище. Високият
интензитет на претърпените травматични преживявания от ищеца се опредял както от
наличието на пряка близка родствена връзка между него и пострадалата, така и от
родствената му връзка с ответника, който бил негов братовчед. Понесената
неочаквана загуба, силния шок при узнаването за случилото се, както и продължаващите
душевна болка и страдание, породени от спомените за извършеното в жилището
убийство, допълнително увеличавали обема на вредите. При така изложените
фактически твърдения ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати
обезщетение в размер на 250 000 лева, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на увреждането – 14.07.2013г. до окончателното
плащане. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса ищецът претендира за
осъждане на ответника да заплати сумата на направените съдебни разноски на
упълномощения процесуален представител.
Ответникът А.В.Т. не е депозирал своевременно отговор на искова молба. Преди
провеждане на първото открито съдебно заседание назначеният особен представител
на ответника депозира писмено становище, съдържащо оспорване на предявената
претенция по размер.
Съдът, като прецени доводите и
възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, а приетите като
доказателства преписи от Присъда №196 от
07.07.2014г., постановена по НОХД №1371/2014г. по описа на 16-и въззивен състав, НО при СГС, изменена
в частта, касаеща определяне размера на наказанието с Решение №186/04.06.2015 по ВНОХД №352/2015г. по описа на
САС, НО, 1-ви състав,
установяват, че ответникът А.Т. е бил признат за виновен в това, че на 14.07.2013г.
в гр. София умишлено умъртвил А.И.И., като убийството било извършено по особено
мъчителен начин на А.И. и с особена жестокост, проявена от А.Т. Постановената
осъдителна присъда е потвърдена с Решение №406/04.11.2015г. по
н.д.№11138/2015г. по описа на ВКС, I НО.
Приетото като доказателство Удостоверение за наследници с изх.№ АО
9400-3253 от 22.07.2013г., издадено от Район „Средец“ при Столична община,
установява твърдението на ищеца, че е роднина по права линия от първа степен
(низходящ) на умишлено умъртвената от ответника А.И.И..
В дадените пред съда показания, свидетелят Д.К.И.заявява, че е роднина по
съребрена линия на ищеца и поддържал постоянен контакт с него. Свидетелят
познавал и пострадалата А., а при това често контактувал с нея. Ищецът
упражнявал професията на пилот, а майка му била стюардеса. Според впечатления
на свидетеля, че майката А. посветила живота си на това - синът й да стане
пилот. Преди инцидента ищецът и майка му живеели заедно в апартамента, в който
станало убийството, а според впечатления на свидетеля, помежду им не се
съществували противоречия или проблеми.
Свидетелят узнал за смъртта на А. от ищеца, когато последният му се обадил,
за да потърси съдействието му – тогава ищецът вече знаел, че нещо лошо се е
случило и отправил молба за съдействие. Ищецът и свидетелят били първите влезли
на мястото на престъплението, след като полицейските служители вече били
извършили оглед. По тази причина, свидетелят придобил непосредствени
впечатления за реакцията на ищеца още при влизането му в жилището – тогава
ищецът видимо силно се разстроил, при огледа на помещенията плачел, но
прикривал сълзите си.
След инцидента ищецът живял в дома на свидетеля в период от около три
месеца, понеже ищецът видимо изразявал емоционално и психологическо затруднение
да нощува сам в жилището си- апартамента, в който било извършено престъплението.
В период от около 7-8 месеца свидетелят и съпругата му живели в апартамента
заедно с ищеца, защото изпитвали притеснение за емоционалното му състояние. По
същото време ищецът не ходел работа, понеже по професия бил пилот на пътнически
самолет, а за изпълнение на работата му се изисквала психологическа устойчивост
и концентрация. Когато се върнал на работа, ищецът бил доволен от честото си
отсъствие, заради графика на полетите. Имайки предвид този график, ищецът
съзнателно се стремял да бъде на работа и да не нощува сам в апартамента, в
който живеел в който било извършено убийството на майка му. При разговорите си
със свидетеля, ищецът споделял, че не може да разбере и осмисли причините,
мотивирали ответника да отнеме живота на А., която го била отгледала от дете,
макар да не му била родна майка, а била майка на ищеца. Преди инцидента, ответникът
Т. и убитата от него жена – майката на ищеца, имали нормални взаимоотношения
помежду си. И към момента ищецът видимо се разстройвал и натъжавал при спомена
за случилото се. Непрекъснато в разговорите изтъквал приноса на майка си в
неговия живот и невъзможността да я направи свидетел на постиженията си. Поради
обстоятелството, че майка му имала рожден ден на Коледа след настъпването на
смъртта й – ищецът вече на празнувал Коледните празници и предпочитал да се
усамотява.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Предмет на спора е претенция за присъждане
на обезщетение, за претърпени неимуществени вреди, за които се твърди да са
настъпили в резултат от реализиран състав на непозволено увреждане по отношение
на ищеца. Твърди се, че вредите, изразяващи се в емоционален шок, непреодолима
скръб и продължаващи душевно страдание и болка от загубата.
Предявената искова претенция за присъждане на обезщетение за вреди е
процесуално допустима, но нейната основателност е предпоставена от
установяването на всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане. Тези предпоставки са: настъпването на вредоносен резултат при
осъществяване на противоправно поведение от ответника и съществуване на пряка
причинно-следствена връзка между настъпването на резултата и осъществяването на
посегателството.
След като отчете обвързващата сила на
представената присъда по смисъла на чл. 300 от ГПК, влязла в законна сила към
датата на потвърждаването й от касационната инстанция, съдът следва да приеме
за установени фактите от значение за изясняване на спорното право, касаещи извършването
на деянието, неговото авторство, противоправния характер на деянието и виновността
на дееца.
Налице е престъпно деяние, което от гледна точка на гражданското право е
деликт. Характерът на вредите и степента на засягане на субективните блага на
пострадалото лице се определя от оценка на доказателствената стойност на
събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съвкупно с приложението на
опитните правила и критериите за справедливост.
Налице е също и пряка причинно – следствена връзка между заявените в
настоящото производство вредоносни последици за ищеца и осъществените
противоправни действия от страна но ответника. Обезщетение за причинено
непозволено увреждане без съмнение се дължи, но за определяне на неговия
размер, следва да бъдат обсъдени конкретно събраните доказателства в тази
насока.
След като въз основа на влязлата в сила присъда, настоящият състав на съда
прие, че са налице обективно проявени вредоносни последици, които ищецът е
търпял - той следва да извърши преценка за естеството и обема на тези последици.
По отношение на естеството и обема на понесените вреди;
В хода на провеждане на наказателното производство е установено, че спрямо
личността на пострадалата А.И. е упражнено изключително брутално физическо насилие,
осъществено с особена жестокост и довело до отнемане на живота й по
изключително мъчителен начин. Всички тези обстоятелства са били узнати и възприети непосредствено от ищеца, макар и
след настъпване на убийството. Фактът, че ищеца е бил принуден от
обстоятелствата, да възприеме кървавите следи от упражненото насилие,а по- късно да обитава мястото на извършване на
престъплението, което е негово жилище, допринася много съществено за значителния
обем на неимуществените вреди.
Фактът, че престъпното посегателство е било извършено от лице, с което
ищецът се намира в близки родствени отношения и с което пострадалата също е
поддържала близки социални отношения, допринася за увеличаване на размера на
вредите, защото провокира у пострадалия силен психологически стрес и
неразбиране за подбудите на извършителя на тежкото престъпление.
Съдът намира, че претърпените от ищеца неимуществени вреди се отличават с
изключително висок интензитет на въздействие върху личността и нейните
психологически характеристики. Специализираната научна литература в областта на
медицинската психология определя деликтите от категорията на процесния, като изключително
силно травматично изживяване, рефлектиращо негативно в съзнанието на близките
на пострадалия.
В резултат от споменатите по- горе фактори, характеризиращи времето,
мястото и начина на причиняване на деликта, както и онези - свързани с
личността на извършителя, мотивират становището на съда, че психологическата
травма при ищеца очевидно е толкова значителна, че пълното преодоляване на
остатъчните емоционално-психологически последици от нея едва ли би било
възможно до края на живота му. Тази травма осъществява неимуществената вреда и
за нейното проявление, ответникът дължи обезщетение на ищеца.
За неимуществените вреди се дължи обезщетение по справедливост.
Съгласно задължителните указания към съдилищата, съдържащи се в т.II от Постановление №4 от 23.12.1968 г.,
Пленум на ВС, съдът приема, че обезщетението в конкретния случай следва да се
определи, като се отчитат: възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди, обстоятелствата, при които е извършено увреждането,
характера и интензитета на претърпените морални страдания.
Без съмнение, нито
загубата на човешки живот, нито свързаната с нея психологическа травма на
увреденото лице, не е обективно съизмерима с парична сума, но доколкото
обезщетението е вид финансова компенсация и има компенсаторна функция –
справедливия размер на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД трябва да бъде съответен не
само на субективното усещане на увреденото лице, но и на обществените
разбирания за справедливост, което неминуемо е свързано с равнището на средния
жизнен стандарт в страната.
След анализ на установените в хода на съдебното дирене факти и съобразно
посочените по- горе критерии за справедливост, съдът намира, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, в размер на сумата от 200 000 лева.
За разликата – над 200 000 лева и до пълния претендиран размер от
250 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
По претенцията за присъждане на мораторна лихва:
Заедно с присъденото обезщетение, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и законната лихва, изчислена за периода от датата на
извършването на деликта, на 14.07.2013г., до деня на окончателното плащане.
По разноските в
процеса и претенциите за присъждането им:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца действително направените съдебни
разноски, вкл. за процесуално представителство от един адвокат. Според
представения списък на разноските, тези разноски възлизат общо на сумата от 2
010 лева.
Тъй като ищецът е бил освободен от задължението за предварително заплащане
на държавна такса – на основание чл. 78, ал.6 от ГПК – заплащането на дължимата
държавна такса, следва да бъде възложено в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
А.В.Т.,
с ЕГН: **********, със съдебен адресат – особения
представител за оказване на правна помощ - адвокат И.А.И., с адрес ***, офис 16,
да заплати на И.Г.И., с ЕГН:
********** и съдебен адресат:
адв. А.Т.,***, надпартерен етаж, на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД - сумата от 200 000 лева (двеста хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на извършено престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, вр. с
чл. 115 от НК, което е установено по НОХД №1371/2014г. по
описа на 16-и състав, НО при СГС, заедно
със законната лихва върху сумата на
присъденото обезщетение, считано от датата на
увреждането - 14.07.2013г. до окончателното
плащане, като
отхвърля предявения иск, в частта за горницата над присъдената сума и до
пълния претендиран размер от 250 000 лева.
ОСЪЖДА А.В.Т., да заплати на И.Г.И., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК -
сумата от 2 010 (две хиляди и десет) лева за съдебни разноски.
ОСЪЖДА А.В.Т., да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - сумата от 8 000 (осем
хиляди) лева за държавна такса.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис
от него на всяка от страните.
СЪДИЯ: