Решение по дело №1453/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1181
Дата: 27 октомври 2022 г.
Съдия: Христо Йорданов Христов
Дело: 20227040701453
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 август 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

      1181                       27.10.2022г.                                    гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на десети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

при секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 1453 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 171, т. 5, бук. „б“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Административното дело е образувано по жалба от Е.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, против Принудителна административна мярка, наложена от П.Р.Б., на длъжност „Контрольор автомобилен транспорт“ в ОП „СУОИ“ – Община Поморие, на основание чл. 171, т. 5 от ЗДвП на 11.08.2022 г., изразяваща се в преместване на паркираното ППС – лек автомобил л. а. „Нисан“ с рег. № А 1809 МС, без знанието на неговия собственик или упълномощения от него водач от ул. "Солна" в гр. Поморие до наказателен паркинг, находящ се в гр. Поморие.

Иска се отмяната на оспорения административен акт като постановен при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят Е.А.М. се явява лично и с процесуален представител адв. К., които поддържат жалбата. Излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Молят да бъде обявен за нищожен като издаден от некомпететнтен орган или алтернативно отменен. Претендират присъждане на разноски.

Ответната страна П.Р.Б., на длъжност „Контрольор автомобилен транспорт“ в ОП „СУОИ“ – Община Поморие не се явява лично. Представлява се от адв. Ц., който оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Прави искане да му бъдат присъдени направените разноски, като прилага списък на същите. Представя по делото писмена защита с допълнителни съображения в подкрепа на твърденията и исканията му.

         Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и  прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите  и изразените становища прие за установено следното:

На 11.08.2022 година в периода от 15.28 часа до 15.46 часа, служителите на Община Поморие – ОП „СУОИ“ П.Б.и Ц. Р., осъществили преместване на паркираното ППС – лек автомобил „Нисан“ с рег. № А 1809 МС, без знанието на неговия собственик или упълномощения от него водач, от ул. "Солна" в гр. Поморие до наказателен паркинг, находящ се в гр. Поморие.

Това се установява от представения по делото протокол № 002295/11.08.2022  г., с който автомобилът е върнат на неговия ползувател и настоящ жалбоподател Е.М.. В протоколът е посочено, че същият е бил преместен поради това, че е бил паркиран в нарушение – на кръстовището на ул. “Солна“. При връщане на автомобила М. заплатила такса за репатрация и престой на автомобила в размер на 52,00 лева, за което представя по делото фактура /л. 7/.

В административната преписка, представена по делото, е приложена заповед № РД-16-1241/15.07.2022 г. на кмета на община Поморие /л. 25 от делото/, с която са определени длъжностните лица, които да извършват принудително преместване на неправилно паркираните автомобили без знанието на техните собственици или упълномощените от тях лица, на територията на гр. Поморие, сред които е и ответникът по делото -  П.Р.Б..

Недоволна от принудителното преместване на автомобила Е.М. подала жалба срещу него до Административен съд – Бургас, чрез Община Поморие, с вх. № 94Е-1149-1/15.08.2022 г., във връзка с която е образувано настоящото дело.

В проведеното съдебното производство по делото бяха разпитани като свидетели Д.М. и Ц. М., които дадоха показания относно обстоятелствата при които е бил преместен и в последствие върнат процесния автомобил.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, предвид следното:

Характерът на административния акт се определя с оглед неговото съдържание. Предвид правните последици настъпили за жалбоподателя от прилагането на ПАМ, съдът приема, че мярката има всички белези на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК – съдържа волеизявление на административен орган, с което се засягат права и законни интереси на адресата му – настоящ жалбоподател. С волеизявлението на административния орган се разпорежда преместване на автомобила на нарушителя /в случая жалбоподателя Е.М./, без негово знание, като за последния възниква задължение да заплати определена сума, за да бъде автомобилът му освободен от отговорно пазене /в случая заплатена от М./. Ето защо, следва да се приеме, че обжалваната ПАМ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и жалбата срещу нея е процесуално допустима, като подадена от заинтересовано лице, адресат на административния акт.

Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Принудителна административна мярка, наложена от П.Р.Б., на длъжност „Контрольор автомобилен транспорт“ в ОП „СУОИ“ – Община Поморие, на основание чл. 171, т. 5 от ЗДвП на 11.08.2022 г., изразяваща се в преместване на паркираното ППС – лек автомобил л. а. „Нисан“ с рег. № А 1809 МС, без знанието на неговия собственик или упълномощения от него водач от ул. "Солна" в гр. Поморие до наказателен паркинг, находящ се в гр. Поморие..

Оспорената ПАМ е наложена от компетентен орган - П.Р.Б., на длъжност „Контрольор автомобилен транспорт“ в ОП „СУОИ“ – Община Поморие, по смисъла на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, поради което е валидна. Според този текст, в релевантната редакция, определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

Мярката в случая е валидно издадена от упълномощено за това лице, съобразно заповед № РД-16-1241/15.07.2022 г. на кмета на община Поморие за определяне на длъжностните лица, които да извършват принудително преместване на неправилно паркираните автомобили без знанието на техните собственици или упълномощените от тях лица, на територията на гр. Поморие, сред които е и ответникът по делото -  П.Б..

Следва да се посочи, че процесната ПАМ е постановена в устна форма. Тази форма не е отречена от закона и не компрометира валидността на административния акт. В случая не е съставен протокол за преместване на лекия автомобил и такъв протокол не се изисква от закона.

Според чл. 171, т. 5, буква "б" от Закона за движение по пътищата за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - преместването на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркираното ППС, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на министерство на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство. Разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задължено до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на министерство на вътрешните работи.

Цитираната разпоредба от закона, въз основа на която е наложена процесната ПАМ, предвижда три отделни хипотези, при осъществяването на чиито фактически състав, компетентният орган налага мярката. Първата е когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Втората и третата хипотези са налице, когато се създава опасност или паркирането на автомобила прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, независимо от това дали е поставен или не неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на тези средства.

Като се има предвид, че в процесния случай, след като според изготвения протокол причината за репатриране на автомобила е обстоятелството, че е паркиран в нарушение на кръстовището на ул. „Солна“, следва на първо място да бъде разгледана първата хипотеза. От приложените по делото доказателства и снимките, направени по време на осъществяване на процесната ПАМ се вижда, че на място липсва неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано ППС. Освен това липсват и твърдения за наличието на такъв от страна на ответника и неговия процесуален представител. От изложеното следва, че първата хипотеза не е била налице, за да послужи като основание за принудителното преместване на автомобила.

Въпреки, че в протокола втората или третата хипотези не са посочени като основание за репатрирането на автомобила, предвид твърденията на свидетеля М. /участвал в извършване на принудителното преместване/, съдът намира за необходимо да разгледа и тях. В тази връзка настоящият съдебен състав счита, че по делото няма достатъчно убедителни доказателства, от които трябва да се установи или че паркираното ППС е създало опасност за други участници в движението, или че мястото и начинът на паркиране прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. От представените 4 бр. снимки такива обстоятелства не могат да се установят. Всички снимки са в близък план на автомобила и не дават възможност да се прецени точно местонахождението на автомобила спрямо наличното кръстовище, за което се твърди в показанията на свидетеля, че е „У - образно“. Няма яснота и по отношение на разположението му спрямо другата улица и съответно паркираните и движещи се по нея автомобили, за да се прецени евентуално доколко същият създава опасност за тяхното движение. Не се твърдят никакви конкретни факти, които да сочат, че автомобилът е създал опасност за движението, а от самите снимки, доколкото може да се установи от близкия план, се вижда, че преминаването на другите участници в движението не е възпрепятствано, тъй като автомобилът е паркиран плътно да тротоара, на еднакво разстояние като останалите паркирани пред него автомобили. За пешеходците има достатъчно широк тротоар, който не е засегнат от паркирането. От снимката, находяща се на л. 11, се установява, че мястото на пътното платно вдясно от процесния автомобил е напълно достатъчно на него да бъде паркиран репатриращия автомобил, който безспорно е с по-големи габарити от леките автомобили, които очевидно могат безпрепятствено и необезпокоявано да преминават край него. Отсъствието на съставен АУАН, с който се установява административно нарушение по Закона за движение по пътищата е друг косвен аргумент в подкрепа на извода за липса на нарушение, извършено от жалбоподателя чрез паркирането на автомобила, което да даде основание за налагането на процесната ПАМ.

По тези съображения съдът счита, че оспорената принудителна административна мярка е незаконосъобразна поради противоречието й с материалния закон и следва да бъде отменена.  

При този изход на делото и предвид направеното от жалбоподателя своевременно искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски за внесена държавна такса в размер на 10 лева и изплатено възнаграждение на адвокат в размер на 500 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ  Принудителна административна мярка, наложена от П.Р.Б., на длъжност „Контрольор автомобилен транспорт“ в ОП „СУОИ“ – Община Поморие, на основание чл. 171, т. 5 от ЗДвП на 11.08.2022 г., изразяваща се в преместване на паркираното ППС – лек автомобил л. а. „Нисан“ с рег. № А 1809 МС, без знанието на неговия собственик или упълномощения от него водач от ул. "Солна" в гр. Поморие до наказателен паркинг, находящ се в гр. Поморие.

ОСЪЖДА Община Поморие да заплати на Е.А.М., ЕГН **********, с адрес: *** направените по делото разноски в размер на 550,00 /петстотин и петдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: